Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя Маринова…............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1094 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София, чрез юрисконсулт Кирил Стумбов,
срещу М.А.Д. и Е.М.Д., двамата с адрес: ***, по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сума в размер на 380.18 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, неразделна част от Договор
за потребителски кредит № **********/22.12.2015 г.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че на 22.12.2015 г. е сключен посочения договор за
потребителски кредит между ищеца, като кредитор, и ответниците
М.А.Д. /главен длъжник/ и Е.М.Д. /съдлъжник/. Договорът
бил сключен при следните параметри: сума на
кредита: 2000.00 лева; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската по
кредита: 123.64 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.89%; годишен
лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по
кредита: 2967.36 лева; възнаграждение по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: 1500.00 лева; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
62.50 лева, или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 4467.36
лева и общ размер на вноска: 186.14 лева с дата на погасяване: 10-ти ден от
месеца. Неразделна част от договора за кредит били Общите условия /ОУ/ към
него, с които ответниците са се запознали преди подписване
на договора, за което са положили подписа си. Посочва се, че на основание чл.
10 от ОУ във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
Е.М.Д., в качеството си на съдлъжник по договора за
потребителски кредит, се е задължила да отговаря за задължението на М.А.Д. при
условията, посочени в договора.
Твърди се, че в искането за отпускане на кредит ответникът е
посочил, че иска да закупи пакет за предоставяне на допълнителни услуги. С оглед
на това, на 22.12.2015 г. между страните било сключено Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, с цена за закупуването на
посочения пакет в общ размер на 1500.00 лева, като страните се съгласили
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока
на договора за кредит на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски
за погасяване на главницата. С направените плащания била погасена част от
възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 1119.82 лева, като останала
непогасена част от възнаграждението в размер на 380.18 лева.
Посочва се, че на 30.09.2016 г., М.А.Д. подал заявление за
промяна на погасителен план по договора за кредит, с което желаел да отложи
една погасителна вноска, като на 18.10.2016 г. между ищеца и длъжниците бил сключен Анекс № 1, за отлагане на една
погасителна вноска, която е под № 9 от погасителния план, при което ответникът
се задължил да изплаща задължението си по процесния
договор по нов погасителен план, който бил променен от 24 на 25 погасителни
вноски.
На 10.10.2016 г. ответникът отново
подал заявление за промяна на погасителния план по договора за кредит, с което
желаел да отложи две погасителни вноски. С оглед на това, на 25.10.2016 г., се
твърди, че между ищеца и длъжниците бил сключен Анекс
№ 2, за отлагане на две погасителни вноски – под № 10 и 11 от погасителния
план, като същият бил променен от 25 на 27 погасителни вноски.
Двата анекса били подписани както от М.А.Д., така и от Е.М.Д.,
при което тя продължавала да има качеството на солидарен длъжник по договора за
потребителски кредит.
Твърди
се, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил
само 10 погасителни вноски, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното в т. 12.3.1 от Общите условия, че кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост при просрочие на две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер, такава била обявена, като
на длъжниците били изпратени уведомителни писма от
страна на дружеството-ищец за обявяването на предсрочната изискуемост.
Ищецът
изтъква също, че във връзка с подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК било
образувано ч.гр.дело № 630/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч, по което е
издадена заповед за изпълнение, но за сумата 380.18 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, му е дадено указание за
предявяване на осъдителен иск.
С
оглед на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъдат
осъдени ответниците да му заплатят сумата от 380.18
лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги, неразделна част от
Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли
за присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения
едномесечен срок ответниците не са подали писмен
отговор и не са изразили становище по иска.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В постъпила писмена молба от негов пълномощник е направено искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, евентуално решение при признание на иска, ако такова е налице. Представен е списък на разноските.
Ответниците
М.А.Д. и Е.М.Д. се явяват лично и признават предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 630/2019 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 3742/29.03.2019 г.,
от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД – гр. София, е било
образувано ч.гр.дело № 630/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжници М.А.Д. и Е.М.Д., при условията на солидарна
отговорност, за вземания по Договор за потребителски кредит №
**********/22.12.2015 г.
С
Разпореждане № 1492/16.04.2019 г. заповедният съд е отказал издаването на
заповед за изпълнение за вземане за заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 380.18 лева и указал на заявителя за
възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за това вземане.
С оглед на
това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Установява
се, че на 22.12.2015 г., между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като
кредитор, и ответниците М.А.Д., като клиент, и Е.М.Д., като солидарен длъжник, е сключен
посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“ № **********, при следните параметри: сума на кредита: 2000.00 лева; срок на кредита: 24 месеца;
размер на вноската по кредита: 123.64 лева; годишен процент на разходите /ГПР/
- 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима
сума по кредита: 2967.36 лева; възнаграждение по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: 1500.00 лева; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 62.50 лева, или общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: 4467.36 лева и общ размер на вноската: 186.14 лева, с дата
на погасяване: 10-ти ден от месеца.
Приложени
са и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“, подадено от ответника до ищеца, както и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи
условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор
за потребителски кредит, неразделна част от договора, с които ответниците са се запознали и ги приемат /декларирано от тях
с приложена декларация/.
Представено
е сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, съгласно което ищецът се е задължил по искане на кредитополучателя да
предостави една или всички от конкретно посочени услуги, изразяващи се в: 1/
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2/ възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4/ възможност за смяна на дата на падеж; 5/
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представен
е и подписан от ответника М.Д. погасителен план към договора за потребителски
кредит и към сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, в който са посочени дължимите от ответниците 24
броя месечни вноски, всяка в размер на 123.64 лева – по кредита и 62.50 лева –
по закупения пакет от допълнителни услуги, или общ размер на месечна вноска 186.14
лева, с дата на първа вноска – 10.02.2016 г. и дата на последна вноска – 10.01.2018
г.
Не се
спори, а и са представени доказателства, че въз основа на заявление на
ответника М.А.Д. от 30.09.2016 г., между страните е сключен Анекс № 1 от
18.10.2016 г. към договора за кредит, за отлагане на една погасителна вноска,
която е под № 9 от погасителния план, при което същият е променен от 24 на 25
погасителни вноски.
Въз основа
на второ заявление от ответника Д. от 10.10.2016 г.,
е сключен Анекс № 2/25.10.2016 г. между страните по договора, за отлагане на
две погасителни вноски, които са под № 10 и 11 от погасителния план, при което
същият е променен от 25 на 27 погасителни вноски.
Не се
спори също, че ответниците са извършили частични
плащания по договора за кредит, поради което от страна на ищеца е изпратено
уведомително писмо до тях за прекратяване на договора, считано от 23.05.2017 г.
и обявяване на предсрочна изискуемост на непогасената част от
задължението.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на предявената
осъдителна претенция в настоящото производство е вземане в размер на сумата от
380.18 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение по Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, неразделна част от Договор за потребителски кредит №
**********/22.12.2015 г.
Съдът
счита, че между ищеца и ответниците са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит. Касае се за Договор за потребителски паричен кредит, по отношение
на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно
чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Не се
спори, че кредиторът е предоставил на потребителя – ответник М.А.Д. уговорената
сума, предмет на договора за кредит.
Установи
се, че в споразумение между страните е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500.00 лева.
Съдът счита, че така уговореното възнаграждение, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги, е в противоречие
със закона.
Съгласно
чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно
ал. 4, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
случая в процесния договор не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 22.12.2015
г., са изброени по вид услугите, които може да ползва потребителят. От
използваната формулировка в споразумението обаче се налага извод, че по т. 1
става въпрос за действия по усвояване на кредита, по т. 2, т. 3 и т. 4 няма
предоставена услуга, а само възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща
се предварително цена за услуга, която не е ясно дали ще бъде предоставена, а
по т. 5 също става въпрос за бъдеща услуга – по евентуално бъдещо кредитиране
на потребителя. При тълкуване на целия текст на споразумението следва извода,
че уговорените „услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за
ново кредитиране/. Макар и да се установи, че по искане на потребителя два пъти
са сключвани анекси за отлагане на погасителни вноски, съдът счита, че се касае
за действия по управление на кредита, за които не е необходимо да се плаща
отделно възнаграждение по аргумент от чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Ето защо, съдът
приема, че уговорката за заплащане на подобни „допълнителни услуги“ е в
нарушение на чл. 10а ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и се явява нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми.
По
изложените съображения, независимо че ответниците
признаха иска, съдът счита, че признатото право противоречи на закона, поради
което и съгласно чл. 237 ал. 3, т. 1 от ГПК, не може да постанови решение при
признание на иска, а следва да отхвърли същия, като неоснователен и
недоказан.
Предвид
изхода на процеса, следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат
присъдени направените разноски в настоящото и в заповедното производство
/ч.гр.дело № 630/2019 г. по описа на ЛРС/.
Ответниците не са претендирали разноски по
делото, а и няма данни да са направили такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, срещу М.А.Д., ЕГН **********, и Е.М.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за заплащане на сумата в
размер на 380.18 лв. /триста и осемдесет лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги, неразделна част от Договор за потребителски кредит №
**********/22.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.03.2019 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 630/2019 г. по описа на Ловешкия
районен съд, за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: