№ 50 14.03.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, III състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 532 по описа за 2015г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл.166,
ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Т.И.Б. ***, чрез
пърномощника й адв.А.С., против Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. № 02-240-6500/7664
от 16.11.2015г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. София, с който спрямо Б. е определено публично държавно
вземане в размер на 19867.8лв., представляващо 100% от общата изплатена субсидия
по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. /ПРСР/, за кампания 2011 г. във
връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 24/280511/65373 за кампания
2011г.
В жалбата са изложени доводи за нищожност
и незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за постановяването му от
некомпетентен орган и при липса на валидно правно основание за неговото
издаване. Жалбоподателката поддържа, че доколкото първичният акт, въз основа на
който е издаден оспорения АУПДВ, а именно – Акт за прекратяване на
многогодишният ангажимент по мярка 211 с изх.№02-240-6500/1559 от 28.10.2013г.,
е нищожен административен акт, не е налице прекратяване на многогодишният
ангажимент и съотв. за Б., в качеството й на земеделски стопанин, не съществува
финансово задължение към ДФ „Земеделие”. Иска се обжалваният АУПДВ с изх.№ 02-240-6500/7664
от 16.11.2015г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. София да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата
– Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и иска
отхвърлянето й като такава, съответно оставяне в сила на оспорения административен
акт като правилен и законосъобразен.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателката в настоящото производство – Т.И.Б. е земеделски
стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители, регистриран с УРН 533734 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 13.05.2011г
същата е подала Заявление за подпомагане 2011 с УИН 24/28051165373, /представено
на л.97-100 по делото/, с което е поискала финансово подпомагане по общо три
схеми или мерки за плащания на площ, включително по мярка 211 „Плащания за природни ограничения
в планинските райони” от ПРСР.
По
това заявление са извършени административни проверки, приключили с липса на
данни за несъответствия и на жалбоподателката е одобрено и изплатено финансово
подпомагане по мярка 211 /НР1 „Плащания за природни ограничения в планинските
райони”/ в размер на 19867.8лв., видно от уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания за 2011г /лист 34-41 по делото/.
С
уведомително писмо изх.№02-240-6500/1559 от 20.07.2013г. /л.43/ зам.изпълнителния
директор уведомява Т.Б. за започнало производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 211.
Писмото е връчено лично на Б. на 25.08.2013г, видно от приложената на лист 45
от делото обратна разписка. На 28.10.2013г. от зам.изпълнителния директор на
ДФЗ е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211
„Плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. /АПМА/ с изх.№
02-240-6500/1559. Като фактическо основание се сочи обстоятелството, че
земеделският стопанин не спазил поетия през 2011г. петгодишен ангажимент по
заявление с УИН 24/280511/63373, тъй като за кампания 2012г., която се явява
втора година от ангажимента, Б. не е заявила участие по мярка 211. Изискването
се сочи съдържащо се в чл.3, пар.2 от Регламент 65/2011г. във вр. с чл.4, т.2 и
т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба
№11/2008/. Според чл.4, т.2 от Наредбата кандидатите за подпомагане са длъжни
да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период
от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, като
съгласно т.3 следва да подават заявление всяка година след първото
компенсаторно плащане. Прекратяването на поетия от Б. петгодишен ангажимент по
мярка 211 се основава от правна страна на чл.14, ал.1 от посочената наредба. Така
постановеният АПМА е съобщен на жалбоподателката на 18.11.2013г., видно от
приложената по делото обратна разписка /л.77/, съответно не е бил обжалван /в
какъвто смисъл е направеното изрично изявление в съдебно заседание от
пълномощника на жалбоподателката/ и е влязъл в сила.
На
основание прекратяване на многогодишния ангажимент на Т.Б. по мярка 211,
органът е открил спрямо нея производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане — уведомително писмо с изх.№ 02-240-6500/911 от
27.07.2015г. /л.78 от делото/. Това писмо е получено на 08.08.2014г /обратна
разписка на л.80/.
Последвало
е издаване на оспорения по делото Акт за установяване на публично държавно
вземане с изх. № 02-240-6500/7664 от 16.11.2015г, с който спрямо Т.И.Б. е
определено публично държавно вземане в размер на 19867.8лв, представляващо
подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 211 „ Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от ПРСР
2007-2013г за кампания 2011, във връзка с подадено от Б. Заявление за
подпомагане 2011 с УИН 24/28051165373 . От правна страна органът се е позовал на чл.14, ал.1 и
ал.2, т.1 от Наредба №11/03.04.2008г., чл.59 ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл.166
от ДОПК и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП. От фактическа страна актът се основава
на констатации за прекратяването на многогодишния ангажимент по мярка 211, поет
от Т.Б., което се сочи резултат от влизане в сила на Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх.№ 02-240-6500/1559 от 28.10.2013г. на
зам.изпълнителен директор на ДФЗ. От това е направен извод, че сумата в размер
на 19867.8лв., представляваща 100% от общата изплатена сума по мярка 2011 за
кампания 2011г., подлежи на възстановяване от кандидата, тъй като е прекратил
участието си по тази мярка след първата година от поетия ангажимент.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Оспореният АУПДВ е
връчен на адресата на 27.11.2015г /известие за доставяне на л.84 по делото/, а жалбата
срещу този акт е подадена по пощата на 11.12.2015г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок. С оглед на което съдът приема, че оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Законът, в разпоредбата
на чл.27, ал.5 изр.първо от ЗПЗП определя вземанията на Разплащателната
агенция, които възникнат въз основа на административен акт, като публични
държавни вземания, които се събират по реда на ДОПК. В случая вземането,
предмет на установяване с оспорения акт се сочи като подлежащо на
възстановяване въз основа на административен акт —влязъл в сила Акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 2011 и с оглед произхода на
средствата за подпомагане по тази мярка — от Европейските земеделски фондове,
то това вземане би имало характер на публично държавно вземане по см. на чл.
162, ал.2, т.8 от ДОПК и чл.27 ал.5 ЗПЗП при условие наличността на обуславящия
го фактически състав.
По
силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване
на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Съгласно чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП Разплащателната
агенция /а функциите на такава изпълнява Държавен фонд „Земеделие” съгласно
чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП/ е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. В чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е
регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява, а съгласно
ал.4 на чл.20а ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.
По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/323 от
11.03.2015г., с т.3 от която Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на
Заместник изпълнителния директор на фонда - Живко Тодоров Живков правомощията
да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по
всички схеми и мерки по директните плащания по чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г, сред
които /в различните приложими редакции/ е и разглежданата в случая мярка за
плащания за природни ограничения в планински райони – чл.1, т.7 от Наредба
№5/2009г./ред.ДВ, бр.22 от 2014г./. В случая оспореният АУПДВ е подписан от
Живко Живков, като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на
издаване на оспорения акт —16.11.2015г., той е заемал длъжността „Заместник
изпълнителен директор” на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно обжалвания
акт е издаден от материално компетентен орган /Заместник Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” Ж.Живков/, при упражняване и в рамките на надлежно
определените му с цитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. В тази връзка съдът приема за
неоснователно твърдението на жалбоподателката за нищожност на оспорения акт,
поради издаването му от некомпетентен орган.
Обжалваният АУПДВ е издаден в
писмена форма, като съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването
му, които кореспондират помежду си.
Съдът намира, че при издаването на
оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроидзводствени правила, които да обосновават неговата отмяна.
Спазени са изискванията на чл. чл.26, чл.28 и чл.34 АПК за уведомяване на
адресата за започване на административното производство и предоставяне на
възможност за участие в него.
Оспореният
административен акт е в съответствие и с материалния закон.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл. 4, т. 2
и т. 3 от
Наредба № 11/ 2008 г. на МЗП, за кандидатите за подпомагане по Мярка
211 съществува задължението да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на
земеделския стопанин законът предвижда задължение за разплащателната агенция да
прекрати многогодишния ангажимент - чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11/ 2008 година. Според чл. 14, ал. 2 от същата
наредба, земеделският стопанин възстановява получените до момента компенсаторни
плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от
годината, в която е прекратил участието си в мерките.
В контекста на цитираната нормативна
регламентация се налага извода, че фактите, релевантни за проверка
законосъобразността на оспорения по
настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1. извършването
на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане
по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони” и 2. прекратяване на
агроекологичния ангажимент следствие от
влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства
се установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. Т.Б.
е получила финансово подпомагане по мярка 211 от ПРСР за 2011г. във връзка с
подадено от нея заявление за плащания на площ с УИН 24/280511/65373, съгласно
уведомително писмо изх. 02-240-6500/1498 от 30.06.2012г на ИД на ДФЗ гр.София
/л.34-41/. Размера на изплатената по мярка 211 сума —19867.8лв е
съответен на посочения в обжалвания акт размер на публичното държавно
вземане. Налице е и втората материалноправна предпоставка, необходима при
условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин
да възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена с акта
сума, а именно многогодишният ангажимент по мярка 211 да е бил прекратен. По
делото е представен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх.№
02-240-6500/1559/ 28.10.2013г., от който е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия
от Т.Б. през кампания 2011г. петгодишен ангажимент по мярка 211” „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” по заявление с
УИН 24/280511/65373, поради неподаване на заявление за подпомагане през 2012г.,
явяваща се втора година от поетия ангажимент. Между страните не съществува
спор, че този АПМА е влязъл в сила, в какъвто смисъл е изрично направеното
изявление на пълномощника на жалбоподателката в съдебно заседание. При
тези данни, съдът намира, че последиците, които административния орган свързва
с АПМА изх.№
02-240-6500/1559/ 28.10.2013г, а именно — за прекратяване петгодишния
ангажимент, поет от Б. през 2011г, са настъпили. Доводите на пълномощника на
жалбоподателката за нищожност на АПМА, поради издаването му от лице, без валидно
делегирани правомощия да издава актове от този вид, не следва да бъдат
обсъждани, тъй като те не се отнасят до спорния предмет. В съдебно-административното
производство инцидентен контрол относно валидността на индивидуален
административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим. Такава
правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на чл.17,
ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство, но
не и административният съд. Това е така,
тъй като в АПК съществува изрична правна уредба, регламентираща оспорването на
административните актове с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето, но в отделно производство по реда на чл.145-чл.178 АПК
/по арг. от чл.149, ал.5 и чл.128, ал.1, т.1 АПК/, поради което разпоредбата на
чл. 17, ал.2
от ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред "неуреден
въпрос" по смисъла на чл. 144 АПК,
за да е налице препращане към ГПК.
Съдът приема че
с оспорения АУПДВ
правилно е определен и
размера на вземането спрямо Т.Б.. Както се каза, по делото е установено и не се
оспорва от жалбоподателката, че по поетия многогодишен ангажимент по Мярка 211
/НР 1/, й е била оторизирана и изплатена сума в общ размер на 19867.80 лева.
Безспорно е и обстоятелството, че Б. е преустановила извършването на земеделска
дейност от 08.02.2012г./видно от представените по делото „изложение”
вх.№02-240-6500/1559 от 14.10.2013г. и молба от 27.08.2013г – лист 50-52/ и не е подала заявление за подпомагане на
втората година от поемане на ангажимента, съгласно императивното изискване на чл.4,
ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 2008г. При това положение размерът на публичното
вземане е правилно определен от административния орган, съгласно чл. 14, ал.
2, т. 1 от Наредба № 11/2008г, а именно поради прекратяване участието
в на земеделския стопанин в мярка 211 след първата година - 100% от получените
до момента компенсаторни плащания, или 19867.8 лева.
От жалбоподателката не се претендира
настъпването на някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на
основание чл. 15, ал. 1
от Наредба № 11/ 2008 г., да изключват възстановяването на вече
получените компенсаторни плащания, а и няма данни такива обстоятелства да са
били заявени пред компетентния орган в срока по алинея втора от цитираната
разпоредба.
С
оглед на изложеното съдът приема, че Акт за
установяване на публично държавно вземане с изх.№. № 02-240-6500/7664 от 16.11.2015г на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”гр.София е законосъобразен -
издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в
съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава и при спазване на
административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски
за процесуално представителство от юрисконсулт. Възнаграждението за юрисконсулт
следва да се определи съобразно Наредба № 1/09.07.2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Т.И.Б. ***,
против Акт за
установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-240-6500/7664 от
16.11.2015г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. София, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.И.Б. с ЕГН **********
***, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие” гр.София сумата от 300.00лв. /триста лева/, представляваща
направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: