Р Е Ш Е Н И Е
№ 1868/21.10.2019г.
гр.Варна, 21.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и седми състав
На девети октомври година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар:
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3020 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Толи-Тодор Илиев“ ЕТ, ЕИК *********, представлявано от Т.И.Ш., гр.Варна, ***, против Наказателно постановление № 23-0000305/
28.05.2019 год. на Началника на Областен отдел "Автомобилна
администрация" в ГД „АИ“ – Варна, с което на основание чл. 105, ал.1 от
ЗАвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 34, т.1
във връзка с чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ.
В
жалбата се сочи, че не е допуснато нарушение на чл. 34, т.1 във връзка с чл.31,
ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ. Моли
се за преразглеждане на НП и същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът не се
явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата, моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована,
в съдебно заседание се представлява от старши експерт Г., който оспорва жалбата
и моли НП да бъде потвърдено.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.04.2019 год. инспектори в ОО
„АА“-Варна - свидетелите Й. и Г., след приключване на комплексна проверка на
документи, относно дейност на превозвача „Толи-Тодор
Илиев“ ЕТ, ЕИК *********, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници № 6305/25.04.2005 год. било установено, че на
01.01.2019 год. в гр.Варна, ул.“Димитър Полянов“, ***, не е осигурил на водача Т.И., необходимите
документи за извършване на таксиметров превоз с автомобил марка „Дачия“, кат.М1, , с рег. № В 34-54 ВК, собственост на
водача, видно от писмо с рег. № РД 19003389ВН 001ВН/26.02.2019 год. от Община –
Варна за превозното средство няма издадено разрешително за таксиметров превоз
за периода от 01.01.2019 год. до 01.03.2019 год. по
смисъла на чл.24а., ал.1 от ЗАвП. На 01.01.2019 год.
са били извършени 15 бр. курсове, видно от попълнен пътен лист № 008/01.01.2019 год. от пътна книжка сер.“А“ №
7/22.12.2018 год. издадена от превозвача с прикрепен към него отчет на водача –
фискален бон 8769/01.01.2019 год. При проверката били
констатирани 44 бр. пътни листи до дата 01.03.2019 год. Проверявания автомобил
е бил с монтиран ЕТАФП „Elitax TA 100F1“
, № ЕСО23143, ФП 46079143.
При горните констатации срещу въззивника
бил съставен АУАН от един от проверяващите длъжности лица, а именно св.Й.Й., в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата
на чл. 34, т.1 във връзка с чл.31, ал.1,
т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ. Актът бил съставен в
присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не били
подадени писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на
така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Варна, в което били възприети
изцяло фактическите и правните констатации, дадени от актосъставителя, като
на основание чл. 105, ал.1, от ЗАвП наложил на въззивника административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 34, т.1,
във връзка с чл.31, ал.1, т.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ.
Наказателното постановление било връчено
лично на въззивника на 24.06.2019 год. В законоустановения 7-дневен срок, на
27.06.2019 год. /видно от входящия номер на жалбата/, в РС-Варна била
депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.Й. и св. Г., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от
приобщените материали по делото- от
показанията на свидетелите Й. и Г., дадени в съдебно заседание, АУАН, заповеди
и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно Заповед № РД - 08 - 249/15.05.2015 год. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити,
предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
нарушената подзаконова и законова норма.
Налице
е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да
узнае в какво е обвинен, респективно да гради адекватна защита.
Безспорно АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел и това е св.Г., присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН – видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не
рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за
какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
На
въззивника е възведено обвинение за нарушение нормата на чл. 34, т.1 във връзка
с чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ.
Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на пътници на МТ е издадена на
основание чл. 12а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози и урежда
по-специално условията и редът за: регистрацията и заличаването от регистъра на
търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници; извършването на
таксиметров превоз на пътници.
Съгласно разпоредбата
на чл.34 т.1 от Наредба № 34/6.12.1999
г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, превозвачът е длъжен да осигурява на
своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози -
в случая разрешение
за таксиметров превоз, издадено от Кмета на
Община - Варна или
упълномощено от него лице за управлявания от И. автомобил марка „Дачия“
с рег.№ В 34-54 ВК.
Разпоредбата е относима
към организацията на таксиметровите превози и касае превозвачите, които
организират такива превози, както и изцяло регламентирането на реда за
таксиметров превоз на пътници. Необходимо условие за извършването на тази
услуга е наличието на разрешение за
таксиметров превоз, издадено от Кмета на Община - Варна или упълномощено от
него лице за автомобилите, с които се извършва таксиметров превоз на пътници.
Разпоредбата на чл.31
ал.1 т. от Наредба № 34/6.12.1999 г. на МТ визира като необходимо условие при
управление на таксиметров автомобил задължението на водача да носи разрешението
за извършване на таксиметров превоз.
Изискуем документ за извършване на
таксиметров превоз на пътници е разрешение за таксиметров превоз, издадено от Кмета на Община
Варна или упълномощено от него лице.
Съгласно чл.3 ал.1 от
Наредбата таксиметров превоз на пътници се
извършва от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и издадено от
кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица разрешение за
таксиметров превоз на пътници. Задължение на дружеството е да снабди водача с
разрешение за превоз на пътници, като в случая не се установи санкционираното
дружество да е изпълнило задължението си и да е осигурило на водача разрешение за таксиметров превоз, издадено от Кмета на Община
Варна или упълномощено от него лице за управлявания от Илиев автомобил -
безспорно изискуем документ за извършване на таксиметров превоз.
С
оглед гореизложеното настоящият състав намира, че нарушението е безспорно
доказано от обективна и субективна страна, като АНО правилно е преценил, че
въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 34, т.1 във връзка с чл.31,
ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ.
Правилно според настоящия
състав е определена и санкционната разпоредба. Нарушението на чл. 34, т.1 във
връзка с чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ, която е
подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за автомобилните превози се
санкционира по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, който текст гласи, че за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в твърд
размер от 200.00 /двеста/ лв.Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във
фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2
и ал. 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на
чл. 105, ал.1 от ЗАвП и подзаконовият нормативен акт по прилагането и са
призвани да гарантират. Принципно налагането на административно наказание за
конкретно нарушение не е самоцел на закона, доколкото справедливо е предвидена
възможност за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая обаче се касае
за гарантиране на транспортната сигурност. Поради това и разпоредбата на чл.28
от ЗАНН в настоящия случай по разбиране на настоящия съд е неприложима.
Поради всичко гореизложено съдът счита,
че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000305/ 28.05.2019 год. на Началника на Областен отдел "Автомобилна
администрация" в ГД „АИ“ – Варна, с
което на „Толи-Тодор Илиев“ ЕТ, ЕИК *********, представлявано от Т.И.Ш., гр.Варна,
ж.к.“Св. Ив.Рилски“ 55, вх.Б, ет.4, ап.19, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 200.00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 34, т.1 във връзка с чл.31, ал.1, т.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: