Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 965 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност от длъжника „К.м.” ЕООД. Молителят твърди, че е
преустановил извършването на упражняваната от него хотелиерска и ресторантска
дейност след като собственикът на двата
хотела, в които молителят е упражнявал дейност, е развалил с уведомление от
20.03.2018 г. договорът за наем от
01.03.2017 г. Твърди, че е спрял плащанията
към своите кредитори на
23.04.2018 г., но излага и твърдения за заведени срещу него преди таза дата дела от кредитори, по
които дела са наложени обезпечителни
мерки по чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК. Ето защо моли Съда да обяви
неплатежоспособността му и открие производство по несъстоятелността му. Поддържа,
че като дата, на която длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност
следва да се приеме 23.04.2018 г. В хода на производството заявява, че не
разполага с активи и налично имущество, което да покрие
началните разноски по несъстоятелността и иска да бъде
постановено решение по реда на
чл. 632 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството
„К.м.” ЕООД е учредено през 2017 г., като е вписано в Търговския
регистър на 20.02.2017 г.
Представен е анекс № 1/15.07.2017 г. към договор за
наем от 01.03.2017 г., сключен между молителя и „Б.П.Б.“ АД, от съдържанието на
който може да се установи, че предмет на договора за наем са хотели „Ч.П.Р.и Р.“
и „Г.П.Р.и Р.“, като договорът влиза в сила от 15.07.2017 г.
Представени са заповеди за спиране на експлоатацията
на първи етаж на хотел „Ч.П.Р.и спа“,
считано от 16.03.2018 г. до изпълнение на дадените предписания и спиране на експлоатацията
на класически ресторант в същия хотел, считано от 02.04.2018 г.
От полученото писмо от Служба по вписванията при
Агенция по вписванията се установява, че по отношение на молителя за периода от 01.01.1998
г.-19.09.2018 г. няма извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 18.09.2018 г. няма данни за регистрирани ППС на името на длъжника.
От Националната агенция по приходите е постъпило
писмо, в което се посочва, че към 02.10.2018 г. по отношение на длъжника няма
извършени ревизии за периода 2017 г. – 2018 г. По отношение на дружеството има
наложени обезпечителни мерки върху имуществото, но няма започнало принудително
изпълнение. НАП е изпратил и заверени преписи от годишната данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО и ГФО, ведно с приложенията към тях, подадени от молителя за 2017
г.
Тези документи, както и представените от молителя такива
са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза В.П.,
чиито основно и допълнително заключение съдът намира, че са компетентно и безпристрастно дадени. От
заключенията на вещото лице П. се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 2017 – 18.05.2018 г., вещото лице посочва, че
за този период нетекущите /дълготрайни/ активи съставляват, съответно 3,54% и 6,67% от общо активите.
Данните за относителния дял на нетекущите активи за анализирания период
показва, че тази част от активите представляват незначителен размер от общия
размер на активите. Към
31.12.2017 г. и 18.05.2018г., групата на
текущите /краткотрайни/ активи съставляват, съответно 96,46% и 93,33% от общо
активите. Краткотрайните активи се състоят от малка част материални запаси и
основна част - вземания и парични средства. Видно от вертикалния анализ е, че
почти цялата част от активите са именно краткотрайни активи. Собственият
капитал на молителя е отрицателна величина и за двата анализирани периода.
Задълженията на дружеството се състоят от задължения по получени аванси,
задължения към доставчици и други задължения, като задълженията по получени
аванси към 18.05.2018г. представляват 13,33%, съотношението спрямо общия размер
на пасивите на задълженията към доставчици за процесния
период е съответно 275,22% и 671,67%; съотношението спрямо общия размер на
пасивите на другите задължения /към персонала, осигурителни и данъчни
задължения/ е съответно е 37,17% и 53,33%. Вещото лице
изчислява коефициентите за ликвидност на дружеството за изследвания период. Към
31.12.2017 г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0.3088, към
18.05.2018 г. – 0.1264, а към 23.11.2018 г. – 0.0906. От изчислените коефициенти на ликвидност вещото лице
прави извод, че за периода 2017 - 18.05.2018г. дружеството не е било в
състояние да уреди веднага задълженията си
и стойностите на коефициентите са
значително под референтните граници. За периода 2017 - 18.05.2018г.
съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с имущество. Дружеството
е с отрицателни стойности на коефициента на финансова автономност и в пълна
зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите
задължения, влошения финансов резултат, който за анализирания период е загуба в
размер на 384 хил.лв. и респективно отрицателния собствен капитал. При така
очерталите се обстоятелства, освен краткосрочната си неплатежоспособност, вещото
лице намира, че молителят се намира в състояние и на дългосрочна
неплатежоспособност. Собственият капитал на предприятието е изцяло декапитализиран. По искане на молителя вещото лице изготвя
и вариант на експертизата, при който изключва от осчетоводените задължения на
молителя задължения към „Б.П.Б.“
АД в размер на 249 000 лева. При този вариант
коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2018 г. става
1.0481, а към
18.05.2018 г. – 0.2887.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни
изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея дадено в чл. 608, ал.
1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност,
а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното
състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял
плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради
което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му
да погасява задълженията си. С оглед заключението на
Съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и
е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен
период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на
краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение
между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място,
помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в
голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните
активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която
осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните
активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да
се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА.
За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1
/единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи,
колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да
плаща задълженията си. В настоящата хипотеза съдът намира, че следва да приеме
вариантът на експертизата, при който изчисленията са направени след включване
на всички счетоводно отразени задължения на молителя. Това е така, доколкото
няма основание включени от самия молител в счетоводството му задължения,
съответно отразени от него и в
подадените пред НАП декларации и отчети да не бъдат взети предвид от съда при извършването на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника. В настоящето производство, образувано по молба на самия длъжник е
недопустимо да се установява съществуването на вземане на кредитор, което
самият молител в отразил в своето счетоводство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона
за счетоводството /ЗСч/, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански
операции, които водят до изменения
на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността,
паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред, като не се допуска счетоводно отчитане на
фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки и несъществуващи разходи – арг. от чл. 9, т. 2 от ЗСч. Молителят
не проведе пълно и главно доказване, че презумпцията, че редовно
водените според изискванията на ЗСч счетоводни документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития
и могат да служат за удостоверяване
на налични вземания и задължения. Наличието на висящо дело между молителя и кредитора
относно част от осчетоводените вземания само по себе си не може да обоснове
извод, че счетоводни записвания, направени от самия молител и задължения,
декларирани по надлежния ред пред НАП не следва да бъдат взети предвид от съда
по несъстоятелността при извършване на преценка какво е действителното финансовото и икономическото състояние на молителя, съгласно чл. чл. 621а,
ал. 1, т. 2 от ТЗ. Съгласно изготвения от
вещото лице основен вариант на заключението /при който изчисленията са
направени след отчитане на всички счетоводно отразени задължения на молителя /, всички коефициенти на ликвидност се понижават
чувствително и излизат далече извън границите на референтните си стойности,
като коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2017 г. - 0.3088 и след това продължава да намалява. Ето защо Съдът намира, че влошаването на коефициентите
от този момент е трайно състояние. Направените от длъжника частични плащания и
погасяване на задължения, направени след 31.12.2017 г. не оборват наличието на презумцията, установена в чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ – арг. от чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира,
че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът не е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени
същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние
към момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005
г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. №
239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели
на длъжника са влошени трайно към 31.12.2017 г., като към тази дата длъжникът е
имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ето защо съдът приема, че за начална дата
на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
датата 31.12.2017 г.
Не се установява да е налице реално налично имущество
на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.м.” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „К.м.” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „К.м.” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „К.м.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „К.м.” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 965/2018
г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по
чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: