РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Благоевград, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200271 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д “ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Д , представлявано от управителя А К П , против НП№23-1116-
003085/15.12.2023г., издадено от Началник Група при ОДМВР-Благоевград,
сектор“Пътна полиция“, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 200.00лв. , във връзка с нарушение по чл. 145, ал.2 от
ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е издадено в нарушение на процесуални
правила. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е
извършил твърдяното нарушение, тъй като закупеното от него МПС, внос от
3-та страна за ЕК, е представено за регистрация пред органите на „Пътна
полиция“ в законовия за това срок, а именно на 10.03.2023г. Иска се отмяна
на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира
представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда,
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
1
обжалваното НП и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител по
делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./Страните
нямат спор, а и от нарочна разписка към постановлението е видно, че то е
връчено на жалбоподателя, чрез законния му представител на 24.01.2024г. и в
законния срок срещу НП е депозирана и процесната жалба –на 09.02.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и несъмнен начин, че на 02.11.2023г., длъжностно лице при
санкциониращият орган /“младши автоконтрольор“/, а именно св.М. М., е
издал в присъстването на св.П., АУАН №934062 за това, че на 25.10.2023г. в
08.41 часа, в Благоевград , на бул.“С “№ , в сградата на сектор „Пътна
полиция“, пункт за регистрация на МПС, за времето от 09.03.2023г. до
10.04.2023г., в качеството си на собственик, не е представил придобитото от
него МПС“Щ “ с номер на рама , в срок за регистрация, което е установено от
Минтическа декларация 23BG005700023193R8 с дата 09.03.2023г. Наред с
това с акта е посочена и още една дата на нарушението, а именно „от
11.04.2023г.„ Акта е отразен като връчен, непосочено на кого и в какво
качество, на дата 29.11.2023г.
Въз основа на АУАН, на 15.12.2023г., Началникът на Група при ОДМВР-Б
, Сектор „Пътна полиция“, е издал срещу жалбоподателя обжалваното
НП№23-1116-003085, с което за описаното в акта нарушение по чл.145, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, му е наложил имуществена
санкция в размер на 200.00лв. НП е връчено на жалбоподателя, чрез законният
му представител на 24.01.2024г., посредством писмена разписка към
постановлението.
При разпита на свидетелите по акта М. и П. се установи, че процесният
2
АУАН е изготвен въз основа на подадена информация и документална
преписка от служители при санкционния орган, отговарящи за регистрация на
придобити МПС. Този акт е съставен в офис на санкционния орган и
предоставен за връчване на процесното дружество. Във връзка с твърдението
на жалбоподателя за отказана му регистрация на това МПС на дата
10.03.2023г., св.М. установява, че за придобиване на МПС от страни извън
ЕС, действително се изисква предварително и одобрение за техническа
изправност от конкретните компетентни органи в страната ни, едва след което
автомобила подлежи на регистриране в сектор „Пътна полиция“.
От приложените по делото писмени доказателства /договор за покупко-
продажба в легализиран превод на български език от 14.02.2023г., митническа
декларация от 09.03.2024г. и ЧМР от 09.03.2023г., също в легализиран превод
на български език/, се установява, че процесното дружество е сключило на
14.02.2023г. договор-за покупко-продажба на описаното в НП и акта за
нарушение МПС, като продавач на това превозно средство е физическо лице
от гр.Б , Република С , а купувач е жалбоподателя по делото. Този реален
договор е бил изпълнен с предаване на въпросното МПС от продавача на
купувача, което е станало на 09.03.2023г. именно по местоживеене на
продавача–гр.Б , вино от придружаващото автомобила ЧМР за превозването
му от РС до РБ . Към 10.03.2023г., за внасянето на процесното МПС,
дружеството - жалбоподател е заплатило ДДС и мито в размер на 1629. 67 лв.
Видно от Писмо на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б
Изх.№111600-11438820.06.2024г. и заявление на жалбоподателя за
регистрация на процесното МПС, последният е предприел реални действия,
включително и с попълване на въпросното заявление за регистриране на
автомобила на 29.09.2023г., във връзка с искане за издаване на удостоверение
за временно движение на автомобила в страната /за транзитна регистрация/.
Отделно от това искане, заявление за първоначална регистрация на
процесният автомобил е депозирано пред длъжностните лица на санкционния
орган на 25.10.2023г. Именно към тази дата и след предоставен документ за
техническа изправност на процесното МПС и документ за одобрението му, е
предприета процедура по първоначалната му регистрация и такава
регистрация е извършена от длъжностните лица при санкционния орган /л.51 -
52 от делото/. Именно и във връзка с тази процедура, на процесното
дружество е издадено и нарочно Удостоверение от дата 21.08.2023г. за
3
одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите –
членки на ЕС или друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.
Към делото е приложена като доказателство Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на Началника
на Група при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“ е делегирано
правомощие от министъра за извършване на контрол по Закона за движение по
пътищата и в това число издаване на НП при констатирани нарушения на този
нормативен акт .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушението по чл.145, ал.2 от ЗДвП .
По безспорен и категоричен начин се установи, че атакуваното НП е
издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи като
доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи.
НП и АУАН са издадени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и страните нямат
спор, че са надлежно връчени на жалбоподателя, макар по отношение на
АУАН да не е посочено нито качество, нито име на получателя на акта.
В НП и в акта е посочена дата на установяване на твърдяното нарушение
/02.11.2023г./, място на установяването му, фактически обстоятелства при
извършването му, респ. относно начина на извършването му, както и място на
твърдяното нарушение, които са основни реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57
от ЗАНН при изготвянето на тези документи, поради което съдът не приема
възражението на защитата в обратна насока за основателно. /В НП ясно и
конкретно е посочено, че според санкционния орган нарушението се изразява
в непредставяне за регистрация от процесното дружество на придобито от
него МПС, от страна извън ЕС, съгласно митническа декларация от
09.03.2023г., в срока по чл. 145, ал.2 от ЗДвП./
Въпреки горното, при издаването на обжалваното НП съдът констатира ,
че е допуснато съществено процесуално нарушение, с което по значим
начин е накърнено правото на защита на жалбоподателя. За такова
нарушение, съдебният състав приема създадената неяснота относно датата
на твърдяното нарушение /началният момент на неговото противоправно
4
бездействие по изпълнение на задължението му на преобретател на МПС
съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП/, след като едновременно както в АУАН, така
и в НП са посочени три такива дати на нарушението/ на 25.10.2023г. в
08.41 часа , „за времето от 09.03.2023г. до 10.04.2023г.“, а така също и „от
11.04.2023г.“/ Тази неяснота относно датата или евентуално период на
твърдяното нарушение, несъмнено накърнява правото на защита на
жалбоподателя и то съществено, тъй като процесното дружество не знае от
кога му е изчислен изминалия срок за регистрация на процесното МПС по чл.
145, ал.2 от ЗДвП, от страна на санкционният орган и спрямо каква конкретна
дата, като част от рамката на твърдяното нарушение следва да се защитава в
настоящото производство. Въпросната неяснота е до степен на липсващ
основен реквизит в АУАН по смисъла на чл. 42, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАНН и
респ. за НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което обуславя процесуалната
незаконосъобразност на обжалваното постановление и мотивира
неговата отмяна само на това основание.
Съгласно нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано
пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като според чл. 145, ал.4 от ЗДвП, като тази разпоредба се прилага и при
придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република
България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.
В контекста на това приложимо право в казуса, за пълнота следва да се
посочи, че ако се приеме, че датата на твърдяното нарушение чрез бездействие
на жалбоподателя е именно 25.10.2023г./една от посочените три такива в НП/,
то тогава процесното нарушение е и недоказано такова от обективна
страна, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства, точно
на тази дата жалбоподателят е подал заявление за първа постоянна
регистрация на процесният автомобил пред компетентните органи по чл.145,
ал.2 от ЗДвП и регистрация му е направена на същата дата, което е отразено и
в нарочен регистър на собствениците на МПС и в базата данни при
санкционния орган. /В тази насока се представиха и писмени доказателства по
делото, подробно анализирани в настоящото решение- заявление за
5
регистрация, документ за технически преглед, въведени данни за приемане на
това заявление в системата на сектор „Пътна полиция“, както и документ,
удостоверяващ самото регистриране и вписване на първа регистрация за
процесното МПС в нарочен регистър за собствениците на МПС./
Наред с това, мистическата декларация за регистриране на внесения
автомобил в случая от страна на жалбоподателя, не е документ,
удостоверяващ придобиването на това МПС като дата, нито пък тази
декларация е документ за собственост за да предпоставя броенето на срока по
чл.145, ал.2 и ал.4 от ЗДвП. Такъв документ в казуса се установи, че е
представения по делото Договор за покупко-продажба на процесното МПС,
което обаче е станало на 14.02.2023г., а не на 09.03.2023г., както също
некоректно и неправилно е посочено в обжалваното НП и заради което
жалбоподателят твърди, че за него също е възникнала неяснота как се брои и
кога е изтекъл срока по чл. 145, ал.2 от ЗДвП. При това положение се налага и
извода, че нито една от посочените три дати на твърдяно нарушение и респ. на
твърдяното започнало бездействие на жалбоподателя относно изпълнение на
задължението му за деклариране на придобито МПС в срока по чл. 145, ал.2
от ЗДвП, не кореспондира с изискването на тази норма за изчисляване и
броене на такъв срок, което неправилно тълкуване на закона, също не може и
не следва да се прилага в ущърб на дееца.
Съдът не споделя възражението на защитата, че допълнителната процедура
за одобряване на придобитото МПС от компетентен орган, заради
придобиването му от РС е обстоятелство по принцип изключващо
приложението на нормата на чл. 145, ал.2 от ЗДвП и спазването на срока за
регистрация по този законов текст, тъй като тази процедура може да се
изчерпи във въпросния 1-но месечен срок, а в казуса е била инициирана от
процесното дружество твърде късно-едва на 31.07.2023г., като самото
одобрение е издадено на 21.08.2023г., което е именно за срок по-малък от 1
месец по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
При съобразяване на крайният резултат и постановеното решение по
делото /отмяна на НП и уважаване на процесната жалба/, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателя е
представляван и защитаван от адв.М. Б., съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в сила към датата на упълномощаването на адв.Б. по настоящото дело
6
/11.04.2024г./, съдът счита, че искането на тази страна за присъждане на
сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, се
явява доказано по основание.
В казуса е представено пълномощно ведно с договор за процесуално
представителство и защита, издадено от жалбоподателя за адв.Б., съгласно
което, с този адвокат е договорено възнаграждение в размер на 400.00лв. за
негово участие и правна защита по процесното административно-наказателно
производство. Съдът констатира също така, че адв.Б. е участвала лично и в 3
съдебни заседания по настоящото дело.
Съгласно нормата на чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при сключване на посоченият договор за правна защита и съдействие, за
хипотеза като процесната, при отмерена санкция с обжалваното НП и респ.
при интерес до 1000.00лв. /200.00лв в настоящият случай/, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл. 7, ал.9 от Наредбата, при защита
по административно-наказателно дело с повече от две съдебни заседания /в
казуса са три такива/, за всяко следващо съдебно заседание след първите две
се заплаща допълнително възнаграждение по 250.00лв. на адвоката.
Изложеното ведно с констатацията на съда за невисока степен на
фактическа и правна сложност на процеса, го мотивира да приеме, че
направеното възражение на ответната страна за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение за защитника на жалбоподателя в
казуса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, се явява неоснователно и то не следва да се
уважи . Ето защо на жалбоподателя следва да се присъди и заплащането на
разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Б. в пълният претендиран
размер, а именно сумата от 400.00лв, което не е и над минимума по
визираната Наредба и цитираните нейни разпоредби. Заплащането на тази
сума следва да се възложи на ОДМВР-Благоевград, доколкото санкционният
орган ФЛ не е самостоятелен разпоредител с бюджетни средства и не
разполага със служебен бюджет, с който да посреща подобни разходи.
Предвид изложеното, атакуваното НП като незаконосъобразно следва да
се отмени и на основание чл. чл. 63, ал.2, т.1, вр. с ал.3 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№23-1116-003085/15.12.2023г., издадено от Началника на Група в ОДМВР-Б ,
сектор „Пътна полиция“, с което на „Д “ООД, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр.Д , ул.“Г “№ , представлявано от управителя А П , на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200.00лв. /двеста
лева/, във връзка с нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б да заплати на Д “ООД, с ЕИК , със седалище и адрес
на управление: гр.Д , ул.“Г “№ , представлявано от управителя А К П , сумата
от 400.00лв./четиристотин лева/, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение на адв.М. Б. по нахд №271/2024г. по описа на Районен съд –
Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград
в 14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8