№ 22437
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110138889 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Н. К., ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. С. Б., АК – София, със съдебен адрес в **** против
„Б.Е.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ***** представлявано от
Изпълнителния директор Х.Т.Т. И Б.Ц.М..
Твърди се в исковата молба, че ищцата е сключила договор за въздушен превоз с
ответното дружество за редовен полет FB971 по направление София – Варна, планиран за
20.04.2022 г. В деня на полета ищцата се е явила на време за полета и е преминала всички
контролни и регистрационни процедури, но полетът е осъществен с голямо закъснение, като
е кацнал във Варна с над пет часа след определения час. Ето защо, за ищцата са възникнали
предпоставките да получи обезщетение за отмяна на полета в размер на 250 евро.
Г. К. е предявила вземането си против ответника по дела на заповедното производство
и въз основа на заявлението й е образувано частна гражданско дело № 20638 по описа за
2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и със заповед по чл.
410 от ГПК № 12069 от 26.04.2023 г. е разпоредено „Б.Е.“ АД да заплати на Г. Н. К., ЕГН
**********, сумата от 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща левовата равностойност на 250 евро – главница, представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет
FB971 от 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 20.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. В законовия
едномесечен срок длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумата по заповедта, поради
което с разпореждане № 64556 от 25.05.2023 г. е указно на заявителя (ищец в настоящето
производство) да предяви иск за установяване на вземането си.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на Г. Н. К. обосновава
правния интерес от предявяването на иск против „Б.Е.“ АД за установяване дължимостта на
сумата от 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща левовата равностойност на 250 евро – главница, представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет
FB971 от 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 20.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и данните от служебно
изисканата справка за настоящия адрес на ищцата, намира, че делото не е местноподсъдно
1
на Софийски районен съд, предвид следното:
Предмет на исковата претенция е вземане за обезщетение поради неизпълнение на
задълженията по договор за въздушен превоз. Видно от твърденията в исковата молба,
ищцата Г. К. има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 вр. т. 35 от ДР на ЗЗП
вр. чл. 65 от ЗГВ, доколкото е физическо лице, което е сключило договор за услуга (превоз
на пътници по въздух) извън рамките на своята професионална дейност. Ето защо и
доколкото ищцата е потребител, в случая е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
Същата задължава съда служебно да следи за местната подсъдност на искови производства,
предявени от или против потребител. Съгласно цитираната процесуална норма,
местнокомпетентния съд по искове от или срещу потребител е съдът по настоящия адрес на
потребителя, а само при липса на настоящ адрес – съдът по постоянния му адрес. В случая,
ищцата Г. К. няма регистриран настоящ адрес на територията на Република България, а
постоянният й адрес е в гр. Варна, според данните от справката от Национална база данни
„Население“, т.е. на територията на Районен съд – Варна. Ето защо, решаващият състав на
Софийски районен съд намира, че настоящето производство е местноподсъдно на Районен
съд – Варна и с оглед задължението по чл. 113 от ГПК съдът служебно да следи за местната
компетентност, производството следва да бъде прекратено и изпратено на надлежния съд.
Водим от горното и на основание чл. 113 и чл. 118 ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 38889 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав и ИЗПРАЩА делото на
надлежния съд – Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на
връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2