РЕШЕНИЕ
№ 3778
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110151641 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Д. И., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 527.05 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж № 3, находящ се в
гр.София, ул. „Трепетлика“, № 14, за периода 01.07.2017г. – 30.04.2019г., както и на
сумата 27.79 лева – за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК-30.09.2020г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
58.87 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г. – 23.09.2020г., както и на сумата 5.37 лева – лихва за забава за върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 23.09.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 47076/2020г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
1
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за
привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че в имота не се потребява топлоенергия
за отопление, тъй като отоплителното тяло е демонтирано, а отклоненията са прекъснати,
което е установено на 12.05.2017 г. и на 07.10.2019 г. при извършен отчет в имота от
представител на дружеството, извършващо дяловото разпределение за сградата „Бруната
България“ ООД. Счита, че евентуално дължима е само отчислената енергия за сградна
инсталация, но тя следва да е в по-нисък размер от търсената с иска сума. Твърди, че на
19.03.2021 г. начислените вземания за периода м.12.2016г.-м.09.2020г. в общ размер от
190.66 лева са заплатени на ищеца.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно, че са били обвързани от валиден договор за продажба на
топлоенергия за битови нужди за нежилищен обекта – гараж № 3, находящ се в гр.София,
ул. „Тр.“, № ....
Ето защо, в тежест на ищеца е било да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период като
собственик на топлоснабдения имот, както и количеството потребена топлоенергия,
съответна нейната стойност.
Съгласно нотариален за покупко-продажба на недвижим имот от 16.07.2014 г. Е. Д.
Истакова, заедно с А. Г. И., са придобили ½ идеална част от правото на собственост върху
топлоснабдения имот – гараж № 3, находящ се в гр.София, ул. „Тр.“, № ...., със застроена
площ пт 44.11 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба от 26.06.2015 г. А. Г. И. е
придобил останалата ½ идеална част от процесния топлоснабден имот. През 2019 г. /на
02.05.2019 г./ Е. Д. И. и А. Г. И. са се разпоредили с ½ идеална част от гараж № 3, намиращ
се в гр. С., ул. „Тр.“ № ....
От представените по делото доказателства и липсата на оспорване се установява, че
ответникът Е. Д. И. е собственик на процесния обект при условията на съпружеска
имуществена общност. Качеството собственик е меродавно при определяне на лицето,
задължено да заплаща стойността на доставената за него топлоенергия за битови нужди,
съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. След като няма спор, че сградата, в
която се намира същия е топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер и
ответникът, като собственик на процесния имот, в същата сграда-етажна собственост, има
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между
страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
2
одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на собственост върху
топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено
в представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно
одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на
ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение №ОУ-
02/03.02.2014 год. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.
За изясняване на правопораждащите факти по делото с оглед направеното възражение,
че имотът не е топлоснабден поради липса на отоплително тяло, е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че:
Сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период.
Измерването на потребеното количество топлоенергия за обектите в сградата на ул.
„Трепетлика“ № 14 се извършва от общ топломер;
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и
че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол;
Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и
остойностяване на начислената топлинна енергия за имота на ответника, са в
съответствие с нормативните изисквания;
Дяловото разпределение през процесния период се извършва от „Бруната“ ООД;
За процесния обект се начислява ТЕ за отопление, за битово горещо водоснабдяване и
за сградна инсталация. Енергията е начислявана служебно с оглед мощността на
отоплителното тяло;
Вещото лице е пояснило, че след проверка на предоставените му документи, е
установило по тях, че отоплително тяло е установено работещо и с мощност 1376 вата.
Експертното заключение съдът намира за обективно и компетентно дадено. В него
вещото лице изрично е посочило, че в процесния имот-гараж № 3 на ул. „Тр.“ № ...., гр.
София, с оглед на отчетите на общия топломер и изравнителната сметка на ФДР има
отоплително тяло без уред за отчитане, както и че ТЕ за сградна инсталация е извършвано
по Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. с оглед пълния отопляем обем и този на ЕС. При това
положение остават несподелени възраженията, че имотът не е бил топлоснабден поради
липса на отоплителен уред. Представените в подкрепа на това обстоятелство доказателства
не установяват в пълнота възражението на ответника. Релевантен в случая е констативен
протокол № 040572, от който обаче не може да се установи за кой период се отнася
направената в него констатация, защото не съдържа дата.
3
Установяване на облигационна обвързаност, а също и предоставяне на услугите за
процесния имот, се установява от подадена от ответника до ищеца декларация за откриване
на партида за този имот.
Предвид установените факти, съдът намери, че ответникът е потребявал топлоенергия в
имота за битови нужди.
Доказано се явява и осъществяваното дялово разпределение. Приетото заключение по
СТЕ съдържа изрично обяснение как е определяно то и от кого е извършвано.
Допусната, изслушана и приета е също съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с
исковата молба, т.е. 527.05 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
гараж № 3, находящ се в гр.София, ул. „Тр.“ № ..., сумата 58.87 лева – лихва върху нея,
сумата 27.79 лева главница за дялово разпределение и 5.37 лева лихва върху нея.
Установява се представената по делото справка от ищеца /вх. №5828/10.01.2023 г./, че
направеното от ответницата плащане след подаване на заявлението, а именно на 19.03.2021
г., в размер на 190.66 лева, е отнесено за погасяване на задължения към ищеца, за период
м.07.2017 г., 08.2020г., 10.2020г. и 03.2020г. При съпоставяне на погасяванията по
извършената справка и заключението по ССчЕ е видно, че с плащането са погасени
задължения, различни от процесните.
При съобразяване на горните изводи и липсата на доказателства за плащане на сумите,
предмет на исковите претенции, съдът намира, че същите с основателни по основание и
размер. Отговорността на отетницата следва да бъде ангажирана в условията на
солидарност съгласно чл. 32 СК, доколкото имущество е придобитото по време на брака
за задоволяване на нужди на семейството – обстоятелства, които не е спорни между
страните.
Възражението на ответницата, направено във възражението срещу заповедта по чл.
410 ГПК, за погасяване на вземанията по давност, не се споделя. В заключението по ССчЕ е
отговорено на поставен от съда въпрос в този смисъл, като е обосновано, че вземания,
изискуеми преди 30.09.2017 г. няма.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 750.00 лева, от които 75.00 лева
разноски по ч.гр.д. № 47076/2020 г по описа на СРС, 55 състав, и 675.00 лева в настоящото
производство, от които 75.00 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в
минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Тр.“ № ...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 8....., следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 28.10.2020г. по ч.гр.д. № 47076/2020г. по описа на СРС,
55 състав,
на основание чл. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – 527.05 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж № 3, находящ се в гр.София, ул. „Тр.“,
№ ...., за периода 01.07.2017г. – 30.04.2019г., както и на сумата 27.79 лева – за
осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-30.09.2020г., до
окончателното плащане;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите - сумата 58.87 лева – лихва за забава за върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 23.09.2020г., както и на сумата 5.37
лева – лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода
01.10.2017г. – 23.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Тр.“ № ...... да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 750 лева,
представляваща направени разноски, от които 75.00 лева разноски по ч.гр.д. № 47076/2020г.
по описа на СРС, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК ......, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5