№ 8016
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110126075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за цена на доставена
топлинна енергия и услуга по дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 8126/2021г. по описа на СРС, 113 с-в.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответника В. П. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. С
писмени молби по делото поддържа, че между страните е налице сключено споразумение,
по което е извършил плащания. С възражението, подадено срещу заповедта за изпълнение
за процесните вземания, релевира възражение за погасителна давност.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено на 10.02.2021г. от ищеца ... заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника В. П. К. за заплащане на сумите от 3978,08 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес ... с абонатен номер ... за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 566,66 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 25.1.2021 г., сумата от 66,37 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
11,15 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 25.1.2021 г.както и за законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до плащането, е издадена заповед по чл. 410
ГПК от 17.02.2021 г. по ч. гр. д.№ 8126/2021 г. на СРС, 113 състав.
Заповедта е връчена на длъжника на 13.03.2021 г., като след депозирано в срок
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени исковете за установяване съществуването
на вземанията по същата.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно правоотношение между него и ответника, по силата на което
е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
С оглед становището на ответника по предявените искове, както и предвид
сключеното извънсъдебно споразумение между страните /на гърба на л. 57 от делото/,
съдът приема, че фактите, обуславящи възникването на вземанията на ищеца в размерите,
посочени в исковата молба, са безспорни и не се нуждаят от доказване. Видно от
представеното споразумение от 16.11.2021 г., сключено на основание чл. 365 ЗЗД между
страните по делото, същите са се споразумели, че към датата на сключването му дължимата
от ответника сума е в общ размер от 5370,60 лв., от които главница в размер на 4044,45 лв.
за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., сумата от 577,81
лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2018 г. до 25.01.2021 г., лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на
споразумението в размер на 313,44 лв. и 434,90 лв. - съдебни разноски. Посочено е, че
дължимо е и присъденото в исковото производство юрисконсултско възнаграждение, което
не е предмет на споразумението и следва да бъде заплатено допълнително. Съгласно чл. 2
ответникът се е задължил да изплати посочената сума на осем вноски, като първата е в
размер на 1611 лв., платима в деня на подписване на споразумението, и седем равни
месечни вноски в размер от 537,09 лв. всяка с падеж, посочен в погасителен план.
Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба - чл. 365, ал.1
ЗЗД. Вместо, обаче, въз основа на нея да се стигне до прекратяване на делото поради
2
оттегляне на иска, делото може да продължи, като тогава се поставя въпросът за правното
значение на сключената извънсъдебна спогодба, на която една от страните се позовава. Тази
спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право
важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е
валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния
материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба. Съдът намира, че представеното по
делото споразумение от 16.11.2021 г. е валидно, като не са релевирани от страна на ищеца
възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният
му ефект следва да бъде зачетен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване на
процесните задължения, е ангажирал доказателства за едно плащане по сключеното между
страните споразумение за сумата от 1100 лв. /на гърба на л. 56 от делото/. Установява се от
представения по делото фискален бон, че с извършеното на 16.11.2021г. от ответника
плащане са погасени задълженията за мораторна лихва върху главницата в размер на 577,81
лв., законна лихва в размер на 87,29 лв. и съдебни разноски в размер на 434,90 лв. В случая
са неприложими постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК тъй като длъжникът е посочил кое свое задължение погасява с
извършеното плащане.
Не е спорно между страните, с оглед заявеното в откритото съдебно заседание на
14.06.2022г. от процесуалния представител на ищеца, което съдът цени при условията на чл.
175 ГПК, че действително платената сума е 1 400 лв.
Предвид изложеното съдът приема, че след извършените плащания непогасените
задължения на абоната за процесния период са за главница за незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. и за цената на услугата по дялово разпределение за
периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. в размер на общо 3970, 60лв.
По отношение основателността на релевираното от ответника възражение за
погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 11.а. от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК в
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да
се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за
вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не
е направил подобни възражения в срока за отговор.
Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
3
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД (Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011 г., ОСГТК).
По отношение на процесните задължения за главници е приложимо правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от
2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
4
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок от след изтичане на периода, за който се отнасят.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок от периода, за който се отнасят.
В този смисъл съдът приема, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или
равни/ възникват след изтичането на 45-дневният срок от съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ.
задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното
осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода за
м. 11. 2017 г. е започнала да тече от 14.01.2018г. и е изтекла на 14.01.2021г. - преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди подписване на
споразумението от 16.11.2021 г. Признанието на задължението от страна на длъжника с
подписването на споразумението прекъсва давността за вземанията на ищеца, но само за
тези, които не са били погасени по давност към момента на сключването му, тъй като за вече
погасените по давност вземания давността няма как да се прекъсне. Ако дължимостта се
уговори в споразумението, погасените по давност суми могат да се претендират въз основа
на самото споразумение като договор по чл. 365 ЗЗД, но в случая такава претенция не е
заявена. Ето защо съдът намира, че за периода м. 5. 2017 г. до м. 11.2017 г. споразумението
не е прекъснало течението на давността и предвид заявеното срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение от страна на В. П. К., тези вземания са погасени по давност.
За установяване размера на тези вземания съдът взе предвид констативната част от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не кредитира в частта, с която се
дава отговор на поставените задачи за погасените по давност и с плащане суми, тъй като не
е съобразено с направеното плащане в хода на процеса и с коректния момент на прекъсване
на давността. Ето защо и по арг. от чл. 162 ГПК съдът намира, че общият размер на
погасената част от вземането за главница за цената на доставената топлинна енергия е 541,83
лева, представляваща сбор от начислената по фактури стойност на топлинна енергия за м.
05. 2017 г. – 39,08 лева, за м. 06.2017г. – 48,20 лв., за м. 7.2017г. – 48,68 лв, за м. 08.2017г. –
43,97 лв. за м. 09.2017г. – 48,68 лв., за м.10.2017г. – 87,19 лв., и за м. 11.2017г. – 226,03 лв.
На основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД съдът пиема, че погасено по давност и вземането
за стойността на услугата по дялово разпределение за м.01.2018г. в размер на 2,16 лв.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че исковете за главница са
основателни и следва да бъдат уважени до сумата от 3426,61 лв. и за периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2020г.
По разноските
5
Доколкото ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК и е платил
задълженията след изтичане на срока за доброволно изпълнение по заповедта, то и следва да
бъде понесе отговорността за разноските по исковото производство, за чието образуване е
дал повод, съответно няма право на разноски. В съответствие с разясненията, дадени с т. 12
на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, исковият съд следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С извършените плащания за погасени всички задължения за съдебни
разноски, освен юрисконсултското възнаграждение в исковото производство, което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи в размер от 100 лв., като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че същото се
явява типично за ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. П. К. с ЕГН ********** с адрес ... дължи
на ... с ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата от 3426,61 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес ... с абонатен номер ... и цена на услугата по дялово
разпределение за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
16.11.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 17.02.2021 г. по ч. гр. д.№ 8126/2021 г. на СРС, 113 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК установителни
искове от ... с ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... против В. П. К. с ЕГН
********** с адрес ... с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за главница за разликата над 3426,61 лв. до
пълния предявен размер от 4044,45 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г. като
погасен по давност, както и исковете за сумата от 577,81 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 02.03.2018 г. до 25.01.2021 г., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. К. с ЕГН ********** с адрес ... да
заплати на ... с ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... сумата от 100 лв. за разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7