№ 80
гр. гр. Добрич, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500629 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“-с.К.,общ.Г.Т.,представляван от С.
И. С.а,срещу решение №260044/28.05.2021 г. по гр.д.№45/2020 г. на
Г.тошевския районен съд,допълнено /поправено/ с решение
№260060/12.08.2021 г. по цитираното дело,в частта,с която въззивникът е
осъден да заплати на Б. СТ. СТ. от с.К.,общ.Г.Т. сумата от 28 442,16 лв-
обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2016/2017 г.
на поземлени имоти с обща площ от 355,527 дка в землищата на с.К.,Р.,О. и
Й.,общ.Г.Т.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на
исковете 07.02.2020 г.,до окончателното плащане;сумата от 6 059,76 лв-
обезщетение за забавено плащане на горната главница в размер на законната
лихва за периода 01.01.2018 г.-06.02.2020 г.;сумата от 5 607,31 лв-част от
обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2017/2018 г.
на поземлени имоти с обща площ от 385,387 дка в землищата на с.К.,Р.,О.,Ч.
и Й.,общ.Г.Т.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на
исковете 07.02.2020 г.,до окончателното плащане;сумата от 626,15 лв-част от
обезщетение за забавено плащане на горната главница в размер на законната
1
лихва за периода 01.01.2019 г.-06.02.2020 г.,както и в частта на присъдените в
тежест на въззивника разноски съразмерно на горните уважени искове и на
законната лихва върху присъдените в полза на Б.С. разноски,считано от
влизане на решението в сила,до окончателното плащане.
Въззивникът счита решението в обжалваната осъдителна част за
главници и лихви за недопустимо и настоява за обезсилването му.Исковете
по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД били предявени в условие на
евентуалност спрямо главни искове по чл.232 ал.2 във връзка с чл.79 и сл. от
ЗЗД.Районният съд се произнесъл по евентуалните искове при ненастъпило
условие за разглеждането им-произнасяне по главните искове и тяхното
отхвърляне.Атакуваното решение следвало да се обезсили и делото да се
върне на районния съд за ново разглеждане,като първо да се произнесе по
главните искове,а при тяхното отхвърляне и по евентуалните.Решението в
обжалваната част било и неправилно.Въззивникът-ЕТ изразява несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд,че е обработвал процесните земеделски
земи без правно основание,тъй като представените договори за наем между
страните били нищожни поради липса на воля от страна на наемодателя-ищец
по делото.Исковете по чл.55 ал.1 от ЗЗД били неоснователни,тъй като било
установено,че договорите за наем са подписани от лице,оправомощено да
представлява ищеца,а е и негова близка родственица-дъщеря.Пълномощното
било в писмена форма,като подписът на упълномощителя бил заверен от
нотариус.Същото не било оспорено от ищеца.От събраните гласни
доказателства било установено,че договорите били сключени със знанието и
съгласието на ищеца,който не им се противопоставил до завеждане на
делото.До 2018 г. страните извършвали обща дейност,като едната страна
обработвала земите на другата.Всички договори между тях били при еднакви
условия и всяка от страните знаела за сключените договори.В нарушение на
материалния закон били уважени и исковете по чл.86 от ЗЗД за обезщетение
за забавено плащане.Длъжникът дължал в хипотезата по чл.55 ал.1 предл.1 от
ЗЗД обезщетение за забава от поканата да изпълни.До подаване на исковата
молба ищецът не бил канил ответника да му заплати претендираното
обезщетение,т.е. исковете за мораторна лихва следвало да се
отхвърлят.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне на исковете.Решението на ГТРС било недопустимо и
незаконосъобразно в частта,с която въззивникът бил осъден да заплати
2
законната лихва върху съдебно-деловодните разноски.В тази част съдът се
произнесъл свръхпетитум,тъй като ищецът нямал такова искане.Освен това
изискуемостта на задължението за разноски,макар да настъпвала с влизане в
сила на решението,не поставяла сама по себе си длъжника в
забава.Необходима била покана до длъжника.Настоява се за отмяна на
решението и в тази част.Претендирани са от въззивника разноски за двете
инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Б.
СТ. СТ. изразява становище за неоснователност на жалбата.Не отговаряло на
истината,че съдът не се бил произнесъл по главните искове.Изводи за тяхната
неоснователност се съдържали в мотивите на акта,но съдът пропуснал да ги
отрази в диспозитива.Касаело се за ОФГ,която подлежала на поправяне по
реда на чл.247 от ГПК.Оспорват се и доводите на въззивника по същество на
спора.Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
08.06.2021 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 22.06.2021 г. при изтекъл
за страната срок за въззивно обжалване на 22.06.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на първоинстанционното решение в неизгодните за него
части.Разгледана по същество,същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната
част,вкл. в частта на произнасянето по евентуалните искове.Соченият от
въззивника порок-осъществено от районния съд произнасяне по евентуалните
искове при липса на предшестващо произнасяне по главните искове на
основание чл.232 ал.2 във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-не е
налице.Действително с първоначалното решение №260044/28.05.2021 г. ГТРС
е пропуснал да отрази в диспозитива на решението формираната своя воля в
3
мотивите му за неоснователност на главните искове.Този пропуск обаче е
отстранен надлежно по реда на чл.247 от ГПК по молба на ищеца Б. СТ. СТ. с
вх.№261183/13.07.2021 г.С решение №260060/12.08.2021 г. ГТРС е уважил
молбата и е поправил ОФГ в първоначалното си решение,като е постановил
отхвърляне на главните искове.Решението е връчено на страните и не е
обжалвано в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК,поради което е влязло в
сила.Същото заедно с първоначалното решение съставляват единно
цяло.Следователно първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на
главните искове и ги е отхвърлил,поради което е настъпило условието за
разглеждане на евентуалните искове-предмет на настоящото въззивно
производство.В този смисъл решението му в частта на произнасянето по
евентуалните искове е допустимо като постановено при наличие на условието
за тяхното разглеждане-отхвърляне на главните искове.По същество същото е
частично правилно и частично неправилно в атакуваната част,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№45/2020 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.
№390/04.02.2020 г.,с която са предявени от Б. СТ. СТ. от
с.К.,общ.Г.Т.,обл.Добрич срещу ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“-
с.К.,общ.Г.Т.,представляван от С. И. С.а,обективно кумулативно съединени
искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ и чл.86
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо арендно
възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. за общо 194,695 дка земеделски
земи в села в рамките на общ.Г.Т. в общ размер на 15 575,60 лв /2 432,24 лв
за нива от 30,403 дка-имот №006002 по КВС на с.К. въз основа на аренден
договор между страните с рег.№4962/13.08.2008 г. на нотариус с рег.№*** на
НК;1 400 лв за нива от 17,500 дка-имот №010007 по КВС на с.К. въз основа
на аренден договор с рег.№7465/24.11.2008 г. на нотариус с рег.№*** на
НК;653,36 лв за нива от 8,167 дка-имот №034011 по КВС на с.К. въз основа
на аренден договор рег.№271/23.01.2009 г. на нотариус с рег.№*** на НК; 280
лв за нива от 3,500 дка-имот №126026 по КВС на с.К. въз основа на аренден
договор с рег.№1402/24.08.2009 г. на същия нотариус; 700 лв за нива от 8,750
дка-имот №250052 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор с рег.
№6233/30.09.2008 г. на същия нотариус;1 051,44 лв за нива от 13,143 дка-
имот №215032 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор с рег.
№5343/27.08.2008 г. на същия нотариус;1 333,36 лв за нива от 16,667 дка-
4
имот №019053 по КВС на с.О. въз основа на аренден договор с рег.
№6261/02.10.2008 г. на същия нотариус;1 618,40 лв за нива от 20,230 дка-
имот №041039 по КВС на с.Р. въз основа на аренден договор с рег.
№7246/12.11.2008 г. на същия нотариус; 266,72 лв за нива от 3,334 дка в ид.ч.
от нива от 69,999 дка-имот №002003 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден
договор с рег.№727/17.02.2009 г. на същия нотариус; 800 лв за нива от 10 дка-
имот №006065 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден договор с рег.
№538/05.03.2015 г. на същия нотариус;4 240,08 лв за нива от 53,001 дка-имот
№011002 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден договор с рег.
№7667/01.12.2008 г. на същия нотариус;800 лв за нива от 10 дка-имот
№017062 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден договор с рег.№212/03.02.2014
г. на същия нотариус/,ведно със законната лихва върху изброените
главници,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното
плащане,както и обезщетение за забавено плащане на горните арендни
възнаграждения в размер на законната лихва върху тях в общ размер на
3 305,50 лв за периода 01.01.2018 г.-03.02.2020 г.,както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца дължимо арендно възнаграждение за
стопанската 2017/2018 г. за гореописаните общо 194,695 дка земеделски
земи в села в рамките на общ.Г.Т. в общ размер на 15 575,60 лв,ведно със
законната лихва върху изброените главници,считано от датата на предявяване
на исковете,до окончателното плащане,както и обезщетение за забавено
плащане на горните арендни възнаграждения в размер на законната лихва
върху тях в общ размер на 1 726,30 лв за периода 01.01.2019 г.-03.02.2020 г.
На основание чл.213 от ГПК първоинстанционният съд е присъединил
към гр.д.№45/2020 г. исковете-предмет на гр.д.№54/2020 г. по описа на
ГТРС.Двете дела са съединени в едно производство и е издадено общо
решение по тях.Така предмет на делото са и следните искове:
-главни обективно кумулативно съединени помежду си искове на
основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“-
с.К.,общ.Г.Т.,представляван от С. И. С.а,да заплати на ищеца Б. СТ. СТ.
следните суми:
6 157,15 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 01.05.2016 г. за ползването
5
на следните поземлени имоти,находящи се в землището на с.К.,общ.Г. Т.,с
обща площ от 123,143 дка,а именно: имот №001025 с площ от 18,001
дка,имот №029020 с площ от 10,000 дка, имот №079008 с площ от 37,000
дка,имот №116024 с площ от 20 дка, имот №126060 с площ от 10,000
дка,имот № 250032 с площ от 13,143 дка и имот №250031 с площ от 15,000
дка,ведно със законната лихва върху претендираната главница,считано от
датата на предявяване на иска до окончателното издължаване;
1 311,82 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
наемно възнаграждение от 6 157,15 лв в размер на законната лихва за
периода 01.01.2018 г.-06.02.2020 г.;
3 035,50 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 01.05.2016 г. за ползването
на следните недвижими имоти с обща площ от 60,710 дка,а именно:в
землището на с.Р.,общ.Г. Т.-имот №012018 с площ от 14,760 дка,имот
№041037 с площ от 10,000 дка;в землището на с.О.,общ.Г. Т.-имот №034026 с
площ от 10,150 дка,имот № 034027 с площ от 14,000 дка и в землището на
с.Й., общ.Г. Т.-недвижим имот №051017 с площ от 11,800 дка,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване;
7 312,45 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 01.05.2016 г. за ползването
на следните поземлени имоти в землището на с.Ч., община Г.Т. с обща площ
от 146,249 дка,а именно:имот № 004022 с площ от 5,000 дка, имот № 004023
с площ от 20,007 дка, имот № 005035 с площ от 25,000 дка,имот №006037 с
площ от 34,997 дка, имот №011018 с площ от 30 дка,имот №011027 с площ от
10,000 дка, имот №013052 с площ от 6,250 дка,имот №039023 с площ от
14,995 дка, ведно със законната лихва върху претендираната
главница,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване.
1 557,96 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
наемно възнаграждение от 7 312,45 лв в размер на законната лихва за
периода 01.01.2018 г.-06.02.2020 г.;
1 271,25 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 01.07.2016 г. за ползването
6
на недвижим имот,находящ се в землището на с.К., община Г.Т. - имот
№079018 - нива с площ от 25,425 дка,ведно със законната лихва върху
претендираната главница,считано от датата нa предявяване на иска до
окончателното издължаване;
1 400,10 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2017/2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. за ползването
на недвижими имоти с обща площ от 28,002 дка,а именно:в землището на
с.К.,общ.Г. Т. - имот №113028 с площ от 3,001 дка,в землището на с.О.,общ.Г.
Т.-имот № 008008 с площ от 15,001 дка,в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.-имот
№017062 с площ от 10 дка,ведно със законната лихва върху претендираната
главница,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване;
11 717,15 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2017/2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. за ползването
на недвижими имоти с обща площ от 234,343 дка,а именно:в землището на
с.К.,общ.Г. Т. - имот №001025 с площ от 18,001 дка,имот №029020 с площ от
10,000 дка,имот №079008 с площ от 37,000 дка,имот №079018 с площ от
25,425 дка,имот №116024 с площ от 20 дка,имот №126060 с площ от 10,000
дка,имот №250031 с площ от 15,000 дка;в землището на с.О.,общ.Г. Т.-имот
№ 034026 с площ от 10,150 дка;имот №034027 с площ от 14,000 дка;в
землището на с.Р.,общ.Г. Т.-имот №012018 с площ от 14,760 дка,имот
№041037 с площ от 10,000 дка;в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.-имот №004022 с
площ от 5,000 дка, имот №004023 с площ от 20,007 дка,имот №005035 с площ
от 25,000 дка,ведно със законната лихва върху претендираната
главница,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване;
1 308,42 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
наемно възнаграждение от 11 717,15 лв в размер на законната лихва за
периода 01.01.2019 г. - 06.02.2020 г.;
3 749,85 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2017/2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. за ползването
на недвижими имоти в землището на с.Ч., общ.Г.Т. с обща площ от 74,997
дка,а именно имот №006037 с площ от 34,997 дка,имот №011018 с площ от
30 дка и имот №011027 с площ от 10,000 дка,ведно със законната лихва върху
7
претендираната главница,считано от датата на предявяване на иска до
окончателното издължаване;
1 062,25 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2017/2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. за ползването
на недвижими имоти с обща площ от 21,245 дка,находящи се в землището на
с.Ч.,общ.Г. Т.,а именно имот №013052 с площ от 6,250 дка,имот №039023 с
площ от 14,995 дка,ведно със законната лихва върху претендираната
главница,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване;
1 340 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2017/2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. за ползването
на недвижими имоти с обща площ от 26,800 дка, а именно в землището на
с.Й.,общ.Г.Т.-имот №051017-нива с площ от 11,800 дка и в землището на
с.К.,общ.Г.Т.-имот №043017 - нива с площ от 15,000 дка,ведно със законната
лихва върху претендираната главница,считано от датата на предявяване на
иска до окончателното издължаване.
В условие на евентуалност спрямо горните главни искове /да се разгледат
при отхвърляне на главните искове по причина на липса на подписани от
ищеца С. в качеството на наемодател договори за наем/ са предявени от Б.
СТ. СТ. срещу ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“-с.К.,общ.Г.Т.,представляван от С. И.
С.а,следните обективно кумулативно съединени помежду си искове на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите:
-17 776,35 лв-част от цяло вземане в размер на 28 442,16
лв,представляващо обезщетение за ползване без правно основание за
стопанската 2016/2017 г. на поземлени имоти с обща площ от 355,527 дка,а
именно-в землището на с. К. имот №001025 с площ от 18,001 дка,имот
№029020 с площ от 10,000 дка,имот №079008 с площ от 37,000 дка,имот
№116024 с площ от 20 дка,имот №126060 с площ от 10,000 дка,имот
№250032 с площ от 13,143 дка,имот №250031 с площ от 15,000 дка,имот
№079018 с площ от 25,425 дка;-в землището на с.Р. имот №012018 с площ от
14,760 дка,имот №041037 с площ от 10,000 дка;-в землището на с.О.-имот
№034026 с площ от 10,750 дка,имот №034027 с площ от 14,000 дка;-в
землището на с. Й. имот №051017 с площ от 11,801 дка;-в землището на с.Ч.
8
имот №004022 с площ от 5,000 дка,имот №004023 с площ от 20,007 дка,имот
№005035 с площ от 25,000 дка,имот №006037 с площ от 34,997 дка,имот
№011018 с площ от 30,000 дка,имот №011027 с площ от 10,000 дка,имот
№013052 с площ от 6,250 дка,имот №039023 с площ от 14,995 дка,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване.
В хода на първоинстанционното производство този иск е увеличен по
размер,като от частичен се е преминало към иск за цялото вземане от
28 442,16 лв.
-3 786,36 лв-част от цяло вземане в размер на 6 059,76
лв,представляващо обезщетение за забавено плащане на горната главница от
17 776,35 лв в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018 г. до
06.02.2020 г.
В хода на първоинстанционното производство този иск е увеличен по
размер,като от частичен се е преминало към иск за цялото вземане от
6 059,76 лв.
-19 269,35 лв-част от цяло вземане в размер на 30 830,96
лв,представляващо обезщетение за ползване без правно основание за
стопанската 2017/2018 г. на поземлени имоти с обща площ от 385,387 дка,а
именно-в землището на с.К. имот №113028 с площ от 3,001 дка,имот
№001025 с площ от 18,001 дка,имот №029020 с площ от 10,000 дка,имот
№079008 с площ от 37,000 дка,имот №079018 с площ от 25,425 дка,имот
№116024 с площ от 20 дка,имот №126060 с площ от 10,000 дка,имот
№250031 с площ от 15,000 дка,имот №043017 с площ от 15,000 дка;-в
землището на с.О. имот №008008 с площ от 15,001 дка,имот №034026 с площ
от 10,150 дка и имот №034027 с площ от 14,000 дка;-в землището на с.Ч.
имот №017062 с площ от 10,000 дка,имот №004022 с площ от 5,000 дка,имот
№004023 с площ от 20,007 дка,имот №005035 с площ от 25,000 дка,имот
№006038 с площ от 37,997 дка,имот №011018 с площ от 30,000 дка,имот
№011027 с площ от 10,000 дка,имот №013052 с площ от 6,250 дка и имот
№039023 с площ от 14,995 дка;-в землището на с.Р. имот №012018 с площ от
14,760 дка и имот №041037 с площ от 10,000 дка;-в землището на с.Й. имот
№051017 с площ от 11,800 дка,ведно със законната лихва върху
претендираната сума,считано от датата на подаване на исковата молба до
9
окончателното издължаване.
В хода на първоинстанционното производство този иск е намален по
размер на 5 607,31 лв-част от цяло вземане в размер на 30 830,96 лв.
-2 151,74 лв-част от цяло вземане в размер на 3 442,79
лв,представляващо обезщетение за забавено плащане на горната главница от
19 269,35 лв в размер на законната лихва за периода 01.01.2019 г.-06.02.2020
г.
В хода на първоинстанционното производство този иск е намален по
размер на 626,15 лв-част от цяло вземане в размер на 3 442,79 лв.
С първоинстанционното решение първоначалните искове за
присъждане на арендни възнаграждения и обезщетения за тяхното
забавено плащане са уважени в окончателните им размери /след
съответни изменения в хода на делото/.Отхвърлени са изцяло главните
искове по чл.232 ал.2 от ЗЗД за наемна цена по договори за наем и по
чл.86 от ЗЗД за обезщетения за забавено плащане на наемната
цена.Разгледани са поради отхвърляне на последните евентуалните
искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД и акцесорните към тях по чл.86 от ЗЗД и
същите са уважени изцяло в посочените по-горе окончателни размери
вследствие изменение размера на исковете,допуснато с определение на
ГТРС в открито съдебно заседание на 17.05.2021 г.Въззивникът-ЕТ
обжалва първоинстанционното решение само в частта на уважените
евентуални искове.
Не е спорно между страните,че ищецът Б. СТ. СТ. е собственик на
земеделските земи,за чието ползване от ответника-ЕТ при начална липса
на основание същият претендира обезщетенията на плоскостта на
неоснователно обогатяване за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г.Не е
спорно също така,че ответникът-ЕТ е ползвал процесните земи през
горните две стопански години /в горната насока изявления на ответника-
ЕТ в отговора на исковата молба на лист 63 от присъединеното гр.д.
№54/2020 г. на ГТРС/.Спорно е единствено дали ползването е на правно
основание-валидни договори за наем или е при начална липса на
основание поради нищожност на представените по делото наемни
договори,на които ищецът се е позовал по главните искове на основание
чл.232 ал.2 от ЗЗД.
10
В исковата молба,с която са предявени главните искове по чл.232
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и евентуалните искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД /приложена към присъединеното гр.д.№54/2020 г. на
ГТРС/,ищецът твърди,че в ОСЗ-гр.Г.Т. са регистрирани процесните
договори за наем между него като наемодател и ответника като наемател
за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г.Тези договори са посочени от
него като основание за главните му искови претенции за присъждане на
дължима от ответника наемна цена.Същевременно ищецът С. твърди,че
не е подписал горните договори за наем като наемодател,оспорва подписа
на наемодател в тях и настоява,че същите са нищожни поради липса на
съгласие /чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД/.Именно поради последното настоява
при отхвърляне на главните искове по чл.232 ал.2 от ЗЗД поради
нищожност на наемните договори да се разгледат и уважат евентуалните
искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът-ЕТ твърди,че е
обработвал процесните земи на основание валидни договори за
наем,сключени със съгласието на ищеца.Сочи,че между страните като
физически лица имало близки родствени отношения и през процесния
период същите осъществявали съвместна дейност като земеделски
производители,но юридически като отделни ЕТ.Между тях имало
съглашение земите на ищеца да се обработват от ответника и обратно-
земите на ответника да се обработват от ищеца.Договорите за наем били
сключени със знанието и по изричното желание на ищеца,който възлагал
на свои служители да сключват тези договори.В хода на делото е
уточнено,че служителите при сключване на договорите били действали
въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя-ищец.
Въззивният съд намира,че не дължи повторно произнасяне по
доводите на въззивника-ответник по делото за валидност на процесните
договори за наем и за ползване от негова страна на процесните
земеделски земи на годно правно основание-наемни правоотношения
между страните.Първоинстанционният съд е отхвърлил при преценка за
нищожност на наемните договори главните искове по чл.232 ал.2 от ЗЗД
и в тази част решението му не е обжалвано от страните,поради което е
влязло в сила.Така със сила на пресъдено нещо между страните към
11
настоящия момент вече е прието,че ответникът по делото-ЕТ не дължи
на ищеца наемни възнаграждения за процесните стопански години и
земеделски имоти именно поради липсата на валидни наемни
правоотношения между тях.Със сила на пресъдено нещо е установено
между страните,че те не са обвързани от наемни правоотношения,поради
което въззивният съд не може да пререшава този въпрос по повод
доводите на въззивника във въззивната жалба.Влязлото в сила решение
по главните искове е пречка за пререшаване на въпроса за валидността
на процесните договори за наем.
След като наемни правоотношения между страните не съществуват и
ответникът не навежда да е ползвал имотите на ищеца на някакво друго
валидно правно основание,следва да се приеме,че осъщественото от
ответника-ЕТ ползване на земеделските земи-собственост на ищеца през
стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. е без правно основание.Следва да
се подчертае,че исковете за присъждане на обезщетения за неоснователно
ползване са неправилно квалифицирани от ищеца Б.С. в исковата молба
и от първоинстанционния съд като такива по чл.55 ал.1 от
ЗЗД.Правилната правна квалификация е по чл.59 ал.1 от
ЗЗД.Неправилната правна квалификация не обосновава недопустимост
на първоинстанционното решение в частта на произнасянето по тези
искове като постановено по непредявени такива,защото районният съд е
обсъдил по същество наличието на елементите от фактическия състав на
общата разпоредба на чл.59 от ЗЗД и се е произнесъл по наведените от
ищеца фактически основания.Правилното подвеждане на исковете към
вярната материална норма в случая е формално и може да се извърши от
въззивния съд.Настоящата хипотеза не се покрива от състава на чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД,който е приложим при искова претенция за връщане
на получена имуществена облага при начална липса на основание.В
случая ищецът не претендира връщане на дадена от него на ответника
облага по нищожните наемни договори.По смисъла на т.1 от
Постановление №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/79 г. на Пленума на ВС когато
не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл.55
ал.1 от ЗЗД,но е налице увеличение без основание на имуществото на
едно лице за сметка на имуществото на друго,обеднелият разполага с
иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Искът,чрез който се търси обезщетение,когато
12
собственикът е лишен от ползването на имота си,а друго лице го ползва
без основание,е по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Лицето,държащо без правно
основание чужда вещ,по силата на чл.59 от ЗЗД дължи на собственика й
обезщетение за ползите,от които го е лишил /решение №88/09.10.2020 г.
по гр.д.№1487/2019 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В случая ответникът-ЕТ се е обогатил,като е спестил парични
средства за наем.Дължимото обезщетение се формира поради това от
размера на средната пазарна наемна цена за подобни на процесните
обекти.Ползването без основание от ответника препятства възможността
ищецът-собственик лично да ползва или да отдава под наем имотите си и
да реализира имуществена облага от тях.В този случай от едни и същи
факти произтича обедняването на ищеца,изразяващо се в лишаването му
от възможността лично да ползва имотите или да ги отдава под наем на
друг,както и обогатяването на ответника,изразяващо се в спестяване на
разходи за наем за ползване на имотите през процесния период.
Исковите претенции по чл.59 ал.1 от ЗЗД са доказани по размер с
изчисленията за средна наемна/арендна цена за стопанските 2016/2017 г.
и 2017/2018 г.,извършени от вещото лице Г.В. в заключението по
допуснатата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза.Експертът е
изчислил дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване за
стопанската 2016/2017 г. в размер на 28 442,16 лв,колкото са
претендирани от ищеца,респ. дължимо обезщетение за стопанската
2017/2018 г. в размер на 30 830,96 лв при претендирано такова в размер
на 5 607,31 лв-част от цяло вземане в размер на 30 830,96 лв.В частта,с
която исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД са уважени,първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението на ГТРС е обаче неправилно в частта,с която са уважени
акцесорните искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД и са присъдени в полза на ищеца
обезщетения за забавено плащане на обезщетенията за неоснователно
обогатяване в размер на законната лихва върху тях за периоди до датата на
подаване на исковата молба.Исковете за присъждане на мораторни лихви за
период до датата на подаване на исковата молба са неоснователни и не
подлежат на уважаване.Задължението за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване е безсрочно /не е на договорно основание и няма
13
уговорен срок за изпълнение между страните,нито има определен такъв срок в
закона/ и се дължи веднага,т.е. изискуемостта му настъпва веднага с
неоснователното разместване на блага /в тази насока мотивите към ТР
№5/2017 от 21.11.2019 г. по тълк.д.№5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.Следва да
се разграничат обаче понятията изискуемост на вземането и забава на
длъжника.С разместването на блага вземането за обезщетение за
неоснователно обогатяване става изискуемо и се дължи при настоящата
хипотеза за целия период,през който ищецът е лишен от възможността да
ползва имотите си.Въпросът за началния момент на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението за неоснователно
обогатяване следва да се разреши по правилото на чл.84 ал.2 от
ЗЗД.Вземането за мораторни лихви при общия ФС на неоснователно
обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника,която при липса на определен срок за изпълнение настъпва след
покана от кредитора.Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни
своето задължение преди завеждане на делото,исковата молба има ролята на
покана,след която длъжникът изпада в забава /решение №394/27.11.2015 г. по
гр.д.№3034/2015 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,определение №443/17.05.2018 г. по
гр.д.№905/2018 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение №48/10.09.2012 г. по т.д.
№237/2011 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.В настоящия случай няма спор,че покана
за заплащане на обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД не е била връчена от
ищеца С. на ответника-ЕТ преди завеждане на делото,поради което
ответникът не е бил в забава преди предявяване на исковете.Поради
изложеното ответникът-ЕТ не дължи на ищеца обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периодите преди подаване на
исковата молба.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като
неправилно в частта,с която исковете по чл.86 ал.1 от ЗЗД относно
обезщетенията за забава в плащането на обезщетенията по чл.59 от ЗЗД за
период преди подаване на исковата молба са уважени,респ. тези искове
следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта,с
която е присъдена законна лихва върху съдебно-деловодните разноски,които
ответникът-ЕТ е осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от
исковете.Начинът на разпределение на отговорността за разноски в
гражданското исково производство се урежда от процесуалния закон-чл.78 от
14
ГПК.Това разпределение и начинът на присъждане на разноски в полза на
страните се подчинява изцяло на особените правила по ГПК.Регламентацията
на процесуалния закон предвижда присъждане на разноски по
производството в полза на страните съобразно изхода от спора,но по
изключение за разлика от общите правила за дължимост на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва /чл.86
ал.1 от ЗЗД/ процесуалният закон не предвижда вземането за съдебно-
деловодни разноски да е лихвоносно.Така в нарушение на закона
първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху разноските,поради
което в тази част решението му следва да бъде отменено.
Всяка от страните е претендирала сторените от нея разноски в първата и
въззивната инстанция.При настоящия изход от спора ищецът Б.С. и
ответникът-ЕТ имат право на разноски съответно съразмерно на уважената и
отхвърлената част от исковете.Районният съд е присъдил разноски
единствено в полза на ищеца по делото в пълния претендиран от него размер
от 13 099,25 лв,като е съобразил цялостното уважаване на исковете по чл.8
ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД и по чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Никоя от
страните не е претендирала по реда на чл.248 от ГПК изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските,поради което
въззивният съд приема като база за изчисленията си разноските,възприети от
районния съд.Като съобразява,че част от присъдените в полза на ищеца Б.С.
разноски в първата инстанция в общ размер от 5 222,32 лв се съотнася към
уважените искове по чл.8 ал.1 от ЗАЗ и акцесорните към тях искове по чл.86
от ЗЗД /1 447,32 лв държавна такса;3 600 лв адвокатско възнаграждение и
половината от възнаграждението за вещото лице по ССЕ,доколкото
експертизата обхваща задачи относими както към исковете по чл.8 ал.1 от
ЗАЗ,така и задачи по останалите искове-350:2=175 лв/,а разликата от 7 876,93
лв /1 719,35 лв държавна такса;517,58 лв допълнителна държавна такса;5 265
лв адвокатско възнаграждение;175 лв възнаграждение по ССЕ;200 лв
възнаграждение по СГЕ/ са разноски относими към евентуалните
искове,съдът изчислява,че с оглед изхода от спора във въззивната инстанция
/отхвърляне на евентуалните акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД/ на ищеца се
полагат за първоинстанционното производство съразмерно на уважените му
искове разноски в размер на 11 806,41 лв /в частност 6 584,09 лв по уважените
евентуални искове по чл.59 от ЗЗД/,т.е. в частта по разноските за горницата от
15
5 222,32 лв до 11 806,41 лв първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.Същото следва да бъде отменено в частта на присъдените в полза
на ищеца С. разноски за горницата от 11 806,41 лв до 13 099,25 лв съразмерно
на отхвърлените искове по чл.86 от ЗЗД.В същото време в полза на ответника
по делото ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“-с.К.,общ.Г.Т. следва да се присъдят
сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 945,40
лв съразмерно на отхвърлените евентуални акцесорни искове по чл.86 от
ЗЗД.Тази сума е изчислена на база сторени от ответника разноски в първата
инстанция,както следва:175 лв възнаграждение по ССЕ,200 лв
възнаграждение по СГЕ и 570,40 лв адвокатско възнаграждение,полагащо се
за евентуалните искове по чл.86 от ЗЗД /общо платеното адвокатско
възнаграждение от 3 422,40 лв : 6-брой искове по групи/.
Във въззивната инстанция въззивникът и ответник по делото-ЕТ е сторил
разноски:1 842,13 лв държавна такса по обжалването и 2012,40 лв адвокатско
възнаграждение /забел. според преводното нареждане от 02.07.2021 г. на лист
28 от делото на ДОС е платена именно сума от 2 012,40 лв,а не посочената
във фактура №535/01.07.2021 г. сума от 2 102,40 лв/.На тази база и
съразмерно на уважената част от жалбата му/съразмерно на отхвърлените
евентуални искове срещу него същият има право на разноски за настоящата
инстанция в размер на 632,64 лв.
Въззиваемият Б.С. е сторил разноски в размер на 1 570 лв адвокатско
възнаграждение,като съразмерно на уважената част от евентуалните му
искове/на отхвърлената част от жалбата/ му се полагат за настоящата
инстанция разноски в размер на 1 312,31 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260044/28.05.2021 г. по гр.д.№45/2020 г. на
Г.тошевския районен съд,допълнено /поправено/ с решение
№260060/12.08.2021 г. по цитираното дело,в частта,с която С. И. С.а с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.* в качеството на едноличен търговец с
наименование ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“ със седалище и адрес на управление
с.К.,общ.Г. Т.,ул. „Б.“ №** е осъдена да заплати на Б. СТ. СТ. с ЕГН
********** от с.К.,общ.Г.Т.,ул. „А.“ №** по предявените евентуални искове
16
по чл.59 ал.1 от ЗЗД
-сумата от 28 442,16 лв (двадесет и осем хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки),представляваща
обезщетение за ползване без правно основание за стопанската 2016/2017
г. на поземлени имоти с обща площ от 355,527 дка, а именно: в землището
на с. К., - имот № 001025 с площ от 18.001 дка, имот № 029020 с площ от
10.000 дка, имот № 079008 с площ от 37.000 дка, имот № 116024 с площ от 20
дка, имот № 126060 с площ от 10.000 дка, имот № 250032 с площ от 13.143
дка; имот № 250031 с площ от 15.000 дка, имот № 079018 с площ от 25.425
дка; В землището на с.Р., общ.Г. Т. – имот № 012018 с площ от 14,760 дка,
имот № 041037 с площ от 10,000 дка; В землището на с. О., общ.Г. Т. – имот
№ 034026 с площ от 10.750 дка, имот № 034027 с площ от 14,000 дка; В
землището на с. Й., общ.Г. Т. - недвижим имот № 051017 в землището на с.
Й., общ.Г. Т. – нива с площ от 11,801 дка; В землището на с. Ч., община Г.Т. –
имот № 004022 с площ от 5,000 дка, имот № 004023 с площ от 20,007 дка,
имот № 005035 с площ от 25,000 дка, имот № 006037 с площ от 34,997 дка,
имот № 011018 с площ от 30,000 дка, имот № 011027 с площ от 10,000 дка,
имот № 013052 с площ от 6,250 дка, имот № 039023 с площ от 14,995 дка, за
стопанската 2016/2017 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба-07.02.2020 г.,до окончателното издължаване.
-сумата от 5 607,31 лв (пет хиляди шестстотин и седем лева и тридесет
и една стотинки),представляваща част от обезщетение за ползване без
правно основание за стопанската 2017/2018 г. на поземлени имоти с обща
площ от 385.387 дка,цялото обезщетение за ползване в размер на 30 830,96
лв,а именно: в землището на с.К., общ.Г. Т. - имот № 113028 с площ от 3.001
дка; имот № 001025 с площ от 18.001 дка, имот № 029020 с площ от 10,000
дка, имот № 079008 с площ от 37.000 дка, имот № 079018 с площ от 25.425
дка, имот № 116024 с площ от 20 дка, имот № 126060 с площ от 10,000 дка,
имот № 250031 с площ от 15.000 дка; имот № 043017 – нива с площ от 15,000
дка; В землището на с. О., общ.Г. Т. - имот № 008008 с площ от 15.001 дка,
имот № 034026 с площ от 10,150 дка и имот № 034027 с площ от 14,000 дка;
В землището на с. Ч., общ.Г. Т. - имот № 017062 с площ от 10,000 дка, имот
№ 004022 с площ от 5,000 дка, имот № 004023 с площ от 20.007 дка, имот №
005035 с площ от 25,000 дка, имот № 006038 с площ от 37,997 дка, имот №
011018 с площ от 30,000 дка, имот № 011027 с площ от 10,000 дка, имот №
17
013052 с площ от 6,250 дка и имот № 039023 с площ от 14.995 дка; в
землището на с. Р., общ.Г. Т. - имот № 012018 с площ от 14.760 дка и имот №
041037 с площ от 10,000 дка, в землището на с. Й., общ.Г. Т. - имот № 051017
– нива с площ от 11.800 дка,ведно със законната лихва върху посочената
сума,считано от датата на предявяване на исковата молба 07.02.2020 г., до
окончателното издължаване;
както и в частта,с която С. И. С.а с ЕГН ********** от
гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.* в качеството на едноличен търговец с наименование
ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“ със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Г.
Т.,ул. „Б.“ №** е осъдена да заплати на Б. СТ. СТ. с ЕГН ********** от
с.К.,общ.Г.Т.,ул. „А.“ №** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на горницата от 5 222,32 лв до 11 806,41 лв съразмерно на
уважените искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №260044/28.05.2021 г. по гр.д.№45/2020 г. на
Г.тошевския районен съд,допълнено /поправено/ с решение
№260060/12.08.2021 г. по цитираното дело,в частта,с която С. И. С.а с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.* в качеството на едноличен търговец с
наименование ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“ със седалище и адрес на управление
с.К.,общ. Г. Т.,ул. „Б.“ №** е осъдена да заплати на Б. СТ. СТ. с ЕГН
********** от с.К.,общ. Г. Т.,ул.„А.“ №** на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
-сумата от 6 059,76 лв (шест хиляди и петдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки),представляваща обезщетение за забавено
плащане на обезщетение за ползване без основание на недвижими земеделски
имоти с обща площ от 355,527 дка за стопанската 2016/2017 г. с главница в
размер на 28 442,16 лв в размер на законната лихва за периода 01.01.2018 г. –
06.02.2020 г.;
-сумата от 626,15 лв (шестстотин двадесет и шест лева и петнадесет
стотинки),представляваща част от обезщетение за забавено плащане,цялото в
размер на 3 442,79 лв,на обезщетение за ползване без основание на
недвижими земеделски имоти с обща площ от 385,387 дка за стопанската
2017/2018 г. с главница в размер на 30 830,96 лв,претендирана частично за
сума от 5 607,31 лв,в размер на законната лихва за периода 01.01.2019 г. –
06.02.2020 г.;
както и в частта,с която С. И. С.а с ЕГН ********** от
18
гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.* в качеството на едноличен търговец с наименование
ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“ със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Г.
Т.,ул. „Б.“ №** е осъдена да заплати на Б. СТ. СТ. с ЕГН ********** от
с.К.,общ.Г.Т.,ул. „А.“ №** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на горницата от 11 806,41 лв до 13 099,25 лв съразмерно на
горните искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. СТ. СТ. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Г.
Т.,ул.„А.“ №** срещу ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление с.К.,общ.Г. Т.,ул.„Б.“ №**,представляван от С. И. С.а с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.*,искове,с които се настоява за
осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
-сумата от 6 059,76 лв (шест хиляди и петдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки),представляваща обезщетение за забавено
плащане на обезщетение за ползване без основание на недвижими земеделски
имоти с обща площ от 355,527 дка за стопанската 2016/2017 г. с главница в
размер на 28 442,16 лв в размер на законната лихва за периода 01.01.2018 г. –
06.02.2020 г.;
-сумата от 626,15 лв (шестстотин двадесет и шест лева и петнадесет
стотинки),представляваща част от обезщетение за забавено плащане,цялото в
размер на 3 442,79 лв,на обезщетение за ползване без основание на
недвижими земеделски имоти с обща площ от 385,387 дка за стопанската
2017/2018 г. с главница в размер на 30 830,96 лв,претендирана частично за
сума от 5 607,31 лв,в размер на законната лихва за периода 01.01.2019 г. –
06.02.2020 г.
ОСЪЖДА Б. СТ. СТ. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Г. Т.,ул.„А.“ №** да
заплати на ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление с.К.,общ.Г. Т.,ул.„Б.“ №**,представляван от С. И. С.а с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.*,сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 945,40 лв /деветстотин
четиридесет и пет лева и 40 стотинки/ съразмерно на горните отхвърлени
искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №260044/28.05.2021 г. по гр.д.№45/2020 г. на
Г.тошевския районен съд,допълнено /поправено/ с решение
19
№260060/12.08.2021 г. по цитираното дело,в частта,с която С. И. С.а с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.* в качеството на едноличен търговец с
наименование ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“ със седалище и адрес на управление
с.К.,общ. Г. Т.,ул. „Б.“ №** е осъдена да заплати на Б. СТ. СТ. с ЕГН
********** от с.К.,общ. Г. Т.,ул.„А.“ №** законната лихва върху
присъдените съдебно-деловодни разноски за първата инстанция,считано от
влизане на решението в законна сила,до окончателното изплащане.
В останалата част решението на Районен съд-гр.Г.Т. не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление с.К.,общ.Г. Т.,ул.„Б.“ №**,представляван от С. И. С.а с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.*,да заплати на Б. СТ. СТ. с ЕГН
********** от с.К.,общ. Г. Т.,ул.„А.“ №** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 312,31 лв /хиляда триста и
дванадесет лева и 31 стотинки/.
ОСЪЖДА Б. СТ. СТ. с ЕГН ********** от с.К.,общ. Г. Т.,ул.„А.“ №**
да заплати на ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление с.К.,общ.Г. Т.,ул.„Б.“ №**,представляван от С. И. С.а с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.Д№**,вх.*,ап.*,сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 632,64 лв /шестстотин тридесет и
два лева и 64 стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20