Решение по дело №16258/2018 на Районен съд - Пловдив

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 2483

гр. Пловдив, 14.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16258 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Г.М.Б. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищца сумата в размер на 622.22 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 01.05.2014 г. до 31.05.2017 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 104.64 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2014 г. до 31.01.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.03.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 14.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4083/2018 г. по описа на ПРС

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на ВиК услуги, в качеството си на собственик на водоснабден имот, находящ се в ***.

Твърди се, че в ползвания от ответника имот има монтирано едно измервателно устройство. Излагат се твърдения, че отчетът в имота за процесния период е осъществяван на база неизправно измервателно устройство. Многократно ответникът е уведомяван устно за необходимостта за подмяна на измервателното си устройство, доколкото наличното е негодно.

Твърди се, че претендираните суми не са заплатени от ответника, поради което дружеството ищец се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния му интерес да предяви настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва качеството потребите на ответника. Излага твърдения, че липсват доказателства за периодично отчитане. Позовава се и на изтекла погасителна давност за вземанията за периода 01.05.2014 г. до 13.03.2015 г.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4083/2018 г. по описа на ПРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

           

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл.3 от Нареба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, супекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.

По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния период. Въпреки, че съдът изрично указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи качеството потребител на ответника на предоставяните от ищеца услуги, последния не е ангажирал доказателства в тази насока.

 Липсва и признание на ответника, че е потребител, доколкото същият се е представлявал в производството, чрез назначен особен представител.

Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на  иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора.

Наред с това по делото не се установи наличие на предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Ищецът сам се е отказал от допуснатите му доказателства.

Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл.33, ал.2 от същата наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера.

Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно посочената по-горе разпоредба представител на дружеството е следвало да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да даде срок за това. Съгласно наредбата инициативата за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от ВиК оператора. Предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването й. Макар и свидетелката да заявява, че е давала такова предписание по делото не е представено известие за нередовен водомер.

Не се установява съща така в какво се изразява нередовността на уреда и от кога датира. Не се установява защо начисленията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е потребител на ВиК услуги през процесния период, както и наличието на предпоставки за служебно начисляване на количества вода. В обобщение исковете са изцяло недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът 

 

   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Г.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 622.22 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 01.05.2014 г. до 31.05.2017 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 104.64 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2014 г. до 31.01.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.03.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 14.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4083/2018 г. по описа на ПРС.  

                                                                                              

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ