Р
Е Ш Е
Н И Е №
260025
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич
……26.02.……………………...2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесета и
първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.С.
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА………………………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик С.......Т.д...№260
от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.И.К. ЕГН **********,представляван от своя
законен представител И.С.И. ЕГН **********,майка,с адрес *** ,чрез адв.Р.М. ***,с адрес-***-адрес за призоваване и съобщения
по делото срещу ЗАД““ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД ,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление-гр.София,п..1172,район „Изгрев“,ж.к.“Дианабад“ ,бул.“Д-р
Г.М.Д.“№1,представлявано от ***и ***К. ,с цена на иска сумата от 50 000
лв. и правно основание чл.432 ал.1 от ГПК
и чл.86 от ГПК.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На 03.11.2018г.***И. пътувала на
предната дясна седалка на управлявания от Д.Р. *** л.а.“Мазда“,модел „Премаци“,рег.№***по път ІІ-29 в посока от гр.Г.Тошево към
гр.Добрич.На около 500 м.преди с.Стефан Караджа по посока на движението водачът
загубва управление върху автомобила,при което същият излиза от пътното платно вдясно и се удря в крайпътно дърво .В резултат на
удара *** И. получава телесни наранявания,от които по-късно почива.
За произшествието е съставен КП за
ПТП с пострадали лица№24001876/06.11.2018г.Образувано е досъдебно производство
№333/2018г.по описа на ІІ-ро РПУ гр.Добрич.
Починалата *** И. е сестра на К.И.К.,който
изключително тежко понася нейната загуба.
Ищецът е пораснал в присъствието
на *** И.,която е помагала за неговото
отглеждане.Тя обичала да си играе със своя по-малък брат,като когато станала
по-голяма полагала и грижи за него.Двамата прекарвали много време заедно в игри
и забавления.Починалата обграждала ищеца с грижи,била пример за него,а той
търсел постоянно вниманието й .Когато станал ученик,*** му помагала с учебния
материал,задно пишели домашните си работи,тя го водела и вземала от училище.Двамата
живеели заедно в едно домакинство .Помежду им имало изградена постоянна,трайна
и дълбока емоционална връзка.
Ищецът научил за смъртта на ***
още в деня на катастрофата.Отишъл е в болницата с неговата майка,където
лекарите й казали,че не могат да спасят живота на ***.Детето изключително тежко
понесло случилото се.Станал мълчалив,наблюдавал околните и не говорел.
Към настоящия момент животът на
детето е променен,подчинен на скръбта от голямата загуба.Не иска да приеме
загубата на сестра си,към която бил силно привързан и обичал,постоянно плачел
за нея.Несъмнено до края на живота си ищецът ще търпи болка и скръб от невъзвратимата загуба.
Внезапната загуба се отразила на
психическото здраве и емоционалното състояние на детето.Едва десет годишен
ищецът се срещнал със смъртта.Това довело до изживяването на дълбок стрес и
страдания от липсата на любим човек,какъвто е била сестрата ***.Ищецът станал
неспокоен ,необщителен ,трудно заспива и сънят му е неспокоен.Често сънува
кошмари и се стряска на сън.Отказва да се храни и постоянно пита за кака си.И
към настоящия момент детето продължава да тъгува.
Автомобилът,с който е причинено
произшествието има сключена застраховка ГО на автомобилиста с ответното
дружество-Полица BG /30/117003037533,със срок на
валидност от 17.11.2017г.до 16.11.2018г.
Ищецът попада в разширения кръг от
лица,имащи право на застрахователно обезщетение ,съгласно мотивите на ТР
№1/21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС,тъй като между него и
починалата му сестра е била създадена особено близка и трайна житейска
връзка,предвид която ищецът и към настоящия момент търпи значителни морални
болки и страдания от загубата й.
Към ответното дружество,съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ е отправена претенция за обезщетение на ищеца
–молба с вх.№1082/03.04.2019г.,а с писмо изх.№ 1494/24.04.2019 г.плащане е
отказано.
Това поражда правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
Постъпил е отговор на исковата молба ,в който
се оспорва основателността на предявения иск,който е счетен от ответника за
допустим.
Алтернативно се счита,че претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не
отговаря на критериите на понятието „справедливост“,което се съдържа в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Оспорва се и дължимостта
на претендираната лихва за забава.
Претендираният
размер на обезщетението не съответства на лимита ,който е установен в закона и е в размер на
5 000 лв.
На първо място счита се,че водачът
на л.а.“Мазда“не носи отговорност за настъпването на
вредните последици от катастрофата.
Оспорва се елемент от фактическия
състав на обезвредата,а именно наличието на
вреди.Твърди се, че ищецът не е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на сестра си.Оспорва се наличието на трайна емоционална връзка между
брата и сестрата,поради което смъртта й не е предизвикала твърдените
емоционални щети.
Прави се възражение за
несъответствие на претендираното застрахователно
обезщетение с действителния размер на претърпените щети,както и с приноса на
пострадалата за настъпването на вредите.*** И. е нарушила изискването на
чл.137а ал.1 от ЗДвП ,като е пътувала без поставен предпазен обезопасителен колан.Това й поведение е в причинно
следствена връзка с настъпилите тежки увреждания,довели до смъртта й.Твърди се
,че пътничката е разсейвала водачката на автомобила,като е отклонявала
вниманието й от пътната обстановка чрез водените между тях разговори.
Претендираното
обезщетение не е съобразно и с обективните икономически критерии,като
обществено икономическите условия на живот в страната към датата на
ПТП,стандарта на живот и доходи в населеното място,където живее ищецът.Не са
отчетени и собствения стандарт и доходи на семейството на ищеца.
Оспорва се вината на водача.Към
исковата молба е представен само протокол от ПТП с пострадали лица ,като липсва
заключение на компетентен орган досежно вината,още
по-малко влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд,който да обвързва
страните,с констатациите си има ли извършено деяние,от кого и при каква форма
на вината.
Оспорва се механизма на
настъпилото ПТП.Твърди се и на съпричиняване от
пострадалата.Оспорват се трайните и емоционални връзки между ищеца и починалата
му сестра,както и твърдението ,че ищецът преживява изключително тежко смъртта
на пострадалата,плаче непрекъснато ,отказва да говори и се е самоизолирал след смъртта й.Оспорва се ,че това състояние
продължава и до момента и е предизвикало трайни и необратими последици върху
психиката на детето.Не се възприема и началната дата,от която се претендира
лихва за забава при доказаност на главната
претенция.Към момента на предявяване на застрахователната претенция са липсвали
доказателства за вината на застрахования водач,както и за особено близката
емоционална връзка между него и сестра му.
В срок от ищеца по делото е
постъпила допълнителна искова молба,в която се уточнява следното:
Неоснователно се оспорва механизмът на процесното
ПТП.Налице е присъда по НОХД №381/2019г.на ДОС,която е потвърдена и отчасти
изменена от Апелативен съд гр.Варна,съгласно която е установена вината на
водача за причиняването на смърт,поради непредпазливост.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.300
от ГПК,като моли да бъдат признати като безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактите на извършеното деяние от застрахования,вината не дееца,настъпването на
вредоносния резултат.
Излагат се подробни доводи за
преживените от ищеца болки и страдания и силната и особена емоционална връзка,която
той е имал с единствената си сестра.
Ищецът счита,че размерът на претендираното обезщетение е съобразен както с принципа за
справедливост,така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
Оспорва се твърдението на
ответника за наличието на съпричиняване.Тези
твърдения на ответника са голословни и недоказани.
Размера на иска е съобразен с
икономическите условия,към момента на настъпване на произшествието.Собствения
стандарт на живот на семейството на ищеца няма как да бъде критерий за определяне
на размера на обезщетението,тъй като не това е вложено като разбиране от закона
и съдебната практика.
Поддържа се иска за присъждане на
законна лихва ,считано от датата на уведомяване на застрахователя до
окончателното изплащане на вземането.В случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ.
В подаден в срок допълнителен отговор ответникът
поддържа всички свои доводи ,посочени в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание страните
поддържат доводите си ,изложени в разменените между тях книжа.
Като се запозна с писмените
доказателства по делото,свидетелските показания и заключенията на изслушаните
съдебно психологическа,съдебно медицинска и автотехническа
експертиза,както и с депозирания социален доклад по делото,съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приета като
доказателство Присъда №14 от 20.12.2019г.по
НОХД№381/2019г.на Окръжен съд гр.Добрич ,с която Д.Р. ***,родена на 16.03.199г.
е призната за виновна в това,че на 03.11.2018г.,на път ІІ-29 от републиканската
пътна мрежа ,свързващ гр.Г.Тошево и гр.Добрич,на 700м.преди с.Стефан Караджа
,общ.Добричка,при управление на л.а.“Мазда“ с КТ№***,нарушила
правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП,като по
непредпазливост е причинила смъртта на ***И. ЕГН **********,поради което й е
наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години,както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от четири години,като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за срок от три години.
С Решение №71 от 20.07.2020г.по
ВНОХД №34/2020г.по описа на Апелативен съд гр.Варна е изменена присъдата в
частта й относно квалификацията на деянието-по чл.20 ал.1 от ЗДвП,по който
текст подсъдимата е оправдана и е потвърдена присъдата в останалата й част.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК съдът следва да възприеме задължителната сила на присъдата относно това
дали е извършено деянието,относно неговата противоправност
и виновността на дееца.В този смисъл са доказани елементите на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД-деяние,противоправност на
деянието и вина на дееца,причинил вредите,подлежащи на репарация.Всички
оспорвания в отговора на исковата молба досежно тези
обстоятелства са неоснователни.
При катастрофата е починала
сестрата на малолетния ищец К.И.К..Към датата на катастрофата починалата е била
на 18 години ,а ищецът неин брат на 10 години.
По делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза,от заключението на която се установява,че *** И.
е получила коремна травма-разкъсване на черния дроб и слезката,разкъсване
на тънки и дебели черва,пикочен мехур и мускули в долната трета на корема и
други увреждания,които са причинили смъртта й.Те са резултат от удар в тъп
твърд предмет с голяма маса и сила.Налице е пряка причинно следствена връзка
между получените увреждания и смъртта на пострадалата.
Предвид вида на уврежданията
,които говорят за получена травма в купето на автомобила,може да се заключи ,че
пострадалата не е била с поставен предпазен обезпасителен
колан.При удара тялото й е политнало рязко напред и нагоре,а получените
увреждания най-вероятно са от удар в арматурното табло на автомобила.Ако
пострадалата би била с поставен предпазен колан ,непосредствено преди удара в
крайпътното дърво,вещото лице приема,че смъртния изход не би настъпил,макар
отново да би се стигнало до телени увреждания.
Следователно липсата на поставен
предпазен колан е допринесла за смъртта на починалата *** И..
Според изслушаната САТЕ мястото на
катастрофата е на около 400м. след Т-образното кръстовище за с.Царевец и на
около 700 м.преди с.Стефан Караджа.Пътната настилка в района е била
асфалтова,суха,запазена без неравности и повреди по нея ,прав участък от пътя.Лекият автомобил „Мазда
Премаци“ се е
движел в посока от гр.Г.Тошево към гр.Добрич,със скорост преди произшествието
около 116 км.ч.Видимостта е била добра,водачът е имал възможността да
предотврати настъпването на ПТП,ако не бе допуснал загуба на контрол върху
управлението на автомобила.Произшествието е настъпило през тъмната част от
денонощието,при ясно врече и добра метеорологична видимост,като наближавайки
мястото на произшествието водачът загубва контрол върху управлението на
автомобила си ,той се отклонява в дясно,започва да напуска платното за движение
и да преминава върху десния затревен банкет,след което се удря в крайпътно
дърво.Към момента на ПТП по пътното платно не са се движели други превозни средства.Автомобилът
е бил оборудван с предпазни колани,които намаляват риска от нараняване на
пътниците в горната част на тялото.Описаното действие на предпазния колан
ограничава придвижването на тялото на водача и пътуващите в автомобила
напред,наляво,надясно и нагоре.Лекият автомобил е бил оборудван и с предпазни
въздушни възглавници за водача и пътника до него.Те би следвало да предпазят
водача и пътника отдясно от удар в арматурното табло и предното стъкло.От
свидетелските показания на делото вещото лице стига до извода,че в резултат на
настъпилото ПТП водачката на лекия автомобил и пътуващата на дясната седалка в
автомобила *** И. са изпаднали от купето на автомобила,като са намерени от
свидетелите във водоотводнителната канавка,намираща
се върху десния банкет.
Относно психологическите травми
,настъпили у ищеца,вследствие на преживения стрес от загубата на сестра му е
изслушана съдебно психологическа експертиза,съгласно която данните от
изследването и материалите по делото описват актуална травма ,свързана със
загуба,която се активира и към момента и води до негативни емоционални
преживявания.Травматичното събитие са изживява отново и отново чрез интензивни
смущаващи спомени,сякаш събитието се повтаря отново ,психологически дистрес при излагане на външни и вътрешни стимули,които
символизират или наподобяват с нещо травматичното събитие.Претърпяната
психологическа травма води до негативни емоционални
преживявания,уплаха,неспособност да изпитва щастие и любов,повишена бдителност,нарушения на
концентрацията на вниманието и смущения на съня.Към момента на изготвяне на
заключението се наблюдават емоционални преживявания от тревожно депресивния регистър.Препоръчителна
е психотерапевтична подкрепа за отшумяване или минимализиране на
характеристиките ,свързани с понесената в миналото и актуална към момента
психологична травма.Тъй като заключението е обективно изготвено и съответства
на данните от социалния доклад и свидетелските показания по делото,съдът го
възприема изцяло.
Разпитана по делото св.*** Н. ,без
родство дава следните показания:Свидетелката е съседка на семейството на
пострадалата и познава добре родителите и брат й-ищец по делото.Според нея
сестрата на ищеца *** се грижела за него преимуществено,не толкова защото
майката нямала такава възможност,а защото самото момиче проявявало активност и
желание да обгрижва брат си още от бебе.Двамата много
се обичали,имали много силна връзка помежду си-тя го водела винаги със себе си
по разходки,на училище и на екскурзии.Когато си счупил ръката,тя влязла като
придружител в болницата,а през това
време майка му също била болна.Преимуществено тя водела и вземала К. от
училище.В деня ,следващ катастрофата видяла детето на гробищата –той не
говорел,мълчал и изживявал мъката си.След това станал мълчалив и затворен и
много се променил.Преди бил жизнерадостно дете и играел усмихнат с приятелите
си.След смъртта на сестра си успехът му в училище паднал ,сънувал кошмари и бил
неспокоен.И към момента детето не се е възстановило от травмата,продължавало да
бъде все така затворено.В детската му стая имало снимки на сестра
му.Свидетелката има чести наблюдения върху детето отпреди и след
катастрофата,тъй като учат заедно с нейния син
и настоява,че след трагичния инцидент е станал по –избухлив и нервен и
до момента не се е възстановил.
Свидетелката *** И.,която е баба на
ищеца обяснява в показанията си ,че освен сестра,починалата девойка била и
„майка“ и „закрилница“.От бебе му приготвяла млякото,сменяла памперси,водела го
в детската градина,ввземала го от училище и му
помагала с уроците по всички предмети.Тя твърди,че няма думи да опише колко
силна била връзката между брат и сестра,но както казва народът „много хубаво не
е на хубаво“.След катастрофата всички били покрусени,особено К.,който винаги чакал
кака си да му помогне ,да му даде самочувствие и да бъде до него.Потвърждава
свидетелските показания на предходната разпитана свидетелка,в смисъл ,че след
смъртта й К. станал затворен,успеха „дръпнал назад“,все казвал „кака много ми
липсва“.Често плачели.И сега му е трудно да ходи на гробищата,много го боли за
кака му.Вече не посещава извънкласни мероприятия,тъй като нямат и средства за
това.
От преценката на свидетелските
показания в тяхната съвкупност съдът стига до извода,че починалата *** е била
много отзивчиво и добро дете,прекрасна сестра,която е създала особено силна
връзка с братчето си,извън рамките на обичайните взаимоотношения между брат и
сестра.Претърпените от детето болки и страдания са от такова извънредно
естество,че подлежат на обезщетяване ,като се изхожда от принципа на
справедливостта.Според психологичната експертиза няма данни за симулация на
състоянието на освидетелствания.Болката му е силна и искрена и води до
посттравматично стресово тревожно разстройство,което не е отшумяло и до момента
и според вещото лице не ще отшуми без оказване на адекватна психологическа
помощ.
Съгласно ТР №1 /2016г.на ОСГНТК на
ВКС,извън кръга на преките родственици на
пострадалия,по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице ,което е
създало дълбока и трайна емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания ,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.Настоящият случай е именно такъв.
По отношение на установените в пар.96 ПЗР на КЗ лимити на обезщетение на лицата по чл.493а
ал.4 от КЗ,следва да се има предвид,че
тази разпоредба противоречи на правото на ЕС,тъй като въвежда предел на
застрахователната сума.Въвеждането на предел на застрахователното обезщетение в
националния закон,който е под уредения
минимален размер на застрахователната сума в Директива 2009/103/ЕО,означава по
същество ревизиране на минималния размер на отговорността на застрахователите
,съобразно общностното право,тъй като при настъпване
на застрахователно събитие не може да се прецени действителния обхват на
търпимите вреди в случаите, които надхвърлят сумата от 5 000 лв.,в разрив
с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалите,в съответствие с които
са определени установените в директивата лимити.Така Решение на СЕС от
24.10.2013г.по дело С-277/12,с което съдът на основание чл.633 от ГПК е длъжен
да се съобрази,като не приложи националната правна уредба,противоречаща на общностното право.При противоречие на норма от националното
законодателство с разпоредба на общонстното
право,последното се ползва с приоритет и се прилага от съда,съобразно
компетентността му.
Като има предвид възрастта на детето-достатъчно
голямо,за да разбере невъзвратимостта на загубата на любимата си сестра,но
същевременно уязвимо,поради крехката си възраст,претърпяната психологическа
травма ,както и икономическите условия към момента на настъпване на
произшествието ,съдът намира,че справедливия размер на обезщетението е сумата
от 30 000 лв.
Безспорно по делото се установи,че
пътувайки без предпазен колан-факт,потвърден и от двете експертни заключения по
медицинската и автотехническата
експертиза,пострадалата обективно е допринесла за настъпването на смъртта си,тя е съпричинила
вредоносния резултат.Според съдебно медицинската експертиза,при поставен
предпазен колан биха се получили травми,но не би настъпил леталният изход.
Съпричиняването
съдът определя в размер на 30 %.Не се доказа по делото,че с разговорите с
водачката на МПС пътничката е разсейвала св.*** Р.-водача на автомобила.Свидетелката
не си спомня нищо от настъпването на катастрофата,а други пътуващи в автомобила
не е имало.
Не се спори относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение относно застрахования при ответника
автомобил,с който е причинено пътно-транспортното произшествие.Това ангажира
отговорността на застрахователя по предявения пряк иск на увредения,на
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Искът за присъждане на лихва за
забава върху прететндираното обезщетение е
основателен,по следните съображения:
Претенцията по чл.380 от КЗ е отправена на 03.04.2019г.На 24.04.2019г. е
отказано от ответното дружество изплащане на застрахователно обезщетение,поради
липса на яснота относно механизма на ПТП и вината на застрахования в
дружеството водач.В преписката не се съдържат данни за естеството на личните
взаимоотношения между молителя и неговата сестра.Според ответното дружество
възрастта на молителя от една страна не е довела до изграждане на тясна ,близка
връзка с неговата сесстра,а от друга –не позволява да
се формират усещания за близост,респективно загуба и непреодолима скръб,с оглед
на физическото състояние и нивото на развитие на децата в този период от живота
им.Този извод,послужил за отказ за изплащане на обезщетението не се споделя от съда
и се счита за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.429
ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования,за които той отговоря пред увреденото лице се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430 ал.1 т.2 или от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице,която дата е най-ранна.Датата на уведомяване на
застрахователя за предявяването на претенцията е 03.04.2019г.,от когато се
дължат лихви за забава върху претендираното
обезщетение.
Предвид изложеното,на основание
чл.432 ал.1 от КЗ и чл.52 от ЗЗД искът следва да бъде уважен до размер на
сумата от 21 000лв.,а в останалата му част до 50 000 лв.-отхвърлен
като недоказан.
Пропорционално на уважената част
от иска на ищеца следва да се заплатят направените по делото съдебно деловодни
разноски.
По минимума на Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.38 ал.1 и
ал.1 т.2 от ЗА ,съобразно на уважената част от иска ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от
1 023,12лв.-адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Съобразно на отхвърлената част от
иска ищецът дължи на ответника сумата от 936,70 лв.-сторени съдебно деловодни
разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 840 лв.държавна
такса,пропорционално на уважената част от иска и сумата от 126
лв.-разноски,изплатени на вещото лице психолог от бюджета на съда.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД““ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София,п..1172,район
„Изгрев“,ж.к.“Дианабад“ ,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано от ***и ***К. да
заплати на К.И.К. ЕГН **********,представляван от своя законен представител И.С.И.
ЕГН **********,майка,с адрес *** сумата от 21 000 лв./двадесет и една
хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени от
смъртта на сестра му ***И. при ПТП от 03.11.2018г.,ведно със законна лихва
,считано от 03.04.2019г.до окончателното
изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до сумата
от 50 000 лв.,над уважената част.
ОСЪЖДА ЗАД““ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София,п..1172,район „Изгрев“,ж.к.“Дианабад“ ,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано
от ***и ***К. да заплати на адв.Р.М. ***,с адрес-***-адрес
за призоваване и съобщения сумата от 1 023,12 лв./хиляда двадесет и три
лева и дванадесет ст./-адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА К.И.К. ЕГН **********,представляван
от своя законен представител И.С.И. ЕГН **********,майка,с адрес *** да заплати
на ЗАД““ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София,п..1172,район „Изгрев“,ж.к.“Дианабад“ ,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано
от ***и ***К. сумата от 936,70 лв./деветстотин тридесет и шест лева и
седемдесет и три ст./-разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД““ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София,п..1172,район „Изгрев“,ж.к.“Дианабад“ ,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано
от ***и ***К. да заплати на Добрички окръжен съд сумата от 840 лв./осемстотин и
четиридесет лева/-дължима държавна такса и сумата от 126 лв./сто двадесет и
шест лева/-разноски по делото,заплатени за сметка на бюджета за назначената
съдебно психологическа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд в гр.Варна в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: