Решение по дело №19190/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /19.03.2018г.; гр. ***

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Районен съд - ***, 10-и състав, на осми март две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

      при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 19190 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 344 KT.

               Oбразувано e по предявени от М.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „С.и т.ф.” АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 157/19.10.2017 год. на работодателя, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т. 10 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър човешки ресурси” в ответното дружество.

                Релевираните от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението по същество се свеждат до твърдения за допуснати формални нарушения при издаването на уволнителната заповед, поради липсата на връчено предизвестие по чл.328 от КТ. Сочи се, че възможността трудовото правоотношение да се прекрати преди изтичане срока на предизвестието срещу заплащане на обезщетение се предпоставя от изпращане на предизвестие и получаването му от работника. Излага се, че обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се дължи за неспазен срок на предизвестието, а не за липса на такова. Липсата на отправено предизвестие не дава възможност да се извърши преценка дали са били налице предпоставките за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл.68, ал.1 от КСО. Поддържа се, че издадената заповед е подписана от лице без представителна власт и правомощия да издава заповеди за прекратяване на трудови правоотношения.

               В депозирания писмен отговор ответникът застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесната заповед е връчена на ищцата на 23.10.2017г. на новото й работно място, чрез служител на ***, който я е получил срещу задължение да я предаде. Заповедта е изпратена повторно на работното място и на домашния адрес на ищцата с обратна разписка по пощата, но е върната като непотърсена от получателя, като по този начин ищцата не е оказала дължимото съдействие по получаване на заповедта. Поддържа се, че връчването на писмено предизвестие в хипотезите на чл.328, ал.1 от КТ не представлява съществен елемент от фактическия състав на процедурата по уволнение. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед, още повече, че в случая същата съдържа волеизявлението на работодателя да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Навежда се, че процесната заповед е издадена от изпълнителния директор на дружеството, който разполага с представителна власт да представлява дружеството и да сключва и прекратява трудови договори.

               В открито съдебно заседание ищцата М.А.П., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. ***, която поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

               В открито съдебно заседание, ответната страна „С.и т.ф.“ АД ***, изпраща представител – адв. ***, която моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

               Безспорно е между страните, че същите са били в дългосрочни трудови правоотношения по силата на сключени трудови договори, като последният от тях е сключен на 09.05.2012г. Безспорно е още, че от 03.08.2015г., поради наложило се възстановяване след лечение, ищцата е изляза в периодично продължаван отпуск.        

               Спорният въпрос е единствено дали работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата или не е изпълнил законовите изисквания.

                От представения заверен препис на заповед № 157/19.10.2017г. се установява, че работодателят „С.и т.ф.“ АД е прекратил трудовото правоотношение с М.А.П., ЕГН **********, на длъжност „мениджър човешки ресурси“, считано от 25.10.2017г. Установява се още, че причината за прекратяване на трудовия договор е придобиването на право на пенсия и осигурителен стаж и възраст. Видно от същата заповед е наредено на работникът да бъдат изплатени обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.

                Установява се от заверен препис на писмо, изходящо от НАП – ***, адресирано до ***, че М.А.П., към дата 17.10.2017г. не получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и не е подавала заявление за отпускане на такава.

               Видно от заверен препис на служебен бон, представляващ обратна разписка, издаден от ***– гр. ***, пратката от „С.и т.ф.“  АД, изпратена от ***, е получена от служител на „******“ ЕАД на 23.10.2017г., като същата е била адресирана до М.П..

               Установява се от документ с изх. № 1263/14.02.2018г., издаден от „******“ ЕАД, че от 03.08.2015г. М.А.П. работи на длъжност „административен директор“ в дружеството.

               Видно от заверени правила за работа на Съвета на директорите на „С.и т.ф.“ АД ***, изпълнителният директор на дружеството сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на дружеството. Установява се от заверен протокол от заседание на Съвета на директорите на дружеството, че ***, ЕГН **********, е избран за изпълнителен директор.

               От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

               Предявените обективно кумулативно съединени искове намират своето правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

               С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В производството по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя.

              В настоящата хипотеза ищецът сочи, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Освен това се твърди, че законодателят е уредил чл. 220 КТ в смисъл, че обезщетението за работника се дължи за неспазен срок на предизвестието, а не изобщо за липсата на такова предизвестие.

              Съдът не споделя твърдението на ищцата. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ. То няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, а за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – при неспазване срока на предизвестие, той дължи обезщетение за неспазения срок. (Решение № 169 от 12.10.2016 г. по гр. д. № 2023 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Освен това връчването на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение не съставлява условие за законност на заповедта за уволнение, респективно невръчването му само по себе си не я прави незаконна.

                В исковата молба е посочено, че липсата на предизвестие не дава възможност на страните да преценят било ли е налице правото на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68, ал. 1 КСО или не. Съдът отново не споделя това становище на ищцата. Предизвестието по никакъв начин не може да отговори на въпроса дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в действителност основанието на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е било налице. Това обстоятелство следва да се докаже с други доказателства, но работникът не се позовава на незаконосъобразно уволнение, поради приложено основание, чиито изисквания не са били осъществени към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и такива доказателства не са събирани в настоящото производство.

               Третото обстоятелство, което се сочи от М.П. в исковата молба, водещо до незаконно уволнение, е липсата на представителна власт на лицето, издало заповедта за уволнение, както и липсата на правомощия за издаване на заповеди за прекратяване на трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства обаче, категорично се установи, че лицето *** е изпълнителният директор на „С.и т.ф.“ АД ***, поради което и на осн. чл. 35 от Правила за работа на Съвета на директорите на „С.и т.ф.“ АД ***, същото има правомощието да сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на дружеството.

                С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

 

                  По разноските:

                  Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М.А.П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „С.и т.ф.“ АД ***, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., предвид представения списък с разноски на осн. чл. 80 ГПК и липсата на направено възражение за прекомерност от ищцовата страна.

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.П., ЕГН **********, срещу „С.и т.ф.“ АД ***, ЕИК ***, иск за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на М.А.П. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на осн. чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.П., ЕГН **********, срещу „С.и т.ф.“ АД ***, ЕИК ***, иск възстановяване на М.А.П. на заеманата преди уволнението длъжност – „Мениджър човешки ресурси“ в ответното дружество, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

 

                   ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********, да заплати на С.и т.ф.“ АД ***, ЕИК ***, сумата от 600,00 лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

                  

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от 22.03.2018г., пред Окръжен съд – ***.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................