Р Е Ш Е Н И Е № 455
ПЛОВДИВ 19.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на деветнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 596 по описа за 2017 година и констатира
следното:
Предявени са
обективно съединени искове от Община Стражица, ЕИК *********, гр. Стражица,
улица „Дончо Узунов“ 5, със съдебен адрес:**** – адв.Н.А., против „Клинър“ ООД,
ЕИК *********, Пловдив, ж.к. „Тракия“, улица „Освобождение“ 32 ет.3, ап.1 с
правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД.
Предявени са и обективно
съединени насрещни искове от „Клинър“
ООД, ЕИК *********, Пловдив, ж.к. „Тракия“, улица „Освобождение“ 32 ет.3, ап.1
против Община Стражица, ЕИК *********, гр. Стражица, улица „Дончо Узунов“ 5,
със съдебен адрес:**** – адв.Н.А. с правна квалификация чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че между
страните на 01.06.2009 г. е сключен договор, по силата на който ответникът се е
задължил да осъществява сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата
на територията за обществено ползване, третиране на твърди битови отпадъци в
депо на територията на община Стражица, снегопочистване. За периода м.06.2009
г. – 31.12.2016 г. ищецът заявява, че е заплатил на ответника сумата от
746 505.76 лева без основание, като тази сума представлява получена без
основание след завишаване на договорените цени предвид изменението на размер на
минималната работна заплата за периода на действието на договор и заплатена за
неизвършени дейности. Заплатеното съставлява недължимо, поради което подлежи на
връщане. Ето защо се иска да се постанови решение, с което да се осъди
ответника да заплати полученото без основание в периода м.06.2009 г. –
м.12.2016 г. в размер на 746 505.76 лева, от които:
-сумата 4857.88 лв, представляваща
недължимо платено поради завишаване цените на услугата сметосъбиране за периода
м.09.2011 г. – м.12.2016 г.;
-сумата 152 373.10 лв,
представляващо недължимо платено поради завишаване цените на услугата
сметосъбиране за периода м.09.2011 г. – м.12.2016 г.;
-сумата 19 934.97 лв, представляваща недължимо платено
поради завишаване на цените на услугата третиране на битови отпадъци в депо за
периода м.09.2011 г. – м.12.2016 г.
-сумата 346 847.92 лв,
представляваща заплатена услуга сметоизвозване с машини, с които не е
извършвана дейност за периода м.06.2009 г. – м.12.2015 г.,
-сумата 66 408.12 лв, представляваща заплатена услуга
сметоизвозване с машини, с които не е извършвана дейност за 2016 г.,
-сумата 137 787.32 лв,
заплатена за неизвършени дейности разстилане и уплътняване за периода м.06.2009
г. – м.12.2015 г.
-сумата 4784.88 лв, недължимо
платена за неизвършени машиносмени на булдозер за третиране на твърди битови
отпадъци в депо за периода м.11.2015 г. – м.12.2015 г.,
-сумата 14411.57 лв, недължимо
платена за неизвършени машиносмени на булдозер за третиране на твърди битови
отпадъци в депо за 2016 г. Претендира заплащане на обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който, като не се оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен Договор от 01.06.2009 г., се дава становище за неоснователност на
предявения иск, защото с договора от 01.06.2009 г. страните са се уговорили
дължимото възнаграждение да бъде съобразено с промените в нормативната уредба
във връзка с размера на минималната работна заплата.
Прави се възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност, тъй като се касае за периодични
плащания, т.е. претенциите на ищеца преди 27.09.2014 г. са погасени по давност.
В случай, че Съдът приеме, че претенцията не е погасена поради изтичане на
тригодишна погасителна давност, то прави възражение за прилагане на петгодишен
давностен срок.
В
срока по чл. 367 ГПК ответникът е предявил насрещни искове. Твърди, че между
страните е сключен Договор от 01.06.2009 г., по силата на който ответникът се е
задължил да осъществява сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата
на територията за обществено ползване, третиране на твърди битови отпадъци в
депо на територията на община Стражица, като страните са уговорили възложителят
да заплаща ежемесечно след изготвяне и представяне на приемо-предавателен
протокол възнаграждение за действително извършените работи по количество и вид.
В случая изпълнителят е съставил протоколи, посочвайки помесечно вида и
количеството работи, които протоколи са приемани и подписвани от възложителя,
което означава, че работата е приета и одобрена. В чл.9 от договора страните са
посочили, че цената, която възложителят дължи месечно, е пряко обвързана с МРЗ
за страната за всяка съответна година. Този начин на определяне на
възнаграждението е залегнал и в офертата, направена от изпълнителя. Посочена е
цена, след което е определена като процент от минималната работна заплата за
годината, в която е сключен договорът. Доколкото размерът на МРЗ е променлива
величина страните са се уговорили, че възнаграждението е в зависимост от
спазването на законодателството, а чрез ЗДБРБ се контролира размерът на МРЗ.
Доколкото МРЗ се променя, ще се променя и дължимото възнаграждение.
Възложителят обаче
за периода 01.09.2011 г. – 27.01.2016 г. не е заплащал възнаграждението на
изпълнителя изцяло както следва: за периода 01.01.2013 – 31.12.2013 не е
заплатил възнаграждение в пълен размер, като дължимият остатък е 46 496.04
лв, за периода 01.01.2014 – 31.12.2014 не е заплатил възнаграждение в пълен
размер, като дължимият остатък е 81 368.04 лв, за периода 01.01.2015 –
30.06.2015 не е заплатил възнаграждение в пълен размер, като дължимият остатък
е 52 305.60 лв, за периода 01.07.2015 – 31.12.2015 не е заплатил
възнаграждение в пълен размер, като дължимият остатък е 63 931.92 лв, за
периода 01.01.2016 – м.10.2016 не е заплатил възнаграждение в пълен размер,
като дължимият остатък е 87 180 лв, за периода м.11 – м.12.2016 г. не е заплатил
възнаграждение в пълен размер, като дължимият остатък е 26 626.08 лв, т.е.
остават неизплатени 357 907.70 лв лева общо за периода.
В чл.10 от договора
страните са уговорили, че дължимото възнаграждение се дължи на изпълнителя чрез
превод по банковата сметка на изпълнителя, посочена в договора, в
тридесетдневен срок от представянето на акта за действително извършените работи
за съответния месец и фактура. За периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. Община
Стражица дължи обезщетение за забава в размер на 48 373.59 лв. Прави се
искане, ако Съдът отхвърли така предявения иск, да постанови решение, с което
да осъди Община Стражица да заплати сумата 7660.98 лв, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. върху
заплатеното от Община Стражица възнаграждение, за което са издадени фактури в
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г.Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
По исковете,
предявени от Община Стражица:
Безспорно е по делото сключването на Договор от 01.06.2009 г. за възлагане
на обществена поръчка със страни Община Стражица и „Клинър” ООД, по силата на
който Община Стражица възлага на „Клинър“ ООД да извършва сметосъбиране и
сметоизвозване, третиране на битови отпадъци в депо, зимно поддържане и
снегопочистване на общинската пътна мрежа в Община Стражица и уличната мрежа на
гр.Стражица. Договорът между страните е сключен след проведена процедура по
реда на Закона за обществените поръчки /отм./, открита с Решение № 1385 от 10.04.2009
г. на Кмета на Община Стражица. Съгласно договора от 01.06.2009 г. „Клинър“ ООД
се е задължило за срок от 10 години, считано от 01.06.2009 г. /чл. 7/, да
извършва качествено срещу възнаграждение, със собствена или наета техника, на
свой риск и отговорност, услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и третиране
на битови отпадъци в депо, зимно поддържане и снегопочистване на общинската
пътна мрежа в Община Стражица и уличната мрежа на гр.Стражица. Дружеството е
следвало да изпълнява възложените му работи в съответствие с приетите от него
условия в процедурата по възлагане на обществената поръчка, ценовата му оферта
и предложените от него количествено-стойностни сметки и анализни цени,
представляващи неразделна част от договора.
Основният спорен по делото въпрос е методът на остойностяване на
извършените от ответника дейности и в какъв обем са извършените дейности.
Споразумението между страните относно ценообразуването се съдържа в Раздел
„Цени и начин на плащане“ от Договора.
Съгласно чл.9, ал.1 приетата от възложителя оферта на изпълнителя е в размер на
293 573.45 лв. годишно без ДДС, което е 122 322.27 % от минималната
работна заплата (МРЗ) без ДДС. На следващо място е уговорено /чл. 10, ал. 1 от
Договора/, че заплащането на извършените услуги е ежемесечно след приемане на
същите от възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от
възложителя протокол за действително извършените видове и количества работи,
като разплащането се осъществява по единични фирмени цени, предложени от
изпълнителя в ценовата му оферта по процедурата. Чл.10, ал.4 от договора
уточнява, че единичните фирмени цени за отделните видове работи са определените
такива в ценовата оферта на изпълнителя при участието му в процедурата за
възлагане на обществената поръчка, която е неразделна част от договора.
Според чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ страните по
договора не могат да го изменят. В чл. 43, ал. 2 ЗОП /ДВ 94/2008/ изменение на
договора за обществена поръчка се извършва с допълнително споразумение и се
допуска по изключение. Следователно, необходимо е на първо място да се докажат
всички елементи от фактическия състав на нормата, предвиждаща допустимост на
изменението на договора по изключение и на второ място – да се докаже
сключването на допълнително споразумение към договора. Доколкото договорът е сключен
в писмена форма, допълнителното споразумение, което изменя клаузите му, също
трябва да бъде сключено в писмена форма. В срока на действие на процесния
договор е приет нов Закон за обществените поръчки, в сила от 15.04.2016 год.
Според § 23 от ДР на ЗОП /2016 г./ за договори за обществени поръчки, сключени
до влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на новия чл. 116.
Чл. 116 от новия ЗОП регламентира условията за изменението на договори за
обществени поръчки. Според посочената разпоредба изменението на договор по ЗОП
е допустимо само по изключение, а условията за допустимост на изменението са
изчерпателно предвидени.
Според т. 1 възможността за изменение на договора
трябва да е предвидена в документацията за обществената поръчка и в договора
чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, необходимо е да е посочено и
естеството на възможните изменения и условията, при които те могат да се
използват. В настоящия случай процесният договор не съдържа подобна ясна и
недвусмислена клауза, предвиждаща възможност за изменение на цената на
договора.
В тежест на ответника, който заявява наличие на
основание за изменение на цената на договора, е да установи постигнато
изменение на договора в насока увеличаване на възнаграждението за извършваните
услуги. В случая не се доказа сключването на допълнително споразумение за
изменение на договора по отношение цената, като както чл.41, ал.1 ЗОП /отм./,
така и чл.112, ал.1 ЗОП /в сила от 15.04.2016 г./ предвиждат писмена форма за
валидност на договора, сключен по реда на ЗОП. Споразумение, постигнато без
спазване на писмената форма за валидност и извън процедурата по ЗОП, е недействително
на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.26, ал.1 ЗЗД. Ето защо Съдът не приема, че
изменение на Договор от 01.06.2009 г. съставлява Констативен протокол от 01.09.2011
г. за изменение цената на услугите по Договор от 01.06.2009 г.
При така изложеното Съдът счита, че за исковия
период ищецът дължи възнаграждение на ответника за извършените от него услуги в
размер, уговорен с Договор от 01.06.2009 г., независимо от изменението на
размера на минималната работна заплата.
В хода на производството при доказателствена
тежест, лежаща върху ищеца, не се ангажират доказателства относно
обстоятелствата какъв е размерът на заплатеното от ищеца възнаграждение за
извършените от ответника услуги по пера, както са посочени в исковата молба,
както и какъв е размерът на възнаграждението, което надхвърля уговореното с
договора възнаграждение, т.е. какво е реално дължимото възнаграждение при
фиксираните с Договор от 01.06.2009 г. цени, поради което Съдът приема тези
обстоятелства за недоказани. Представените с исковата молба платежни документи
са с посочена обща сума за плащане и не може да се направи констатацията какъв
е размерът на заплатеното по пера. Освен това не се установява и
обстоятелството какъв е размерът на дължимото от ищеца възнаграждение за
отразеното в товарителниците и протоколите
количество труд и услуги съобразно фиксираните цени в Договор от
01.06.2009 г.; в представените товарителници и протоколи се обективира
количеството отработени часове, без да се остойностява, а в представените
протоколи се удостоверява количеството битови отпадъци, които са събрани и
извозени, без да е остойностена тази услуга, за да може да се направи
констатация относно дължимото за плащане съобразно реално извършеното по
фиксираните в договора цени и реално заплатеното. От друга страна предвид
съставените протоколи и товарителници ответникът „Клинър“ ООД е издавал фактури
с отразена цена на извършените услуги, които са удостоверени с предходно
съставените протоколи и товарителници, като ищецът е заплащал съответното
възнаграждение за услугите, без да прави възражение за несъответствие между
отразения обем труд и услуга по вид и количество и неговия ценови израз. Следва
да се отбележи, че при съставянето на констативните протоколи относно
ежемесечното изпълнение на услугите сметоизвозване и сметосъбиране Община
Стражица е участвала със свой представител и в нито един от представените
ежемесечни протоколи не е направено отбелязване за несъгласие с така отразеното
изпълнение на услугите като количество и вид. С представените товарителници се
отразява извършване на услуга „разриване на сметище“ с конкретна машина, като е
отразено времето на изпълнение на услугата, без да се посочва цена на всяка
една от дейностите, а и не се установява какво Община Стражица е заплатила по
това перо, тъй като в представените преводни нареждания е отразено, че паричният
превод е на основание конкретна фактура, в която се посочва обща стойност за
услугите, предмет на Договор от 01.06.2009 г. Ето защо, с оглед указанията на
Съда, ищецът е следвало да установи заплатеното от Община Стражица по пера и
размера на дължимото по цени, фиксирани в Договор от 01.06.2009 г., за да може
да се констатира несъответствието, т.е. завишението между заплатеното възнаграждение
и реално дължимото с оглед цената, одобрена с договора.
Предвид изложеното Съдът намира
исковете за неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По предявените от „Клинър“ ООД насрещни
искове:
Искът на „Клинър“ ООД за заплащане на остатък от дължимото му се
възнаграждение за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. в размер на
357 907.70 лв съобразно изменението на размера на минималната работна
заплата през съответния период Съдът намира за неоснователен с оглед изразеното
вече становище, че е недопустимо изменение на размера на възнаграждението
поради липса на предпоставки за това. Ето защо искът следва да се отхвърли.
По отношение исковете за заплащане на обезщетение за забава Съдът приема
следното:
От заключението на ССЕ се установява, че ищецът е заплащал месечно
възнаграждение след уговорения срок; в тежест на ответника като ищец по
предявения насрещен иск е да установи обстоятелството какъв е размерът на дължимото
възнаграждение от Община Стражица за исковия период, което кореспондира с
постигнатите уговорки в договора по отношение на цената без отчитането на
изменението на размера на минималната работна заплата с оглед вече изразеното
становище на Съда, че договорът не позволява изменение на размера на
възнаграждението и съответно на така дължимото възнаграждение какъв е размерът
на обезщетението за забава при неплащането в срок за периода на забавата.
Експертизата е определила размера на обезщетението за забава върху заплатеното
от Община Стражица, но не е установено дали заплатеното е изцяло дължимо и в
какъв размер е реално дължимото, за да се определи размерът на обезщетението за
забава, тъй като Община Стражица не може да изпадне в забава за вземане, което
не е дължала на дружеството при начална липса на основание независимо, че тези
суми са включени в издавани от нея фактури.
Предвид изложеното Съдът намира, че исковете за заплащане на обезщетение за
забава при заплащането на дължимото възнаграждение за извършените от „Клинър“
ООД услуги за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2016 г. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При условията на чл.78, ал.3 ГПК на ответника „Клинър“ ООД му се дължат
разноски с оглед отхвърлянето на предявените от Община Стражица искове. При
подаването на писмения отговор от „Клинър“ ООД е представен договор за правна
помощ, в който се отбелязва, че уговореното възнаграждение е платимо по банков
път, но не се представят доказателства за реалното изплащане чрез извлечение за
постъпленията по банковата сметка, а представените фактура и платежно нареждане
със списъка на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК не удостоверяват надлежно
реалното изплащане на уговореното възнаграждение, поради което разноски не следва да се
присъждат.
При условията на чл.78, ал.3 ГПК на Община Стражица се дължат разноски за
отхвърлянето на предявените от „Клинър“ ООД искове, но не се ангажират
доказателства за направени от Община Стражица разноски по повод защитата по
посочените искове, поради което разноски не се присъждат.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените
от Община Стражица, ЕИК *********, гр.
Стражица, улица „Дончо Узунов“ 5, със съдебен адрес:**** – адв.Н.А., против
„Клинър“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ж.к. „Тракия“, улица „Освобождение“ 32
ет.3, ап.1 искове за заплащане на полученото без основание възнаграждение по
Договор от 01.06.2009 г. в периода м.06.2009 г. – м.12.2016 г. в размер на 746 505.76
лева, от които:
-сумата 4857.88 лв, представляваща
недължимо платено поради завишаване цените на услугата сметосъбиране за периода
м.09.2011 г. – м.12.2016 г.;
-сумата 152 373.10 лв, представляващо
недължимо платено поради завишаване цените на услугата сметосъбиране за периода
м.09.2011 г. – м.12.2016 г.;
-сумата 19 934.97 лв, представляваща недължимо платено
поради завишаване на цените на услугата третиране на битови отпадъци в депо за периода
м.09.2011 г. – м.12.2016 г.
-сумата 346 847.92 лв,
представляваща заплатена услуга сметоизвозване с машини, с които не е
извършвана дейност за периода м.06.2009 г. – м.12.2015 г.,
-сумата 66 408.12 лв, представляваща заплатена услуга сметоизвозване
с машини, с които не е извършвана дейност за 2016 г.,
-сумата 137 787.32 лв,
заплатена за неизвършени дейности разстилане и уплътняване за периода м.06.2009
г. – м.12.2015 г.
-сумата 4784.88 лв, недължимо
платена за неизвършени машиносмени на булдозер за третиране на твърди битови
отпадъци в депо за периода м.11.2015 г. – м.12.2015 г.,
-сумата
14411.57 лв, недължимо платена за неизвършени машиносмени на булдозер за
третиране на твърди битови отпадъци в депо за 2016 г. , ведно с обезщетение за
забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
Отхвърля
предявените от „Клинър“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ж.к. „Тракия“, улица
„Освобождение“ 32 ет.3, ап.1 против Община Стражица, ЕИК *********, гр.
Стражица, улица „Дончо Узунов“ 5, със съдебен адрес:**** – адв.Н.А. искове за
заплащане на:
- сумата 357 907.70
лв, представляваща остатък от дължимото му се по Договор от 01.06.2009 г.
възнаграждение за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. съобразно изменението
на размера на минималната работна заплата през съответния период
- сумата
48 373.59 лв , представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2016 г. върху дължимото възнаграждение по Договор от 01.06.2009 г.
-сумата
7660.98 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2016 г. върху заплатеното от Община Стражица възнаграждение, за което са
издадени фактури в периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: