РЕШЕНИЕ
№ 216
гр.Бургас, 28.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
20 февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин
Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Мирослав Илиев, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2008 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Ищец е И.Г.П., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор
Стара Загора. В производството ищецът участва лично и чрез лице, осъществяващо
правна помощ – адвокат Д.И. ***.
Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен
съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник –
юрисконсулт М. Г..
Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на
чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Ищецът твърди, че изтърпява наказанието си в затвор Стара
Загора, но за периода от 19.09.2022г. до 29.09.2022г. е пребивавал в затвор
Бургас, където е бил временно настанен във връзка с упражняване на правото си
на лично участие в съдебни дела в гр.Бургас. Престоят на ищеца в затвор Бургас
бил осъществен при подробно описани в молбата битови и социални условия, чрез
които, според посоченото, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и
нечовешко отношение. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца по 3
000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага
подробно становище, с което обсъжда оплакванията на ищеца по отделните елементи
от условията на престоя в затвор Бургас през процесния период. Обосновава
довод, че доколкото има отклонения от надлежното третиране на лишения от
свобода, те в съвкупността си не могат да обосноват извод за осъществяване на
предпоставките по чл.3 от ЗИНЗС. Претенцията е за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски,у включително юрисконсултско възнаграждение. Представят
се доказателства.
Прокурорът излага становище за неоснователност на иска.
Не сочи нови доказателства.
Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо
защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на
правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
Следствените арести и затворите в страната са
подструктури към Главна дирекция „ИН” към
Министерство на правосъдието, имаща качеството на юридическо лице и отговаряща
на изискванията на закона за ответник по предявения иск.
От справка (л.51), съставена от инспектор Режимна дейност
при затвор Бургас се установи, че ищецът П. изтърпява наказание лишаване от
свобода за срок от 25 години, като до 25.07.2022г. е изтърпявал наказанието си
в затвор Бургас и на посочената дата е преведен за изтърпяване на наказанието в
затвор Стара Загора. В справката е посочено, че за процесния период режимна
служба няма информация за престой в затвор Бургас.
От справка рег. № 8319/09.01.2023г., изготвена от
инспектор ЗДВР Петър Леков – ИСДВР 1-ва и 2-ра зони за повишена сигурност при
затвор Бургас се установи истинността на твърденията на ищеца, а именно, че за
периода от 19.09.2022г. до 29.09.2022г. П. *** в затвор Бургас във връзка с
необходимостта от негово лично участие в съдебни дела в съдилища в гр.Бургас.
Установиха се обстоятелствата по настаняването и условията за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за процесния 10 дневен период.
Пачев е бил настанен единствено в помещение № 409, което
е с площ 18.36 кв.м. и е бил сам, макар площта и оборудването да са били за
четири настанени лица. Помещението е било оборудвано с легла, спални
принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи и отоплителни тела.
В спалното помещение е имало извод за кабелна телевизия и работещ електрически
контакт. Хигиенизирането на помещенията е било организирано по дежурство от
лишените от свобода, като са осигурявани почистващи материали и препарати от
администрацията на затвора. На лишените от свобода е предоставяна и възможност
да си набавят допълнително по избор такива препарати от лавката при извеждането
им на открито. Помещението е било оборудвано с четири работещи осветителни
тела. Проветряването на помещението и осветеността с естествена светлина са
били осигурявани чрез 2 двукрилни прозореца с размери 130х70 см. (стандартни за
местата за лишаване от свобода). Настилката на пода е била от мраморни плочи, а
в санитарното помещение от теракотни плочи. Самото санитарно помещение е
изградено като част от основното помещение и е оборудвано с тоалетна чиния и
мивка с течаща студена вода. Посочено е в справката, че е изградена в затвора
система за наблюдение изправността на настилките и прозорците в помещенията,
като при констатирани неизправности се вземат незабавно мерки за отстраняването
им. Сочи се в справката, че спалното бельо и дюшеци се поддържат в хигиена и
изправност, като при необходимост се вземат съответните мерки.
По-нататък се установява, че въз основа на централно
сключен за страната договор, в помещенията в затвор Бургас се извършва
дератизация два пъти годишно и дезинсекция осем пъти годишно. В тази връзка са
приложени като доказателства договора за това обслужване, протоколи за извършените
дейности и са посочени активните вещества, които се употребяват.
Уточнено е в справката, че електрическото напрежение до
помещенията се изключва централно от 22 часа до 6 часа, включително и
осветлението, но с изключение на изградена система за аварийно осветление.
Относно храната в справката се сочи, че същата е във
видове и количества съобразно зададените от МП норми. Следи се в рамките на
седмичен период всеки от лишените от свобода да приема около 2622 ккал. средно
дневно. В менюто се включва най-малко един продукт от следните групи : (1)
зърнени храни хляб, макаронени, тестени изделия, ориз) ежедневно; (2) зеленчуци
и зеленчукови храни ежедневно; (3) плодове пресни; (4) мляко и млечни продукти;
(5) богати на белтък храни (месо, птици, яйцау бобови храни) ежедневно; (6)
риба като основно ястие. Грамажът на предоставените хранителни продукти се
установява в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от
надзорно охранителния състав и готвач. В тази връзка не са констатирани отклонения
при предоставянето на храната.
Хигиената на лишените от свобода се осигурява наред с
горните елементи и с осигурена възможност за къпане на лицата два пъти седмично
в отделно за това помещение. Ежедневно се ползват двете изградени места за
престой на открито за срок от час и половина,у съобразно утвърдения график за
разпределение на времето. Медицинска помощ на лишените от свобода се осигурява
по график, а при преценка за спешност и извън графика. По делото не се събраха
данни необходима медицинска помощ да е била недостъпна за ищеца в процесния
период.
По делото липсват достоверни доказателства, които да
стоят в противоречие с изложените в справката данни, поради което съдът приема
за установени изложените по-горе факти.
Като свидетел по делото е разпитан С.С., който е лишен от
свобода в затвор Бургас и е изтърпявал наказанието си през процесния период в
съседно на ищеца помещение. Съдът не кредитира показанията на този свидетел и
приема същите за недостоверни.
От една страна поради това, че С. няма пряко наблюдение
за условията в помещението на ищеца за процесния период, нито за конкретно
предоставяната му храна и другите условия при които П. е изтърпявал наказанието
си. С. твърди, че има наблюдение върху помещението, тъй като е чистач там, но
от другите събрани доказателства се установи, че хигиената в помещенията не се
поддържа от С. а по график от лишените от свобода. Липсват доказателства С. да
е имал такъв достъп до помещението на П..
От друга страна и преди всичко недостоверността
произтича от това, че показанията на този свидетел са непоследователни и
противоречиви. Например С. първоначално твърди, че в помещението е имало
осветително тяло без поставена крушка и поради това не е имало осветление и
лишените от свобода трябвало да стоят на тъмно. По-нататък С. изменя
показанията си и заявява, че крушки е имало и осветителните тела са били в
изправност, но след 22 часа се изключвало осветлението централно. Също така С.
първоначално твърди, че е в затвор Бургас от 1979 година и от тогава не е
виждал дюшеците на леглата да се подменят с нови. След това свидетелят променя
показанията си и посочва, че в затвора е бил през различни периоди след 1979
година, като е бил освобождаван, но поради нови осъждания отново е бил лишаван
от свобода. Последното постъпване в затвора (според показанията му) е от
2012г., а в настоящата килия е от 6 месеца. Свидетелят не е забелязал на П. да
е била отказвана необходима медицинска помощ през процесния период.
По делото ищецът е приложил и множество други
доказателства, които нямат пряка връзка с дейността на ГДИН по реализиране на
условията за изтърпяване на лишаването от свобода на П. за периода от 19.09.2022г.
до 29.09.2022г., поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда
подробно.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3.
Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива
нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Установените по делото факти сочат, че оплакванията на
ищеца са неоснователни. Неоснователни са оплакванията на ищеца, че в периода на
задържането е бил принуден да търпи лоша хигиена – хлебарки, гризачи, мухъл,
липса на течаща вода и санитарен възел, липса на условия за поддържане на лична
хигиена. Не се установиха липса на проветрение, недостатъчна осветеност,
прекалено ниска или висока температура в помещенията.
Установи се, че предоставяната храна и вода са били с
добри показатели. За помещенията са били осигурени както дневна, така и
изкуствена светлина. Възможностите за престой на открито са били в рамките на
нормативно установеното.
Преди всичко обаче следва да се има предвид, че периода,
за който се претендира обезщетението, е 10-дневен. Нарушение на забраната по
чл.3 от ЗИНЗС би могло да се обоснове при такъв кратък период само при
съществени отклонения от показателите, посочени в ал.2, а такива отклонения в
случая не се установиха. Несъществените отклонения (например в хигиената, в
калорийното съдържание на храната и др., в какъвто смисъл са оплакванията на П.)
не мога да обосноват извод, че лишеният от свобода е бил подлаган на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение и в този смисъл оплакванията по
исковата молба са несъстоятелни. Именно поради несъстоятелността на
оплакванията (а не поради тяхната неоснователност) съдът е отказал исканията на
ищеца и процесуалният му представител за назначаване на психологическа и
гастрономическа експертизи.
Предвид горното настоящата съдебна инстанция намира, че в
съвкупността си условията на осъщественото
по отношение на ищеца задържане не могат да
обосноват извод за осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3
ал.1 от ЗИНЗС и чл.3
от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените
неимуществени вреди, а именно психически тормоз, дискриминация, чувство за
малоценност, безпомощност, със степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода. Искът е
неоснователен.
При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да
се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника
ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно.
Общото тълкуване на чл.286,
ал.2 и ал.3
от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.144
и чл.143
от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно,
искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения
резултат.
Мотивиран от горното Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И.Г.П., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Стара Загора, против главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието гр.София, за заплащане на 3 000лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди чрез поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за периода от 19.09.2022г. до 29.09.2022г. в
затвор Бургас.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ :