№ 8
гр. С., 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500464 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 810/31.10.2023г. по гр. дело № 20232230102846/2023г. на Районен
съд С., с което е отхвърлен предявеният на основание чл.124, ал.1 ГПК от К. Д. И., ЕГН
********** от гр.С., кв.“С.“, бл..... против “ТОПЛОФИКАЦИЯ- С.- инж.А.А.“ ЕАД гр.С.,
отрицателен установителен иск, че не дължи, следните суми: 1359,15 лв., главница за
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2015 г. до
31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018г. до
окончателното изплащане, 150,86 лв., мораторна лихва за забава за периода от 30.11.2015г.
до 08.06.2018г. и 30,25 лв., разноски по ч. гр.д. № 2963/2018 г. по описа на СлРС, всички
суми представляващи ид.ч. наследствена част от задължението на наследодателя й И.Г.И.,
починал на 01.03.2021г., за които суми има издаден изпълнителен лист от 13.07.2018г. по
ч.гр.д. № 2963/2018г. на СлРС, поради погасяване на задължението по давност, като
неоснователен и недоказан.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Първостепенният съд не е
направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС.
Съгласно правната теория и установената съдебна практика задълженията към
Топлофикация са периодични плащания и в този смисъл се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Разпределението на потребената топлоенергия и издаването на
1
фактурите, установяващи размера на задълженията па топлинна енергия, се извършва
ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена
фактурата. За това, следва да се приеме, че процесиите вземания са периодични плащания
по смисъла на закона и па основание чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. В случая от последното изпълнително действие са изтекли повече от 3
години и съгласно задължителната практика взискателят не може да започва ново
изпълнително производство. В обобщение се иска да се отмени решението. Претендират се
разноски за двете инстанции.
В законовия срок не е подаден отговор на въззивната жалба.
В жалбата не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Настоящият съдебен състав споделя установена практика, съгласно която изискването по
чл.117, ал.2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на
давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение,
така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
/Съгласно чл.424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
съгласно чл.439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е
издадено изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл.414 ГПК, за
2
длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424, ал.1 ГПК. Извън
това и след срока по чл.424, ал.2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с
която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на
чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в
сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418
ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237
ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /вж.решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по
гр.д.№ 1722/2021г. на ІV г.о./
Безспорно е, че на 13.07.2018г. по гр.д.№ 2963/2018г. на СлРС бил издаден изпълнителен
лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 19.06.2018г. против И.Г.И. в
полза на ответното дружество за следните суми: 2718,29 лв., главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2015г.- 31.05.2018г. за обект в гр.С., кв.“С.“
19-Г-27, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2018г. до окончателното
плащане; 301,71 лв.- мораторна лихва за периода 30.11.2015г. - 08.06.2018г. и 60,50 лв.,
разноски по чгд № 2963/2018г. С молба на ответника от 15.08.2018г. до ЧСИ П.Г. с район на
действие Окръжен съд С., като взискател поискало, въз основа на издадения в негова полза
изпълнителен лист да бъде образувано изпълнително дело. Съответно на същата дата било
образувано изпълнително дело № 20188370401198 по описа на ЧСИ П.Г. с район на
действие Окръжен съд С.. По това изпълнително дело бил наложен запор на 23.08.2018г. на
вземанията на длъжника И.И. от сметката му в УниКредит Булбанк АД и в Банка ДСК ЕАД.
На 29.08.2018г. била наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при
работодателя. С молба на взискателя и настоящ ответник от 10.09.2018г. е поискано от
съдебния изпълнител вдигане на наложените запори, след започване на плащане на
задължението от длъжника. На 11.02.2019г. съпругата на длъжника и настояща въззивница
сключила с ответното дружество споразумение съгласно което ищцата поела и се задължила
да изплаща дължимите от съпруга й суми, които са точно посочени в споразумението.
На 03.01.2020г. по изпълнителното дело бил наложен запор върху вземането на длъжника в
сметката му в Банка ДСК ЕАД.
На 28.10.2010г. отново било постигнато споразумение между страните за заплащане на
дължими суми към ответника.
На 01.03.2021г. длъжникът И.И. починал и оставил наследници по закон ищцата К. И.-
негова съпруга и М. И. - дъщеря.
С Постановление от 20.02.2023г. на съдебния изпълнител, изпълнителното дело било
прекратено, като перемирано. Посочено е в него, че последното изпълнително действие е
извършено на 03.01.2020г.
Правилно е прието, че вземането на ответното дружество се основава на изпълнителен лист,
3
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Последната формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичане на срока за подаване на възражение от страна на длъжника.
Последното изпълнително действие по изпълнителното дело, а именно запор върху
вземането на длъжника в сметката му в Банка ДСК ЕАД е прекъснало течението на
давността на 03.01.2020г., от която дата е започнала да тече нова давност, която изтича на
03.01.2025г. Следователно вземането на дружеството съществува и не е погасено по
давност, поради което предявения иск е неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 810/31.10.2023г. по гр. дело № 20232230102846/2023г. на
Районен съд С..
ОСЪЖДА К. Д. И., ЕГН ********** от гр.С., кв.“С.“, бл..... да заплати на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- С.- инж.А.А.“ ЕАД гр.С. сумата от 400 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4