Решение по дело №6074/2020 на Софийски градски съд

       Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    №……

                                           Гр. София, 02.07.2021 г.

 

 

                            В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска         

                                                    Мл. съдия : Роси Михайлова    

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 6074 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 74870/22.04.2020 г. на СРС, 157 с-в, по гр. д. № 71839/2018 г. Софийски районен съд е осъден да заплати на С.Г.В., ЕГН: ********** и Х.И.С., ЕГН: **********, на основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с вр. чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи сумата от по 2 000 лв. за всеки - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение и притеснения, претърпени в периода 2005 г. - 2018 г., вследствие нарушаване правото на решаване в разумен срок на н.о.х.д. № 7806/2005 г. по описа на СРС, образувано под нов № 8615/2011 г. по описа на СРС, 97 с-в след връщане на делото за ново разглеждане.

С решението са отхвърлени предявените от С.Г.В. и Х.И.С. срещу Софийски районен съд, искове с правно основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за сумата по 900 лв. за всеки - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изразяващи се в неполученото трудово възнаграждение за периода 2001 г. - 2018 г., поради нарушаване правото на решаване в разумен срок на н. о. х. д. № 7806/2005 г. по описа на СРС, образувано под нов № 8615/2011 г. по описа на СРС, 97 с - в след връщане на делото за ново разглеждане.

Решението се обжалва от ответника СРС, чрез представителя му, в частите, в които исковете са уважени. Излагат се доводи, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано в оспорените части. Поддържа се, че от събраните доказателства не се установява в полза на ищците да са настъпили твърдените неимуществени вреди от забавянето на н. о. х. д. № 7806/2005 г. по описа на СРС. Съдът не е обсъдил конкретните неимуществени вреди и кои от тях са породени от продължителността на наказателното производство. СРС неоснователно е приел, че ищците имат качеството на пострадали, защото резултатът от делото е от значение за тях, след като в наказателното  производство те не са били частни тъжители или граждански ищци. Ищците не доказват за тях да са настъпили  неимуществени вреди, за да се определя размерът им по справедливост. Излагат се и съображения за допуснати от съда нарушения при определяне справедливия размер на обезщетението за вреди по правилата на чл. 52 ЗЗД, като се поддържа, че присъденият от съда размер е завишен. Моли да се отмени решението на СРС и да се отхвърлят изцяло исковете, респективно - да са намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Въззиваемите страни - ищците С.Г.В. и Х.И.С., оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е обосновано и законосъобразно в оспорените части. Излагат се множество съображения, че се установяват претърпените от ищците вреди - нерви, ядове, психически разстройства и разбит семеен бюджет, от продължителното наказателно производство. Поддържа се, че СРС умишлено не е приключил в срок производството, за да се погаси по давност възможността за осъждане на престъпниците.  Твърди се, че обезщетение в размер на 2 000 лв. е справедливо и съобразено със закона. По тези и допълнителни съображения молят да се остави без уважение жалбата, а решението на СРС да се потвърди в оспорената част.  Не претендират разноски за тази инстанция.

Контролиращата страна - СГП, чрез представителя си, в съдебно заседание моли да се уважи жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните по реда на въззивната проверка, приема следното :  

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд следи за валидността на решението, за допустимостта - в оспорената част, като по неговата законосъобразност е обвързан от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Атакуваното решение е валидно и допустимо в оспорените части. При постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми. СРС е обсъдил всички относими към исковете доказателства.

Предмет на оспорване във въззивното производство е решението на СРС само в частите, в които са уважени исковете с правно основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 2 000 лв. от нарушаване правото за решаване в разумен срок на н. о. х. д. № 7806/2005 г. по описа на СРС, образувано под нов № 8615/2011 г. по описа на СРС, 97 с - в след връщане на делото за ново разглеждане.

Решението не се оспорва в частта, в която исковете за обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени за сумата от по 900 лв. за всеки от ищците, поради което в тази част е влязло в сила.

Въз основа на установените пред СРС факти, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :

Нормата на чл. 2 б от ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.) е предвидена, като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд нарушения по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок на основание специалната норма на чл. 2 б от ЗОДОВ. Предвидената по този ред отговорност е деликтна.

В случая се установява, че наказателното дело по описа на СРС е образувано, водено и към настоящия момент не е приключило, по обвинение за престъпления по чл. 209, ал. 1, вр. чл.2, ал. 2 от НК - за измама, за това, че с цел да набавят за себе си имотна облага подсъдимите са възбудили заблуждение в определени лица, че ще заминат за работа в Германия и Гърция, с което са им причинили имотна вреда в определени размери. Ищците са посочени като пострадали в обвинителния акт и присъдата по н. о. х. д. №7806/2005 г.

Както е посочил и СРС, материално-правно легитимирано да предяви права по този ред е всяко лице, което има статут на жертва по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ /Конвенцията/, а именно е носител на права, признати от националното право, които са засегнати от неоправданото забавяне и изходът на производството има решаващо значение за тези права.

Във връзка с възраженията в жалбата, че ищците не са частни тъжители или граждански ищци в наказателното производство, въззивният състав намира, че в хипотезата на специалния деликт по чл. 2 б от ЗОДОВ, съответният правораздавателен орган отговаря за неимуществени вреди, причинени от забавянето и на пострадалото от престъплението лице, а не само, когато такива вреди са причинени на обвиненото или на уличеното в извършването на престъплението лице. При това въззивният състав споделя становището на СРС, че ищците, като пострадали от престъплението лица, имат статут на жертва по смисъла на Конвенцията и съответно са материално правно легитимирани да търсят обезвреда за вреди от бавно правосъдие. За този извод е без значение дали са упражнили или не правото си да се конституират като частен обвинител и/или граждански ищец в наказателното производство. Въззивният съд намира възражението на ответника в посочения смисъл за неоснователно.

Началният момент за определяне продължителността, съответно разумността на срока на производството, е предаване на подсъдимите на съд чрез внасяне на обвинителния акт, по който е образувано конкретното наказателно производство през 2005 г. по н. о. х. д. № 7806/2005 г. по описа на СРС, 14 с-в.

ЕКЗПЧОС и приложимия български закон ЗОДОВ не дават легална дефиниция на понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен винаги трябва да бъде конкретна и следва да се на прави във всеки отделен случай, като се съобразят заложените в разпоредбата на чл. 2 б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии: общата продължителност на производството и неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните в производството, както и на техните процесуални представители и на останалите участници в процеса, на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следователно при преценка разумността на релевантния период на разглеждане на делото, съдът прилага няколко критерия: сложност на делото, поведение на страните и представителите им и поведение на компетентните органи.  

Разумността на срока се преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство по иска.

ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на лица в процеса, спирането и възобновяването на производството и т. н. Съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Отделните фази от съдебния процес могат да са и по – дълги, стига общата продължителност на производството да може да се приеме за разумна, с оглед на всички критерии, следващи от закона и от практиката на ЕСПЧ.

Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника за вреди по иск по чл. 2 б ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативно следните предпоставки : поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС (наричана Конвенцията), както и че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди и пряка причинна връзка на вредите с това поведение.

Като е съобразил всички писмени доказателства събрани в производството, обосновано СРС е приел, че в процеса е установява нарушаване на правото на ищците за разглеждане и решаване в разумен срок на н.о.х.д. № 7806/2005 г. по описа на СРС, образувано под нов № 8615/2011 г. по описа на СРС, 97 с-в след връщане на делото за ново разглеждане. Процесното дело е образувано през 2005 г. и към настоящия момент, след период от около 15 години, още не е приключило.

Съдът основателно е направил извод, че обективно е налице забавяна в приключване на наказателното производство в разумен срок, като забавянето не е оправдано от сложността на производството и необходимите за извършване по него процесуални действия и надвишава „разумния срок" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, като нарушава общественото доверие в правораздаването.

В заключение въззивният състав споделя изводите на СРС, че в производството е доказано забавяне в разглеждането на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Основателно СРС е направил и извод, че в резултат на необоснованото забавяне на съдебното производство за ищците са настъпили неимуществени вреди, преживени негативни емоции - притеснение, страх, гняв, обида. Житейски обоснован е извода на СРС, че всяко забавяне на съдебното производство неизбежно рефлектира по неблагоприятен начин в неимуществената  сфера на засегнатите лица.

По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди и като съобрази становищата на двете страни и установените в производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :

ВКС приема, че при иска по чл. 2 б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Съгласно чл. 2 б, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази освен общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални представители, поведението на компетентните органи, така и общите правила на чл. 52 от ЗЗД за определяне на обезщетението по справедливост (съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ) и по чл. 4 ЗОДОВ. 

Съгласно трайно установената практика на ВКС (т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 320/27.12.2016 г. по гр. дело № 2403/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 19/23.07.2019 г. по гр. дело № 2026/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 11/27.01.2014 г. по гр. дело № 3684/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и пр.), понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото.

Поради изложеното въззивният съд намира за неоснователни доводите на ответника в жалбата, че размерът на обезщетението не е съобразен с критерия за справедливост при определянето му.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 б от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. То следва да е достатъчно по размер за репарирането на неимуществените вреди в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най - вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава справедливия  размер, достатъчен и необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, респ. - не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца.

Основателно при определяне размера на обезщетението СРС е съобразил продължителността на преживените от ищците отрицателни емоции по време на разглеждане на делото (което продължава повече от 15 години и още не е приключило). При съвкупната преценка на тези факти СРС е приел, че обезщетението за неимуществени вреди, което отговаря на обществения критерий за справедливост е в размер на по 2 000 лв. за всеки от ищците, както е претендирано.

Настоящият състав споделя изводите на СРС, че този размер на обезщетението ще възмезди ищците за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неразумно забавените действия на правозащитния орган. Не е налице основание за отмяна решението на СРС в оспорената част или за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззивната жалба е неоснователна, а решението в оспорената уважителна част - е съобразено с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди, както е постановено.

В останалата част, в която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила, като неоспорено от ищците.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода от спора право на разноски пред СГС имат ищците. Те не претендират разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива в тяхна полза.

Мотивиран от горното съдът

                                                                     

  Р  Е  Ш  И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74870/22.04.2020 г. на СРС, 157 с-в, по гр. д. № 71839/2018 г., в частта, в която Софийски районен съд е осъден да заплати на С.Г.В., ЕГН: ********** и Х.И.С., ЕГН: **********, на основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с вр. чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, сумата от по 2 000 лв. за всеки - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение и притеснения, претърпени в периода 2005 г. - 2018 г., вследствие нарушаване правото на решаване в разумен срок на н.о.х.д. № 7806/2005 г. по описа на СРС, образувано под нов № 8615/2011 г. по описа на СРС, 97 с-в след връщане на делото за ново разглеждане.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената отхвърлителна част.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

              2.