№ 8621
гр. София, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110166113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Настоящото дело е образувано по искова молба на М. И. Ж. против “********** АД.
Ищцата твърди, че между нея и ответника „*************“ АД било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „У дома и щастлив“, с покрити
рискове съгласно пакет „************“, обективирана в застрахователна полица №
********* на притежавания от нея апартамент № Г 32, находящ се в гр. *********** със
срок на действие от 00.00 часа на 21.06.2019г. до 24.00 часа на 20.06.2020г. Ищцата твърди,
че на 20.07.2019г., в апартамента, намиращ се над застрахования имот, възникнал пожар.
Следствие на действията по гасене на пожара, извършени от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“, СД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
застрахования от ищцата апартамент се наводнил, в резултат на което настъпили
имуществени вреди. Тези вреди били в причинно- следствена връзка с възникналия пожар и
неговото гасене, за което компетентните органи използвали голямо количество вода.
Ищцата завела застрахователна претенция за обезвреда на причинените от наводнението
вреди в застрахования имот пред ответната застрахователна компания. Ответникът отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, който отказ бил неоснователен. За
обезпечаване на доказателствата, съгласно чл. 207 и сл. ГПК, било образувано гр. дело №
25087/ 2020г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, по което било прието заключение на СТЕ,
съгласно което общата стойност на строително- монтажните работи, които следвало да се
изпълнят за обезвреда на причинените вреди били в размер на 6412,90 лева.
1
По изложените съображения ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата
в размер на 6412,90 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по договор за застраховка „У дома и щастлив“, вследствие на настъпило на 20.07.2019
г. застрахователно събитие – наводнение, сумата от 1491,00 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.08.2019г.- 19.11.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-19.11.2021г. до
окончателното плащане.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„*************“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
страните, възникнало въз основа на договор за застраховка „У дома и щастлив“-
застрахователна полица № *********, със срок на покритие от 21.06.2019г. до 20.06.2020г.
В отговора на исковата молба се навеждат доводи, че събитието не кореспондира с нито
един от покритите по полицата рискове поради обстоятелството, че пожарът е възникнал в
апартамент, различен от застрахования, а настъпилите вреди са следствие на гасене на
пожар. Поради тази причина бил постановен отказ за изплащане на обезщетение. Отказ бил
постановен и по отношение на предявената претенция за възстановяване на разходите за
гасене на пожара, тъй като не били налице рисковете по т. 3.1. от ОУ и т. 9.1. от
Специалните условия. Предявеният иск се оспорва и по размер. Поддържа, че претенцията
за лихва била неоснователна поради това, че началната дата, от която според ищеца започва
да тече лихвата не отговаряла на разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ. Релевира възражение за
погасителна давност по отношение вземането за лихви. По изложените съображения моли
исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 17.06.2019г. между страните е възникнало застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за застраховка “У дома и щастлив”, с предмет недвижим
имот- апартамент № Г32, намиращ се в гр. ***********, с период на застрахователно
покритие 21.06.2019г.- 20.06.2020г. и застрахователна сума 200 000 лева.
Видно от Общите условия (ОУ) на застраховка “Имущество” на физически лица, покритите
застрахователни рискове при застраховка “Имущество” включват пожар, мълния,
експлолозия, имплозия, бури, пороен дъжд, градушка, наводнение, свличане и срутване на
земни маси, авария на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации,
счупване на стъкла, земетресение, удар от пътно превозно средство, кражба чрез взлом,
грабеж, щети по време на транспорт при смяна на адреса, развала на храна в хладилници и
фризери, късо съединение, токов удар. В ОУ е посочено, че застрахователят покрива и
разходи за гасене на пожар, разчистване, демонтаж, монтаж и почистване- т. 9.1.
В ОУ се съдържа дефиниция на понятието “пожар”, съгласно която пожар в поява на
огън, който образува пламък или огън, който образува пламък или жарава, не се ограничава
в определено огнище, разпространява се и причинява частични щети на имуществото или го
2
унищожава напълно. Посочено е, че застрахователят обезщетява щетите на имуществото от
пожар, изразяващи се в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, стопяване или
овъгляване вследствие на съприкосновение със силно нагорещения предмет, както и щетите
в резултат на тлеене. Щети на имущество в сгради или на открито, дължащи се на излагане
на висока температура или нагряване от огън за производствени или други цели, щети на
електрически инсталации, съоръжения или уреди, причинени в резултат на късо съединение
или претоварване на напрежението, не се обезщетяват. При възникване на пожар вследствие
на късо съединение, за причинените вреди се изплаща обезщетение. Не се покриват щети
вследствие на палеж, довел до пожар на застрахованото имущество. В клаузата на т. 2.10 се
съдържа определение на понятието наводнение, съгласно която под наводнение се разбира
разливането и/ или преливането на големи количества водни маси (естествени или
изкуствени водни басейни) при повдигане на нивото на водата вследствие на бързо топене
на сняг или лед, интензивни валежи с голяма продължителност, при скъсване на бентове,
язовирни стени или други мелиоративни съоръжения. Щетите от наводнение се изразяват в
намокряне, затлачване, събаряне, отнасяне, повреждане на имущество или наводнение на
избени помещения, съоръжения, строителни обекти или изкопи с вода. Не се покриват щети
в резултат на човешко действие или бездействие.
Между страните действат и Специалните условия на комбинирана застрахователна
полица “У дома и щастлив”, съгласно които при пакет “************” покритите
застрахователни рискове включват пожар, наводнение, разходи за гасене на пожар-
разчистване, демонтаж и монтаж.
Съгласно издаденото от ГД “Пожарна безопасност и защита на населението”
удостоверение, изх. № рег. 764001- 1384/ 24.07.2019г., на 20.07.2019г. в ап. 37 , намиращ се
в гр. София, ж.к. “Младост 4”, бл. 426А, ет. 7 е възникнал пожар.
На 24.07.2019г. ищцата е уведомила ответника за настъпилото събитие, за което е
образувана щета № 19269000062. В уведомлението за настъпила вреда същата е посочила, че
вредите се изразяват в мокри стени, таван и под.
На 24.07.2019г. застрахователят- ответник е извършил опис на вредите в имота на ищцата,
за което е съставен констативен протокол по щета № 19269000062. В протокола са описани
следните вреди: изстъргване на латекс, боядисване с латекс 4 м./3 м., 5 м./ 3м., 5 м./2,6м.;
повреден ламинат, повредена врата, подмяна на тапети и подмяна на трансформатор на 5
броя лунички.
На 12.09.2019г. ответникът е постановил отказ да плати застрахователно обезщетение.
Ищцата е подала молба за обезпечаване на доказателства, по която пред Софийския
районен съд е образувано гр.д. № 25087/2020г. Съгласно назначената и приета в същото
производство съдебно- техническа експертиза, средната пазарна стойност на вредите в
имота е 6412,90 лева. Вещото лице е разделило строително- ремонтните работи (СМР) на
две групи- такива, които не са извършени и извършени такива. Вредите, които не са
извършени са: изстъргване на подкожушени шпакловка и латекс, грундиране с
3
дълбокопроникващ грунд, изкърпване на гипсова шпакловка, ремонт на декоративен куфар
от гипсокартон по таван, двукратно боядисване с латекс, проверка на ел. инсталация,
доставка и монтаж на “лунички”, натоварване и извозване на строителни материали. СМР,
които са извършени в имота са: демонтаж на тапет и на увреден паркет, грундиране с
дълбокопроникващ грунд, изкърпване на гипсова шпакловка, двукратно боядисване с
латекс, доставка и монтаж на тапети лукс, изкърпване на замазка по под, доставка и
полагане на мокет, доставка и монтаж на первази, демонтаж на доставка и монтаж на
интериорна врата, натоварване и превоз на строителни отпадъци.
Пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно
заключението на която стойността на СМР е 4693 лева. Вещото лице е оценило следните
ремонтни СМР: изтъргване на подкожушен латекс от таван и стени в стая с размери 3м.- 5м.,
грундиране с готов грунд, двукратно боядисване с латекс при ремонт, демонтаж на паркетна
настилка, изравнителна подова шпакловка, доставка и монтаж на ламиниран паркет,
изстъргване на подкожушен латекс от таван в стая с размери 4,6 м./ 3,10 м., грундиране с
готов грунд, двукратно боядисване с латекс на таван, сваляне на тапети, грундиране с готов
грунд върху мазилка, лепене на тапети демонтаж на повредена врата, доставка и монтаж на
нова интериорна врата, доставка и монтаж трансформатор за осветление- тип “лунички”,
изнасяне на строителни отпадъци, боядисване с латекс- 3,20м./ 6,20м. и 4,80м./ 3,10м.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди.
По смисъла на КЗ застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно
покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на
средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при
настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон.
Застраховането, респ. извършването на дейност по застраховане, от своя страна предполага
включване на застрахователен договор.
С договора за застраховка, съгласно чл. 343, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да плати застрахователно обезщетение или сума. Застрахователният договор се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите
условия по застраховката, когато има такава, са неразделна част от договора.
По смисъла на Кодекса на застраховане (КЗ), застраховано е лицето, чиито
имуществени и/ или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор. Застраховащ е лицето, което е страна по застрахователния
договор. Застрахователният риск е обективно съществуващата вероятност от настъпване на
вредоносно събитие, възникването на което е несигурно, неизвестно и независимо от волята
4
на застрахования, застрахования или третото ползване на лицето. Застрахователното
събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в период на застрахователното
покритие. Вреда е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на
човешко благо - имущество, право, телесна цялост, здраве и психическо състояние.
В случая по делото е безспорно, че между ищеца и отговорника в предвидената от
закона форма като застрахователна полица е бил сключен договор за имуществена
застраховка “Щастливи и дома”, с период на застрахователно покритие 21.06.2019г. до
20.06.2020г. Настъпването на застрахователно събитие, рискът за което се носи от
застрахователя по силата на сключения между страните на договора през периода на
действие на същото, се установява безспорно от представеното по делото удостоверение, от
което се установява, че на 20.07.2019г. в апартамент № 37, намиращ се над процесния, е
възникнал пожар.
Спорът между страните е концентриран върху това представлява ли настъпилото
събитие покрит застрахователен риск. Ищцата е навела твърдения, че процесните вреди са
настъпили при гасенето на възникнал в имот, намиращ се над процесния апартамент, от
органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Основната
линия на защита на ответника е, че събитието не представлява покрит застрахователен риск,
защото вредите са настъпили в резултат на пожар, възникнал в друг имот.
Конкретиката на случая сочи, че съгласно Общите условия- т. 3.1. и Специалните
условия- т. 9.1., застрахователят обезщетява разходи за гасене на пожар- разчистване,
демонтаж, почистване. В светлината на изложеното, настоящият състав счита, че в
застрахователното покритие по настоящия договор се включват разходите за потушаване на
пожар, какъвто е настоящия случай. Независимо, че пожарът е възникнал в апартамент,
различен от застрахования, безспорно е, че вредите се намират в пряка причинно-
следствена връзка с действията по гасене на пожара, в т.ч. използването на вода, което е
причинило наводнение в застрахования имот. Същото е настъпило поради единствената
възможност за загасяване на така възникналия пожар. В т.см. възражението на ответника, че
в случая не е налице покрит застрахователен риск е неоснователно.
При извод, че събитието представлява покрит застрахователен риск, следва да се
разгледа възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Вземанията за
застрахователно обезщетение по договори за имуществено застраховане, съгласно чл. 378,
ал. 1 КЗ, се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, който започва да тече от
датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая застрахователното събитие е
настъпило на 20.07.2019г., от която дата е започнал да тече тригодишния давностен срок. С
предявяването на иска- 19.11.2021г., срокът е прекъснат. С оглед изложеното, към
предявяване на иска тригодишният давностен срок не е изтекъл, което обуславя
неоснователността на възражението.
В светлината на изложеното, в срока на застрахователно покритие на договора за
застраховка, е настъпило събитие, което представлява покрит риск, което обуславя
възникване на задължение за застрахователя да плати обезщетение.
5
Застрахователното обезщетение, което следва да изплати застрахователя при
настъпване на застрахователно събитие, е сумата в размер на реално претърпените вреди от
застрахования, поради настъпването на застрахователното събитие, които вреди следва да са
изчислени по размер към момента на настъпване на застрахователното събитие. Това
обезщетение следва да е равно на стойността, на която може да се купи същото имущество
към момента на настъпване на застрахователното събитие. При вреди на имущество
застрахователното обезщетение се определя в размер на действително претърпените вреди
към момента на увредата до уговорената в полицата застрахователна сума. При частична и
при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната
стойност на вредите. Тази действителна стойност е пазарната стойност на вредите към
момента на увредата. Това е стойността, срещу която може да се закупи застрахованото
имущество от същото качество.
При имуществена застраховка обезщетението е до размера на застрахователната сума и
в нейните рамки се определя стойностния еквивалент на вредите, подлежащи на
обезщетяване. За този еквивалент се вземат предвид уговорките между страните в
застрахователната полица. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойността на имуществото към момента на застрахователното събитие.
Действителната му стойност не може да надвишава пазарната му стойност. В този смисъл са
решение от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 109/ 14.1.2009г.
по т.д. № 870/ 2010г. на ВКС, І т.о.; решение № 115/ 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008г. на
ВКС, ІІ т.о.; решение № 79/ 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009 г. на ВКС, І т.о.
Съдът счита, че следва да бъде възприето заключението на СТЕ, приета в
производството за обезпечаване на доказателства. Същото е по- обосновано и дава по- пълен
отговор на поставената задача. Следва да се посочи, че застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като не е
необходимо застрахованият да е възстановил същите към момента на присъждане на
обезщетението. С оглед изложеното, предявеният иск за застрахователно обезщетение е
доказан по основание и размер. Изложеното обуславя извод, че ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищцата сумата 6412,90 лева, представляваща обезщетение за настъпило
на 20.07.2019г. вреди, съгласно договор за застраховка “Щастлив у дома”.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
По силата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Срокът по чл. 405, ал. 1 КЗ
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1- 3 КЗ, а именно 15 работни дни от
получаване на всички доказателства. Съгласно чл. 50 ОУ, обезщетението се изплаща в 15-
дневен срок от получаване на всички необходими доказателства. При съобразяване на тези
разпоредби, застрахователят изпада в забава с изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В случая от представеното
уведомление не се установява датата, на която ищцата е уведомила застрахователя за
6
събитието. Не се установява необходимост от последващо представяне на доказателства от
застрахования. С оглед това най- ранният момент, от който застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие е датата на съставяне на констативния протокол- 24.07.2019г., от която
дата е започнал да тече 15- дневния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 405 КЗ вр. чл. 108
КЗ и чл. 50 ОУ. Предвид изложеното, ответникът е изпаднал в забава на 09.08.2019г.
Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава за периода
09.08.2019г.- 19.11.2021г. е 1485,44 лева, до който размер предявеният иск е основателен.
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ищцата. Конкретиката на случая сочи, че договореното
възнаграждение е в размер на сумата 500 лева- за производството за обезпечаване на
доказателствата и сумата 680 лева- за исковото производство. Възражението е направено до
приключване на устните състезания, поради което е допустимо.
Съобразно решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C- 428/ 16,
„че определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването
им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят
възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и
др., C-184/13—C-187/13, C-194/13, C-195/13 и C-208/13, EU:C:2014:2147, т. 43) член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава
правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.“. Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този
извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело
05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
7
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се използват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета
и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, че фактическата и правна сложност на настоящото дело не е висока и не се
отличава от обичайната за този вид дела, осъществената защита, обстоятелството, че двете
производства са приключили в едно заседание, счита, че договорените възнаграждения
напълно съответстват на правната и фактическа сложност на делото и на осъществената
защита.
Ищцата е направила разноски за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение в общ размер 1921,50 лева. Съобразно уважената част от
исковете, на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 1920,15 лева.
Ответникът е направил разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 0,28 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “********** АД, с ЕИК **************, да плати на М. И. Ж., с ЕГН
**********, сумата 6412,90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в недвижим имот, представляващ апартамент № Г32, намиращ се в ************
в резултат на застрахователно събитие- разходи за гасене на пожар, настъпил в апартамент
8
№ 37, намиращ се в **************, настъпило на 20.07.2019г., съгласно договор за
застраховка "Щастлив у дома"- застрахователна полица № *********, за което е образувана
щета № **************/ 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.11.2019г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 405 КЗ и сумата 1485,44 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 09.08.2019г.- 19.11.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. Ж., с ЕГН ********** , против “********** АД, с
ЕИК **************, да плати на М. И. Ж., с ЕГН **********, иск за обезщетение за забава
в размер на законната лихва над сумата 1485,44 лева до сумата 1491 лева, на основание чл.
86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА “********** АД, с ЕИК **************, да плати на М. И. Ж., с ЕГН
**********, сумата 1920,15 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА М. И. Ж., с ЕГН **********, да плати на “********** АД, с ЕИК
**************, сумата 0,28 лева, представляваща направени пред първоинстанционното
производство разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9