Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 15.04.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 4315 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на постановление от 06.03.2019 г., с което ЧСИ частично е оставил без уважение искането на длъжника по изпълнително дело № 20197900400477 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 да се намали присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, както и срещу присъдените с поканата за доброволно изпълнение, връчена на 08.03.2019 г., обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят Н.Д.Р., в качеството на длъжник по изпълнителното дело, твърди, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в полза на взискателя по делото е прекомерно. Излага, че делото не се ползва с фактическа и правна сложност, както и че процесуалния представител не е извършил действия по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това навежда, че в базата за изчисляването на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не следва да се включват разноските по изпълнителното дело, включително начисленото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. Намира, че и обикновените такси по изпълнителното производство не са определени правилно.
С оглед изложеното моли настоящия съд да намали определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение, като приеме, че същото следва да е в размер на минимума от 200 лв., предвиден по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това моли съдът да намали присъдената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ като изчисли същата без да включва в материалния интерес дължимото адвокатско възнаграждение, както и да намали присъдените обикновени такси.
Взискателят по изпълнителното дело не е представил становище.
В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна. ЧСИ посочва, че адвокатското възнаграждение е намалено с обжалваното постановление като е съобразен минималния размер за него, предвиден в чл.10, т. и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. Съответно излага, че твърденията на жалбоподателя, че събраното адвокатско възнаграждение не е част от базата, въз основа на която се изчислява таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ са неоснователни, тъй като в Тарифата ясно било посочено, че тази такса се изчислява въз основа на събраната в производството сума, а това възнаграждение се събира именно в рамките на изпълнителното производство. Предвид изложеното навежда, че с обжалваното постановление правилно е била редуцирана таксата по т.26 като е съобразен намаления със същото размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Твърди, че и обикновените такси по ТТР към ЗЧСИ са изчислени правилно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на страните и становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за допустимост отразени в чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК- длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.
От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № 20197900400477 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 е образувано въз основа на молба, подадена от З.И.Х., чрез адвокат С.А.от САК. С молбата за образуване е поискано да се наложи запор върху вземането на длъжника, представляващо предоставена гаранция по гр.д. № 2550/2017 г. по описа на СГС, внесена по сметка на СГС в размер на 2 000
лв.,
с платежен документ от 20.04.2017 г. и да се наложи запор на конкретно посочена банкова сметка ***. Всички останали необходими за събирането на вземането принудителни действия са възложени на ЧСИ.
От представените доказателства се установява, че молбата е придружена от пълномощно за адвоката и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят е заплатил на представляващия го адвокат сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение.
От изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че делото е образувано за събиране на вземане в размер на 1523,59 лв., представляващи разноски за трите инстанции по съдебно производство.
С покана за доброволно изпълнение ЧСИ е определил разноските по изпълнителното производство в общ размер на 455,87 лв.
Недоволен от това, длъжникът го е сезирал с искане разноските да бъдат изменени, както в частта по ТТР към ЗЧСИ (обикновени и пропорционална такси),
така и на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Въз основа на направеното от длъжника възражение, ЧСИ е намалил частично определените от него разноски в частта за пропорционалната такса и адвокатското възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е намалил от 600 лв. на 400 лв. Таксата по т.26 лв. е намалил съобразно намаленото адвокатско възнаграждение като я е редуцирал пропорционално на неговото намаляване и не е уважил искането същото да бъде изключено от базата за изчисляването й. ЧСИ не се е произнесъл по искането за намаляване на начислените по изпълнителното дело обикновени такси, предвид това единствения акт по тези разноски се явява поканата за доброволно изпълнение.
Видно от материалите по изпълнителното дело, ЧСИ е извършил пълно проучване на имущественото на длъжника по смисъла на т.2 от ТТР към ЗЧСИ за което му се дължи такса в размер на 60 лв. с ДДС, като е изпратил и поканата за доброволно изпълнение по т.5 от ТТР към ЗЧСИ, за което дължимата такса е в размер на 24 лв. С поканата за доброволно изпълнение на длъжника е съобщено, че е наложен запор в посочената в молбата за образуване банкова сметка ***езпечение по гражданско дело(внесена гаранция).
ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ЦКБ АД за налагане на запор върху банковата сметка, като запорът се счита за наложен с получаване на това съобщение по отношение на третото лице. Доколкото по делото е установено, че длъжника разполага с посочената банкова сметка, *** и за него се дължи предвидената в т. 9 от ТТР към ЗЧСИ такса в размер на 18 лв. с ДДС.
ЧСИ е изпратил запорно съобщение и на СГС, с което се цели налагане на зопор върху вземане на длъжника, което представлява внесена от него по сметките на СГС гаранция за обезпечаване на иск. Това запорно съобщение не е породило правното действие на наложен запор, доколкото с ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не е допустимо налагането на запор върху вземания на длъжника, представляващи внесена гаранция за обезпечение на предявени искове. Съответно съобразно приетото с ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС длъжникът не отговаря за разноските на нереализираните изпълнителни способи т.е. същият не дължи начислената му от ЧСИ такса в размер на 18 лв. с ДДС за втория запор.
За разпределението на събраните суми ЧСИ е начислил такса по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ, която е в размер на 36 лв. с ДДС и е дължима, доколкото такова разпределение е извършено.
На основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ, ЧСИ е начислил в тежест на длъжника сумата от 275,87 лв. Съобразно правилото т.26 от ТТР към ЗЧСИ и размера на вземането, предмет на изпълнителното производство, пропорционалната такса се изчислява по следния начин:
100 лв.
+ 8 на сто за горницата над 1000 лв.( от
1000 до
10 000 лв.).
Или 1523,59 лв. – 1000 лв.=523,59 лв. *8%=41,88 лв.+100 лв.=141,88 лв.+20% ДДС е равно на 170,26 лв.
В базата за изчисляване на таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ не се включва размера на разноските, събрани в изпълнителното производство, в това число и начисленото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение. Последното има характера на авансовите вноски, посочени в забележка № 4 към т.26 от Тарифата.
С оглед изложеното, дължимата такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ не е определена правилно от ЧСИ, като същият неправилно е отказал да я намали като от нея изключи адвокатското възнаграждение. Същата трябва да е в размер на 170,26 лв. с ДДС, а не на 227,87 лв., както е определена в обжалваното постановление.
По отношение на присъденото в рамките на изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, съдът намира, че обжалваното постановление на ЧСИ е неправилно същото следва да бъде отменено, като съдът намали същото до размера от 200 лв. Съображенията за това са следните:
Според чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 .
От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се установява процесуалния представител да е предприел каквито и да било действия от предвидените в чл. 10, т.2 от Наредбата, предвид което за такива не следва да му се определя възнаграждение.
Действително не съществува задължение адвокатът и довереникът да уговарят помежду си адвокатското възнаграждение в минималния размер по Наредбата. В същото време обаче законът не позволява да се натоварва безпределно противната страна с неоправдано високи размери на договореното адвокатско възнаграждение, поради което е и предвидено правилото на чл. 78, ал.5 от ГПК. Доколкото се установи, че процесуалния представител е извършил единствено действието по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и като се има предвид, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, то на взискателя следва да се определят разноски за адвокат в размер на минималния размер, а именно
200 лв.
По претендираните разноски за настоящето производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 06.03.2019
г.,
постановено по изпълнително дело № 20197900400477 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790, в частта, с която ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя, в частта за горницата над 200 лв. до признатия от него размер от 400 лв. и е отказал да намали начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса, в частта за горницата над 170,26 лв. до признатия размер от 227,87 лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, определено на взискателя по изпълнително дело изпълнително дело № 20197900400477 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 от 450 лв. на 200 лв. на основание чл. 78, ал.5 ГПК и НАМАЛЯВА определената в тежест на длъжника такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от
227,87 лв. на 170,26 лв.
ОТМЕНЯ постановление разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение, връчена на 08.03.2019 г. по изпълнително дело № 20197900400477 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790, в частта, с която са определени обикновените такси и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размера на дължимите от длъжника по изпълнително дело № 20197900400477 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 обикновени държавни такси по ТТР към ЗЧСИ както следва:
24 лв. с ДДС за образуване на производството на основание т. 1, 24 лв. с ДДС за изпращане на ПДИ по т.5, 60 лв. с ДДС за проучване на имуществото по т.2, 18 лв. с ДДС за наложен запор по т.9 и 36 лв. с ДДС по т.13.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.