№ 200
гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245300602744 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 25 от 08.10.2024г. по НОХД № 3/2024г. по описа на
Районен съд - Карлово, I н.с., подсъдимият Т. К. М. с ЕГН: ********** е
признат за невинен в това на 15.05.2023г. в гр. Карлово, кв. Сушица, обл.
Пловдив, без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично
вещество, а именно: амфетамин с нето тегло 3,681 грама и съдържание на
активен компонент 13,3 тегловни % амфетамин х 30,00 лева за 1 грам, на обща
стойност 110,43 лева /сто и десет лева и четиридесет и три стотинки/, съгласно
Постановление на Министерски съвет №23/29.01.1998г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, обн. ДВ, бр.15 от
06.02.1998 г., в сила от 06.02.1998 г., изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г., поради
което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените в досъдебното
производство разноски в общ размер на 356,80 лева, от които сумата от 120,80
лв. за химическа експертиза и сумата от 236,00 лв. за токсикохимична
експертиза, както и разноските в съдебното производство - 60,00 лева,
представляващи възнаграждение на вещи лица за защита на изготвената по
делото съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза са
оставени в тежест на държавата.
Постановено е вещественото доказателство - прозрачен полиетиленов
плик, запечатан със силиконов печат „РДВР Пловдив 053“, със съдържание
1
амфетамин с нето тегло 3,626 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 13,3 тегловни % амфетамин, остатък след изследването
по химическа експертиза, предаден с приемо-предавателен протокол от
06.06.2023г. на служител в група „Наркотици“ при ОД на МВР гр. Пловдив, на
основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК, да се отнеме в полза на държавата като
вещ, чието притежание е забранено, а веществените доказателства - 1 бр.
еднократен полеви тест за проверка за употреба на наркотични вещества с
REF № 8323634 и LOT № ARRD-0981 и 1 бр. хартиен плик с намираща се в
него 1 бр. празна кутия от цигари с надпис в долния й край „Marlboro“,
находящи се на съхранение при домакина на РУ - Карлово, да се унищожат
като вещи без стойност.
Срещу така постановената присъда са депозирани протест и допълнение
към него от РП - Пловдив, ТО - Карлово, чрез прокурор Свилен Братоев, в
които излага доводи за нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният
съд е извършил непълен и превратен анализ на доказателствените източници,
както и че не е изчерпал процесуалните възможности да установи обективната
истина. По изложените доводи от въззивния съд се иска да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Т. К. М. за
виновен и го осъди по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание,
съответстващо на извършеното престъпление.
Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за
отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение, с произтичащите от това последици.
Подсъдимият Т. К. М. се явява лично и със защитника му адв. Й. Д..
Изразяват становище за неоснователност на въззивния протест. Твърди се, че
не би могло да се направи категоричен и еднозначен извод за това, че
подсъдимият е поставил или е знаел за наличието на наркотичното вещество,
открито в управлявания от него автомобил. Молят първоинстанционната
оправдателна присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с оплакванията в
протеста, с доказателствата по делото, събрани в първоинстанционното
производство и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, като взе
предвид доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на
правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивният протест е подаден от надлежна страна в законоустановения
срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд,
отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 - ал.3 от НПК, поради което е
процесуално ДОПУСТИМ. Разгледан по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При извършената проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната
инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които представляват
самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
2
Производството пред районния съд е протекло по общия ред, като при
постановяване на присъдата си първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т. К. М. - неосъждан /реабилитиран/, притежавал лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц200 ЦДИ“ с рег. № ******. Този
автомобил подс. М. ползвал лично, но го предоставял за управление и на
приятелката си, както и на свои колеги- строители и общи работници да го
ползват във връзка с работата, за пазаруване от строителни магазини и превоз
на строителни материали. Няколко дни преди инкриминираната дата -
15.05.2023 г. описаният автомобил бил оставен в автосервиз от подсъдимия,
поради необходимост от ремонт.
На 15.05.2023 г. св. К.С. - ******** в сектор „Криминална полиция“ при
РУ - Карлово, получил оперативна информация, че подс. М. държи
наркотични вещества в управлявания от него лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц200 ЦДИ“ с рег. № ******. С цел извършване на
проверка на така получената информация св. С. и св. В.Б. - ******** при РУ -
Карлово, тръгнали с полицейски автомобил, за да издирят лицето. Същият
бил установен да управлява процесното МПС в източния край на гр. Карлово
в посока кв. Сушица. Полицейските служители го последвали и спрели за
проверка след разклона за кв. Сушица, вляво, по черен път, където се движил
автомобилът. Подс. М. бил сам в автомобила. След като се легитимирали,
полицейските служители го запитали дали притежава забранени от закона
вещи, на което подс. М. отговорил, че няма такива.
Било извършено претърсване и изземване в лекия автомобил, при което
под шофьорската седалка била установена кутия цигари „Марлборо“. На
въпроса на св. Б. дали пуши такава марка цигари, подс. М. отговорил, че освен
тази марка, пуши още две марки цигари. След отваряне на намерената кутия
цигари не били установени цигари, а 5 хартийки, сгънати под формата на
пликове, както и обвита в целофан бучка бяло прахообразно вещество. Подс.
М. заявил, че не знае какво е откритото вещество в кутията от цигари. За
извършеното процесуално-следствено действие е съставен протокол от
15.05.2023 г., който бил одобрен с разпореждане № 331/15.05.2023г. по ЧНД
№227/2023 г. по описа на КрлРС. За намереното в управлявания от подс. М.
автомобил вещество, същият вписал собственоръчно в протокола за
претърсване, че няма обяснение как са се озовали тези неща в автомобила.
На същия ден, при условията на неотложност, било предприето
претърсване и изземване и в дома на подс. М. - апартамент, находящ се в гр.
**********, при което не били намерени вещи от значение за делото.
Съставеният за целта на действието по разследване протокол от 15.05.2023 г.
бил одобрен с разпореждане № 330/15.05.2023 г. по ЧНД №228/2023 г. по
описа на КрлРС.
Подс. М. бил отведен в сградата на РУ - Карлово, където в 11,11 часа му
била извършена проба за наркотични вещества с техническо средство „Дръг
тест 5000“ с фабр. № АРАМ- 0008, който отчел положителен резултат за
амфетамин. За извършеното изследване бил съставен протокол с рег. № 281р-
6205. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 0148053,
3
в който същият собственоръчно отбелязал, че не желае да бъде изследван с
доказателствен анализатор, но желае да даде кръвна проба. В 12,00 часа, в
сградата на ФСМП - Карлово лекар взел кръвна проба и контейнер с урина от
подс. М. за изследване. В съставения за целта на медицинското изследване
протокол медицинското лице отбелязало, че подс. М. отрекъл употребата на
наркотични вещества, като заявил употреба на медикамент „Оки“.
При извършената съдебна токсикохимична експертиза на пробите кръв
и урина не било установено наличие на наркотични вещества. От
заключението на изготвената химическа експертиза на намереното бяло
прахообразно и на бучки вещество се установило, че същото е с нето тегло
3,681 гр. и съдържа 13,3 тегловни % амфетамин.
Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена въз основа на непосредствено събраните гласни доказателства,
изводими от обясненията на подсъдимия М., от показанията на свидетелите –
полицейските служители К.С., Д.Г. и В.Б., и на свидетелите, доведени от
подсъдимия - Н.К. и А.Д.; от прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, ведно с
приложени към тях фотоалбуми, талон за изследване № 0148053/15.05.2023г.,
протокол за медицинско изследване, АУАН серия GA № 736439/15.05.2023г.,
фиш за спешна медицинска помощ, контролен талон № 6925975, свидетелство
за управление на МПС № ********, свидетелство за регистрация на МПС №
******, справка за нарушител/водач, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, протокол за оценка на
наркотични вещества, приемо-предавателни протоколи, протокол за
предаване на кръвни проби, експертна справка, заповед за задържане № 281зз-
92/5.05.2023г., справка от Централна база - КАТ, справка АИС БДС, справка за
съдимост, характеристична справка; от приетите по реда на чл. 282 от НПК
съдебна химикотоксикологична и химическа експертизи и предявените по
реда на чл. 284 от НПК веществени доказателства - 1 бр. еднократен полеви
тест за проверка за употреба на наркотични вещества и 1 бр. хартиен плик, с
намираща се в него 1 бр. празна кутия от цигари с надпис в долния й край
„Marlboro“.
Въззивния съд след като се запозна с материалите по делото прецени, че
за изясняване в пълнота на обективната истина по делото следва да бъде
разпитан в качеството на свидетел Р. М. М. и назначи дактилоскопна
експертиза на веществените доказателства – 1 бр. кутия от цигари с надпис
„Марлборо“ и съдържащите се в нея един брой прозрачен полиетиленов плик
и пет броя бели на цвят листчета.
Видно от заключението на изготвената дактилоскопна експертиза,
обективирано в Протокол № 253/2025г., по представените веществени
доказателства няма наличие на годни дактилоскопни следи. Разпитан в
качеството на свидетел – Р. М. сочи, че около седмица преди инцидента лекият
автомобил с рег.№ ******, собственост на подс. М., е бил оставен за ремонт в
сервиза, в който работи. Свидетелят твърди, че автомобилът не е бил
заключван и че е влизал в него, но не е забелязал кутия с цигари под
шофьорската седалка. Излага твърдения, че не е оглеждал обстойно вътре в
колата, не е включвал лампата на колата, а само си е светел с фенерчето на
4
телефона при включване на програмата за тестване на автомобила. Даданите
пред съдебния състав показания се ценят от въззивния състав като обективни,
достоверни, съответни на обясненията на подсъдимия, поради което и се
кредитират с доверие.
Така събраните от въззивния съд при условията на непосредственост и
устност гласни доказателства и доказателствени средства потвърждават
възприетата от Карловския районен съд фактическа обстановка като правилна
и съответна на всички доказателства по делото - гласни, писмени и
заключенията на приетите по делото химическа и химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертизи. Първоинстанционният съд е подложил гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите К.С., Д.Г., В.Б., Н.К. и
А.Д. и обясненията на подсъдимия Т. М., на задълбочен анализ чрез
съпоставянето както помежду им, така и с останалия доказателствен
материал, след което обосновано ги е ценил с доверие при изграждане на
фактическата обстановка по делото. Обосновано и правилно е прието, че
същите не могат да доведат до единствения възможен извод, от който да се
установява по категоричен и безспорен начин, че на 15.05.2023г. подс. М. е
държал високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 3,681
гр., поради което и правилно е признат за невиновен.
Действително по делото са разпитани няколко свидетели – петима в
първоинстанционното производство (полицейските служители К.С., Д.Г. и
В.Б. и посочените от подсъдимия Н.К. и А.Д.) и един по инициатива на
въззивния съд - Р. М. М. (доколкото в дадените пред КрлРС обяснения
подсъдимият го сочи като лице, ремонтирало автомобила му преди деянието),
но в показанията на нито един от тях не се съдържа доказателствена
информация, обвързваща само и единствено подсъдимия с откритото
наркотично вещество. Единствено полицейските служители посочват, че
придобитата от тях оперативна информация е за държане на амфетамин в
управлявания от подсъдимия автомобил. В случая обаче т.нар. оперативна
информация не можа да бъде потвърдена от надеждни доказателствени
източници, поради което същата няма никаква доказателствена стойност.
С оглед установеното по делото досежно конкретното място на което е
открит амфетаминът, и заявеното от подсъдимия, че не му е известно по какъв
начин това наркотично вещество се е озовало в автомобила му, за да се уважи
протестът на държавното обвинение следва да се изключи всяка възможност
процесното наркотично вещество да е било „подхвърлено“ без знанието и
съгласието на подсъдимия. Ето защо и при спазване на закрепения в чл. 303 от
НПК принцип, че присъдата не може да почива на предположения, за да бъде
признат подсъдимият за виновен, от събраните доказателства в своята
съвкупност следва да се извежда единствено възможният извод, изключващ
всички останали, че именно подсъдимият М. умишлено и противозаконно е
държал без разрешение процесното наркотично вещество.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид дадените от подсъдимия
обяснения за съществуващ достъп до автомобила му от неограничен брой
лица – негови колеги строителни работници, на които периодично го е давал за
послужване, подкрепящи се от показанията на разпитаните свидетели Н.К. и
А.Д. и от показанията на свид. Р. М., че автомобилът е държан незаключен в
сервиза около седмица преди деянието и достъпът до него не е бил ограничен,
5
както и с оглед мястото, където е намерено наркотичното вещество и липсата
на преки доказателства за това, че наркотичното вещество е оставено в
автомобила от подсъдимия или с неговото знание и съгласие, не може да се
изключи възможността в един предходен момент наркотичното вещество да е
било поставено в кутията за цигари под шофьорската седалка на превозното
средство без знанието на подсъдимия. Изготвената във въззивното
производство дактилоскопна експертиза също не съдържа информация,
обвързваща единствено подсъдимия с наркотичното вещество, тъй като
експертното заключение не установи годни дактилоскопни следи, които биха
могли да се сравнят с тези на подсъдимия.
Поради изложеното настоящата инстанция на свой ред достигна и
споделя изводите на районния съд, че не може да се приеме за категорично
доказано авторството на деянието, тъй като не се доказа категорично, че
наркотикът е бил държан от подсъдимия. Поради това районният съд
правилно, на основание чл. 304 от НПК, е признал подсъдимия Т. К. М. за
невинен в това да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
С оглед изхода на делото районният съд правилно е постановил
направените разноски по делото да останат за сметка на държавата, а
веществените доказателства - 1 бр. еднократен полеви тест за проверка за
употреба на наркотични вещества с REF № 8323634 и LOT № ARRD-0981 и 1
бр. хартиен плик с намираща се в него 1 бр. празна кутия от цигари с надпис в
долния й край „Marlboro“, находящи се на съхранение при домакина на РУ -
Карлово, да се унищожат като вещи без стойност.
Същевременно законосъобразно е прието, че на основание 53, ал. 2, б.
„а“ от НК приложеното по делото като веществено доказателство наркотично
вещество, чието притежание е забранено, следва да бъде отнето в полза на
държавата, с оглед и разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НК.
По изложените съображения въззивната инстанция намери подадения
протест за неоснователен, поради което същият следва да бъде оставен без
уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и
обоснована - да бъде изцяло потвърдена.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените във въззивното
производство разноски в размер на 215 лв. за дактилоскопна експертиза следва
да останат в тежест на държавата.
Водим от горното и на осн. чл. 334, т.6 във вр. с чл. 338 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25 от 08.10.2024г., постановена по НОХД
№ 3/2024г. по описа на Районен съд - Карлово, I н.с.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените във въззивното
производство разноски в размер на 215 /двеста и петнадесет/ лева за
дактилоскопна експертиза остават в тежест на държавата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7