Р Е
Ш Е Н
И Е
№__48____/
09.06.2020 год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен
съд ТЪРГОВСКО отделение
На двадесет и втори май 2020
год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
Секретар:Билсер Мехмедова -Юсуф
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело №148 по описа за 2019 година
за да се произнесе съобрази
следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба от М.Р.М. ЕГН-**********,***,с която
срещу Застрахователно дружество »***«АД ЕИК-***, е
предявен иск за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане,в размер на 30 000 лева,както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
ответното дружество със писмена застрахователна претенция.Претендират се и
съдебно-деловодни разноски.
Излага се в
исковата молба,че на 05.12.2018г. ,около 19.10ч.в гр.Добрич,по ул.“Сан Стефано“ ,в посока
ул.“В.Левски“ ,до кръстовище с ул.“Независимост“, се движил лек автомобил
“Ауди-А3“с ДК№***,управляван от ***“. Същия не изпълнил
задължението си съгласно ЗДвП, да пропусне движещата се в това време на
пешеходна пътека М.Р.М. и я блъснал.В резултат на ПТП ,ищцата е получила
черепно мозъчна травма-мозъчно сътресение и
приета по спешност в МБАЛ-Добрич АД.След изписването и от болничното
заведение ,в продължителен период от време изпитвала силни болки в
главата,чувствала се отпаднала и нетрудоспособна, налице била умора и слабост,което повлияло излючително
негативно върху нейния обичаен ритъм на живот,а и на нейната психика.
В следствие на
ПТП ищцата претърпяла тежък емоционален стрес и негативни психични изживявания.
Нарушил се нормалният й сън,започнала да сънува кошмари,страхувала се да
пресича сама. При новини свързани с ПТП, лесно се разстройвала и затваряла в
себе си.Това състояние не се променило продължителен период от време и ищцата
потърсила специализирана помощ в лицето на психиатър.
Към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен с ответното
дружество,което не е изплатило обезщетение на ищцата.
Ответникът оспорва иска.Намира
предявеният иск за процесуално допустим, а по същество
неоснователен, необоснован, недоказан и прекомерно завишен по размер.Оспорва исковата претенция, както
по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба
твърдения.Оспорва,че е причинен деликт от водача на лекия
автомобил, застрахован при него. Оспорва твърдяния механизъм на
пътно-транспортно произшествие.Оспорва
законосъобразността на издадения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 240081/05.12.2018 г.,тъй като не била съставена план-схема
на ПТП към него.Оспорва съдържанието му,
касаещо описания механизъм на настъпване на ПТП, сочените в него обстоятелства
и причина за ПТП.Оспорва твърдяната причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените
и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП.Твърди, че М.М., като
пешеходец не се е съобразила с пътните условия и обстановка, като виновно с
действията си е нарушила разпоредбите на чл. 108, ал.1 и 2, чл. 113, т. 1, т.2
и чл. 114, т. 1 и т.2 от ЗДвП,като
ненужно удължила пътя и времето за пресичане, както и като е спряла движението
си без необходимост на платното за движение, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 113, ал.1, т.2 от ЗДвП. С това си поведение, както и поради внезапното
навлизане в пътното платно, в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП ищцата се поставила в превишен риск спрямо нормалния и
е създала предпоставките за настъпването на претендираните травми при
осъществяване механизма на произшествието.Твърди,че ако не са били
горепосочените нарушения на ЗДвП, ПТП-то е можело да бъде избегнато.
Като
пешеходец,ищцата нарушила и чл. 113, т.1
от ЗДвП, като преди да навлезе в платното за движение на ППС на ул. „Сан
Стефано” в посока ул. „В. Левски” до кръстовището с ул. „Независимост”, не се е
съобразила с приближаващият л.а. „Ауди АЗ” с per. № ***. Нарушена
била и разпоредбата на чл. 114, т.2 от ЗДвП, с която на пешеходците е забранено
да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Прави възражение за прекомерност
на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим.
Твърди,че
определеното с писмо изх. № НЩ - 1687/05.03.2019 г. на експертен съвет
„Неимуществени щети ГО” на ЗД „***” АД
застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лева, отговаряло на
принципа за спаведливост прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва изцяло
иска за присъждане на лихва по исковата претенция за неимуществени вреди.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно,че автомобилът,с който е настъпило процесното ПТП е имал валидна застраховка“Гражданска
отговорност“ при ответонто застрахователно дружество и че на 15.01.2019 г.
ищцата е отправила застрахователна претенция в размер на 30 000 лв.,като е
образувана щета №**********.Установява се,че с писмо изх. № НЩ-1687/05.03.2019
ответното дружество е уведомило ищцата,че й е определено обезщетение в размер
на 1 000 лв.Не са представени доказателства за изплащането му.
Като доказателство е
приложен Констативен протокол за ПТП №240081 от 05.12.2018
г.,видно от който е регистрирано ПТП на цитираната дата,около 19,10 ч. в
гр.Добрич,по улица „Сан Стефано“ в посока ул.“В.Левски“ на пешеходна
пътека,сигнализирана с маркировка „М.8.1.“с водач *** и пешеходец М.Р.М..В констативния
протокол е посочено,че пешеходката е пострадала с диагноза комоцио,а автомобила
е с деформиран преден капак.
Представен е и Акт № 0699446 за установяване на административно
нарушение на водача ***,в който е записано,че е допуснал ПТП с ранен,като е
блъснал пресичащата от ляво на дясно пешеходка,стигнала до средата на
пешеходната пътека,тип „Зебра“,като е не
изпълнил задължението си да я пропусне,с което е нарушил чл.119,ал.1 от ЗДвП.
На водача е съставено Наказателно постановление № 18-0851-002512 от
14.12.2018 г. от Началника на ОДМВР,с което на водача *** е наложена глоба от
200 лв. и са отнени контролни точки,за допуснато нарушение по чл.119,ал.1 от ЗДвП и предизвикано ПТП.
В показанията си разпитаният свидетел ***сочи,че „водачът непрекъснато
се извинявал,че не е видял пешеходката“.
От приетата и неоспорена автотехническа експертиза по делото се
установява следният механизъм
на настъпване на пътно-транспортното произшествие:На 05.12.2018 г„ около 19.10 ч„ в гр. Добрич, по ул. „Сан
Стефано", в посока към кръстовището с ул. „Независимост" се е движел
лекият автомобил „Ауди АЗ" с per. № ***. Лекият автомобил е бил управляван от *** от гр. Добрич, който е
пътувал сам в автомобила си. Пътната настилка в района на произшествието е била
асфалтова, мокра, запазена без неравности и повреди по нея, хоризонтална в
района на произшествието. Произшествието е станало през тъмната част на
денонощието, при дъждовно време и наличието на улично осветление. Наближавайки
мястото на произшествието, ул. „Сан Стефано“ пред № 2, лекият автомобил „AUDI АЗ” с per. № *** се е движел с включени фарове на къси светлини, в лентата за
движение по посока ул. „Васил Левски" /дясната лента/, на втора предавка,
със скорост 20 км/ч. според водача му ***. В същото време, по пешеходната
пътека намираща по ул. „Сан Стефано". пред № 2, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Независимост", пешеходката М.Р.М. е предприела
пресичане на платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на автомобила.В резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на
лекият автомобил „AUDI АЗ" с per. № *** и
пешеходката М.Р.М. е настъпил удар между предната част на автомобила
/деформиран преден капак/ и пешеходката М.,при който тя е паднала върху платното за движение, а лекият автомобил се е
установил в покой.Вследствие на настъпилото пълно трапспортно
произшествие,било причинена телесна
повреда на пешеходката М.Р.М. и деформиран предният капак на лекият ав томобил
„AUDI
АЗ" с per. № ***.
Съгласно заключението на вещото
лице,пешеходката М.Р.М.,преди да навлезе в платното за движение по ул.»Сан
Стефано» и да стъпи на пешеходната пътека,е имала видимост към
автомобилите,движещи се в двете посоки по улица «Сан Стефано».Тя е имала
видимост към движещите се автомобили и по време на движението си по пешеходната
пътека.
Също така,според заключението,на
мястото на произшествието,не е имало прегради или други органичения,които да
ограничават видимостта на пешеходката спрямо движещият се по улица «Сан Стефано»
към кръстовището с улица «Независимост» лек автомобил ***.
Непосредствено преди удара с
автомобили,пешеходката се е движела по пешеходната пътека по улица «Сан
Стефано»,пред номер №2,по посока на движението на автомобила от ляво ,на дясно.
Непосредствено преди
произшествието,автомобилът се е движел със скорост 20 км./ч.При тази скорост и
отчитане състоянието на пътното платно,опасната зона на спиране на автомобила е
била с дължина 8,96 м.
В момента на навлизане на пешеходката
в платното за движение и стъпването й на пешеходната пътека,лекият автомобил се
е намирал на отстояние около 33,06 м. преди мястото на удара.
При отчитане на тези данни вещото лице
заключава,че в момента на навлизането на пешеходката в платното и стъпването й
на пешеходната пътека,тя не е попадала в опасната зона на спиране на лекия
автомобил.Също така,вещото лице заключава,че ако водача на автомобила е
реагирал своевременно и е предприел интензивно спиране в момента в който
пешеходката е стъпила на пешеходната пътека,той е имал техническата възможност
да предотврати удара,спирайки автомобила си преди мястото на удара.
От приложената към делото медицинска
документация се установява,че ищцата е била приета на 05.12.2019 г. в Отделението
по неврохирургия на МБАЛ –Добрич АД,с диагноза «мозъчно сътресение» и била
изписана на 08.12.2018 г.,като й е издаден болничен лист за времето от
05.12.2018 г. до 18.12.2018 г.
Приетата и неоспорена медицинска експертиза по делото установява,че
вследствие на ПТП от 05.12.2018 г. ищцата М.М. е получила контузия на
главата и мозъчно сътресение.Според експерта по делото д-р Св.К. ,загубата на съзнание при черепно-мозъчните травми и в частност при
мозъчното сътресение е основен компонент при развитието на комоционния синдром
и поставяне на диагнозата. Вещото лице уточнява,че по
дефиниция мозъчното сътресение е най-леката черепно-мозъчна травма, която протича с краткотрайна загуба на съзнание, ретроградна или
конградна амнезия, последвани от главоболие, гадене и повръщане, които
преминават за няколко дни, без да има посттравматични
остатъчни явления,както
и че при този вид травма в мозъка
настъпват само функционално-динамични промени, без
да се уврежда мозъчното вещество по никакъв начин. Според вещото лице,лечението е покой и симптоматични средства, които продължават от
няколко дни до максимум една седмица до пълното възстановяване.
След прегледа на ищцата,вещото лице
преценява,че към настоящия момент ищцата е напълно възстановена ,без
последствия от преживяната преди повече от година лека черепно- мозъчна травма.
Той счита,че няма никаква медицинска причина ищцата да изпитва каквито и да е
болки свързани с преживяното ПТП, при промяна на метеорологичните условия и на
атмосферното налягане.
За доказване на претърпяна по повод
ПТП психологическа травма, по искане на ищеца бе назначена
съдебно-психиатрична експертиза.Според вещото лице д.р Ж.Н.,в момента на получената черепно мозъчна травма – мозъчно сътресение и загуба на съзнание е налице така наречената конкрадна амнезия –
липса за спомен на преживяното в продължение на времето, в което тя е била в
несъзнателно състояние. Часове, след
влизане в съзнателно състояние и след настаняване в невро-хирургично отделение,
осъзнавайки какво е преживяла и влошеното й всеобщо здравословно състояние,
в психичното състояние на
пострадалата,са се проявили промени, които са развили клиничната характеристика
на смесена тревожно депресивна реакция, която се отнася към така нареченото разстройство
в адаптацията,която е била с
продължителност около десетина дни. След получаване на смесената
тревожно депресивна реакция, влошеното психично състояние на ищцата е продължило да персистира във времето,
като вече е приело клиничната
характеристика на посттравматично стресово разстройство. По повод наличието
на интензивни прояви на нарушеното й
психично състояние през месец февруари 2019 г.,ищцата е провела две амбулаторни психиатрични
консултации с д-р Крумова от гр. Варна.Според вещото лице ,продължителността на
посттравматичното стресово разстройство е било около шест-седем месеца, като за
излизането от него ,няколко месеца пострадалата е приемала препоръчаните й медикаменти.В
последствие проявилото се вложено психично състояние ,е започнало да се
редуцира и се е овладяло като болестна проява. Последвало е
стабилизиране на психологичното състояние и понастоящем тя е в добро психично
здраве.
Според свидетелските показания на
съпруга свидетеля ***,пострадалата е била в болница една седмица, и не е ходила
на работа един месец.След инцидента много се е променила,продължава да бъде
неврна и избухлива.Постоянно се опраква от болки в лявата част на главата и пие
беналгин.Не само,че е спряла да кара автомобил,но отказва да се вози в такъв.Сведетелят
има непосредствени впечатления и от ралботата й,тъй като работят заедно и
твърди,че тя е разконцентрирана.
Свидетелката ***,която познава пострадалата от двадесет години,сочи ,че
след инцидента пострадалата е коренно променена като темперамент.Станала нервна
, страхлива и апатична.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Предявен е иск с
правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 52
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ/“Пряк иск на увреденото лице“/- увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380.
Не е спорно в
процеса, а това се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства, че ищцата са спазила
процедурата по чл. 380 от КЗ, получила е
отказ на осн.чл. 496 ал. 2 от КЗ, поради което предявеният иск
е допустим.
По силата на договора
за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди
на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на
моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство.
Безспорно е
установено, че към датата на събитието 05.12.2018 г., собственикът на лекия
автомобил, с който е причинено ПТП е имал валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество.
За ангажиране на
отговорността на застрахователя по предявения иск ищецът следва да установи, че
причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат
от противоправно поведение на застрахованото лице.
Основният спорен въпрос, повдигнат с отговора на
застрахователя се съсредоточава относно наличието на противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил, което да е в пряка причинна връзка с
причинените на пострадалата вреди.
При
дължимата от него преценка, за конкретната обстановка на пътя, съдът намира, че
презумираната по отношение на водача вина за ПТП не се явява
оборена с категоричност от доказателствата по делото.
Съдът
намира за установено от фактическа страна, че предприемайки
придвижването си към пешеходната пътека , водачът на лекия автомобил е имал физически и обективно
възможността да възприеме навлизащата в пътното платно на
пешеходната пътека М.Р. още в началото на пътеката .Той е местен жител и е знаел за
съществуващата на кръстовището обстановка, конкретно за съществущата
пешеходна пътека.
Преценката
от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не
следва да се изгражда единствено на възможността или невъзможността за
обективно предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е
станала видима за водача, т.е. предвид изследваните от вещото лице технически
показатели като време за реакция, спирачен път на автомобила при определена скорост
и пр., но и предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача
зона, когато тя е следвало да се предположи като налична.Такъв е случаят при
ограничаващи видимостта препятствия на пътното платно, за които водач
на лек автомобил, движещ се в централна за населеното
място зона е следвало да следи за възможната поява на пешеходци
откъм оформената успоредно на уличното платно пешеходна зона/тротоари/, съобразявайки поведението си с характера
и интензивността на движението в конкретните условия.(вж.постановено по
реда на чл.290 ГПК Решение № 577/29.ХІ .2010 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009
г., III г. о., ГК).
В тази
връзка и съответно на доказателствата по делото, съдът приема за безспорно
установено от фактическа страна, че предприемайки придвижването си към пешеходната пътека
, водачът на лекия
автомобил е имал физически и обективно възможността
да възприеме навлизащата в пешеходната пътека ищца и да предвиди риска от намиращи
се за това препятствие пешеходци. Което по методиката на
СТЕ предпоставя технически възможност за реакция при възникнала в
лентата му за движение опасност и чрез аварийно
спиране. Конкретната пътна обстановка е
предполагала предвидимост за такава опасност. Т.е.,
водачът на МПС е бил длъжен да избере такава скорост на движение,
която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета
от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за
опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. Фактът,че водачът е имал възможността да възпиеме пешеходката , сочи поведението му като несъответно на
изискванията на чл.20,ал.2 от и чл. 116 във вр. с чл. 117
от ЗДвП, изискващи при възприемане на пешеходеца като потенциална опасност за движението да
намали скоростта и дори да спре.Поради което, от правна страна съдът приема същото за съставомерно
по смисъла
на чл.45 ЗЗД, а от там и ангажиращо
отговорността на застрахователя му с обезщетяване на претърпените от деликта
вреди .
Деликтната
отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обхваща всички вреди - имуществени и
неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като
пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на
деликвента. Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, законът - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на
нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на
пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни
последици. Казано иначе, вината на пострадалия не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността му да действа
разумно, и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди.
Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по см. на
чл.280, ал.1, т. ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е
приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат; Съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите.
В съответствие с изложеното, съдът
намира стореното от ответника възражение за неоснователно, по следните
съображения: Ищцата е пресичала на разрешено
място-пешеходна пътека,обозначена със съответната маркировка.
Не са събрани доказателства за твърдяното от ответника съпричиняване от
страна на пешеходката,изразяващо се в ненужното удържаване на пресичането на
пешеходната пътека и в спирането й на нея.
С оглед
приетото за установено и изложено по-горе в решението, предявеният иск е
доказан по правното си основание. Съгласно действащата нормативна уредба, при
определяне на размера на неимуществените вреди съдът изхожда от критериите за
справедливост визирани в чл. 52 ЗЗД. Като фактори, предпоставящи
размера на обезщетението ,съдът съобрази характера на получената увреда-една , средна по характера ,сравнително краткият и протекъл без
усложнения оздравителен процес, съответно: в рамките на месец за физическото
оздравяване и негативно преживяното,с преодолимост на психичните
изживявани до 6-8 месеца от инцидента,според психиатричната експертиза. С оглед изложените съображения,
искът на М.Р.М. следва да се уважи в
размер на сумата от 8 000.00 лв., като за разликата до претендирания размер от
30 000.00 лв. следва да се отхвърли.
Присъждането
на обезщетението се следва ведно с предявената по иска законова лихва, но
считано от дата на иска, защото: Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 1.І.2016 г.), обаче, предвиждат,
че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или
трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 15.01.2019 г.С писмо
от 05.03.2019 г.
ответникът е уведомил ищцата, че й определя обезщетение от 1 000
лв.Предявената на
осн.чл.380 КЗ претенция, има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането. Съгл. предвиденото в чл.405 КЗ, законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение е дължима от застрахователя след
изтичане срока по чл. 405 от КЗ. Доколкото ищцата е посочила в искането си банкова сметка ***азателства,законната
лихва за забава върху дължимото обезщетение следва да се дължи от 30.01.2019 г.,съгласно
чл.405 КЗ,във връзка с чл.108,ал.1 от КЗ .
По
разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените разноски съобразно уважената част от иска. Ищецта претендира
минимално адвокатско възнаграждение,съгласно Наредбата,което се равнява на
1 430 лв.,поради което направеното от ответника възражение за прекомерност
е неоснователно. Представила е
доказателства за направени разноски в размер на 1 200 лв. за държавна
такса и 955 лв. за вещи лица или общо 3 585 лв. за целият иск.
Ответникът е направил разходи
за 490 лв. /плюс 190 лв. невнесени/за
вещи лица.Претендира адвокатски хонорар от 1 716 лв.
Съгласно Наредбата за адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за иск в предявеният размер е равно
на 1 430 лв.,поради което направеното от ищеца възражение за прекомерност
е основателно,над този размер или общо 1 920 лв. за целият иск.
Съобразно уважената част от иска,на ищцата се дължат от ответника
разноски в размер на 956 лв.Съобразно отхвърлената част от иска,ищцата дължи на
ответника разноски в размер на 512 лв.При компенсация на насрещните
вземания,ответното дружество следва да се осъди да заплати на ищцата разноски в
размер на 444 лв.
Като се води от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество »***«АД ЕИК-*** да заплати на М.Р.М. ЕГН-**********,***, обезщетение за непозволено увреждане,в
размер на 8 000 лева,както и законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019
г. до окночателното изплащане на обезщетението,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
предявеният размер от 30 000 лв.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
»***«АД ЕИК-*** да заплати на М.Р.М. ЕГН-********** разноски в размер на 444 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
»***«АД ЕИК-*** да заплати по сметката на Добрички окръжен съд сумата от 190
лв. за изплащане възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Окръжен съд: