РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Р. от гр.П., чрез адв.Д.Б. от АК
П. срещу решение № 260202/11.03.2022г. по гр.д. №13482/2020г. по описа на
РС Пловдив ХІІ граждански състав. С решението е признато за установено по
отношение на М. И. Р., ЕГН **********, от П********, че в отношенията
между страните, дължи на „**********, плащане на следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № по ч. гр. дело №
6537/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с: 528,76 лева –
главница, заемни средства по договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението – 10.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, 107.54
от договорна лихва и 26.66 лева законна лихва за забава за периода от
10.09.2019г до 10.06.2020г, като отхвърля иска за законната лихва над размер
от 26.66 лева до пълния предявен размер от 58.15 лева като неоснователен.
Решението се обжалва само в горната част. В останалата част решението
1
е влязло в сила, като необжалвано. Решението се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е обсъдил възражението за
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
размерът на ГПР е неправилно изчислен и е в противоречие с чл.19 ал.4 от
ЗПК и посоченият размер на ГПР създава привидност за изпълнение на
законовите изисквания за законосъобразно изчисляване на ГПР. Иска се
отмяна на решението в неговата установителна част за дължимост на суми в
договор за потребителски кредит и отхвърляне на исковете в тази част.
Претендират се разноските по делото на основание чл. 38 от ЗА.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „*********“ ЕООД.
Иска се потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноските по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че по делото е
безспорно между страните по делото, че е сключен договор за паричен заем
№ ********** от 05.01.2018г. При заемна сума 900 лева при фиксиран лихвен
процент 41,17 % и годишен процент на разходите 49,90 лева и месечна
погасителна вноска от 55,64 лева. Уговорена била и клауза за закупуване на
пакет от допълнителни услуги в размер на 1080,48 лв. с месечна вноска от
45,48 лева. По споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги по този потребителски кредит на потребителя е предоставена
възможност да ползва една или няколко услуги от пет такива. А именно
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на
погасителни вноски, възможност за намаляване на погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни средства. Безспорно е че ищцата е заплатила на кредитора
2
1420,30 лева на вноски по кредита.
Основателни са възраженията на жалбоподателя, че решението е
неправилно, тъй като договорът е недействителен, тъй като е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, като не е посочен коректният размер на ГПР, който е по-
висок. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва
съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský
súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж)
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на
Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите
да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между
минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-
единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2
б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е
представен като една ставка 49,90 %. Но тъй като съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПК
да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора за
кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР клаузата за
закупуване на пакет от допълнителни услуги, като клиентът изрично е приел,
че тази сума се дължи наред с останалите разходи по кредита като вноска с
размер на 45,02 лева. Тоест ставката на ГПР не отразява всички дължими
суми по кредита.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да
се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително
3
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за
нотариалните такси. В договора за кредит възнаграждението по клауза за
закупуване на пакет от допълнителни услуги обезщетение е общ разход по
кредита. Това е така, защото това са разходи за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по правилото на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Ето защо
този разход за клиента е следвало да се включи в ставката на ГПР, а в
договора изрично е посочено, че те не включват този разход в изчисления
ГПР.
При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и
договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита изчислен
като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а е
разделен на две ставки ГПР и възнаграждението по клауза за закупуване на
пакет от допълнителни услуги, която има характер на допълнителна лихва по
кредита.
Нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как
да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-
нисък от действителния, което се преценява от настоящия съд като
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Поради което с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК,
следва да бъде върната само чистата стойност на кредита. При чиста стойност
на кредита от 900 лв. кредитополучателката е върнала 1420,30 лева. Ето защо
същата към настоящия не дължи нищо на кредитора. Ето защо решението в
обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, а предявените
искове за главницата и договорната и законновата лихва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед на новия резултат по делото следва да се измени
4
първоинстанционното решение и в частта относно разноските. Следва да се
отменят присъдените в тежест на ищцата Р. разноски за 236,24 лева за
„**********“ ЕООД. На адвокатско дружество „Г******“ следва да се
присъдят за първата инстанция и още 601,67 лева с ДДС за уважаването на
исковете по реда на чл.38 от ЗА, от присъдените 478,33 лева при общо
дължими 1080 лева.
За въззивната инстанция разноски се дължат на адвокатско дружество
„*****“ в размер 720 лева с ДДС за предоставена безплатна защита пред тази
инстанция по двата иска, който се обжалват по реда на чл.38 от ЗА.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260202/11.03.2022г. по гр.д. №13482/2020г. по
описа на РС Пловдив ХІІ граждански състав, в частта в която е признато за
установено по отношение на М. И. Р., ЕГН **********, от ************, че в
отношенията между страните, дължи на „************, със седалище и адрес
на управление гр. **************, плащане на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № по ч. гр. дело №
6537/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с: 528,76 лева –
главница, заемни средства по договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението – 10.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, 107.54
от договорна лихва и 26.66 лева законна лихва за забава за периода от
10.09.2019г до 10.06.2020г, и в частта в която М. И. Р. е осъдена да заплати
на „************ „ ЕООД сумата от 236,24 лева разноски по делата, като
вместо това реши:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ************ срещу М. И. Р., ЕГН
**********, от П******, искове по чл.422 от ГПК, че последната им дължи
плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № по ч. гр. дело № 6537/2020 год. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІV гр.с: 528,76 лева – главница, заемни средства по договор
за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата
на подаването на заявлението – 10.06.2020г до окончателното изплащане на
вземането, 107.54 от договорна лихва и 26.66 лева законна лихва за забава за
5
периода от 10.09.2019г до 10.06.2020г.
ОСЪЖДА ************* да заплати на Адвокатско дружество
„************* на основание чл.38 ЗА още 601,67 лева с ДДС за разноски
пред първата инстанция и 720 лева с ДДС за разноски пред въззивната
инстанция.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6