№ 1262
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110212785 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. И. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-010665 от 14.06.2022г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Н. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5,
пр.1,2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на Х. И. Н. се посочва, че Наказателното постановление е неоснователно.
Твърди се, че на пътния възел, където е станало ПТП-то, няма пътна маркировка. Според Н.
между управлявания от него автомобил и турския камион имало разстояние от 5-6 метра.
Жалбоподателят претендира той да е ударен от камиона отзад. Счита за особено важно да
посочи, че водачът на камиона е бил по джапанки. Според жалбоподателя мл.
автоконтрольор К. диктувал на Н. да пише в графа от Протокол за ПТП, че е виновен, но
жалбоподателят отказал и поради това му бил съставен Акт. Иска се отмяна на
Наказателното постановление.
Пред СРС – 10 състав се явява жалбоподателят Х. И. Н., който заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС Н. моли за отмяна на Наказателното
постановление като неоснователно. Жалбоподателят иска съдът да му присъди и
обезщетение за причинените му морални и материални щети, за които казва, че не може да
ги оцени и предоставя на преценката на съда.
1
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП-СДВР, призован по факс на
17.11.2022г., не се явява и не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.05.2022г. около 17:30 часа жалбоподателят Х. Н. се намирал в гр. София, на
пътен възел от бул. „Ботевградско шосе“ към Околовръстен път, като управлявал лек
автомобил „***” с рег. № ***. В автомобила била и съпругата на Н., която е и собственик на
лекия автомобил – свидетелката Б. Н.а.
По същото време и на същото място, по Околовръстен път се движел влекач „***“ с
рег. № 34 SM4023, управляван от чужд гражданин. Товарният автомобил се движел срещу
пътен знак Б-3 - „Път с предимство“.
На връзката на бул. „Ботевградско шосе“ с Околовръстен път имало поставен пътен
знак Б-1 – „Път без предимство“. Въпреки наличието на този знак жалбоподателят Н. подал
светлинен сигнал за престрояване в ляво и без да пропусне движещия се по пътя с
предимство товарен автомобил - влекач марка „***“, с рег. № ***, навлязъл в лентата за
движение на този автомобил. В резултат на осъществената от жалбоподателя маневра
настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между предната броня и предния десен
фар на товарния автомобил и задната броня и задния ляв стоп на управлявания от Н. лек
автомобил.
За настъпилото ПТП били уведомени органите на КАТ. На място пристигнал екип на
ОПП-СДВР в състав свидетелите Благовест К. и Петър С., които установили участниците в
настъпилото ПТП. По данни на водачите и при съобразяване на разположението на
превозните средства, пътна обстановка, пътните знаци и посоката на движение на
автомобилите, св. С. съставил Протокол за ПТП № 1849551 и скица към него. След това
свидетелят К., в присъствието на свидетеля С., съставил срещу Х. И. Н. Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) Серия GA с № 589444 от 30.05.2022г. за нарушение
по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в Акта Н. се е запознал със
съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него срещу подпис на дата
30.05.2022г., като на гърба на Акта посочил възраженията си. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят депозирал и допълнителни писмени възражения.
Въз основа на този АУАН и като били приети за неоснователни възраженията на
жалбоподателя срещу Акта, е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-
010665 от 14.06.2022г., с което Д.Д. като Началник Сектор в ОПП – СДВР на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е санкционирала
Х. И. Н. с „глоба” в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е получено от Н. срещу подпис на 13.09.2022г. и е
обжалвано с жалба от 26.09.2022г., подадена чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите К., С. и Н.а, както и от
2
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК : Протокол за ПТП № 1849551 и скица към него; справка – картон
на водача; Заповед № 513з-1075 от 15.02.2017г. на Директора на СДВР; Заповеди № 8121к-
13318 от 28.10.2019г. и № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи;
попълнен на половина двустранен констативен протокол за ПТП, както и АУАН Серия GA с
№ 589444 от 30.05.2022г.
Писменото сведение от Б. Н.а и писмената декларация от Х. Н. (на лист 4 и лист 6 от
делото), както и възражението срещу АУАН (на лист 8-9 от делото) не представляват годни
писмени или гласни доказателства, тъй като съдържат свидетелски показания, които не са
дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, което ги прави негодни и като
гласно, и като писмено доказателство. Отделен е въпросът, че възражението срещу АУАН
съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора и в този смисъл не носи
белезите на доказателствен източник.
Приложените на лист 28-30 от делото снимки, както и тези, намиращи се в плик към
жалбата на Н. не са изготвени по предвидения в закона ред от независим източник, поради
което нямат доказателствена сила в административно – наказателното производство.
Въпросните снимки не могат да послужат за годно доказателствено средство, тъй като от
тях не може с достоверност да бъде установена датата и мястото, за което се отнасят;
устройство, с което са заснети; наличието или липсата на манипулация на представения
снимков материал и пр.
При така направеното уточнение като относими, информативни и годни писмени
доказателства съдът приема единствено приложените на лист 5, лист 7, лист 10-17 и лист 31-
32 от делото писмени доказателства, както и показанията на свидетелите, разпитани от СРС.
Посочените по страници писмени доказателства са достоверни, непредубедени и обективни.
Поради това съдът ги кредитира. Констатациите от Протокола за ПТП и скицата към него
намират опора в констатациите от АУАН, както и в показанията на свидетелите К. и С..
Тази доказателствена маса е вътрешно логична и няма основание да не бъде кредитирана от
съда. Воден от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът възприема АУАН като
доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца –
доколкото отразените в редовно издадения акт за констатации фактически положения в
случая не се опровергават, а се подкрепят от събраните по делото доказателства – Протокол
за ПТП, скица към него и свидетелски показания на служителите на ОПП - СДВР. Съдът
кредитира и показанията на свидетелите К. и С., тъй като са непротиворечиви, вътрешно
логични, последователни и достоверни. Свидетелите имат съхранен спомен за
разположението на двата автомобила на пътното платно, посоката им на движение и
важащите за тях пътни знаци, пътната обстановка, щетите по автомобилите и поведението
на жалбоподателя и неговата съпруга в деня на произшествието. Поради това СРС
кредитира цитираните по-горе писмени и гласни доказателства и съответно приема за
установени мястото, времето, настъпването на ПТП-то, участниците в него, посоката им на
движение и наличието на пътен знак Б-1 за автомобила, управляван от жалбоподателя Н..
3
Приложените на лист 11-17 от делото писмени доказателства са издадени от
държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира и установява от справка – картон на водача, че жалбоподателят Н. има
предишни нарушения по ЗДвП. От Заповед № 513з-1075 от 15.02.2017г. на Директора на
СДВР се доказва, че Благовест К. е бил преназначен на длъжност младши автоконтрольор I
степен в 02 група „Пътен контрол“ на 01 Сектор „Организация и контрол на пътното
движение“ към ОПП – СДВР и като такъв по силата на т.2.1., вр. т.1.3.1 от Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имал право да съставя АУАН. От
Заповед № 8121к-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и т.3.6 от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че
Д.Д. като Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР има
правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
На лист 31-32 от делото е приложен смачкан, попълнен на половина двустранен
констативен протокол за ПТП. Доколкото е видно, че неговото изготвяне /като документ/ не
е приключило, СРС не може да го кредитира като такъв. Същевременно, обаче, външният му
вид и налично съдържание, като обективно съществуващи, се кредитират от съда и въз
основа на това СРС приема, че във връзка с процесното ПТП е започнало изготвянето на
двустранен констативен протокол, но е било преустановено. Това обстоятелство се
установява и от показанията на свидетелите К., С. и Н.а. Поради това съдът дава вяра на
протокола на лист 31-32 от делото, както и на свидетелските показания относно поведението
на съпругата на Н. в хода на проверката на място, и противопоставянето й Н. да понесе вина
за случилото се.
Показанията на св. Н.а следва да се анализират изключително внимателно, тъй като
свидетелката е съпруга на жалбоподателя и в този смисъл се явява предубедена от изхода на
делото, а освен това от показанията на свидетелите К. и С. се установява, че тя е имала
предубедено поведение и по време на проверката на място. В частта, в която св. Н.а
обяснява, че съпругът й е управлявал МПС, че са се движили от бул. „Ботевградско шосе“ за
гр. Перник, че са се престроили в ляво, че първоначално Н. е тръгнал да пише двустранен
протокол, но Н.а се е намесила и се стигнало да съставяне на АУАН, доколкото показанията
й намират опора в кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства, съдът ги приема
за достоверни и ги кредитира. Същевременно, обаче, показанията на св. Н.а относно
местоположението на автомобила, в който тя е била, на пътното платно и спрямо влекача са
вътрешно противоречиви и заради това СРС не се доверява на тази част от думите й, тъй
като е житейски нелогично и недостоверно автомобилът едновременно да е спрял в лявата
лента и да се насочва към нея, както е посочила Н.а пред съда. Освен това прави
впечатление сходството в описанието на случката в показанията на св. Н.а и в жалбата на Х.
Н., което също говори за предубеденост на тази свидетелка. Настоящият съдебен състав не
дава вяра на показанията на св. Н.а относно начина на настъпване на ПТП-то и в частност
на твърдението й, че автомобилът на Н. бил ударен от камиона след като лекият автомобил
се бил престроил и „настанил“ в лентата пред камиона, тъй като от мястото на щетите по
4
двете превозни средства следва, че ударът е настъпил между предната дясна част на камиона
и задната лява част на автомобила, което означава, че автомобилът не е бил фронтално пред
камиона, а отпред в дясно и именно от мястото на щетите по двете превозни средства следва
изводът, че ПТП е настъпило по начина, описан от свидетелите К. и С., респ. в Протокола за
ПТП, скицата към него и АУАН, а не както твърди св. Н.а. В коментираната тук част съдът
не дава вяра на свидетелката, тъй като думите й се опровергават от посочената по-горе
еднопосочна доказателствена съвкупност относно механизма на получаване на ПТП, а и
звучат предубедено и заинтересовано.
Вярно е, че в Протокола за ПТП пише „2025г.“, както отбелязва жалбоподателят пред
СРС в съдебно заседание на 20.12.2022г. Доколкото, обаче, този Протокол е с № 1849551 и
скицата на лист 5 от делото препраща именно към този Протокола за ПТП, а в нея е
посочена коректната година „2022г.“, както и защото 2025г. е бъдеща година, съдът счита,
че посочването на „2025г.“ в Протокола за ПТП не е съществен порок на коментираното тук
писмено доказателство, нито е от такова естество, че да опровергае направения по-горе
анализ на доказателствата. Видно е, че става въпрос за техническа грешка, а не за съществен
порок при съставянето на това писмено доказателство.
При така установените факти и предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към месец септември
2022г./ процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица /с оглед на изложените по-горе мотиви в
тази връзка/ и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН – доколкото в Акта се
твърди, че нарушението е извършено на 30.05.2022г., т.е. в деня, в който деецът е станал
известен и е съставен АУАН, а Наказателното постановление е издадено в рамките на един
месец след съставянето на Акта. В случая дори е спазен и срокът по чл.52, ал.1 ЗАНН.
Спазени са и процедурите за съставяне и връчване на АУАН и Наказателно постановление.
В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на
установяване на нарушението. Актът и Наказателното постановление са връчени на Х. Н.
срещу подпис. Съдът счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1 и ал.5 и
чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния
закон; отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН и
помежду им е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. В АУАН и в НП съществуват всички законово определени реквизити. Налице
е яснота на административно – наказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на
извършване на нарушението, посоката на движение на лек автомобил „***“ и важащия за
5
него пътен знак /Б-1/. Отбелязано е, че Н. е бил срещу пътен знак Б-1, не е пропуснал
движещия се от лявата му страна влекач и така е реализирал леко ПТП с него. Всеобщо
известно е, че пътен знак Б-1 означава „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Поради това съдът не счита, че има допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административно – наказателното производство. Административно – наказващият орган
е приел, че ПТП-то е станало поради неспазване на пътен знак Б-1 от страна на Н. и
непропускане на превозно средство, движещо се от ляво по пътя с предимство. Поради това
съдът счита, че в АУАН и в НП има достатъчно посочени обстоятелства, описващи
нарушението - ясно е къде са се намирали и двата автомобила, посочени с марка и
регистрационен номер, какво действие на пътя е предприел Н., какъв пътен знак е важал за
управляваното от него МПС и как, респ. защо е настъпило ПТП-то.
Доколкото съдът не установи в хода на административно – наказателното
производство при съставянето на АУАН и при издаването на Наказателното постановление
да са допуснати съществени процесуални нарушения, СРС – 10 състав прие, че следва да
разгледа спора по същество.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 30.05.2022г. около 17:30 часа в гр. София на пътен възел от бул.
„Ботевградско шосе“ към Околовръстен път, при наличието на пътен знак Б-1 за
управлявания от жалбоподателя Н. лек автомобил „***” с рег. № СВ 6165 РА, Х. И. Н. не е
пропуснал движещия се от лявата му страна, по път с предимство – по Околовръстен път
влекач „***“ с рег. № ***, в резултат, на което е реализирал ПТП с него. Разпоредбата на
чл.6, т.1 ЗДвП гласи : «Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка». Съгласно чл.45 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата /ППЗДвП/ пътен знак Б-1 е със значение „Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. Като е посочено в Акта и в Наказателното постановление, че Н. /като водач
на лек автомобил/ не е пропуснал движещия се от лявата му страна влекач, то имплицитно
се съдържа и твърдението, че жалбоподателят щом не е пропуснал движещия се товарен
автомобил, значи е извършил забранено от закона действие и именно в това се състои
несъобразяването на Н. с въпросния пътен знак. В случая какво представлява пътен знак Б-1
е посочено в чл.45 от ППЗДвП, а и видно е че жалбоподателят е правоспособен водач,
поради което и съдът намира, че нарушението е достатъчно ясно и точно описано. Тук е
моментът да бъде посочено, че обстоятелството, че водачът на движещия се по пътя без
предимство лек автомобил е подал светлинен сигнал за престрояване не го освобождава
автоматично от задължението му да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил,
а напротив следва да е бдителен относно пътната обстановка и да се съобрази с пътните
знаци, за да осъществи безпрепятствено предприетата от него маневра.
Въз основа на кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства съдът установи
по категоричен начин, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят Н. е
6
управлявал МПС и във връзка с това не е съобразил поведението си на пътя с важащия за
него пътен знак Б-1 като не е пропуснал движещия се по път с предимство влекач и е
реализирал ПТП с него, което означава, че жалбоподателят, щом се е ударил във влекача,
движещ се по Околовръстен път направо, значи не се е съобразил с пътния знак Б-1 да
изчака /да пропусне/ движещите се по пътя с предимство /по Околовръстен път/ превозни
средства. Поради това съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е реализирал
от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП е извършено при форма
на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят /в качеството си на водач на МПС/,
предприемайки действия по престрояване от път без предимство към главния път,
съзнателно не е пропуснал автомобила с турска регистрация, движещ се по Околовръстен
път и съответно съзнателно не е съобразил поведението си с пътния знак, който е важал за
него (пътен знак Б-1).
Поради всичко изложено по-горе съдът прие, че Х. И. Н. доказано е реализирал от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.6, т.1, пр.3 от
ЗДвП. Според чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП водач, който не спазва пътните
знаци и наруши правилата за предимство (в случая : пътен знак Б-1) и от това последва ПТП
(по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП) се наказва с административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева. Точно фиксираният от законодателя размер на административното
наказание не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това съдът счита, че административното наказание
„глоба“, което следва да се наложи на Х. И. Н. за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП следва
да е в посочения в чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП размер от 200 лева заради
настъпилото ПТП. В този смисъл е и Решение № 5740/13.10.2021г. на АССГ, XV касационен
състав.
Така определеното административно наказание съвпада напълно с вида и размера на
наказанието, наложено на Х. Н. в обжалваното Наказателно постановление. Гореизложеното
дава основание на съда да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление, тъй
като същото се доказа, че е правилно, законосъобразно и при справедлив размер на
наложеното административно наказание.
Освен това по делото са налице данни за предишни нарушения на жалбоподателя по
ЗДвП, което следва да определи дееца като такъв с висока степен на обществена опасност да
върши нарушение на правилата за движение по пътищата. Същевременно няма
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП не следва да се приема за маловажно и съответно не
следва да се прилага чл.28 от ЗАНН за него.
Доколкото и двете страни не са претендирали разноски, нито са ангажирали
доказателства да са сторили такива, СРС не следва да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-010665 от 14.06.2022г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Х. И. Н. на
основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е
наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8