Р Е Ш Е Н И Е
Номер 212 17.01.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Анелия
Деведжиева
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 7558 по описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД
Ищецът И.Л.Л. твърди, че сключил договор за
покупко-продажба с ответника по силата на който ищецът в качеството си на
продавач доставил на ответника-купувач 138,300 тона царевица от реколта 2014г.,
за което била издадена фактура №271/12.12.2014г. за сумата от 28316,92 лева.
Ответникът бил приел доставената стока без забележки, като на 19.01.2015г.
платил по банков път на ищеца сумата от 20 000 лева. Остатъкът от 8316,92
лева не бил платен, поради което по искане на ищеца било образувано производство
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3638/2017г. на Пловдивския районен съд и издадена
заповед за изпълнение. Поради подадено от длъжника възражение ищецът предявил
настоящия иск, като формулира искане да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от 8316,92 лева с ДДС, представляваща остатък от
неплатена главница по фактура № 271/12.02.2014г., ведно със законната лихва
върху неплатената главница, считан от датата на постъпване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „Аренатрейд 14“ ЕООД не е депозирал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител не
оспорва наличието на договорни отношения между страните. Възразява, че налице
плащане от страна на ответното дружество на процесното задължение, но доколкото
възражението и представянето на писмени доказателства за установяването му са
направени след изтичане на законоустановения срок по чл. 131 от ГПК същите са
преклудирани и не следва да се обсъждат.
Съдът намери за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №3638/ 2017г. на
ПдРС, VIII гр. с-в. се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 8316,92
лв. - главница, представляваща непогасено задължение за което вземане е
издадена фактура № 271/12.12.2014 г., 1904,56 лв. – мораторна лихва върху тази
сума за периода от 12.12.2014г. до 14.03.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.03.2017 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и разноски по заповедното производство – 204,42 лв. за
държавна такса и 580 лв. за адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като
след това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си.
Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим. Следва да се отбележи, че в настоящото исково
производство е предявен иск единствено досежно претенцията на ищеца за главница
и за законната лихва върху нея от датата на заявлението, поради което исковия
съд не е компетентен да обезсили издадената заповед за изпълнение в частта за
присъдената мораторна лихва.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства-
заверени преписи от фактура №271/12.12.2014г. /лист
5/ и банково извлечение от
19.01.2015г. /лист 6/ се установява, че между ищеца и ответника е
налице правоотношение по силата на договор за покупко-продажба на царевица. Посочената
фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска
продажба, тъй като отразява съществените елементи от съдържанието на сделката –
вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и
продавача, време и място на сключване на продажбата. В настоящия случай процесната
фактура не носи подписа на представител на ответника, но видно от представеното
банково извлечение, ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата от
20 000 лева с посочено основание „превод по фактура № 271/12.12.2014г.“. С
това плащане ответникът е признал наличието на облигационно правоотношение. В
този смисъл са и показанията на свидетелката С., която сочи, че познава
представителя на „Аренатрейд 14“ ЕООД, в качеството му на купувач. От
показанията на свидетелката се установява, че тя е съставила процесната фактура
след предаването на стоката. Фактурата била издадена на базата на кантарна
бележка, тъй като в нея било отразено цялото количество, което било натоварено
на камион за транспортиране. Показанията на свидетелката, кореспондират с
останалите доказателства, поради което съдът намира, че може да ги приеме за
достоверни.
По делото липсват доказателства ответникът да е възразил
срещу така извършената доставка, поради което следва да се приеме, че договорът
е сключен при посочените в процесната фактура условия, включително и при
определената цена от 204,75 лева за един тон царевица или в общ размер на дължимата
цена 28 316,65 лева. Не се установява ответникът да е заплатил на ищеца
остатъка над 20 000 лева до пълния размер на задължението си, поради което
предявеният иск за 8316,65 лева се явява доказан по основание и размер и като
такъв следва да бъде изцяло уважен.
По отговорността за разноски:
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените деловодни разноски по настоящото исково дело. Техният
размер е общо 746,34 лева, от които 580
лева- платено адвокатско възнаграждение и 166,34 лева за държавна такса, която
сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
За заповедното производство разноските следва да се
определят, като се вземе предвид обстоятелството, че ищецът е предявил иск само
за част от вземанията си по издадената заповед за изпълнение, т. е. за
производството по чл. 410 ГПК разноски на ищеца следва да бъдат присъдени
съразмерно с предявените и уважени искови претенции. В заповедта по чл. 410 ГПК
освен търсената от ищеца в настоящото производство главница в размер на 8316,92
лева е присъдена и мораторна лихва в размер на 1904,56 лева, която не се
претендира по исков ред. Предвид изложеното в тежест на ответника следва да
бъде възложена сумата от общо 636,14 лева- разноски в заповедното производство,
от които 166,34 лева за държавна такса и 469,80 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, по
отношение на „АРЕНАТРЕЙД 14“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 71, ет. 4,
ап. 21 съществуването на вземането на ЗП И.Л.Л., ЕИК ***********, с адрес с. Ч.*************,на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от: 8316,92
лева /осем хиляди триста и шестнадесет лева и деветдесет и две стотинки/-
главница, представляваща дължим неплатен остатък по фактура № 271/12.12.2014г.
на обща стойност 28 316,92 лева, издадена по сключен между страните договор
за продажба на 138,300 тона царевица от реколта 2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.03.2017г. до окончателното заплащане на
вземането, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 2224/16.03.2017г.
по ч.гр.д. № 3638/2017г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „АРЕНАТРЕЙД
14“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 71, ет. 4, ап. 21 да
заплати на ЗП И.Л.Л., ЕИК *********, с адрес с. Ч.***************, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 746,34 лв.
/седемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата 636,14 лв. /шестстотин тридесет и шест
лева и четиринадесет стотинки/ - деловодни разноски направени в заповедното
производство по ч.гр.д. 3638/2017. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД