РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _20.11._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести октомври_ 2020 г. в състав:

 

                        Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _ЯНКА ДИМИТРОВА_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_248_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. – предявен по реда на чл. 3 от ЗУТОССР.

В исковата молба се твърди, че ищцата  е работила като детска учителка в ЦДГ с.Ч. общ.Л., обл.Р. от 01.09.1977 г. до 31.09.1979 г., без прекъсване, на пълно работно време от 8 часа. Твърди се, че за периода от м. декември 1977 г., от м. януари до м. декември 1978 г. и от м. януари до 31.09.1979 г. липсват документи за трудовия й стаж в архива на Община Лозница, както и в ДГ ********** гр.Л.

Твърди се, че с писмо  № 54/10.12.2019 г. Директора на дейност „Образование и култура” при Община Л. уведомява ищцата, че в ДГ ******** /правоприемник на ЦДГ с.Ч., община Л./ че за този период има заповедни книги, в които няма заповед за назначаване или заповед за освобождаване, както и разплащателни ведомости.

Твърди се, че с решение № 123/31.08.2016 г. /протокол № 14/31.08.2016 г./ на Общински съвет Л., на основание чл. 310 ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование са закрити филиалите на детски градини, включително детска градина, филиал ******** с.Ч. Твърди се, че съгласно същото решение имуществото на закритите филиали на детската градина се съхраняват в ДГ ******** гр.Л.

Твърди се, че ищцата се е снабдила със заповеди № 57/15.12.1978 г., № 72 и 73/25.03.1979 г., № 41/01.07.1978 г. и др., които са индиция, че същата е работила в детската градина с. Ч., като детска учителка, а освен това е издадено УП-3 и удостоверение за трудов и осигурителен стаж от 01.09.1977 г. до 30.11.1977 г., като детска учителка в ЦДГ с.Ч..

Твърди се, че има отбелязване в трудовата й книжка, чийто оригинал се намира в ТП на НОИ, че ищцата е била редовна детска учителка с трудово възнаграждение 105 лв. за периода 01.09.1977 г. до 01.09.1979 г., като е посочено основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 29 б.а от КТ /отм./.

Твърди се, че за периодите м. ХІІ.1977 г., от 01.01.2978 г. до 31.12.1978 г. и от 01.01.1979 г. до 31.09.1979 г. не се признава трудов стаж.

Предвид изложеното, моли съда на основание чл. 3 във връзка с чл. 1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР да признае за установено спрямо ответниците, че ищцата е придобила трудов стаж, който се зачита при пенсиониране за периода м. декември 1977 г., за периода от 01.01.1978 г. до 31.12.1978 г. и за периода 01.01.1979 г. до 31.09.1979 г., през които периоди е работила като редовна детска учителка, без прекъсване в ЦДГ с.Ч, общ.Л., обл.Р.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Директора на ТП на НОИ – П., с който се заявява, че действително при подаване на документи за пенсия пред ТП на НОИ П. г-жа Б. е представила трудова книжка № 83/20.10.1974 г., но същата за спорния период не е заверена по надлежния ред, изискуем съгласно НТКТС. Твърди се, че трудовата книжка е върната на г-жа Б. на 18.05.2020 г., че в пенсионното производство е представено удостоверение обл. УП-3№43/04.11.2019 г. издадено от Дейност „Образование и култура” при община Л., с което е удостоверен трудов стаж за периода 01.09.1977 г. до 30.11.1977 г. като детска учителка в ЦДГ Ч. и като забележка е вписано, че ведомости за периода м. 12.1977 г., м. 1-12.1978 г. и м.1-м.12.1979 г. липсват в архива на Община Л. Изразено е становище, че от изложеното е видно, че представените доказателства удостоверяват вероятността на претендирания трудов стаж и искът по ЗУТОССР се явява допустим. Оспорили са иска по основателност и са направили доказателствено искане.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Директора на ДГ ********* гр.Л. – правоприемник на ЦДГ ******** с.Ч., с който не е изразено становище по предявения иск, но са представени писмени доказателства.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представения по делото документ на л. 5 /имащ характера на удостоверение/, изходящ от община Л. обл.Р. е, че Община Л. уведомява ищцата, че след допитване до директора на ДГ ********* гр.Л. е установено, че информацията която се намира там са заповедни книги, в които няма заповед за назначаване или заповед за освобождаване, има заповеди за платени и неплатени отпуски, както и че няма разплащателни ведомости, въз основа на които се издава УП – 3, поради което не могат да й издадат УП – 3, поради липса на такива ведомости. Ищцата е уведомена също така, че в сайта на общината е оповестено, че за периода от декември 1977 г., от януари до декември 1978 г. и от януари до декември 1979 г. липсват разплащателни ведомости в архива на община Л.

          По делото е представено заверено копие от решение № 123/31.08.2016 г. на Общински съвет Л., от което се установява, че със същото Общински съвет – Л. закрива няколко филиала на ДГ ******** гр.Л., считано от 01.09.2016 г. измежду които и ******** с.Ч. Със същото решение е прието имуществото на закритите филиали на детската градина да се съхранява в ДГ ******* гр. Л.

          Представени са и копия от съхраняващи се документи в ДГ ******** гр.Л., а именно, копие от заглавната страница на „заповедна книга на ЦДГ ******** с.Ч., окр.Р., ведно със страници от същата /приложени на л. 12-17 от делото/,  съдържащи 9 броя заповеди, измежду които: заповед № 32 от 20.III.78 г., от която се установява, че е назначена С.Х.Х. – нередовна детски учителска да замества редовната учителка А.А., която е в платен годишен отпуск за времето от 28 март до 11 април 1978 г. включително; заповед № 33 от която се установява, че е определено възнаграждение на С.Х.Х. за заместване на различни лица, измежду които и А.; заповед № 41 от 1.07.1978 г., с която е назначена Г.И.Д. за нередовна учителка да замества от 04.07.1978 г. до 18.08.1978г. А.Г. , която е в платен годишен отпуск; заповед № 57 от 15.12.1978 г., с която е определено лекторско възнаграждение на Б.М.И. за заместването на няколко редовни учители, измежду които и А.Г. с отразяване, че А.Г. на 7,8,9.12.1978 г. е на гражданска отбрана, а на 30.11.1978 г. е на методична сбирка – 4 работни дни; заповед № 72, с което е определено лекторско възнаграждение на редовната учителка А.Г. за три дни, в които е замествала редовни учители, а именно за 22 и 23 март 1979 г. – когато е замествала П.В. и за 9 април 1979 г. – когато е замествала директорката.

           По делото /на л. 50/ е представено и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от кметство с.О., общ. Л., обл.П., от което се установява, че имената А.Г.Б., с ЕГН ********** и имената А.Г.А. са имена на едно и също лице, като удостоверението е издадено на основание чл. 18 ал.1 от наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

          По делото е представено копие от страници от трудова книжка, в които е отразено ЦДГ ******** с.Ч., Р., просветна, редовна детска учителка, 105, 1.09.1977 г., подпис, 1.09.1979, чл. 29 б.“а“ и подпис – приложено на л. 11 от делото. От представеното копие /което е частично/ не става ясно какво е наименованието на графите в които е изписано посоченото по-горе.

          Във връзка с направеното оспорване от ТП на НОИ на представеното копие, в съдебно заседание на 26.10.2020 г. /л. 54 от делото/ съдът е приел за виждане представената от ищцата трудова книжка в оригинал на А.Г.А. с № 83 и е констатирал, че приложеното на л. 11 частично ксерокопие без отразяване на част от какъв документ е, е идентично с последния запис в представената в оригинал трудова книжка от страници 10 и 11. Съдът е констатирал също така, че последният запис в трудовата книжка е на стр. 10 и 11, че в графата „наименование на предприятието“ е изписано  ЦДГ ******** с.Ч., Р., в графата „вид дейност“ е изписано – просветна, в графа „длъжност“ е изписан текст – редовна детска учител, в графа „заплата“ е изписана цифрата 105, а на стр. 11 на същия ред, в графа „дата на постъпване“ е изписана дата 01.09.1977 г., в следващата колона „подпис на ръководител“ има положен подпис и печат на ЦДГ ******** с.Ч., в графа „дата на прекратяване на трудовия договор“, на същия ред е изписано 01.09.1979 г., следващата графа „по кой член и буква от КТ“ е изписано – чл. 29, б. „а“, и в следващата колона „подпис на ръководител на предприятието и печат“ – има положени подпис и печат на ЦДГ ******** с.Ч. След като е извършил посочената по-горе констатация, съдът е върнал на ищцата представената за виждане трудова книжка в оригинал.  

          Към материалите по делото представляващия ответника ДГ ******** гр.Л. – Директора М.Ч. е представил писмени доказателства, с които разполага в архива, приет от детската градина в с.Ч., а именно доказателства от които се установява, че името на ЦДГ ********* с.Ч. е променено на ЦДГ ******** с.Ч., след заседание и взето решение на учителски съвет на колектива -  а именно ксерокопие от коричната страница на „протоколна книга на учителския съвет на ЦДГ ******** с.Ч. /л. 27/ и от протокол № 3 от 23.01.1992 г. /л. 28 от делото/.

          В  съдебно заседание на 26.10.2020 г. в качеството на свидетел е разпитана Г.К.Й., която е без родство с ищцата по делото и незаинтересована по какъвто и да било начин от изхода на делото, от показанията на която се установява, че самата тя е работила в ЦДГ ******** в с.Ч. през периода от 1973 г. до 1980 г., като прислужничка, лелка, че познава А.Б. и че са работили две години заедно – от 1977 г. до 1979 г. Свидетелката е представила в съдебно заседание за виждане трудовата си книжка в оригинал, от която съдът е установил, че от 08.12.1972 г. до 05.09.1980 . действително свидетелката е работила в ЦДГ ******** с.Ч. Свидетелката Й. е заявила, че А. е работила в детската градина като детска учителка, че са работили на пълно работно време по 8 часа и тогава заплатата не а. е била „100 лв и нещо“.

          Предвид всички представени по делото писмени и гласни доказателства – обсъдени и посочени по-горе, съдът приема, че предявеният иск е допустим и основателен. Искът е допустим, тъй като исковата молба съдържа изложение на обстоятелствата, визирани в чл. ЗУТОССР, както и са ангажирани писмени доказателства по чл. 5 от ЗУТОССР – представения документ от  Община Л., че в архива на Община лозница липсват документи и разплащателни ведомости за периода от декември 1977 г., януари до декември 1978 г. и от януари до декември 1979 г.  Представено е и писмено доказателство  по чл. 6 ал.2 т. 5 от ЗУТОССР, а именно трудова книжка, от която се установява вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които данни са попълнени от работодателя, при който е придобит стажът и по време на полагане стажа, поради което са допуснати и свидетелски показания. Показанията на разпитания по делото свидетел са дадени от лице, упражнявало труд в същото работно място и през същия период /т.е. от лице, което отговаря на условията по чл. 6 ал.4 от ЗУТОССР/ и съответстват на представените по делото писмени доказателства, относно мястото на полагане на труд, длъжността на която е работила ищцата, периода през който е полаган труда, получаваното възнаграждение и работното време на ищцата.

          Освен, че предявеният иск се доказва от представените по делото писмени и гласни доказателства, ищцата е представена и декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, с която е потвърдила истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства.

          По направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 9 от ЗУТОССР приема, че по делото не се дължат държавни такси, а направените съдебни разноски са за сметка на ищцата и на същата не следва да й се присъждат суми за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение на наетия от нея адвокат, както и не й се дължат суми за разходи, които е направила за довеждане на свидетеля.

         

На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.Б. ***, ЕГН **********,*** и ДГ „******** гр.Л., обл.Р., ул. ******** по предявения по реда на чл. 3 от ЗУТОССР иск с правно основание чл. 1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, че А.Г.Б., с ЕГН **********, е работила по трудово правоотношение с работодател ЦДГ ******** с.Ч., общ.Л., обл. Р. на длъжност „редовна детска учителка“ без прекъсване за периода от м. декември 1977 г. до 30.09.1979 г. вкл., което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.  

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: