№ 88
гр. Разград , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на десети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД чрез пълномощник против
Разпореждане № 219 от 22. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 20213330100117/ 2021 г. по описа на
Разградския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ
Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Р. А. Н. за сумата
313, 82 лв. главница и за сумата 758, 52 лв. обезщетение за забава за периода 05. 05. 2019 г.
до 07. 01. 2021 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в тази част е
незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде
уважено заявлението му в цялост.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Р. А. Н. за сумата 2913, 82 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № **********/ 03. 12. 2018 г.; 603, 77 лв. договорна лихва за периода
от 05. 05. 2019 г. до 05. 12. 2020 г.; сумата 758, 52 лв. обезщетение за забава за периода от 05.
05. 2019 г. до 07. 01. 2021 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението, както и направените разноски по делото – 85, 52 лв. за заплатена
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението на
1
„ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД в частта за сумата 758, 52 лв. , представляваща обезщетение за
забава за периода от 05. 05. 2019 г. до 07. 01. 2021 г., тъй като кредитът не бил обявен за
предсрочно изискуем, иска се лихва за забава върху цялата главница, както и за сумата 313,
82 лв. главница.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното:
От приложеното извлечение от счетоводните книги е видно, че заявителят претендира
изискуема главница 2913, 82 лв. , изискуема договорна лихва за периода от 05. 05. 2019 г. до
05. 12. 2020 г. в размер на 603, 77 лв., сумата 758, 52 лв. обезщетение за забава за периода от
05. 05. 2019 г. до 07. 01. 2021 г. Посочено е, че са платени 4 вноски по договора, падеж на
задълженията 05. 12. 2020 г.
Според приложения Договор за потребителски кредит № **********/ 03. 12. 2018 г.,
размерът на главницата е 2 600 лв. , банк комбо живот 205, 92 лв., банк комбо безработица
210, 04 лв., общ размер на кредита 3377, 88 лв., еднократна такса за оценка на риска 361, 92
лв. ГЛП е определен на 22, 43 %, ГПР 40, 44 %. Обща дължима сума от потребителя - 4223,
13 лв.
При тези данни, съдът приема, че претендараната от заявителя сума над размера от
2 600 лв. не се дължи на посоченото от него основание, тъй като не представлява главница.
В договора за кредит е посочен размер на главницата 2 600 лв. Сумата 313, 82 лв. може да
бъде търсена от заявителя на друго, но не и на заявеното в заявлението по чл. 417 от ГПК
основание като главница. В тази част обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Основателен е доводът в частната жалба за необоснованост на съдебния акт, досежно
отхвърляне претенцията на заявителя по отношение на сумата 758, 52 лв. , представляваща
обезщетение за забава за периода от 05. 05. 2019 г. до 07. 01. 2021 г. Законодателно уредената
отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, като
императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на потребителя по
договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. В чл. 15, т.1 от процесния договор за потребителски кредит е
уговорено в случай на просрочие, че потребителят дължи и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочие. Уговорената в договора лихва за забава в
размер на законната лихва не противоречи на закона. Формирана, както е посочено в чл. 9.4
от договора, длъжникът дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Договорната лихва е цената
на стойността на капитала, който се предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът
не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените
2
суми – главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този
смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС- Решение
№ 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о. ,Решениe № 1253 от 20.10.1999 г.
на ВКС по гр. д. № 265/99 г. , Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. №
1657/2018 г., II т. о., ТК. В случая също следва да се вземе предвид, че заявителят не се
позовава на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към момента на подаване на
заявлението е настъпила редовната изискуемост на дълга, предвид изтичане крайния срок на
договора. В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - наличие на
изпълнително основание по чл. 417 ГПК, което да е редовно от външно страна, да
удостоверява годно за принудително изпълнение вземане. От акта по чл. 417, т. 2 ГПК въз
основа, на който заявителя е основал вземането си – извлечение от счетоводните книги,
договор за кредит, може да се направи извод за наличие на вземане за мораторна лихва
срещу длъжника. Извлечението съдържа информация за движението по сметката на
длъжника по договора за кредит до настъпване на падежа на задължението, посочено е колко
и кои вноски не са платени.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част, досежно сумата от 758, 52 лв. , представляваща обезщетение за
забава за периода от 05. 05. 2019 г. до 07. 01. 2021 г. На заявителят се дължат деловодни
разноски съразмерно на уважената част от претендираната сума със заявлението.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 219 от 22. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 117/ 2021 г. по описа
на Разградския районен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на
„ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу
длъжника Р. А. Н. в частта за сумата 758, 52 лв. , представляваща обезщетение за забава за
периода от 05. 05. 2019 г. до 07. 01. 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение за парично задължение по чл. 417,
т. 2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД срещу длъжника Р. А. Н.
за сумата 758, 52 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 05. 05. 2019 г. до
07. 01. 2021 г. по Договор за потребителски кредит № **********/ 03. 12. 2018 г.; съдебни
разноски общо в размер на 82, 71 лева.
Изпраща делото на РС Разград за издаване на заповед за изпълнение за горните суми.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 219 от 22. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 117/ 2021 г. по
3
описа на Разградския районен съд в останалата обжалвана част, досежно оставяне без
уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата
313, 82 лв. главница по Договор за потребителски кредит № **********/ 03. 12. 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4