Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, ….04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Втори състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при
секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм.дело № 985 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс / АПК, във вр. с чл.215, ал. 1
от Закона за устройство на територията.
Производството
е образувано по жалба от Д.Т.И. *** срещу Акт за узаконяване №1/12.09.1991г.
издаден от гл. архитект на Общински народен съвет –Варна, с който на основание
чл.162, 180, 173 от ЗТСУ и чл.302 от ППЗТСУ са узаконени построени през 1969г.
три стаи и входно антре с размери до 40кв.м, съгласно одобрения архитектурен
проект по заявление за узаконяване с вх.№ТСУ 9400/Р-9/30.05.1991г. на Р.П.Н.от
гр.Варна, ул.***. С жалбата се излагат доводи, въз основа на които Д.Т.И. иска
да бъде прогласена нищожността на Акта за узаконяване №1/12.09.1991г. В
уточняваща молба сочи, че акта за узаконяване, чиято нищожност иска да бъде
прогласена касаел имот в гр.Варна, ул.***а и съображенията, поради които счита,
че макар да не е наследник на Р.П.Н., а на Г.И.Н.притежава правен интерес да
иска прогласяване на нищожността на акта. Сочи се, че актът за узаконяване е
издаден по заявление на лице, което не е било собственик към момента на
издаването му. Сочи се, че имотът е бил отчужден със Заповед № 3857/01.12.1989
г. и отчуждаването е отменено със Заповед № 1703/16.10.1997. , която е издадена
след издаването на оспорения акт. Сочи се, че по времето на действието на
отчуждителната заповед Р Н. Пеева е продала имота на Г.В.Г. съгласно НА №
10/1991 г. С решение по гр.д.№ 62/1998 г., влязло в законна сила на 16.12.2004
г., НА № 10/1991 г. е отменен и сделката е прогласена за нищожна. Излага и
съображения, че не е налице идентичност между недвижимия имот придобит от Р.П с
НА № 126/1984 г. и узаконената с оспорения акт сграда. В съдебно заседание се
представлява от адв. Я.-***, която поддържа жалбата и претендира сторените
разноски по делото. Представя писмено становище.
Ответникът-
Главен архитект на Община-Варна редовно уведомен не изпраща представител.
Заинтересованите
страни Г.П.П., М.Р.И., Н.Р.Т., С.Д.Б. и П.Д.Я. редовно уведомени не се явяват и
не се предсталвяват. Не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата
страна Г.В.Г. изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липсата на
правен интерес от водене на делото, тъй като жалбоподателката не се легитимира
като заинтересована страна. 0
Съдът , след
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ,
доводите на страните и в рамките на проверката съгласно чл.168 от АПК установи
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
разглеждане е Акт за узаконяване №1/12.09.1991г. издаден от гл. архитект на
Общински народен съвет –Варна, с който на основание чл.162, 180, 173 от ЗТСУ и
чл.302 от ППЗТСУ са узаконени построени през 1969г. три стаи и входно антре с
размери до 40кв.м, съгласно одобрения архитектурен проект по заявление за
узаконяване с вх.№ТСУ 9400/Р-9/30.05.1991г. на Р.П.Н.от гр.Варна, ул.***.
На
30.05.1991 г. Р.П.Н.е подала молба за узаконяване на жилищна постройка построена
през 1968 год., съгласно нотариален акт № 126, т.ХV от 1984 г.
Видно от
съдържанието на НА № 126, том ХV, дело № 6234 от 1984 год. на нотариус при
Варненски районен съд, Г.И.Н.е продал на съпругата си Р.П.Н.свой собствен
недвижим имот, който не представлява имуществена общност, а именно : стая, кухня, клозет на двора и навес за
натурии, построена върху държавно място представляващо дворище плоноснимачен №
2 на кв.2 по плана на гр.Варна в 26-то подрайон на улица „***“ № 159 за сумата
от 1137 лева. Посоченият документ е легитимирал Р Н. като собственик на
строежа, който е заявила за узаконяване. Установява се , че със Заповед №
3853/01.12.1989 г. издадена от председателя на ИК на Общински народен съвет е отчужден
в полза на държавата недвижим имот ,находящ се в кв.3, ул. „***“ №15,15а,15б,
подрайон 26, пл.№2, собственост на Т Г Н и Р.П.Н.. Със Заповед № 170 от 16.10.1997 г.
по чл.270,ал.1 и ал.5 от ППЗТСУ /отм./ е отменена Заповед № 3853/01.12.1989 г.
издадена от председателя на ИК на Общински народен съвет поради причини:
отпадане на мероприятието от плана за строителството, собствениците не са
конкретно обезщетени и същите са подали молба за отмяна на отчуждаването на
имотите им.
Акт за
узаконяване № 1/12.09.1991 г. на гл. архитект на ОбНС- Варна е издаден въз
основа на представения НА № 126, том ХV, дело № 6234 от 1984 год. на нотариус
при Варненски районен съд и приложените към молбата на Р Н. проекти, вметни
документации, разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и нов
проект за заснемане на незаконно извършения строеж. При служебна проверка било
установено, че незаконните сгради са допустими по действащите разпоредби и
застроителни планове, съответно по разпоредбите действащи по време, когато
незаконният строеж е извършен. Към датата на издаване на акта за узаконяване, Р
Н. е заплатила наложената глоба и такси за узаконяване.
Установява
се, че Р.П.Н.е продала ½ идеална част от недвижим имот състоящ се от
стая, кухня, дворен тоалет и навес строени през 1945 г. и три стаи, входно
антре – строени през 1969 г. За покупко-продажбата е съставен НА № 10, том
ХХІІ, дело № 6947/1991 г. на нотариус в Районен съд-Варна. НА, Р Н. е
удостоверила правото си на собственик пред нотариуса с НА № 126, том ХV, дело №
6234 от 1984 год. на нотариус при Варненски районен съд.
С НА № 47,
том ІІІ, рег.№ 4849, дело № 358 от 2012 г. на нотариус с район на действие
Районен съд-Варна са признати Г.В.Г. и С
Й. Г за собственици по договор за
продажба на недвижим имот находящ се в гр.Варна, ул. „***“ № 15а, представляващ
еднофамилна жилищна сграда разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3516.154, със застроена площ от 49 кв.м. по скица на сграда и от 53 кв.м.
по удостоверение за данъчна оценка , състоящо се от три стаи, входно антре,
баня-тоалет и коридор, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 10135.3516.154.8.
Посоченият НА е издаден въз основа на представени НА № 10, том ХХІІ, дело №
6947/1991 г. на нотариус в Районен съд-Варна и Акт за узаконяване №
1/12.09.1991 г.
С решение от
10.03.1999 г. постановено по гр.дело № 62 по описа за 1998 год. на Районен
съд-Варна е прието за установено по отношение на Г.В.Г. и С Й. Г , че те не са собственици на следните
недвижими имоти, находящи се в дворно място в гр.Варна, ул. „***“ № 15,
представляващо имот пл. № 2 в кв. 2 по плана на 26 подрайон на гр.Варна,
представляващи пристройка с площ от 22,40 кв.м., състояща се от вход, килер,
кухня, баня, тоалет, втори вход, гараж с площ от 17,60 кв.м., жилищна сграда от
три стаи, входно антре, строени през 1969 г., по иска предявен от М А Н , С Т.
Н и Г.Т. Н и е отменен НА № 10, т.ХХІІ, н.д. № 6947/91
г. на ВН и НА № 47/91 г., т.V, н.д. № 3606/96 г. на ВН, на осн. чл.431,ал.2 от ГПК.
С решение от
02.04.2003 г. постановено по гр.дело № 722/2002 г. по описа на Окръжен
съд-Варна е обезсилено решение от 10.03.1999 г. постановено по гр.дело № 62 по
описа за 1998 год. на Районен съд-Варна в частта, с която е прието за
установено по отношение на Г.В.Г. и С Й.
Г , че те не са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в дворно
място в гр.Варна, ул. „***“ № 15, представляващо имот пл. № 2 в кв. 2 по плана
на 26 подрайон на гр.Варна, представляващи пристройка с площ от 22,40 кв.м.,
състояща се от вход, килер, кухня, баня, тоалет, втори вход, гараж с площ от
17,60 кв.м., жилищна сграда от три стаи, входно антре, строени през 1969 г., по
иска предявен от М А Н , С Т. Н и Г.Т. Н и в частта, с която е отменен НА №
47,т.5,н.д. № 3606/96 г. на ВН, а в останалата част , с която е отменен НА №
10, т.ХХІІ, н.д. № 6947/91 г. на ВН е оставено в сила. Решението на Окръжен
съд-Варна е оставено в сила с Решение № 1731/16.12.2004 г. постановено по дело
№ 1236/2003 г. на Върховния касационен съд.
По делото са
работили три съдебно-технически експертизи.
Със
заключението на СТЕ вх.№ 13811/13.09.2019 г. /л.91-94 от делото/ e прието, че
част от узаконените помещения с Акт за узаконяване № 1 от 12.09.1991 год.
издаден от Главен архитект на ОбНС-Варна, разположени от югоизточната част на
съществуващата сграда, със застроена площ от 27,6 кв. м. съответстват на част
от сграда с идентификатор 10135.3516.177.3. Посоченото обстоятелство е
изследвано във връзка с установяване на правния интерес на жалбоподателката,
която легитимира правото си на собственост като наследник на И Г.Т., вписана като собственик за имот с идентификатор
10135.3516.177.3, видно от представена скица № 15-511805-10.06.2019 г.
По втория
въпрос е прието, че Р.П.Н.не се легитимира като собственик на узаконения имот
въз основа на съдебен акт.
По делото е
работила СТЕ, която е приета с вх.№ 12453/12.10.2020 г. / л.360371/. Съобразно поставените въпроси вещото лице е
приело: 1. узаконените помещения от югоизточната част на съществуващата сграда
/една стая, входно антре и кухненски бокс/ съответстват на част от сграда с
идентификатор 10135.3516.177.3; 2. Сградата посочена в проекта за узаконяване като
съществуваща, състояща се от стая, кухня и навес е изградена преди 1965 г.,
видно от кадастралния план от 1965 г. Строителството й е през 1944 -1945 г.
Пристройките към съществуващата сграда по акт за узаконяване са построени през
1969 г.; частта от сграда с идентификатор 10135.3516.***с параметри 1,30/3,35
м. е изградена през 1993 г., когато е извършен и основан ремонт. Частта от
сградата с идентификатор 10135.3516.***в най-югоизточната част , с площ от 5,4
кв.м. е изградена след 2000 год. по данни на жалбоподателката; 3.Сграда с
идентификатор 10135.3516.154.8 по нотариален акт № 47, т.ІІІ, рег.№ 4849,
дело 358/2012 г. е идентична със сграда с идентификатор 10135.3516.***по
действащата КК на гр.Варна.
По делото е
прието заключение на СТЕ с вх.№ 2484/16.02.2021 г. / л.394-400/. Съобразно
поставените задачи вещото лице е дало следните отговори: Регулационният план
одобрен със Заповед № 6/30.03.1963 г. е
действащ към момента на изграждане на процесните постройки – 1969 г. и към
момента на узаконяването им. Съгласно предвижданията на плана за имот пл.№ 2 в
кв.2 не е отреден парцел за застрояване. От наличното в Район Младост копие на
плана, се установява, че квартал 2 е ограден от новопроектирани улици. Това
води до извода, че имотът попада в територия отредена за улична регулация; В тези територии съгласно действащото към
момента законодателство се допуска реализирането на временни строежи; Съгласно
ЗПИНМ и ППЗПИНС допустимите временни пристройки към съществуващи сгради са до
26 кв.м. Съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ допустимите временни пристройки са с площ до 40
кв.м.; При узаконените на пристройките с акта за узаконяване са приложени
действащите норми към момента на издаване на административния акт, което се
потвърждава и от одобрената частична квартална разработка с допустими площи на
временните пристройки до 40 кв.м. по чл.148,ал.1,т.1 от ППЗТСУ; Видно от проекта за узаконяване одобрен на
03.09.1991 г., изградените незаконни пристройки са с по-голяма площ от
допустимата. В обяснителната записка е посочено, че незаконните пристройки със
застроена площ от 42 кв.м., в акта за узаконяване е описано, че Р Н. е
изградила прз 1969 г. три стаи и входно антре с размери 42,5 кв.м. С акта за
узаконяване са узаконени построените през 1969 г. три стаи и входно антре с
размери до 40 кв.м., съгласно одобрения проект., което не съответства на
защрихованата част от пристройките по одобрения проект; В одобрения проект за
узаконяване , който по същество представлява „проекто-заснемане“ на изпълненото
строителство, е заснето помещение представляващо „кухненски бокс“ със ЗП 6,40
кв.м., което също е част от незаконния строеж. В ЧКР и в скицата за начина на
застрояване съобразно квартално-застроителната разработка с вх.№ 200/11.06.1991
това помещение не е посочено като съществуващо, а е включено към незаконните
постройки. Във връзка с последната констатация е направен извод, че одобреният
проект за узаконяване не съответства на ЧКР и скицата с начин на застояване;
Описаните в НА № 126, т.ХV, дело № 6234 от 1984 г. на нотариус при Районен
съд-Варна помещения „стая“ и „кухня“ не са идентични с помещенията от пристройките
предмет на акта за узаконяване. В одобреният проект за узаконяване, помещения с
посоченото предназначение са заснети като част от съществуващата сграда. В
оценителен протокол от 25.08.1989 г. тези помещения се отчуждават като
собственост на Р.П.Н.като построени през 1944 г. „Навес за натурии“ и „клозет на двора“ не са
част като узаконените отделни обекти/помещения в акта за узаконяване.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
С жалбата се
оспорва пред съда Акт за узаконяване №1 от 12.09.1991г. с искане за обявяването
му за нищожен. Към датата на издаването на този акт действащата редакция на
чл.180 ал.1 от ЗТСУ/отм./ предвижда строежи, извършени незаконно до влизане в
сила на този закон, да могат да бъдат узаконявани служебно по предложение на
органите на държавния технически контрол или по искане на собственика, ако са
допустими по разпоредбите, които са действали по време, когато са извършени,
или по действащите разпоредби. За узаконяването се представят изискващите се
строителни книжа, плащат се дължимите такси и глоби и се извършват необходимите
действия за получаване на акт за узаконяване – ал.2 на чл.180 от ЗТСУ/отм/.
С ТР № 3 от
16.05.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния
административен съд е прието, че при оспорване на административни актове с
искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се
преценява към момента на подаване на жалбата.
Жалбоподателката
се позовава на наследствено правоприемство от своята майка И Г.Т., чийто наследодател е нейният баща Г. И.Н..
Удостоверява правото на праводателя си с представена скица на сграда № 15-511805 от 10.06.2019 г.
/л.70-71 от делото/ и представени
удостоверения за наследници, от които е видно, че е наследник на вписаното в
кадастралните регистри за сградата с идентификатор № 10135.3516.***лице –И Г.Т.. От работилата по делото СТЕ се
установява, че част от узаконените помещения с Акт за узаконяване № 1 от
12.09.1999 г. издаден от главен архитект на ОбНС- Варна, разположени от
югоизточната част на съществуващата сграда, със застроена площ от 26,6 кв.м.
съответстват на част от сграда с идентификатор № 10135.3516.***Актовете за
узаконяване, заедно с инвестиционните проекти - заснемане за узаконяване, които
по правни последици се приравняват на разрешението за строеж за конкретен
обект, подлежат на обжалване по същия ред. Видно
от приетите по делото доказателства за вписване в кадастралния регистър на
наследодателя на жалбоподателката и от заключението на СТЕ се установява, че
има качеството на заинтересовано лице в хипотезата на чл.149,ал.2,т.1 от ЗУТ.
Жалбата е
подадена срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, от лице
което има правен интерес от оспорването в качеството на заинтересовано
лице по чл.149,ал.2,т.1 от ЗУТ и при
липса на установен от закона преклузивен срок за оспорване с искане за
обявяване на нищожността на административен акт с арг. чл.149,ал.7 от АПК, и е
допустима .
По основателността на жалбата:
Обект на преценка в настоящото производство е въпросът основателни ли се
явяват така направените твърдения от страна на жалбоподателката за нищожност на
обжалвания Акт за узаконяване № 1/12.09.1991 г. издаден от главен
архитект на ОбНС-Варна.
В Административно-процесуалния
кодекс не съществува легално определение на понятието нищожност, като в
правната теория и практика е прието, че нарушението на компетентността, без
значение на формата й - материална, местна или по степен, винаги води до
нищожност на един административен акт. Нищожност ще бъде налице и в случаите на
пълно неспазване на формата на акта, когато обаче формата е за действителност
на акта. Нарушението на материалния закон, когато е така тежко, че прави
последиците от акта нетърпими от правовия ред е също основание за нищожност.
Нищожен би бил актът за узаконяване, ако беше изцяло лишена от законова опора -
т.е. не е издадена нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов
нормативен акт. Липсата на мотиви винаги води до незаконосъобразност на
административния акт, като издаден при нарушение на формата, което нарушение не
води до нищожност на този акт, тъй като мотивите, колкото и важни да са, все
пак не представляват самото волеизявление в тесен смисъл на думата, не са част
от него, а същите само го обясняват и обосновават. В обобщение може да се
заключи, че за да е налице нищожност на административния акт следва същият да е
издаден при допуснати тежки- основни нарушения на изискванията за законност,
поради което да не може да породи целените от издаването на акта правни
последици.
В конкретния случай съдът не
установи наличие на възможните хипотези, водещи нищожност на процесния
административен акт, по следните съображения:
Оспореният акт за узаконяване е
издаден от компетентен орган, какъвто се явява Главният архитект на ОбНС-Варна,
в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл.162,ал.2 от ЗТСУ /отм./ незаконните
строежи по смисъла на чл.159,ал.1 от закона се узаконяват от органа, който е
издал или е следвало да издаде разрешението за строеж. Според приложимата в
случая норма на чл. 57 ЗТСУ (отм.) разрешение за строеж се издава от главния
архитект на общината по местонахождението на имота (парцела). Съгласно чл. 224 ППЗТСУ строителните работи в страната се извършват при
спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на
разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината, а за градове с
установено по закон териториално деление - по решение на общинския съвет - от
главния архитект на териториалната единица. Компетентен да издаде разрешение за
строеж е главният
архитект на ОбНС-Варна по
местонахождението на строежа. Спазена а нормативно установената компетентност.
Не е налице
порок и във формата - актът е издаден в предвидената писмена форма, като нито
един от останалите нейни съществени елементи, съставляващи съвкупността от
законоустановени изисквания за външното оформяне на акта - наименование, подпис,
датиране, мотиви и пр. не е нарушен по начин, който да води до липса на
волеизявление. Спазена е и изискващата се процедура по узаконяването, като
производството е било инициирано по Заявление на Рада Пеева, с приложен към
същото съгласно изискването на закона архитектурен проект, заплатени такси,
глоби и пр.
С
разпоредбата на чл.180,ал.1 от ЗТСУ /отм./ е предвидена възможност да бъдат
узаконявани незаконни строежи, които са извършени до влизане в сила на закона и
ако са допустими по разпоредбите, които са действали по време, когато са
извършени, или по действащите разпоредби. Тази възможност може да се реализира,
както служебно от органите на държавния териториалноустройствен и строителен
контрол , така и по искане на собственика на незаконния строеж. По заявлението
на Р Н., незаконните постройки са от 1969 г. ЗТСУ е обнародван в ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г. и е
в сила от 1.06.1973 г. Заявените за узаконяване постройки са извършени
преди влизане в сила на закона и няма доказателства, които да установят друго
фактическо положение.
Основните
доводи на жалбоподателя се свеждат до липсата на легитимация на заявителката Р.П
, като собственик на незаконните постройки. При подаване на заявлението тя се е
легитимирала като собственик въз основа на НА № 126, том ХV, дело № 6234 от
1984 г. на нотариус при ВРС. Установеното от работилата по делото СТЕ
несъответствие между заявените за узаконяване постройки и тези по НА предполага
нарушение на материалния закон, което не е толкова съществено, за да обоснове
нищожност на акта.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателката и във
връзка с твърдението за отчуждаването на имота преди датата на продажбата с НА
№ 126 от 1984 г. Актът е издаден за узаконяването на незаконни постройки в
хипотезата на временно строителство. Отделно от това представената заповед №
3853/01.12.1989 г. за отчуждаване на
недвижим имот, няма отношение към правото на собственост на Г. И.Н., от когото Р
Н. е закупила постройките. С посочената заповед се отчуждава имот собственост
на Т Г Н и Р.П.Н.. Тази заповед е
отменена със Заповед № 170 от 16.10.1997 г. по чл.270,ал.1 и ал.5 от ППЗТСУ
/отм./ и правните последици от отчуждаването не са настъпили. Заявените за
узаконяване постройки са построени върху държавно място видно и от съдържанието
на НА при учредено право на строеж. Като приобретател при покупко-продажбата, Р
Н. е придобила правото на собственост върху постройките без право на
собственост върху земята, а само върху построените върху държавно място
представляващо дворище, обекти.
В акта
липсва изрично посочване на законовото основание, въз основа на което се
узаконяват пристройките към съществуващата сграда, на както се установи от СТЕ
вх.№ 2484816.02.2021 г. /л.394-400/ ,
възможността да се реализира строителство и имота е по реда на чл.148,ал.1 от
ППЗТСУ.
Съгласно посочената разпоредба в застроени недвижими имоти, засегнати от
предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационен
план, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за
които е установен нов начин или нов характер (етажност) на застрояване, се
разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и
обслужващи нужди да се осъществяват следните строителни работи. Видно от
заключението на работилата по делото СТЕ вх.№ 2484816.02.2021 г. /л.394-400/ при узаконяване на постройките с
процесния акт за узаконяване ,са приложени действащите норми към момента на
издаване на административния акт, което се потвърждава и от одобрената частична
квартална разработка с допустими площи на временните пристройки до 40 кв. м. по
чл.148,ал.1,т.1 от ППЗТСУ. Действително изградените незаконни постройки са с площ
по-голяма от допустимата, но с акта за узаконяване се узаконява допустимата
площ от 40 кв. м. Узаконената част не
съответства на защрихованата част от пристройките по одобрения проект, но това
несъответствие от 2,5 кв. м. не е толкова съществено , за да обоснове нищожност
на оспорения административен акт.
Не е налице съществено нарушение на
закона при издаване на оспорения като нищожен Акт за узаконяване. Същият е
издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, на името на
лице, което се легитимира като собственик на незаконно изградените постройки
въз основа на нотариален акт, при представяне на изискуемите строителни книжа и
заплащането на наложена глоба и такси за узаконяването. Строежът е узаконен в
хипотезата на чл.148,ал.1 от ЗТСУ в рамките на допустимата площ от 40 кв.м. и
при несъществено отклонение от проектната документация.
Поради така изложеното, съдът
намира, че жалбата на Д.И. е неоснователна.
Не са налице основания, въз основа на които да бъде прогласен за нищожен така
обжалвания Акт за узаконяване № 1/12.09.1991 г. издаден от главен архитект в
ОбНС-Варна.
При този изход на производството, предвид направеното
от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на
общината следва да бъде присъдена сума в минималния размер по чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Т.И. *** срещу Акт за узаконяване №1/12.09.1991г. издаден от гл. архитект
на Общински народен съвет –Варна, с който на основание чл.162, 180, 173 от ЗТСУ
и чл.302 от ППЗТСУ са узаконени построени през 1969г. три стаи и входно антре с
размери до 40кв.м, съгласно одобрения архитектурен проект по заявление за
узаконяване с вх.№ТСУ 9400/Р-9/30.05.1991г. на Р.П.Н.от гр.Варна, ул.***.
ОСЪЖДА Д.Т.И. ***
, ЕГН ********** *** сумата 100 (сто)
лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: