Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12087 по описа за 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 ГПК.
Образувано е
по предявен иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юр.
***, срещу К.К.К., ЕГН **********, с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна следните суми: - 1899,66 лв. – главница по 23 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 21.12.2016г. до 21.10.2018г., - 333,02 лв. – договорна лихва, начислена за периода от
21.12.2016г. до 20.07.2017г., - 57,95
лв. – лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 21.12.2016г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. номер 316/2018г. по
описа на ВРС. В условията не евентуалност са предявени осъдителни искове за
същите суми.
Излага се в исковата молба следното: На 20.07.2017г. е подписан
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
1 от същата дата, сключен на осн. чл. 2.1. от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., които договори
са сключени между ***, ЕИК ***и „А.з.с.н.в.“ ЕАД. По силата на тези договори е
прехвърлено вземането спрямо К.К., произтичащо от
договор за стоков кредит номер 2457790/13.10.2016г. Сочи се, че
ответникът се счита за уведомен за цесията с връчването на исковата молба.
Самото процесно вземане произтича от сключен на
13.10.2016г. между *** и ответника договор за стоков кредит. Кредитът е
отпуснат за заплащане на стока в търговски обект. В този случай сумата се
прехвърля от кредитодателя директно на купувача.
Предоставената сума е в размер на 1798,00 лв. Общият размер на кредита е
уговорен в размер на 1960,25 лв., която сума е сбор от цената на стоката и
застрахователната премия. Уговореният ГЛП е в размер на 30% или в общ размер на
670,15 лв. Ответникът се задължил да върне сумите на 24 равни вноски от по
109,60 лв. всяка. Крайният срок за издължаване на всички задължения е
21.10.2018г. Кредитът обаче е обявен за предсрочна изискуемост. Погасената сума
към момента на предявяване на ИМ е в размер на 114,00 лв.
Исковата молба е връчена на ответника на
20.11.2018г. В срока за отговор по чл. 131 ГПК такъв не е постъпил.
Първо по
делото заседание е проведено на 18.04.2019 год., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, а ищецът е направили искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Съобразно
изхода на спора, направените своевременни искания и представените
доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата
страна в размер на 325,98 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.К.К., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1899,66 лв.
– сбор на дължима главница по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 21.12.2016г. до 21.10.2018г. по Договор за стоков кредит номер
2457790, сключен на 13.10.2016г. между ***, ЕИК
***и кредитополучателя К.К.К., като вземането
е прехвърлено н.н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез
договор за цесия от 20.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 316/2018г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.К.К., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 333,02 лв. –
договорна лихва, начислена за периода от 21.12.2016г. до 20.07.2017г. по
Договор за стоков кредит номер 2457790, сключен на 13.10.2016г. между ***,
ЕИК ***и кредитополучателя К.К.К., като вземането е прехвърлено н.н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез договор за цесия от 20.12.2016г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 316/2018г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.К.К., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 57,95 лв. –
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 21.12.2016г. до
27.10.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. номер 316/2018г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА
К.К.К., ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от общо 325,98 лв., представляваща
сбор от сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: