№ 111
гр. К., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200063 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на ЕМ. П. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „О.г.“
№ 3 срещу Наказателно постановление № 42-0000157/15.01.2021 г., издадено от директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на основание чл. 53 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 94, ал. 1 от Закон за
автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700
/седемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.
на МТС.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.Твърди, че
същото е издадено при липса на компетентност от страна на лицето, което го е издало, след
като в НП няма данни дали, кога, защо и как са му вменени правомощия по чл. 92, ал. 2 от
ЗАвП. Твърди, че не е спазена установената форма. Твърди, че не е посочено точното
наименование на нарушения нормативен акт, като посочва други наредби със същата
номерация от 2002 г. В същата насока посочва, че е нарушено изискването на чл. 57 за
посочване на нарушените законови норми, докато в НП е посочено, че е нарушен
подзаконов нормативен акт. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, изразяващи се в непълнота на обстоятелства,
които да позволят извод, че пътникът не е бил предварително снабден с превозен документ,
като навежда довод, че е необходимо да бъде установено, че пътникът не е бил
предварително снабден с превозен документ и водачът не е изпълнил задължението си да
1
издаде документ за заплатена превозна цена. Твърди, че липсва нарушение, след като е
налице различие в глаголното време, описано в АУАН и НП – „…без: Водачът да е
издал….“, тоест за минал момент, докато санкционната разпоредба използва относно
сегашно време – „Който не издаде….“, тоест е необходимо това да е извършено към
момента на проверката. Твърди наличие на непълнота на АУАН и НП що се отнася до
точната самоличност на установеното лице, както и на намиращите се в автобуса още десет
лица. Твърди, че в несъответствие с целта на закона вменяването на конкретното нарушение
не му осигурява гаранция за защита правата и интересите му като гражданин на Р България,
като навежда съмнение, че евентуалното непритежаване и/или непредставяне на билети от
пътниците не е доказателство, че именно водача не ги е издал. Твърди незаконосъобразност,
изразяваща се в липса на мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и неизлагане на
мотиви за конкретно определената санкция.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в проведеното съдебно заседание,
както и не изпраща представител. С писмено становище повтаря аргументите си, изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна – РД „АА” гр. С., не изпраща представител в проведеното
заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е
подадена в законоустановения 7-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като
обжалваното НП е издадено на 15.01.2021 г., връчено е на жалбоподателя на 04.02.2021 г.,
което е видно от отбелязването на оригинал на НП, докато жалбата е постъпила в
деловодство на въззиваемата страна на 09.02.2021 г. /видно от поставения входящ номер/,
тоест в цитирани срок.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 284219, съставен
04.01.2021 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 13.35 часа в района на
гр. К., ул. „Л.ш.” на около 100м. от бензиностанция „BENT OIL“ с посока на движение към
с. П. управлява автобус Коетано Оптимо 2 К с рег. № СО **** ВН, кат. М3, собственост на
А.А. Т.а, като извършва обществен превоз на 10 бр. пътници по редовна автобусна линия от
областна транспортна схема, с маршрут от гр. С. за с. П., с час на тръгване 13.15 часа от гр.
С., с маршрутно разписание № 23107, въз основа на договор № 200/31.12.2018 г. и пътен
лист № 489589/04.01.2021 г. без: Въдачът да е издал документ за платена превозна цена на
пътник М.Л.П., находяща се в автобуса и пътуваща от гр. С. за гр. К..
Нарушението е квалифицирано по чл. 37а, т. 7 Наредба № 2/2002 г. на МТС.
Видно от оригинала на представения АУАН, същият е съставен от С.И.К., заемащ
длъжност „инспектор” при РД „АА” гр. С., в присъствие на свидетеля К.С.Б., за който е
2
отбелязано, че е присъствал при съставяне на АУАН. Актът е съставен срещу
жалбоподателя, предявен му, а така също му е връчен препис на 04.01.2021, което е
удостоверено с подпис от негова страна и е отбелязано изявление от негова страна
„Обжалвам“.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в
обжалваното наказателно постановление, като е направен извод, че не е приложима нормата
на чл. 28 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за
извършването на нарушението и целите по чл. 12 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие не са събирани гласни доказателства поради липсата
на каквото и да е оспорване на отразените в АУАН и НП факти, а възраженията се отнасят
преди всичко до тълкуване на отразените факти и правното им тълкуване.
Съдът приема за установено, че на 04.01.2021 г., жалбоподателят като водач на
автобус Коетано Оптимо 2 К с рег. № СО **** ВН, кат. М3, собственост на трето лице е
извършвал обществен превоз на пътници с маршрут С. – с. П., общ. К., съгласно утвърдена
транспортна схема, като около 13.35 часа е спрян за проверка от С.И.К. и К.С.Б., и двамата
служителите РД „АА” гр. С.. При проверката е било установено, че автобуса превозва десет
пътника, като за един от тях - М.Л.П., не е наличен документ, удостоверяващ заплащане на
превозна цена /билет, абонаментна карта или друг такъв документ/, поради което от страна
на С.К., заемащ длъжност „инспектор“ в структурата на АНО е съставен описания по-горе
акт за установяване на административно нарушение. Същият е бил предявен на
жалбоподателя и подписан от негова страна, като е отразено заявлението на жалбоподателя,
че ще обжалва.
Съдът намира, че тези обстоятелства са установени безспорно предвид липсата на
оспорване от страна на жалбоподателя и еднозначно отразяване на тези факти в АУАН.
Както бе отбелязано не са и налице спорове относно отразените фактически обстоятелства.
След преценка на обстоятелствата, отнасящи се провеждане на процедурата по ЗАНН
за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя съдът
намира, че при съставянето на обжалваното НП и АУАН не са допуснати съществени
нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от лица, оправомощени за тази дейност. Материалната компетентност на лицето
издало обжалваното наказателно постановление се определя от приложената заповед № РД-
08-30 от 24.02.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, с която на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвП е предоставено правомощие на
директор на РД „АА“ – т. 6 от заповедта, да издава наказателни постановления за извършени
нарушения на Закона за автомобилните превози. Налице са и доказателства – Заповед №
589/31.01.2020 г. на изпълнителен директор на ИА „АА“ за назначаване на издателя на НП
– лицето Ч.А.К. за директор на РД „АА“ С..
Материалната компетентност на актосъставителя произтича от длъжностното му
3
качество – служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на основание
чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 от ЗАвП, определящо контролните правомощия на тези служители,
като е представена длъжностна характеристика за заеманата длъжност от актосъставителя
С.И.К.. Предвид изложеното за издателя на НП и за актосъставителя следва да се приемат за
неоснователни възраженията за липса на компетентност при осъществяване на
административно наказателното производство. Идентичен извод може да се направи и
относно твърдението за неспазване на установената форма, след като АУАН и НП са
издадени в изискуемата се писмена форма, връчени са преписи на жалбоподателя, поради
което са неоснователни възраженията в тази насока.
Неоснователни са възраженията за непълно идентифициране на конкретния
нормативен акт, съдържащ правната норма, обозначена като нарушена в АУАН и НП. Както
в АУАН, така и в НП е посочено, че това е разпоредбата на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. на МТС, което според съда е достатъчно за точното идентифициране на този
нормативен акт, уреждащ условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Няма нормативен акт с този
номер, дата на издаване и идентифициран издател – МТС, означаващ Министерство на
транспорта и съобщенията.
Неоснователни са и възраженията основаващи се на използваното глаголно време и
различието му с начинът на използване в санкциониращата норма за да се направи извод, че
санкциониращата норма предвижда само неиздаване в момента на проверката. Без съмнение
превозът на М.Л.П. е осъществен без водачът да е издал документ, удостоверяващ
заплащане на превозна цена, като начинът на изразяване показва еднозначно, че това е
следвало да се случи в началния момент от превоза на този пътник, като това е и логичният
отговор на въпроса кога трябва да се издаде такъв документ. Без съмнение липсата на такъв
документ е налице и към момента на проверката, а е необходимо да бъде налице и до
завършване на превоза, като липсата му представлява именно нарушение на еднозначно
определеното задължение с разпоредбата на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за
водача на автомобил за обществен превоз на пътници, а именно: да издава документи за
платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива
документи. Санкциониращата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от ЗАвП предвижда санкция в
размер на 700 лева за този, който не издаде документ за платена превозна цена, без да
обозначава по някакъв задължителен начин момента на установяване нарушението – дали в
началото на превоза, когато без съмнение следва да бъде издаден документа, или по време
на превоза, а конкретното нарушение е налице осъществено в периода от началния момент
на пътуването на конкретното лице до края на превозът му.
Липсата на превозен документ у лицето М.Л.П. дава основание за извод, че именно
жалбоподателят, в качеството си на водач на превозно средство извършващо обществен
превоз на пътници не е изпълнил задължението си за издаване на необходимите документи
при извършвания превоз, при което самоличността на останалите пътници е без значение,
4
тъй като издаването на превозен документ – билет, в конкретния вид превоз не е свързано с
установяване самоличността на пътника. Като лице извършващо специфична дейност
жалбоподателя е длъжен да изпълнява задълженията, което са му вменени със законови
разпоредби и които са свързани със специфичната дейност, осъществявана от негова страна,
изискваща гаранции за защита правата на пътниците преди всичко, в каквато насока е
установено и изискването за задължително издаване на документ за запратена превозна
цена.
От правна страна съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава
на нарушението по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., след като от обективна
страна без никакво съмнение се установи, че на 04.01.2021 г. е извършвал обществен превоз
на пътници по автобусна линия гр. С. – гр. К. – с. П., при което не е издал документ за
заплатена превозна цена – билет, на М.Л.П. – пътник в автобуса, намираща се в
управляваното от негова страна превозно средство – Коетано Оптимо 2 К с рег. № СО ****
ВН, кат. М3, собственост на А.А. Т.а.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено и предвид формалния му
характер не изисква конкретно отношение към вредните последици, тъй като не се изисква
настъпване на такива, а е необходимо деецът да е съзнавал обективните признаци на
деянието – извършване на обществен превоз на пътници, и неизпълнение на едно от
задълженията му като водач на превозното средство да издаде документ, удостоверяващ
заплащане на превозна цена.
Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност, изразяваща се в необсъждане
на възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Макар и по-скоро формално АНО е
изложил мотиви в тази насока, като съдът намира, че в рамките на осъществявания съдебен
контрол, в това число и за наличие на предпоставките на чл. 28 не е налице
незаконосъобразност. Не може да се намери основание за извод, че е конкретния случай е
маловажен, след като легалното определение – чл. 93, т. 9 от НК, към което препраща
ЗАНН, изисква незначителност или липсата на вредни последици, каквито в случая няма и
не е предвидено настъпване на такива за осъществяване на състава на нарушението, а
липсват смекчаващи обстоятелства даващи основание за извод, че нарушението разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на този вид
нарушения. Регулирането на обществените отношения по обществен превоз на пътници са
категорични и спазването им е гаранция за превозваните лица в различни насока, като
конкретното нарушение неглижира тези интереси и ги поставя в опасност, което е дало
принципното основание на законодателя да предвиди изрична санкция за такъв вид
нарушения, дори и без да са настъпили конкретни вредни последици. Предвид точният
размер на предвиденото административно наказание по чл. 94, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е излишно обсъждането по чл. 27 от ЗАНН.
Предвид изложените по-горе изводи за липса на нарушения на административно-
производствените правила по осъществяване и ангажиране на административно-
5
наказателната отговорност на жалбоподателя и извода, че от негова страна е осъществен
състава на посоченото административно нарушение, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0000157/15.01.2021 г.,
издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с
което на ЕМ. П. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „О.г.“ № 3, на основание чл. 94,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 37а, т. 7 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6