№ 220
гр. Велико Търново , 14.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500199 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Р.Б., действаща лично и със съгласието на майка
си Т.Б., против Определение № 260056/ 07.04.2021 г. по Гр. дело № 34/ 2020 г. по описа
на ОС – Габрово, с което съдът е оставил без уважение молбата й за освобождаване от
заплащането на държавна такса, дължима за въззивното производство по подадената от
нея въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Счита, че определението
е незаконосъобразно, защото съдът вече веднъж е извършил преценка, че е материално
затруднена и я е освободил частично от задължението да заплати държавна такса и
това разрешение било важимо до приключване на делото във всички инстанции,
доколкото нямало промяна в обстоятелствата. Следвало да бъде съобразено, че в
случая ищец и жалбоподател е непълнолетно дете, което няма доходи, не притежава
имущество и съдът е задължен да следи служебно за запазване на неговите интереси.
Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и доказателствата по делото,
намира следното:
С Определение от 17.02.2019 г. ОС – Габрово е постановил частично
освобождаване на ищцата Р.Б., действаща лично и със съгласието на майка си Т.Б., от
заплащането на държавна такса, дължима за производството по предявените от нея
искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, като след преценка на събраните
доказателства и декларирани данни за имущественото състояние е приел, че са налице
предпоставките за освобождаване, визирани в чл.83 ал.2 ГПК. Съдът я е освободил за
сумата над 650 лв. от дължимата за двата кумулативно съединени иска държавна такса
1
в общ размер на 2650 лв. Първоинстанционното производство е приключило с
Решение № 260020/ 22.02.2021 г., с което съдът е уважил исковата претенция на Б. за
сумата 30 000 лв. и я е отхвърлил в останалата част – за разликата над 30 000 лв. до
претендирания размер от 65 000 лв. Срещу решението в отхвърлителната му част до
55 000 лв. е подадена въззивна жалба от Б., а в останалата му част то е влязло в сила
поради необжалването му. Съдът в процедурата по администриране на въззивната
жалба е оставил същата без движение с указания за внасяне по сметка на ВТАС на
държавна такса в размер на 500 лв. Процесуалният представител на жалбоподателката
е депозирал искане за изменение на разпореждането на съда, излагайки съображения,
че при определяне на дължимата държавна такса следва да се съобрази извършеното от
съда частично освобождаване от дължимите такси за производството, при което да я
освободи изцяло или евентуално да определи такса в размер на 125 лв. С обжалваното
определение съдът е оставил молбата без уважение.
Съдът намира частната жалба за частично основателна и не споделя изложеното
от ОС – Габрово в атакувания акт. Видно е, че декларираното от ищцата нейно и на
семейството й имуществено състояние е мотивирало първоинстанционния съд да я
освободи частично от заплащането на дължимата за производството държавна такса,
при което това освобождаване е за цялото съдебно производство до приключване на
делото, освен ако настъпи промяна в обстоятелствата, обосновали извода на съда, че
страната не разполага с достатъчно средства, за да упражни процесуалните си права. В
случая към настоящия момент в полза на жалбоподателя съществува вземане за сума в
значителен размер по влязлото в сила съдебно решение, но липсват доказателства той
да се е снабдил с изпълнителен лист за сумата или тя да му е заплатена доброволно от
насрещната страна. С оглед на това на този етап не може да се приеме, че е налице
промяна в обстоятелствата, която обуславя отмяна на освобождаването от
задължението за заплащане на държавна такса и изискване на такава в пълния дължим
размер. Видно е, че съдът е освободил ищцата от ¾ от дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство. Поради това и за въззивното производство тя
следва да бъде освободена при спазване на същото съотношение. При дължима
съобразно обжалвания интерес от 25 000 лв. държавна такса 500 лв., жалбоподателката
следва да бъде освободена за заплащането на сумата над 125 лв. Държавна такса в
размер на 125 лв. е дължима от нея като условие за редовност на въззивната й жалба.
По изложените съображения следва обжалваното определение да бъде отменено
частично, като жалбоподателката бъде освободена от задължението за заплащане на
държавна такса по сметка на ВТАС за сумата над 125 лв. Делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260056/ 07.04.2021 г. по Гр. дело № 34/ 2020 г. по
описа на ОС – Габрово в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р.Б.,
действаща лично и със съгласието на майка си Т.Б., за освобождаване от заплащането
на държавна такса, дължима за въззивното производство по подадената от нея въззивна
жалба срещу Решение № 260020/ 22.02.2021 г. по делото, за сумата над 125 лв. до 500
лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК Р.Б., действаща лично и със
съгласието на майка си Т.Б., от задължението за заплащане на държавна такса,
дължима за въззивното производство по подадената от нея въззивна жалба срещу
Решение № 260020/ 22.02.2021 г. по Гр. дело № 34/ 2020 г. по описа на ОС – Габрово за
сумата над 125 лв. до 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ВРЪЩА делото на ОС – Габрово за администриране на въззивната жалба по Гр.
дело № 34/ 2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок, считано от връчване на препис от него на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3