№ 14706
гр. София, 27.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110101845 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕООД, с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу "фирма" АД, чрез ТП на дружеството в РБ, регистрирано при
БТПП, е предявен иск по чл. 7, §1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, вр. чл. 99 ЗЗД
за сумата 600,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет ТК157 по
маршрут И. – Маями от 21.12.2022 г., като свързващ полет по направление София – И.
- Маями, ведно със законна лихва за период от 19.04.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума по ч.гр.д. № 20465/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че трето за настоящия спор лице /И. К. М./ е закупило билет за
дестинация София-И.-Маями, като свързващият полет – И. – Маями с дата на
планирано излитане 21.12.2022 г. в 01:50 ч. е следвало да пристигне крайната
дестинация на 21.12.2022 г. в 06:40 ч. Твърди се в деня на излитане полетът да е бил
отменен, за което обстоятелство пътникът не е бил уведомен. На 08.01.2023 г. И. К. М.
изпратила чрез ищеца съобщение до "фирма" АД с искане да заплати дължимото
обезщетение, а на 28.02.2023 г. цедирала вземането си на ищеца, когото и
упълномощила да уведоми длъжника за извършената цесия. На 08.03.2023 г.,
длъжникът бил уведомен, като му бил предоставен срок за доброволно изпълнение, но
плащане не постъпило, което обстоятелство обусловило правния интерес от търсене на
съдебна защита. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
фирма" АД, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Ответникът
поддържа, че полетът е бил отменен още на 15.11.2022 г. в 23:33 ч. /т.е. повече от
месец преди планираното време за излитане/, а не в деня на излитане, както се сочи в
исковата молба. Не се оспорва, че пътникът е закупил билет по направление София-И.-
1
Маями, но се твърди, че е бил уведомен за отмяната на полета повече от две седмици
преди планираната дата на осъществяването му на имейл адрес *** на 15.11.2022 г., в
23:37 ч., както и чрез текстово съобщение, изпратено на телефонен номер +***, които
данни за контакт са били предоставени от пътника при закупуването на билета за
полета. Уточнява, че билетът е бил издаден чрез една и съща резервация с билет на
друго физическо лице /И. С./. Излага подробни съображения относно обстоятелството,
че посоченият имейл се използва от лицето, цедирало процесното вземане на ищеца, с
оглед което и следвало да се приеме, че пътникът е бил редовно уведомен за отмяната
на полета своевременно. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски за
производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно
сключен договор за въздушен превоз за конкретен полет, по който ответникът се е
задължил на съответната дата в рамките на уговореното време да изпълни уговорения
полет до съответната дестинация, в това число и закупуването от страна на цедента на
самолетен билет за полета; отмяната на полета; размера на обезщетението, дължимо от
превозвача, както и сключването на валиден договор за цесия, с който вземането е
било прехвърлено.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по
извършване на превоза, а с оглед възраженията си, заявени с отговора – дали и кога
пътникът е бил информиран за отмяната на полета /чл.5, §4 от Регламент № 261/2004
г./.
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството
по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото са отделени следните
обстоятелства:
- закупуването на билет от И. М. за планирания за осъществяване на 21.12.2021
г. полет ТК157 по маршрут И. – Маями, като свързващ полет по направление София –
И.-Маями;
- отмяната на полета от ответника;
- сключването на договор за цесия за процесното вземане, с който същото е
прехвърлено в полза на ищеца;
- уведомяването на ответника за цесията;
- разстоянието между точките на излитане и кацане (над 3500 км.).
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за
причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните
хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при
всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по
различен начин.
„Полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт,
осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (Решение на СЕС
от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-173/07).
Съгласно чл. 5, б „в“ от Регламента при отмяна на полет пътниците имат право
на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са били
информирани за отмяната на полета минимум две седмици преди началото на
полета по разписание. Съгласно параграф 4 тежестта на доказване във връзка с
2
въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху
опериращия въздушен превозвач.
В случая спорно между страните е дали пътникът (праводател на ищеца по
договора за цесия) е бил уведомен от страна на превозвача за отмяната на полета поне
две седмици по-рано преди предвидената дата на осъществяване на същия, а именно
не по-късно от 06.12.2022 г., като ответникът твърди уведомяване да е било
осъществено на 15.11.2022 г.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и заключението
на съдебно-техническата и компютърна експертиза, изготвена от вещото лице Н. К., че
в електронната система на ответника, чрез която се следят графиците на полетите, е
отразено, че полет № 157/21.12.2022 г. на Турски авиолинии с час на излитане от И. в
01:50 ч. и час на кацане в Маями в 06:40 ч. е бил отменен на 15.11.2022 г. Тази
информация експертът е констатирал, че се потвърждава също и от изпратените
уведомления за отмяната на полета, а също и от подробните журнални записи
(логове), извлечени от електронните системи на Турските авиолинии по процесната
резервация. Установява се също така, че резервацията е била направена по електронен
път на 19.09.2022 г. за пътници, както следва: „Mr Ivaylo Sivinov, Ms Ivelina
Maradzieva”, а стойността й е била заплатена с платежен инструмент (карта), с номер,
завършващ на 0227. Закупени са били билети за четири полета: София – И., И. –
Маями, Маями – И., И. – София. По време на извършване на резервацията са били
предоставени следните данни за контакт с пътниците: телефонен № +*** и имейл
адрес: **********@*****.***. На следващо място вещото лице е установило наличие
на логове за изпратени кратко текстово съобщение и имейл съобщение на 15.11.2022 г.
В системата за изпращане на съобщения до пътниците са отразени като успешно
изпратени на 15.11.2022 г. чрез кратко текстово съобщение до посочения мобилен
номер и имейл известяване на посочения имейл адрес, с които лицето за контакт по
резервацията е известено, че полет TK0157/21.12.2022 г. по маршрут И. - Маями е
отменен. Експертът не е открил данни, сочещи, че по някаква причина съобщенията за
отмяна на полета не са били доставени на адресата, до който са изпратени. Вещото
лице е осъществило преглед на електронната поща, посочена като електронен адрес за
контакт при извършената резервация, като в съдържанието й не е открито изпратеното
от ответника на 15.11.2022 г. съобщение за отмяна на процесния полет. Видно е обаче
от допълнението на вещото лице К. към СТКЕ, че при извършване на търсене в
съдържанието на пощенската кутия по конкретната резервация, а именно: SIKSHD, са
били получени електронни съобщения от „Турски авиолинии“ на 19.09.2022 г., на
20.09.2022 г., на 03.02.2023 г., а на 22.02.2023 г., билетите за полетите по процесната
резервация са били изпратени като прикачени файлове на трето лице. Видно е също,
че в съдържанието на това писмо фигурира датата 15.11.2022 г.
От изявленията на вещото лице К. и разясненията му относно изготвеното
заключение, направени в проведеното на 05.06.2024 г. открито съдебно заседание,
съдът приема, че данните от системата на ответника са достатъчни, за да се провери
достоверността на имейл съобщенията, доколкото в хипотези, в които имейл
съобщението не пристига при получателя, се получават грешки, данни за които се
записват в системата, а в случая такива грешки не са били открити, вкл. не е открито
съобщение за липсваща пощенска кутия, за пълна пощенска кутия, нито за прикачен
файл, който е над допустимия размер. Експертът е пояснил, че ако такава „грешка“ при
комуникация между имейл системите е била налице, тя надлежно се отбелязва, като
се записва заедно с изпратеното съобщение. Същевременно вещото лице е пояснило,
че имейл адресът, предоставен от пътника по време на резервацията, е лична пощенска
кутия, в която не остава следа при изтрити електронни съобщения.
3
Заключението на вещото лице по съдебно-техническата и компютърна
експертиза настоящият съдебен състав кредитира като обективно изготвено от
специалист, притежаващ необходимите специални знания из областта на техническите
науки, отговарящо в пълнота на поставените задачи и изясняващо правнорелевантните
за спора факти. Не възникват съмнения в правилността на направените от експерта
изводи за фактите, предвид което съдът дава вяра на заключението и ползва същото
при изясняването на делото от фактическа страна.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай ответникът е
установил в производството основателността на възражението си по чл. 5 от
регламента, че не дължи обезщетение на пътника във връзка с отменения полет,
доколкото своевременно, а именно още на 15.11.2022 г., е уведомил цедента за
отмяната на полета, във връзка с която се претендира обезщетение в размер на
процесната сума.
Следва да се допълни, че съдът отчита обстоятелството, установено по делото,
че резервацията за полета е извършена за сметка на цедента, съответно при
сключването на договора за превоз пътникът доброволно е предоставил два
комуникационни канала за контакт с него. Използвайки същите, ответникът е
уведомил за отмяната на полета. Липсва оспорване от страна на ищеца краткото
текстово съобщение, изпратено до мобилния номер, предоставен от пътниците, да не е
било получено. По отношение на изпращането и получаването на имейл съобщения от
ответника на посочения от пътниците електронен адрес, съдът намира за необходимо
да посочи още веднъж, че от допълнението на заключението на вещото лице К. (л. 128
от делото) е видна екранна снимка, съгласно която на същия електронен адрес в
периода 19.09.2022 г. – 03.02.2023 г. са получавани имейл съобщения от ответника във
връзка с процесната резервация. Ето защо и съдът намира, че пътникът е предоставил
валидни канали за комуникация, на които ответникът е установил да е изпратил
своевременно известия за отмяната на полета. Не са налице данни както текстовото
съобщение, изпратено до мобилния номер, така и имейл съобщението, изпратено до
електронната поща, да са върнати на подателя им с грешка или известие за
неуспешното им доставяне.
За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, съдът съобразява
още, че от страна на ищеца не е оспорено обстоятелството, че във връзка с процесната
резервация пътникът М. се е съгласила да бъде уведомявана чрез съобщения на
посочените канали (мобилен номер и имейл адрес). Ето защо и съдът приема, че ако
пътникът не е узнал за изпратените му валидно съобщения относно отмяната на
полета, напр. поради проявена небрежност от страна на титуляря на мобилния номер
или на пощенската кутия, то последното не би могло да обуслови възникване на
отговорност за превозвача на основание чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. Не би
могло да се очаква ответникът да извърши нещо повече от действията, които по делото
е установено, че е предприел за уведомяване на пътниците по резервацията за
отменения полет. Ето защо и неоснователни са доводите на ищеца, наведени в
писмената му защита, депозирана по делото, че възражението на ответната страна за
своевременно уведомяване на пътниците за отмяната на полета, не било установено
пълно и главно. Съдът не споделя същите, основавайки се на всички доказателства,
събрани в производството, вкл. и на разясненията на вещото лице, направени в
съдебните заседания.
Във връзка с доводите на ищеца, че било възможно ответникът да е
манипулирал системите си, тъй като ако е било получено съобщение за грешка относно
получаването на изпратения на предоставения при резервацията електронен адрес,
същото би могло да е изтрито, съдът намира за необходимо наред с изложеното да
4
допълни, че от една страна вещото лице по СТКЕ е посочило, че не се е натъкнало на
данни, които да породят у него съмнение за такива действия. От друга страна, ищецът
не твърди и не оспорва, че предоставеният мобилен номер за връзка с пътниците, до
който ответникът е изпратил кратко текстово съобщение, е валиден канал на
комуникация. От направените от страна на ищеца други оспорвания също не става
ясно как според него би могъл ответникът да манипулира записите във връзка с
изпращането на това текстово съобщение. Действително по делото не е установено
лице, имащо достъп до личната пощенска кутия, обслужваща процесния имейл адрес,
съзнателно или несъзнателно да е изтрил изпратеното от ответника електронно
съобщение за отмяната. Анализирайки обаче в съвкупност и взаимовръзка всички
доказателства, приети в производството, при установяване на факта, че на този имейл
адрес съобщения от ответника във връзка с процесната резервация са получавани
както преди, така и след датата 15.11.2022 г., кредитирайки обясненията на вещото
лице К., съдът намира, че възражението на ответника за своевременно известяване за
отмяната на полета, е основателно и доказано и същото изключва възникване на
отговорност за обезщетение на пътника по реда на Регламента.
След като в полза на пътника И. М. не е възникнало вземане за обезщетение по
чл. 7 от Регламента, същата като цедент по договора за цесия, сключен с ищеца, не е
прехвърлила надлежно съществуващо вземане, с оглед което и предвид изложените
по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира иска за неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът.
Съобразно представените доказателства съдът приема за реално сторени
разноските за заплатен депозит за изготвяне на СТКЕ от 450 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 762,30 лева с вкл. ДДС. Ищецът е заявил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед
конкретната невисока фактическа и правна сложност на спора и извършените по
делото процесуални действия. Ето защо и тези разноски следва да бъдат намалени до
сумата от 540 лева с вкл. ДДС (450 лева без ДДС) или общо в тежест на ищеца да се
възложи сумата от 990 лева.
За заповедното производство ответникът не претендира разноски в качеството
си на длъжник по същото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес:
/населено място/ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу "фирма" АД, акционерно
дружество, регистрирано в Търговската палата – И. с № ***, действащо чрез ТП
„фирма“, вписано в регистъра на БТПП с БУЛСТАТ: ***, със съдебен адрес: /населено
място/ иск по чл. 7, §1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата
600,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет ТК157 по маршрут И. –
Маями от 21.12.2022 г., като свързващ полет по направление София – И. - Маями, за
която сума по ч.гр.д. № 20465/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 17474/19.06.2023 г.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен
адрес: гр. /населено място/ да заплати на "фирма" АД, акционерно дружество,
регистрирано в Търговската палата – И. с № ***, действащо чрез ТП „фирма“, вписано
в регистъра на БТПП с БУЛСТАТ: ***, със съдебен адрес: /населено място/ сумата от
990 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6