Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 29.10.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На
единадесети октомври Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 182 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на „Ю.“ ЕООД адв. В. Г. заявява, че ищцовото дружество предявява
исковата си претенция срещу А.Д.Г., ЕГН **********, въз основа на договор за
цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Г." ООД,
ЕИК ***, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К."
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора.
Твърди, че „Ю." ЕООД,
ЕИК *** е встъпил в правата си на кредитор, въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Сочи, че съгласно чл. 29
от Общите условия на мобилния оператор 29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка.
Заявява, че между
кредитора „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК *** и А.Д.Г., ЕГН ********** бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от
26.05.2016. г., с който потребителят добавил за ползване мобилен номер *** по
избран тарифен план VIVACM Smart L,
с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца,
като била добавена услугата +BG&Europe L
и удвоени МВ на максимална скорост VIVACM Smart за 1,99 лв. с ДДС.
На същата дата абонатът
подписал лизингов договор за устройство SONY XPERIA M4
AQUA, № ***, посредством
24 лизингови вноски в размер на 8,90 лв. с ДДС.
Въз основа на сключените
договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ***,
между ответника А.Д.Г., ЕГН ********** и „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК *** били
издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна
съобщителна услуга, а именно: *** г. за периода от 15.08.2017 г. до 14.11.2017
г., заплатена от абоната след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Заявява, че абонатът е
потребител и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за последователни
отчетни месеци - за месец 09/2017г., 10/2017 г. и за месец 11/2017г. Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер.
Твърди, че незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на БТК /чл. 50 от
ОУ, във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща
в срок дължимите суми за предоставените услуги/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Заявява, че при неспазване на което и да е
задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал
по клиентски номер № ***, крайна фактура № *** от 15.12.2017 г., с начислена
обща сума за плащане.
В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер, от който дружеството-ищец претендира неустойка в
редуциран размер от 74.97 лв. Фактурирана е цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
52.22 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периоди, която не е предмет на настоящото производство.
Датата на деактивация на
процесния абонамент била 30.11.2017г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване
на абонаментите VIVACM Smart L,
+ +BG&Europe L и
удвоени МВ на максимална скорост VIVACM Smart за мобилен номер *** до 26.05.2018 г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.05.2016. г., за който номер
абонатът бил задължен за лизингови вноски в размер на 8,90 лв., всяка, които
лизингови вноски за месец 09/2017 г., 10/2017 г. и 11/2017 г. били фактурирани
при фактурите за незаплатена далекосъобщителна услуга/месечен абонамент,
съгласно общите условия.
Неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 2 от
стр. 5/6/7
Претендираната сума била
формирана като сбор от неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 74.97 лв. и оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на общо
52.22 лв.
Твърди, че цената на иска
представлява сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за
забава и бил посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор /заявител по чл.410 ГПК/.
Сочи, че представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, която не е заплатил в
указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на
претендираната неустойка.
Заявява, че между длъжника
и „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК ***, валидно са действали гореописаните договори, по
които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му
фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на
абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Б.Т.К." ЕАД,
ЕИК *** да прекрати предсрочно гореописания договор на 30.11.2017 г. и да
претендира неустойка в размер на 74.97 лв., уговорена в т. 2 от стр. 6 от
договора: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за
конто договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг) ", представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както
следва: 3x24.99 лв. лева без ДДС или общо 74.97 лв., за което била издадена
крайна фактура *** г., за периода от 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г.
Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Твърди, че точното
изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката
изпълнява и наказателна функция. Кредиторът може да претендира неустойката и
когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да
прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите.
Предвид гореизложеното
счита, че абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключените договори.
По отношение на
договора за лизинг.
Сочи, че съгласно чл. 21
от Общите договорни условия на „Б.Т.К." ЕАД за лизинг на устройства: „21.
Месечните лизингови вноски се фактурират от Лизингодателя и се заплащат от
Лизингополучателя едновременно с изпълнението на неговите задължения по
договора за електронни съобщителни услуги съгласно сроковете, условията и
начина за тяхното плащане."
Освен това, поради
прекратяване договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание чл. 38, от общи договорни условия на Б.Т.К. ЕАД за лизинг
на устройства, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство SONY XPERIA M4 AQUA, № ***, били обявени за предсрочно изискуеми.
Поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове, дължими към оператора месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание Общите условия към договора
за лизинг, при което месечните вноски и друга плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания
били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
12/2017г., когато била издадена крайната фактура/кредитна сметка № *** г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство GSM
SONY XPERIA M4 AQUA, № *** се дължи цената в размер на 53,40 лв. лева
след месец 12/2017 г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизигови вноски, е от м. 12/2017 г., когато е издадена крайната
фактура до изтичането на договора, сключен за 24 месеца на 26.05.2016 г., а
именно м.05/2018 г., при което в заявената сума от 52.22 лв. били включени общо
6 броя предсрочно изискуеми вноски по 8.90 лв., като дружеството се отказва от
разликата в размер на 1,18 лв.
Пълномощникът на ищцовото
дружество заявява, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация,
се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефони услуги. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Сочи, че при
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Неустойката е начислена,
съобразно изрично договореното. Т.нар.
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ
към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях,
ако е имало такива.
Заявява, че съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
(чл. 25 и чл. 35 от ОУ). Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. (чл. 29 от ОУ)
В конкретният случай
ответникът А.Д.Г., ЕГН ********** е подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвал е мобилен номер ***, не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадена му била фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
От правна страна:
И двата договора за цесия
са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за
страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма законово ограничение
по чл. 99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е.
дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го
брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът
извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно
от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно
страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия
договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Г." 00Д, е дадена
легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация
за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за
цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в
чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо конто цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за конто се обработват.
С оглед на посоченото, с
настоящата искова молба представя и моли да се приеме извлечение от Приложение
№ 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
„БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Г." ООД е собственик на вземането
спрямо А.Д.Г., ЕГН **********, което впоследствие е било включено и във втория
договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Г." ООД и „Ю." ЕООД. С
настоящата искова молба представя и моли да се приеме извлечение от Приложение
№ 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г.
„С. Г. Г." ООД е прехвърлител, а „Ю." ЕООД е собственик на вземането
спрямо А.Д.Г., ЕГН **********.
Относно уведомяването
на длъжника за сключените цесии:
Твърди, че съгласно чл. 6,
ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „Ю."
ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента, във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова
пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез
свой пълномощник.
Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г. Г." ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата
молба на длъжника, към която са приложени и документа удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение
№ 3/16.04.2014г. по т.д. М 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение М 78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за правилна
съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се
счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е
приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е
посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Г." ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към
исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл. 6 от договора от
01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен
да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че А.Д.Г.,
ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Г."
ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва
формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането
са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,
за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Сочи съдебна практика.
Заявява, че в конкретния
случай, длъжникът-ответник А.Д.Г., ЕГН ********** не е изпълнил задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и
към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ако са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК моли съда да постанови неприсъствено
решение спрямо ответника.
С оглед гореизложеното
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника А.Д.Г. ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК *** в размер на 127,19 лева – представляваща неустойка по
договор за електронни съобщителни услуги в размер на 74,97 лева и оставащите
незаплатени лизингови вноски в размер на 52,22 лева по договор за лизинг,
сключен между „БТК“ ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира присъждането на разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. И. Д., в
качеството ѝ на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита подадената искова молба за допустима и
редовна, но изцяло неоснователна и недоказана, с оглед изложените в нея факта и
обстоятелства и приложените писмени доказателства.
Излага следните съображения:
1. Исковата молба е предявена от „Ю."
ЕООД, в качеството на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г., с който цедентът „С.Г.Г." ООД му прехвърля свои вземания от
трети физически и/или юридически лица на обща стойност 70 000 418,53 лева.
В исковата молба се твърди, че сред
тези вземания е и това на цедента спрямо доверителя ѝ, видно от
Извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. От последното
(въпреки допуснатите терминологични неточности, налични не само там, но и в
целия посочен по-горе договор за цесия, в който понятията „цедент" и
„цесионер" са изцяло объркани и хаотично използвани), може да се направи
обосновано предположение, че вземането на цедента „С.Г.Г." ООД спрямо
доверителя ѝ към 01.10.2019 г. и прехвърлено на цесионера „Ю." ЕООД
на тази дата е в размер на 127,19 лева и произтича от „договори за мобилни
услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях". Посочва се, че
вземането на С.Г.Г." ООД спрямо А.Д.Г. е придобито от това дружество от
„БТК" ЕАД на основание сключен между тях Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г. Цитираният договор е приложен към исковата
молба, като съгласно чл. 2 от същия с него цедентът „БТК" ЕАД прехвърля на
цесионера С.Г.Г." ООД вземанията, произтичащи от договорите, описани в
Приложение № 1, което приложение от своя страна е неразделна част от този
договор. Същото обаче не е приложено към исковата молба, както не е приложено и
извлечение от него, от което да може да се установи по категоричен начин както
че „БТК" ЕАД е прехвърлило на С.Г.Г." ООД свое вземане спрямо моя
доверител, така и в какъв размер, с какви принадлежности и на какво основание е
възникнало то.
В тази връзка, отбелязва, че по отношение
на първия договор за цесия от 16.10.2018 г. въобще не са налице данни какви
вземания са били прехвърлени от мобилния оператор към цесионера "С.Г.Г."
ООД, като от представеното с исковата молба "извлечение от Приложение № 1
към договор за цесия от 01.10.2019г." също не се установява предмета на
втория договор за цесия, от който ищецът черпи правата си на кредитор. Съгласно
разпоредбата на чл.180 ГПК, посоченото "извлечение", като частен
документ, съставлява доказателство единствено за това, че лицето, което го е
подписало е направило посоченото в него изявление, но това изявление няма
обвързваща доказателствена сила по отношение на твърдения факт. Отбелязва също
така, че това "извлечение" е негодно доказателство по смисъла на ГПК,
тъй като направените в него изявления имат характер на свидетелски показания, а
съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК недопустими са свидетелски показания за
установяване на писмени съглашения, в конто страната, която ангажира
показанията, е участвала.
От извлечение от Приложение № 1 към
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. е видно, че е
прехвърлено вземане спрямо А.Д.Г. в размер на 127,19 лева и че това вземане
произтича от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени
неустойки по тях.
Предвид това, както и с оглед
основният правен принцип, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото
притежава, то счита, че от представените писмени доказателства не може да се
установи, че ищецът е придобил претендираното вземане спрямо доверителя
ѝ. В този смисъл сочи съдебната практика, постановена по сходни правни
казуси - Решение № 957 от 13.06.2016 г. по гр. д. № 780 / 2015 г. на IV състав
на Районен съд - Бургас, Решение 7649 от 12.11.2019 г. нов. гр. д. № 15303/2018
г. на Възз. IV-д
състав на Софийски градски съд.
На следващо място счита, че не е
налице и надлежно уведомяване на длъжника за твърдените в исковата молба и
извършени цесии на вземането спрямо него. Въпреки цитираната в исковата молба
съдебна практика, към нея е представено единствено уведомление, от „БТК"
ЕАД, действащо чрез пълномощника си С.Г.Г." ООД и „Ю." ЕООД. Съгласно
чл. 5, изр. 2 от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г.
цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента, но за
своя сметка, като за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно (Приложение 2
към договора) на цесионера, да подписва съответните уведомления до длъжниците
по вземанията. Такова пълномощно не е представено към исковата молба.
Сочи за аналогично и положениeто по отношение на втория Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., съгласно чл. 6, ал. 2 на който
„Цесионерът се задължва да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както
и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и
за негова собствена сметка." Отново липсват данни за надлежното
уведомяване на ищеца като цесионер да съобщи на длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им спрямо цедента.
Поради посочените съображения счита,
че в настоящия случай не е налице надлежно уведомяване на доверителя ѝ за
извършената цесия, което води до неоснователност на ищцовата претенция.
Счита предявените искове са
неоснователни и поради това, че „Ю." ЕООД, в качеството на цесионер по
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. предявява повече
права, отколкото е получило въз основа на твърдяното от него прехвърляне на
вземания.
Видно от Извлечение от Приложение № 1
към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., вземането на
„С.Г.Г." ООД спрямо доверителя ѝ, произтичащо от договори за мобилни
услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях, подписан и преди
датата на цесиата, е в размер на 127,19 лева. От това прави извода, че именно в
този размер е цялото прехвърлено вземане и то включва както главници,
евентуално лихви по подписали договори за мобилни услуги и лизингови договори,
то и вече начислените неустойки по тях. В този смисъл „Ю." ЕООД има право
да претендира единствено сума в този размер, но не и по-голяма от нея, като
това вече е сторено преди предявяване на настоящата искова молба, респективно
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа
на което е било образувано ЧГД № 3026/2020г. на Казанлъшки районен съд.
Сочи, че със заявление от 03.12.2020г.
„Ю." ЕООД е поискало от Казанлъшкия районен съд да му бъде издадена
заповед за изпълнение срещу А.Д.Г. за сумата от 94,54 лева главница, 27,48 лева
мораторна лихва за забава за периода 01.12.2017г. до 13.10.2020г., начислена
върху фактура № ***. и законната лихва за забава върху главницата, считано от
29.10.2020г. до окончателното изплащане на главницата. Посочено е в
заявлението, че претендираното вземане произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнение по договори за предоставяне на мобилни услуги с „БТК" ЕАД от
26.05.2016 г. съгласно фактури №№ ***г., за периода от 15.08.2017г. до
14.11.2017г. по Договор за цесия от 01.10.2019г. Въз основа на заявлението било
образувано ЧГД № 2647/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд и издадена
Заповед № 260248/30.10.2020г. за изпълнение на претендираното парично
задължение. Заповедта е връчена на доверителя ѝ като непосредствено след
това той се е свързал с взискателя и са се договорили той да заплати по негова
сметка сумата от 300 лева, с което всички претенции на дружеството спрямо него
ще се считат погасени. Ответникът е заплатил посочената сума, представил е
вносната бележка по делото с молба от 25.11.2020г., след което съдът е
постановил определение за обезсилване на заповедта от 23.12.2020г.
Определението е връчено на „Ю." ЕООД на 06.01.2021г., не е обжалвано в
законоустановения срок, поради което и е влязло в сила.
Предвид изложеното счита, че с
изпълнение на посочената по-горе заповед за изпълнение доверителят ѝ е
заплатил всички дължими от него суми спрямо ищеца и повторното им претендиране
от негова страна се явява неоснователно.
Отделно от това счита, че
претендираната с настоящата искова молба неустойка представлява акцесорно
вземане, което по силата на чл. 119 от ЗЗД се е погасило с погасяване на
главното вземане, макар и давността за него да не е изтекла. Видно от
приложените към исковата молба 4 броя фактури, главното вземане на „БТК"
ЕАД спрямо ответника за неизпълнението му на сключения между тях Договор за
предоставяне на мобилни услуги е вземането именно по фактурите, цитирани
по-горе (фактури №№ ***г.), което е претендирано, респективно изпълнено по ЧГД
№ 2647/2020г. на КРС. „Ю." ЕООД е имало възможността към онзи момент да
претендира и неустойка, но не го е направило, а с извършеното от доверителя
ѝ плащане това право се е преклудирало и предявяването му с настоящата
искова молба е изцяло неоснователно.
Заявява, че така предявената искова
молба поражда множество въпроси, които не получават отговор чрез анализ на
приложените към нея писмени доказателства. Така например към молбата не са
приложени нито договора на „БТК" ЕАД с ответника за предоставяне на
мобилни услуги, нито този за лизинг на мобилно устройство, от които ищецът
твърди, че черпи правата си. Приложени са единствено 4 броя фактури и Общи условия
на договора между „БТК" АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената електронна съобщителна мрежа на дружеството, но тези документа не
дават яснота нито за вида, нито за размера на претендираните вземания.
Твърди, че в исковата молба се сочи, че
въпросният договор е прекратен на 30.11.2017г., като тази дата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичане на предвидените в
месечните фактури срокове за плащане, но това не се установява от нито едно от
представените писмени доказателства. Тази дата не само че не фигурира в
крайната фактура - № ***., на която ищецът основава претенцита си, но и остава
неизяснен въпросът защо след като ответникът е спрял плащанията по договора
през месец август 2017г. и не е заплатил Фактура № ***. с краен срок за плащане
02.10.2017г., то договорът му с оператора не се счита за прекратен именно от
тази дата. Това поставя въпроса дали тези три фактури - фактури №№ ***. не
съставляват начисляване именно на твърдяната неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси. От представените писмени доказателства счита, че това
безспорно е така и тази неустойка към момента на предяване на ищцовата
претенция е заплатена в пълен размер от доверителя ѝ. Аргумент в подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че в последно издадената и представена
Фактура № ***. са начислени неустойки в общ размер на 185,48 лева, които
представляват стойността на отстъпките, направени от оператора, съгласно
сключения договор за предоставяне на мобилни услуги, калкулирани са сумите по
предходните три фактури в общ размер на 94,54 лева и стойността на дължимото
плащане по договора за лизинг в размер на 52,22 лева.
Твърди, че Фактура № ***. и отразените
в нея суми са още един аргумент в подкрепа на изложеното по-горе, че към
момента на извършване още на първата цесия дължимите неустойки по Договора на
БТК с доверителя ѝ вече са били начислени и БТК евентуално е прехвърлило
на „С.Г.Г." ООД вземане в размер на 127,19 лева, включващо всички
компонента на вземанията - главници, лихви, обезщетения, неустойки и прочее. В
противен случай счита, че необясним остава факта защо „Ю." ЕООД не е
претендирало всички начислени с тази последна фактура обезщетения и неустойки
още с първото заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е било
образувано ЧГД № 2647/2020г. на КРС. Посочва
се на страница 7 от исковата молба, че в Приложение 1 към договора за цесия, от
който ищецът черпи правата си, вземането на дружеството спрямо моя доверител е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. Видно от
извлечението от него обаче, в същото е посочена единствено сумата като
окончателна стойност, без да има индивидуализация на отделяйте компонента, от
която да се направи обоснован извод, че в сумата от 127,19 лева, прехвърлена с
договора, се включват именно 74,97 лева неустойка по договор за електронни
съобщителни услуги и 52,22 лева незаплатени вноски по договор за лизинг.
Твърди се в исковата молба, че
незаплащането в срок на издадените от оператора фактури е обусловило правото на
„БТК" да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Това
обстоятелство обаче също не се установява от документите към исковата молба. От
приложените към нея Общи условия е видно, че БТК има право да прекрати договора
едностранно при неплащане в срок на дължимите от абонатите суми, но с 30-дневно
писмено предизвестие (чл. 50. 6), а данни за такова предизвестие липсват и не
са представени от ищеца.
С оглед изложеното счита, че
единственият логичен и обоснован извод, който може да се направи, въз основа на
представените по делото доказателства е, че дори „Ю." ЕООД да е придобило
вземане, произтичащо от сключен между ответника и „БТК" ЕАД договор, то
размерът на това вземане е 127,19 лева. То е погасено в размер на 122,02 лева с
плащането по Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2647/2020г.
на КРС, а в останалия си размер от 5,17 лева - погасено на основание чл. 119 от ЗЗД в случай, че тази сума представлява неустойка.
Заявява, че претендираните с исковата
молба суми не кореспондират с нито една от сумите, посочени в крайната Фактура
№ ***., издадена от „БТК" ЕАД, поради което намира тази претенция за
напълно необоснована. Счита за необясним
и факта защо ищецът не е заявил цялата си претенция още с подаването на
първоначалното заявление за издаване на заповед за изпълнение, а е решил да
претендира тези неустойки в един по-късен момент. Счита категорично, че това се
дължи на факта на бързото и своевременно плащане от страна на доверителя
ѝ по издадената спрямо него заповед за изпълнение по ЧГД № 2647/2020г.,
което е създало впечатление у ищеца, че ответникът би платил същата сума
безпроблемно още веднъж.
Счита, че в случая се касае за
злоупотреба с права, тъй като от една страна се претендират вземания, които не
са получени чрез твърдените две цесии, а от друга страна получените такива вече
са заплатени. Не на последно място отбелязва, че по силата на чл. 143, ал. 2,
т. 5 във вр. с ал. 1 от Закона за защита на потребителите в случая се касае и
за неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като се предвижда
необосновано висока неустойка при неизпълнение от страна на абонатите на
техните задължения. Това от своя страна води до нейната нищожност, респективно
отново до неоснователност на предявения иск в частта му, с която такава се
претендира.
С оглед изложените съображения и въз
основа на приложените към исковата молба писмени доказателства намира същата за
неоснователна, необоснована и недоказана, поради което моли съда да остави без
уважение предявения с нея иск по чл. 422 от ГПК. Претендира присъждането на
разноски. В съдебно заседание адвокат И. Д. моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело №3026/2020 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №260463/04.12.2020г. срещу
длъжника А.Д.Г. за изпълнение на парично задължение, за сумите : 127.19 лева
главница, ведно със законната лихва
върху главницата от 03.12.2020г. до изплащане на вземането, както и 205 лева
разноски. Посочено е че вземането произтича от следните обстоятелства : Неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата 26.05.2016г.,
с договор за лизинг от същата дата, обективирано във фактура №***., сключен
между длъжника А.Д.Г. и „Б.Т.К.“ ЕАД,
ЕИК ***, което вземане е
прехвърлено на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК
*********, с договор за цесия от дата 16.10.2018г., което от своя страна го е
прехвърлило на „Ю.” ЕООД, ЕИК *** с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника А.Д.Г., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3026/2020 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г., с който "Б.Т.К." ЕАД, в качеството на
цедент, прехвърля на "С. Г. Г." ООД, в качеството на цесионер,
вземания, съдържащи се в Приложение 1, ведно с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива.
Представен
е и Договор за цесия от 01.10.2019 г.
съгласно, който "С. Г. Г." ООД е прехвърлило на ищеца по
настоящото дело "Ю." ЕООД
вземания, придобити от договори за цесия, измежду които и този от 16.10.2018
г., сключен между "Б.Т.К." ЕАД и "С. Г. Г." ООД. Видно от
извлечение от Приложение № 1 към същия договор, вземането, предмет на настоящия
спор - от ищеца към ответника, в размер на 127.19, е включено в списъка на
цедираните вземания. С Уведомление за цесия, пълномощникът "С. Г. Г."
ООД е уведомило ответника за извършените цесии, като е обобщило, че единствен
титуляр и разпоредител на дължимото от ответника вземане е "Ю." ЕООД. Липсват данни за надлежното
връчване на уведомлението.
Ищецът
представя фактури *** г. за периода от 15.08.2017 г. до 14.11.2017 г., на обща
стойност 127.19 лева, от които 74.97 лева неустойка за предсрочно прекратяване
на договора и 52.22 лева незаплатени лизингови вноски.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи :
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание
договор за цесия от 01.10.2019 г., с който процесното вземане му е прехвърлено
от "С.Г.Г." ООД, което дружество от своя страна го е придобило от
"БТК" ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. В подкрепа на
твърденията си, ищецът представя двата цитирани договора за цесия, като с
договора от 16.10.2018 г. първоначалният кредитор "Б.Т.К." ЕАД, като
цедент, е прехвърлил на "С.Г. Г." ООД, като цесионер, вземания
произтичащи от договорите, описани в приложение № 1, в което според ищеца са
посочени длъжниците с техните задължения към мобилния оператор. С договора от 01.10.2019
г. "С.Г.Г." ООД, като цедент е прехвърлил на ищеца "Ю." ЕООД,
като цесионер, вземания в размер на 70 000 418.53 лева, придобито по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между "БТК" АД и
"С.Г.Г." ООД, подробно индивидуализирано в Приложение № 6 към
договора.
Цитираните
в двата договора за цесия приложения, в който вземанията са индивидуализирани не
са представени по делото, като ищецът представя извлечение от Приложение № 1
към договор за цесия от 01.10.2019 г., издадено от "С.Г.Г." ООД. От
същото се установява, че вземането на "С.Г.Г." ООД спрямо А.Д.Г. е в
общ размер на 127.19 лева. Вземането на "С.Г.Г." ООД спрямо ответника
е придобито на основание сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г.
В
тази връзка, съдът намира, че по делото останаха неизяснени предметите на
цитирани по-горе двата договора за цесия, тъй като не стана ясно всъщност кои
вземания се включват в тях.
Съгласно
клаузите и на двата цесионни договора, включените в предмета им вземания са
подробно индивидуализирани в отделни приложения, които обаче не са представени
по делото. В този смисъл, съдът намира, че ищецът не установи твърдението си,
че по приложените договори за цесия му е било прехвърлено именно процесното
вземане спрямо ответника А.Д.Г., произтичащо от сключен между него и доставчика
"БТК" ЕАД договор за далекосъобщителни услуги от 26.05.2016 г.,
цитиран в исковата молба. В тази връзка, следва да се отбележи, че по отношение
на първия договор за цесия от 16.10.2018г. въобще не са налице данни какви
вземания са били прехвърлени от мобилния оператор към цесионера "С.Г.Г."
ООД, като от представеното с исковата молба "извлечение“ от Приложение № 1
към договор за цесия от 01.10.2019 г. също не се установява предмета на втория
договор за цесия, от който ищецът черпи правата си на кредитор.
Съгласно
разпоредбата на чл. 180 ГПК, посоченото "извлечение",
като частен документ, съставлява доказателство единствено за това, че лицето,
което го е подписало е направило посоченото в него изявление, но това изявление
не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт, поради което и при
липсата да други доказателства съдът няма да взема предвид и да цени представеното
"извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.
От представените по делото доказателства се установява само,
че са съществували договорни отношения по предоставяне на телекомуникационни
услуги с „БТК“ АД в полза на ответника, както и че е сключен договор за
прехвърляне на вземания между „БТК“ АД и "С.Г.Г." ООД, без да е ясно
дали вземането на
ответника изобщо е цедирано на "С.Г.Г." ООД. По тези съображения
съдът приема, че по делото е недоказано реалното прехвърляне на вземането още с
първия договор за цесия
Предвид изложеното, съдът намира, че
по делото не се доказа от ищеца, че е придобил чрез цесия именно процесното
вземане, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция.
Вън
от изложеното съдът намира, че следва да отбележи че, дори и да се приеме, че
ищецът е придобил вземането, по делото остана недоказано неговото съществуване.
В исковата молба се твърди, че вземането произтича от договор за
далекосъобщителни услуги от 26.05.2016., сключен между ответника А.Д.Г. и
първоначалния кредитор "БТК" АД. На същото договорно правоотношение е
основана и издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Така цитираният договор от 26.05.2016
г., обаче, не е представен по делото. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало – т.е. ,
както, че са съществували договорни отношения по предоставяне на телекомуникационни
услуги на ответника, по който ответникът не е
изпълнил в цялост задълженията си за плащане на цената, така и валидно
прехвърляне на задължението на ответника към ищеца посредством договор за цесия
именно във връзка с този договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
В
съответствие с разпределената в процеса доказателствена тежест, за която е
указано на страните с определението по чл. 140 ГПК, по делото не е представен от ищеца
цитираният в издадената заповед за изпълнение и в исковата молба договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 26.05.2016 г. Ето защо, следва да
се приеме, че за ответника не е възникнало задължение да заплаща на ищцовото
дружество претендираните суми.
Този извод на съда не се променя и от представените по делото
фактури, тъй като същите представляват едностранно издадени от
дружеството-доставчик документи, не са подписани от ответника и не
удостоверяват по категоричен начин предоставянето на процесните
далекосъобщителни услуги в полза на клиента, като във фактурите не е посочено и
не става ясно и въз основа на какъв договор са издадени. Следва да се отбележи, че фактурата е частен
свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното в нея изявление,
но сама по себе си тя не е основание за плащане на цената на една стока/услуга.
Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена услугата и
именно затова купувачът дължи плащането й само при извършена услуга.
Действително, към настоящия момент не съществува изискване фактурата да съдържа
като задължителен реквизит подписи на страните, но за да може същата да служи
като доказателство в процеса за сключен договор, следва да съдържа подписите на
надлежни представители на страните, което в настоящия случай не е така. При
това, в тежест на ищеца-цесионер е да докаже наличието на валидно възникнало
между предишния кредитор-цедент и ответника-длъжник облигационно правоотношение
по договор за далекосъобщителни услуги, доставка на услугите и неизпълнение от
страна на ответника. Независимо от дадените му в този смисъл указания от съда с определението по чл. 140 ГПК, ищецът не ангажира доказателства, от
които да се установява по безспорен начин наличието на сключен между мобилния
оператор "БТК" ЕАД и ответника А.Д.Г. договор за далекосъобщителни
услуги от 26.05.2016 г., на който се основава вземането на ищеца. Това води до
неоснователност на претенцията за дължимост на сумата 127.19 лева
от които 74.97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 26.05.2016г. и 52.22 лева оставащи незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг сключен между „БТК" ЕАД и ответника на същата дата. Тук следва
да се отбележи, че за да се претендира плащането на неустойка, задължително
условие е такава да бъде изрично уговорена между страните по едно договорно
правоотношение. В случая, обаче, липсва представен договор между доставчика и
ответника, поради което не може да се прецени наличието на уговорка за
неустойка за неизпълнение между договарящите страни
Горните обстоятелства обуславят извод
за липса на твърдяната от ищеца договорна връзка между цедента "БТК"
ЕАД и длъжника А.Д.Г. по договор за далекосъобщителни услуги от 26.05.2016 г.,
което вземане да е прехвърлено от доставчика на "С.Г.Г." ООД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а последният от своя страна да е цедирал
вземането с договор за цесия от 01.10.2019г., както и липса на основания за
ангажиране на договорната отговорност на ответника по чл. 79, вр. чл. 99 ЗЗД. Представените от ищеца писмени
доказателства не установяват наличието на облигационната връзка, а други
доказателства за съществуване на процесното вземане не са представени. Ето
защо, за съда приема, че ищецът не може да се легитимира като кредитор и да
претендира изпълнение, тъй като по делото не се ангажираха от ищеца
доказателства, от които да се установява съществуването на вземането, предмет
на договора за цесия и на основанията за неговата дължимост. В случая, след като
горните обстоятелства не са доказани, ищецът не може да се легитимира като
кредитор на ответника и да претендира изпълнение.
С
оглед на изложеното, предявеният установителен иск се явява изцяло
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на
претендираните разноски, съдът възприема
следното:
Направено е възражение от
ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ответника,
поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, при защита по дела с определен материален интерес
до 1000 лева, каквото е настоящото - 300
лева. Договореното и заплатено от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева. Настоящото дело не се отличава с
фактическа и правна сложност, същото е разгледано и обявено за решаване в едно
съдебно заседание, поради което, съдът намира, че възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на ищеца
адвокатско възнаграждение от 300 лева
Воден от горните
мотиви съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.422 предявения от „Ю.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц. против
А.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че А.Д.Г. дължи на „Ю." ЕООД ***, сумата от 127.19
лева, главница по договор с клиентски номер ***/26.05.2016 г., сключен с
"БТК" ЕАД и договор за лизинг от 26.05.2016г., ведно със законната
лихва считано от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
изпълнението на което парично задължение
е издадена заповед №260463/04.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 3026/2020г. по описа на
Районен съд – К., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Ю.“
ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц. да заплати на А.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лена, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :