РЕШЕНИЕ
№ 260012
гр. Велики Преслав
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание,
проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при
участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. №
276 по описа за 2019 г. по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени
от Л.к. С.л.” ЕАД *** срещу
Н.М.Н. и Е.П.С., субективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ за приемане на
установено в отношенията между страните, че по отношение на Н.М.Н.
и Е.П.С. съществува вземането на парична сума в размер на 11741,51 евро, по
запис на заповед с издател Н.М.Н., обезпечен с поръчителството на Е.П.С., с
поемател „Л.к. С.л.” ЕАД ***, издаден на
18.06.2013 г., с падеж – на предявяване, предявен за плащане на 02.02.2018 г.,
съдържащ задължение за заплащане на парична сума в размер на 13567,37 евро, с
клауза „без протест”, въз основа на който са издадени заповед за незабавно
изпълнение № 551/30.04.2018 г. и изпълнителен лист от 30.04.2018 г. по ч.гр.д.
№ 1174/2018 г. по описа на ШРС, и образувано изп.д. № 20188760400975 по описа
на ЧСИ Д.З.с рег. № 876 с район на действие – ШОС, както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 26.04.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Твърди
се в исковата молба, че записът на заповед е
издаден за гарантиране изпълнението на следните задължения по договор за лизинг
от 18.06.2013 г., сключен между ищцовото дружество и Н.М.Н.: 2390,69 евро,
представляваща задължение за неплатени лизингови вноски; 5077,46 евро,
представляваща неустойка за забава на плащанията;2717,55 евро, представляваща
неустойка при разваляне на договора; 3042,90 лева, представляваща задължения за
плащане на застраховки и данъци. На 26.04.2018 г. „Л.К.С.Л." ЕАД,
на основание чл. 418 от ГПК, поискала
от съда да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на основание
представен документ по чл. 417 - запис на заповед от 18.06.2013 г. за паричното вземане за сумата от 11 741.51 евро,
представляваща неплатена част от сумата по издаден запис на заповед. На
30.04.2018 г. Районен съд - гр. Шумен, по ч.гр.д. № 1174/2018 г. издал заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за горната сума,
както и за сумата от 759,29 лева - разноски по делото. На основание издадения
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело
N 975/2018 г. при ЧСИ Д.З..
Твърди се, че претендираното вземане произтича от издадения запис
на заповед на 18.06.2013 г., който е издаден валидно, без протест, без разноски,
платим при предявяване — в срок до 65 /шестдесет и пет/ месеца от издаването,
за сумата от 13 567.37 евро. Поръчител
по записа на заповед е Е.П.С., което обуславяло
неговата солидарната отговорност.
С
нотариална покана с per.
№ 225, том 1, акт № 16 от 19.01.2018 г. на нотариус С.Н., със заверен подпис на
изпълнителния директор на дружеството Р.А.Р., с per. № 758 от 17.01.2018 г. на нотариус Л.Л.,
изпратена на адреса на
издателя, а именно - град С., ул. „Л.К." № 26,
длъжникът Н.М.Н. е поканена в тридневен от получаването й, да заплати
дължимата от нея сума в общ размер на 11 741.51 евро, и е предявен
за плащане записа на заповед за посочената
сума. Нотариус Николов е удостоверил връчването на поканата на 02.02.2018 г.
В
открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител Юрисконсулт Н. поддържа предявения иск и моли за
уважаването му. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Н.М.Н., с който се оспорва предявеният иск, като се сочи, че същият е частично недопустим, касателно претенцията на
ищеца за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК – 26.04.2018 г. до изплащане на вземането,
доколкото посоченото не е обективирано в издадената заповед и е изцяло
неоснователен. Сочи, че записът на заповед не е предявен на ответника и съотв.
не е настъпила изискуемостта на вземането. Прави се искане и за обявяване на
нищожни клаузи от Договора за лизинг от 18.06.2013 г., въз основа на който се
претендират сумите от 5 077,46 евро представляваща общ сбор от
дължима неустойка за забава в плащане на лизинговите вноски по раздел IV. т.
6.1- от Договора за посочените периоди, както и по отношение на иска за
присъждане на сумата от 2 717,55 евро, на основание чл. 92 от ЗЗД и раздел XI,
т. 2, във връзка с т. 1 от Раздел XI, във връзка с раздел IX, т.1 от Договора,
представляваща обезщетителна неустойка в размер на 20 % от лизинговата цена по
Договора.
Доколкото от 20.07.2016г. автомобила е върнат на
лизингодателя, то се сочи, че за лизингополучателя отпада задължението за
заплащане на разходите от 500,69 евро,
представлява вноска за „пълно каско" за 2016г сумата от 190,62 лева,
представляваща вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
за 2016 г. и сумата от 312,02 лева, представляваща данък за МПС за 2016г.
В
открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния
си представител адв.П. молят
за отхвърляне на исковата претенция по изложените в
отговора на исковата молба аргументи. Претендира разноски като прави и възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав на ВПРС като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложеното ч.г.р.д. № 1174/2018 г. по описа на
ШРС, 6 състав, със заповед № 551/30.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, е разпоредено Н.М.Н. - длъжник и Е.П.С.- авалист да заплатят
солидарно на кредитора - Л.к. С.л.” ЕАД *** сумата в размер
на 11741,51 евро, представляваща част от главница по запис на заповед издаден
на 18.06.2013 г., в полза на „Л.к. С.л.” ЕАД *** с падеж – на предявяване, както
и за сумата от 759,29 лева - разноски по делото.
На основание издадения
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително
дело N 975/2018 г. при ЧСИ Д.З.. Заповедта е връчена на длъжниците, които са
подали възражение пред Районен съд - гр. Шумен, поради което на
заявителя „Л.К.С.Л."
ЕАД са дадени указания в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Приобщена към
доказателствения материал на делото е и запис на заповед, издаден на 18.06.2013
г., платим при
предявяване — в срок до 65 месеца от издаването, за сумата от 13 567.37 евро с поръчител Е.П.С., както и Нотариална покана с per. №
225, том 1, акт № 16 от 19.01.2018 г. на нотариус С.Н., със заверен подпис на
изпълнителния директор на дружеството Р.А.Р., с per. № 758 от 17.01.2018 г. на
нотариус Л.Л., изпратена на
адрес на издателя Н.М.Н.,***. Видно от същата, нотариус С.Н.е удостоверил връчването на поканата
на 02.02.2018 г. на Н.Димитрова – сестра на Н.Н.,която с Пълномощно,
рег№793, наториално заверено на 30.01.2018 г. от нотариус в.т.е упълномощена от
сестра си да я представлява пред нотариус С.Н.с рег.№592 с район на действие
РС-Велики Преслав.
Записът на заповед е издаден като
обезпечение по договор за лизинг,
№ 31917 сключен на 18.06.2013 г. между "Л.к.С.л." ЕАД и
Н.М.Н.. По силата на договора на последната е предоставено ползването на лек
автомобил марка "Пежо" с ДК № СА 0275 ТТ, подробно
индивидуализиран в Приложение № 1 към договора за лизинг и приемо-предавателния
протокол към него. Към договора е приложен и погасителен план - неразделна част от
договора. На същата дата е сключено и Приложение
№ 2 - анекс към договора, съгласно който лизингополучателят издава запис на
заповед, който обезпечава всички дължими суми.
По договора от страна на лизингополучателя
са постъпили след заплатената първоначална вноска от 3000,77 евро плащания – първоначално
редовни такива свързани с погасяване на задълженията по договора – до месец
август 2015 година, като последната такава е на 05.08.2015 г., след което плащанията са
преустановени. Видно от приложения по делото протокол, лизинговата вещ – лекият
автомобил е върнат на лизингодателя на 20.07.2016
г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна и допълнителна експертиза/с
допълнение към същата/, неоспорена от страните, се установява, че извършените по
така сключения между страните Договор за лизинг плащания за периода от
01.06-2013 г. до 31.07.2016 г. са
в общ размер на 9548,21евро, с които са погасени -главница по договор -6318,92евро, лихви
- 819,86 евро, неустойки - 1214,31евро, застраховки - 817,78евро/ 1599.41лв./ и
за ДМПС, такси, регистрациия- 377,15евро/734,37лв/.
Страните не спорят и от представения по делото
запис на заповед се установява, че на 18.06.2013 г.,
в гр.София, ответницата Н.М.Н. е издала в полза на „Л.к.С.Л.“
ЕАД запис на заповед, без протест, платим при предявяване — в срок до 65
месеца от издаването за сумата от 13
567.37 евро. Записът на
заповед е подписан от ответника Е.П.С. като авалист за
издателя.
Не е спорно и че така издаденият запис на заповед служи за обезпечение на всички вземания
на ищеца като лизингодател срещу ответницата Н.М.Н. като лизингополучател по договор за финансов лизинг
№ 31917 от 18.06.2013 г., сключен между посочените лица. По делото няма спор межде страните, а и от представения договор се установява, че същият е с предмет един брой
нов лек автомобил марка "Пежо", с ДКН СА 02 75 ТТ, като срокът на
договора е 60 месеца, считано от датата на предаване на автомобила на
лизингополучателя, а същият е предаден на 24.06.2013 г.,
съгласно представения приемо-предавателен протокол. Лизинговата цена на
автомобила е 13587,77 евро, от които първоначална вноска в размер на 3000,77 евро, платена от лизингополучателя.
За автомобила е сключена застраховка
"Гражданска отговорност" и „Автокаско“, като са заплатен и данък МПС. Ищецът е представил копие от застрахователните полици и
доказателства за извършените плащания през 2015 г. и 2016 г.
От
представения приемо-предавателен протокол се установява, че на 20.07.2016 г.
лизинговият автомобил е бил върнат от ответника Н.М.Н. на ищеца.
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538,
ал. 1 от ТЗ, за вземанията по запис на
заповед, издаден на 18.06.2013 г., издаден
като обезпечение по договор за лизинг,
№ 31917 сключен на 18.06.2013 г. между "Л.к.С.л." ЕАД и
Н.М.Н., въз основа на който са
издадени заповед за незабавно изпълнение № 551/30.04.2018 г. и изпълнителен
лист от 30.04.2018 г. Исковете са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
В
случая не е налице спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед.
Между страните е налице спор на първо място относно надлежността
на предявяването на записа на заповед на
ответниците на 02.02.2018 г.
За
да бъде представеният менителничен ефект редовно от външна страна изпълнително
основание, годно въз основа на него да се пристъпи към принудително изпълнение,
следва той да е издаден при спазване на изискванията за форма, визирани в чл.
535 от ТЗ. В процесния запис на заповед се съдържа наименованието "запис
на заповед", индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да
плати с посочване на всички правно индивидуализиращи данни, както и е
обективирано изявлението му като издател, че се задължава
"безусловно" да заплати определена сума. Падежът е определен
съобразно разпоредбата на чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ- на предявяване,
в срок до 65 месеца от издаването му. Индивидуализиран е и поемателят, по отношение
на който е поето задължение за плащане. Посочени са дата и място на издаване,
място на плащане. Налице е и подпис на соченото като издател лице. Записът на
заповед е авалиран при условията, при които е издаден. Притежавайки изброените и изискуеми съгласно разпоредбата
на чл. 535 от ТЗ реквизити, записът на заповед е редовен от външна страна и
годен да породи менителнично задължение.
Процесния документ удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Падежът
на вземането по записа на заповед е поставен в зависимост от предявяването на
записа на заповед и за да стане вземането изискуемо, ценната книга следва да е
предявена. Предявяването е условие за настъпване изискуемостта на вземането,
тъй като падежът е поставен в зависимост от предявяването на ефекта със срок до
65 месеца от датата на издаването му. В случая предявяването заявителят
удостоверява с представената по делото Нотариална покана на Нотариус С. *** действие РС Велики
Преслав, адресирана до Н.М.Н. с която е отправено изявление за разваляне на сключения между тях
лизингов договор и покана за плащане в тридневен срок на задълженията по
договора. Същевременно е посочено, че с нотариалната покана се предявява за
плащане издаденият от нея и авалиран от Е.П.С. запис на заповед от 18.06.2013
г. за неплатения размер на сумата от 13 567, 37 евро, а именно – 11 222,12 евро и 1015,84 лева, като
изявлението е отправено преди крайния срок. Видно от извършеното удостоверяване
на нотариус С.Н. - на 02.02.2018 г. екземпляр от
нотариалната покана е връчена на Начка М. Д.
- сестра на длъжника Н.М.Н..
Обстоятелството,
че в ТЗ не е уредена определена форма относно начините на предявяване на записа
на заповед и доколкото процесният запис на заповед е освободен от протест, то
удостоверяването на предявяването за плащане може да се извърши неформално,
вкл. чрез нотариална покана стига предявяването за плащане да е достигнало до
знанието на издателя. В конкретния случай е отбелязано,че лицето, на което
е връчен екземпляр от нотариалната покана е сестра на длъжника – Н.М.Д., която е била упълномощена с нотариално пълномощно с
рег№793/21.01.2018 г- на нотариус в.т.и в тази връзка и предвид обективираното
в пълномощното се е явила лично в кантората на нотариус С.Н.на 02.02.2018 г.
където е получила нотариалната покана с рег.№225/19.01.2018 г. В изготвеното пълномощно
изрично е посочено пред кого конкретно следва да бъде представляван упълномощителя,
а именно – пред нотариус Св. Николов, както и конкретната
релевантност на същото - за получаване
на документи от и на името на упълномощителя. Съобразявайки посоченото, съдът
счита, че в случая е налице редовно предявяване на записа на заповед
на издателя, условие за настъпване изискуемостта на
вземането и спрямо всеки от солидарните длъжници - издател
и авалист.
Както беше посочено, не е налице спор в настоящото
производство по въпроса, че записът на заповед обезпечава всички претендирани
вземания на ищеца по сключения между него и Н.М.Н. договор за
финансов лизинг № 31917 от 18.06.2013 г. При
тези данни в тежест на ищеца е да установи вземането си по лизинговия договор,
а на ответниците – че са платени задълженията по него. По силата на така
възникналото лизингово правоотношение ответницата Н. е получила лизингов автомобил срещу задължението да
заплаща цената по договора, съгласно погасителен план. В т. 6.1, раздел IV от
договора е предвидена неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски с
повече от пет дни в размер на 1% върху дължимото плащане за всеки ден забава,
считано от първия работен ден след петия. Съгласно т. 7 от раздел IV,
лизингополучателят заплаща и дължимите суми за данъци, такси и застраховки
"ГО" и Пълно каско. В т. 2, раздел ХI е предвидено при пълно
неизпълнение на лизингополучателя и/или като обезщетение в следствие претърпени
от лизингодателя вреди от разваляне на договора по вина на лизингополучателя,
последният да заплати на лизингодателя обезщетителна неустойка за пълно
неизпълнение в размер на 20% от лизинговата цена. Видно от приемо-предавателен
протокол от 20.07.2016 г., на тази дата е върнат
лизинговия автомобил.
От експертното заключение по назначената от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.06-2013 г. до
31.07.2016 г.,
лизингополучателят Н.М.Н. е извършила плащания в общ размер на
9548,21евро, с които са погасени -главница по договор -6318,92евро, лихви по договор-
819,86 евро, неустойки - 1214,31евро, застраховки - 817,78евро/ 1599.41лв. и за
ДМПС, такси, регистрациия- 377,15евро/734,37лв, като последното постъпила плащане на лизингова вноска е на 05.08.2015 г , Видно
от заключението - заплатените суми за ДМПС, такси и др. са в общ размер на
377,15 евро - за 2013 и 2014 г., за
застраховки - 817,78 евро - за 2013-2015
г., като за 22015 г. същите са в размер н а 481,97 евро.Посочено е, че размерът на неплатените лизингови вноски е 2390,69 евро
към датата на връщане на автомобила, а размерът на
неустойките за забава /в размер на 1% за всеки ден забава след датата на
падежа/ върху заплатените със закъснение вноски и върху неплатените вноски, за периода от 06.05.2015 г. до 20.07.2016 г., е 5 077,46 евро .Размерът на
обезщетителната неустойка е определена на 2717, 55 евро.
Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото сключването
на договора за финансов лизинг и възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните и съдържанието му се установяват от представените
с исковата молба договор за финансов лизинг № 31917 сключен на 18.06.2013 г. , Приложение 1 , Приложение 2 и погасителния план към него, подписани на всяка страница от
ищеца и ответника и съдържат постигнато съгласие по всички съществени елементи
на лизинговото правоотношение. Ответникът Н. в приемо-предавателен протокол
от 24.06.2013 г. е удостоверила с подписа си, че е запозната с общите
условия на ищцовото дружество, получила е екземпляр от тях и изрично
се съгласява с тях и действителното им приемане. Ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като е предоставило описания в
договора конкретен автомобил на ответника Н., видно от приемо-предавателен
протокол от 24.06.2013 г. Ответникът не е извършвал плащания на задълженията си по договора
след 05.08.2015 г., което се установява от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, с която се установява и размера на дължимите от
ответника суми по силата на договора за финансов лизинг между страните.
По изложените
съображения исковата претенция за неплатените лизингови
вноски в размер на е 2390,69 евро се явяват доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД,
както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора, а според чл. 345, ал. 2 от ТЗ, разноските по
поддържането на вещта са за сметка на лизингополучателя.
В случая от събраните по
делото доказателства се установи частична основателността на предявената претенция за заплащане на
застрахователните премии по застраховка, поради следното:
Съгласно
раздел VIII, т. 3 от лизинговия договор, лизингополучателят дължи заплатените
от лизингодателя суми по застраховки „Пълно каско" и „Гражданска
отговорност", както и сумите за данък МПС, докато лизинговото имущество се
намира в държане на лизингополучателя.
В
случая претендираните такива от страна на ищеца суми са за заплащане на застраховки и данъци в общ размер от 3042, 90 лева, - за 2015г. в размер на 1561 лева и за 2016г.
– 1481, 90 лева.
Установи се, видно от изготвената експертиза и изслушаното заключение на
ВЛ, че сума в общ размер на 817,78 евро - 1599,41 лева е била преведена реално
за погасяване на задължения по лизинговия договор за застраховка ГО и Автокаско
за периода от 01.06.2013 до 31.07.2016
г., както и сума от 734, 37 лева за ДМПС. С последната не са погасени дължимите
за данък и извършени от ищеца видно от представените по делото документи преди
връщането на автомобила плащанията за 2015 и 2016 г. в размер на 624,04
лева.
Установи се, че преведената от лизингополучателя сума в общ размер от 1599,41
лева за застраховки е погасила направени такива за 2013-2014 – в размер на 655,56
лева и за 2015 - 940, 90 лв.
Установи се и че ищецът е направил плащания за застраховки ГО и
Автокаско - които за 2015 г. са в общ
размер от 1248,98 лева / 1047,80 лева– за Автокаско и 201.18 лева за ГО/, а за
2016 г. – за ГО 190,62 лева и заплатена такава на 15.11.2016 г -за Автокаско – 979,26
лева. Последната посочена сума, съдът намира, че не се дължи от ответника,
доколкото от една страна дължимостта на
посочените суми, видно от лизинговия договор е обвързана с държане на
лизинговото имущество от лизингополучателя, а от друга - автомобилът е върнат на 20.07.2016 г.
Предвид посоченото претенцията следва да бъде уважена като основателна за
размера от 1122,74 лева – 573.97 евро.
Относно възражението на ответниците за нищожност на
уредената в раздел IV, т. 6.1. неустойка за забава, поради противоречие с
добрите нрави, съдът намира следното:
В цитираната клауза от договора за лизинг е
уговорено, че в случай на забава от страна на лизингополучателя с повече от пет
дни, той дължи обезщетителна неустойка в размер на 1% върху дължимото плащане
за всеки ден забава, считано от първия работен ден след петия.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл.
9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключването на
договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда
за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За
да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите на справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със
закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на
чл. 26, ал.1 ЗЗД и препятства възникването на вземането за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки отделен
случай факти и обстоятелства, и от общи за всички случаи критерии като например
естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна), съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция.
В настоящия случай, както бе посочено по-горе, в
раздел ІV, т.6.1 от договора за лизинг е уговорена неустойка в размер на 1% за
всеки ден просрочие върху неплатената сума до окончателното й изплащане. Така
уговорената неустойка е мораторна- за забава изпълнението на парични задължения
по договор за финансов лизинг (за заплащане на лизингови вноски). Обичайните
вреди, които причинява неизпълнението на едно парично задължение, са: 1/
пропуснати ползи- от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която
кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок дължимата парична престация по
главницата (гражданските плодове на дължимото парично вземане за времето на
забавата); 2/ претърпени загуби- евентуалните допълнителни разходи, които
кредиторът би дължал ако би си набавил чрез заем или кредит същия паричен
ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Неустойката по раздел ІV,
т.6.1 от договора, възлизаща на 360% на годишна база, надвишава многократно
лихвите на всички платежни и кредитни институции, вкл. лихви по банкови кредити
и банкови депозити. Поради това следва да се приеме, че още при сключване на
процесния договор за лизинг уговорената неустойка за забава далеч е надхвърляла
нормалните размери на вредите, които могат да се очакват при забавено плащане
на парично задължение. В тази връзка следва да се посочи, че законодателят
нормативно е определил тези вреди в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Без да ограничава свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), обезщетението за забава
по чл. 86 ЗЗД е един от критериите за преценка на съответствието между размера
на уговорената мораторна неустойка и присъщите й функции, предвид спецификата
на вредите от неизпълнението на парично задължение, като преценката за
накърняване на пределите на добрите нрави следва да се основава и на размера на
задължението, чието изпълнение неустойката обезпечава, начина на определяне на
неустойката - като глобална сума или процент от главницата, както и на базата
за начисляването й - съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите. Макар по принцип да не е нищожна клауза за неустойка
без краен предел или фиксиран срок, до който да се начислява, в конкретния
случай размерът на уговорената неустойка е такъв, че само за период от няколко месеца същата достига до размер на самото вземане, върху което се
изчислява, като за такъв период неустойката надвишава десетократно законната лихва за забава по чл.
86 ЗЗД. Уговорената възможност кредиторът да получи двойно плащане, а именно
веднъж на дължимата сума и втори път на същата по размер сума само поради
забава и то не за особено продължителен период, нарушава принципа на
справедливостта и създава условия за неоснователно обогатяване още към момента
на уговаряне на неустойката. Действително уговарянето на по-висока неустойка
има стимулиращ ефект за длъжника, за да може той, под страх от санкцията при
неизпълнение, да изпълни точно задължението си по договора. За постигане на
тези две взаимосвързани цели обаче обективно не е необходимо определената
неустойка да бъде толкова значително завишена спрямо нормално дължимото
обезщетение за забава, както се посочи по-горе.
Поради изложените съображения, мораторната
неустойка противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
Относно възражението на ответниците за нищожност на
уредената в раздел ХІ, т.3 от договор за лизинг № 6198/28.09.2007 г., обезщетителна неустойка, съдът намира следаното:
Видно от посоченото в Договора за лизинг при пълно неизпълнение на задълженията от
лизингополучателя и/или като обезщетение вследствие претърпени от лизингодателя
вреди от разваляне на договора, по вина на лизингополучателя,
лизингополучателят дължи на лизингодателя обезщетителна неустойка за пълно
неизпълнение, в размер на 20 % от лизинговата цена по т.1, р.ІV, в допълнение
към другите обезщетения и неустойки. Страните са приели, че пълно неизпълнение
на лизингополучателя е налице в случаите на т.1, раздел ХІ (при неплащане на
лизингова вноска повече от тридесет дни от датата на падежа) - основание за
едностранното разваляне на договора от лизингодателя по раздел ХІ, т.1, б.
"ж". Т.е страните са се съгласили лизингодателят да получи компенсаторна
неустойка в размер на 20% от лизинговата цена на веща по договор за лизинг, в
случай на разваляне на договора поради виновното поведение на
лизингополучателя, каквото страните са приели, че представлява и забавата за
плащане на лизинговите вноски от ответника с повече от 30 дни. В конкретния
случай, съгласно изложеното по-горе, е налице неизпълнение по смисъла на постигнатата
от страните уговорка,
доколкото последното плащане е направено през м.август 2015 г. от страна на
лизингополучателя, която е не е
платила следващите
лизингови вноски по договора, поради
което забавата за плащане е продължила повече от 30 дни.
Неоснователно е възражението на ответници, че
претендираната от ищеца компенсаторна неустойка е за пълно неизпълнение на
задължението по договора за лизинг за заплащане на лизинговите вноски, поради
което кредитора може да я претендира вместо изпълнение, но не и едновременно с
реално изпълнение на насрещното задължение на длъжника по договора. В случая
неустойката по раздел XI, т. 2 от договора е уговорена за
обезщетяване на вредите, поради настъпилото за в бъдеще разваляне на договора,
т.е. нейният фактически състав включва факта на разваляне на договора, а не
факта на запазване на част от сделката, поради което същата не се кумулира с
претенцията за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимите
лизингови вноски до момента на разваляне на договора и връщане на лизинговия
автомобил (в случая на 20.07.2016 г.).
Неустойката по т. 2, раздел ХI от договора има за цел да обезщети
изправната страна за вредите от развалянето, които не са тъждествени с вредите
от договорното неизпълнение (за заплащане на лизинговите вноски), послужило
като основание за развалянето (в този смисъл е и постановеното по идентичен
казус решение № 139 от 15.10.2015 г. по т.д. № 4491/2013 г., т.к., І т.о. на
ВКС). Видно от същото, както и приетото в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, по отношение на договорите с продължително или периодично изпълнение
(какъвто безспорно е процесният), за частта от сделката, чието действие се
запазва, може да се търси и неустойка за забава на вноските, дължими до момента
на разваляне на договора, като наред с това кредиторът може да търси и
неустойка за обезщетяване на вредите, настъпили поради развалянето - неустойка
за разваляне, ако такава е била уговорена. Поради това при разваляне на
договора поради виновно неизпълнение на задълженията на лизингополучателя,
лизингодателят би имал право както на неустойка за забава на вноските, чиято
изискуемост е настъпила преди развалянето на договора, така и на неустойката,
дължима при разваляне на договора. С оглед на изложеното и при установеното по
делото разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника
на задължението му да заплаща в срок договореното лизингово възнаграждение, за
ищеца е възникнало и правото му да търси неустойка за обезщетяване на вредите,
настъпили поради развалянето - уговорената в т.2, раздел XI от договор
неустойка за разваляне, равняваща се на 20% от лизинговата цена или сумата от 2717,55 евро,
съгласно експертното заключение по ССчЕ.
В тази връзка следва да се посочи, че оплакването
на ответници, че се касае за двойно обезщетение на вредите от развалянето на
договора е неоснователно. Наистина в раздел IX, т. 2 от договора е предвидено,
че в случаите на разваляне на договора платените до този момент лизингови
вноски остават в полза на лизингодателя като обезщетителна неустойка за
развалянето на договора по вина на лизингополучателя. Настоящият състав обаче
намира, че макар думите "обезщетителна неустойка" да са употребени в
текста на договора, клаузата няма обезщетителен или неустоечен характер.
Съгласно така постигнатата уговорка, лизингодателят има право да задържи при
разваляне на договора единствено платените за периода до развалянето лизингови
вноски, като уговорката не касае първоначалната вноска, представляваща част от
продажната цена на автомобила. Това се установява от отделното уреждане на
първоначалната вноска в раздел IV, т. 2 от договора спрямо дължимите месечни
вноски, уредени в т. 3.1 от същия раздел. За разлика от първата вноска,
периодичните лизингови вноски са в равен размер изплащани по погасителен план
въз основа на лизинговата цена, след приспадане на първоначалната вноска. По
различен начин е уредена и остатъчната стойност в т. 3.3, дължима
само ако лизингополучателят желае да придобие собствеността върху вещта. Поради
тази причина се налага заключението, че клаузата на раздел IX, т. 2 предвижда
задържане единствено на равните месечни лизингови вноски, платени до
развалянето, което задържане няма характер на обезщетение за вреди, а следва от
развалянето на договора с действие занапред. Ето защо клаузите на раздел IX, т.
2 и раздел XI, т. 3 от договора не уреждат кумулация на две обезщетения за едни
и същи вреди.
На следващо място при извършената проверка съгласно
указанията дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№
1/2009 г. на ВКС, ОСТК и обсъдени по-горе в решението, съдът намира, че така
уговорената неустойка не противоречи на императивна правна норма и на добрите
нрави, поради което е действителна и обвързва страните по договора с правните
си последици. Правилото на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна
уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявава чрез
освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението. В този смисъл и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 229/03.06.2014 г. по т.д. № 956/2012 г. на ВКС, II т.о., изрично е
посочено, че при неустойката настъпването на вредата е предположено, а размерът
е определен от страните в договора. касае се за задължение за плащане на
лизингови вноски след развалянето на договора, а за определяне размера на
вредите от развалянето като процентно съотношение от лизинговата цена на вещта.
Във връзка с
релевираното от страна на ответниците възражение свързано с присъждане на законната лихва за
забава, съдът съобрази следното:
Съгласно т. 4а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК в хипотеза за издавана заповед за
незабавно изпълнение, е посочено, че дължимостта на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на
падежа; че настъпването на падежа прави вземането изискуемо и кредиторът може
да иска изпълнение, включително и по реда на заповедното производство; че
уважаването на вземането винаги предполага изискуемост на вземането и
следователно заповедния съд няма основание да откаже присъждане на поисканата
законна лихва, тъй като същата се дължи като последица от забавата на длъжника,
когато същият не е изпълнил на падежа. Посочено е още, че съгласно чл. 422, ал.
1 от ГПК искът за установяване на вземането се смята предявен от датата на
подаване на заявлението, откъдето следва, че при уважаване на иска като законна
последица трябва да се присъди законната лихва върху вземането от датата на
подаване на заявлението и доколкото възможността да се поиска присъждане на
законната лихва е изрично предвидена в т. 9, б. "б" от утвърдения
образец на заявлението по чл. 417 от ГПК. Тоест, налага се извода, че във
всички случаи следва заявителят изрично да е поискал присъждането на законната
лихва.
Факт е, че в приложения по делото образец на
заявление по чл. 417 от ГПК такова искане /за
присъждане на законната лихва/ е направено от заявителя но заповедният съд на го е включил като елемент от задължението на длъжника в издадената
заповед за изпълнение.
В настоящото исково производство, образувано с депозираната от ищеца искова молба, такова
искане изрично е заявено и направено, като в този смисъл и съдът дължи
произнасяне по това искане, което намира за основателно с оглед изложените
по-горе съображения.
По отношение на разноските:
Съобразявайки гореизложеното, при този изход на спора
право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковите претенции. Ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Така претендираният от 300 лева
съдът намира за съответен на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на
делото и в този смисъл не счита за
прекомерен каквото възражение е направено.
Представителят на ищеца е представил списък на разноски за нощувка, командировъчни и автомобил в общ размер на 235,54 , които разноски не се явяват
съдебно-деловодни и не подлежа на обезщетяване по облекчения ред на чл. 78 от ГПК.
В полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото исково производство
разноски за заплатена държавна такса от 429,29 лв.,
депозит за вещо лице ССчЕ от 200лв., и юрисконсултско възнаграждение
от 300 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които
съразмерно с уважената част на исковете възлизат в размер на 449, 73 лева-229,91 евро/ 475,07 евро/
929,29 лева/ х5682.21 евро/11 741.51евро/.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 367,45 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, като предвид представените доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи – за ответника Н. от 700лв., и за ответника С. от 900
лева, на същите се следват сумите - от 361,21лева /184,66 евро/ 700,00 лева -357,85 евро х 6059,08 евро/ 11
741.51евро/ – за Н. и 464,44 лева – за С..
В
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда следва да се внесе сумата
от 235,00 лв. платена за възнаграждение на
вещото лице по допълнителната ССЧЕ, като от
общата сума ответниците солидарно
следва да платят сумата от 121, 28
лв., а ищцовото дружество – 113.72 лв
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.М.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и Е.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** дължат солидарно на „Л.к. С.л.” ЕАД, с ЕИК ********* сумата
от 5682,21 /пет хиляди шестотин осемдесет и две и двадесет и едно/ евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 18.06.2013 г., от Н.М.Н. и
авалиран от Е.П.С., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение №
551/30.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1174/2018 г. по описа на ШРС, за изискуеми
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 31917/18.06.2013 г. в размер от 2390,69 евро, обезщетителна
неустойка в размер от 2717,55 евро и вноски за данък МПС и
застраховки 1122.74 лева /573,97
евро/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2018 г
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 11 741, 51 евро, представляваща дължимост на неустойка за забава в размер на 5077,46 евро и за сумата от 1920,16 лева /981,62
евро/ представляваща вноски за данък МПС и застраховки.
ОСЪЖДА Н.М.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и Е.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Л.к. С.л.” ЕАД, с ЕИК….. солидарно сумата в размер на 817, 18 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното и в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.к. С.л.” ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на Н.М.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 361,21лв. представляваща направените в настоящото
производство разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.к. С.л.” ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на Е.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от от 464,44 лева лева за направени в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ОСЪЖДА „Л.к. С.л.” ЕАД, с ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велики Преслав, сумата от 113.72 лева
платени от бюджета на съда за възнаграждение за вещо лице по допълнителна ССчЕ.
ОСЪЖДА Н.М.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и Е.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплатат в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Велики Преслав,
солидарно сумата от 121,
28 лева платени от бюджета на съда за възнаграждение за вещо лице по допълнителна ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: