№ 85
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20203100900916 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба с вх.
№ 17960 от 17.07.2020г. на В. А. С. с ЕГН ********** с адрес *****, чрез
пълномощник адв. Св. С., срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище гр. София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К., с която е предявен в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за осъждане на ответника да й заплати
1. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 29.08.2019г. в гр.Варна по
вина на В.З. М. като водач на МПС „БМВ 502И“ с рег.№***, изразяващи
се във фрактура на тибията /голям пищял/ на левия крак и контузия на
таза, ведно с лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване
на писмената застрахователна претенция – 11.03.2020г. до
окончателното плащане
2. сумата от 1 563 лева, представляща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в извършени разходи
за медицински изделия, както следва 1450 лева –за пирон и плака по
талон по фактура № 35876 от 02.09.2019г., 35 лева за патерици по
фактура №24 от 02.09.2019г. и 78 лева за турур колянна става по фактура
№**********.
Ищецът твърди, че на 29.08.2019г. около 13.30 часа в гр. Варна ищцата
В.С. пътувала като кондуктор в автобус на „Градски транспорт“ ЕАД,
изпълняващ курс по пътническа линия № 148. След спирка „Площад
1
„Съединение“ /“Червен площад“/ автобусът продължил движението си
направо в бус лентата със скорост около 30 км/ч. В същото време водачът на
л.а. „БМВ 520И“ с рег.№***, се движел в средната пътна лента по бул.Осми
приморски полк, когато предприел пристрояване надясно и преминал в
крайна дясна лента, в която се движел автобусът, пренебрегвайки пътната
маркировка, указваща бус лента; излязъл отляво на автобуса непосредствено
пред него и почти успял да навлезе с пълния си обем в бус-лентата.
Маневрата била своевременно забелязана от водача на автобуса, като той
натиснал веднага спирачния педал, предприемайки екстрено спиране с цел да
предотврати ПТП. Автобусът се установил в покой на разстояние около
метър от задната част на л.а. В момента на рязкото спиране на автобуса
пострадалата ищца се намирала в салона за пътници, до втората врата (от
общо четири) на автобуса. Въпреки, че с едната си ръка се била захванала за
най-близкия лост, в резултат на аварийното спиране залитнала, не успяла да
се задържи и под действие на инерционните сили се завъртяла и паднала, при
което ударила левия си крак в пода на автобуса и усетила силна болка в
областта на лявото коляно и таза си. Бил повикан екип на Спешен център на
МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД. Ищцата Постъпила в клиниката по ортопедия и
травматология на болницата, където останала до 09.09.2019г. с диагноза :
счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрито в ляво.
Впоследствие с решение по НАХД № 1534/2020г. по описа на ВРС,
влязло в законна сила на 19.06.2020г., съдът признал водачът на л.а. за
виновен в извършването на посоченото по-горе престъпление по чл. 343, ал.1,
б. "Б", предл. 2 НК, поради което и на основание чл. 78А, ал.1 НК същият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 78А, ал. 4 вр. с чл.
343Г, вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 НК решаващият съд е лишил подсъдимия от
правото да управлява МПС за срок от три месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са безспорно установени.
Сочи се, пострадалата е търпяла интензивни физически болки и
страдания поне 4 месеца, а с по-малък интензитет значително по-дълъг
период, вкл. и до днес. Допълнително са й причинени психични неудобства
от стреса от катастрофата, от невъзможността да се предвижва, да се
обслужва сама, да ходи на работа и до магазин; впоследствие се придвижвала
с патерици; не можела да спи спокойно, пиела силни обезболяващи;
поставеното медицинско изделие все още не било отстранено; С. продължава
да се страхува от возене в превозни средства.
Твърди се, че с писмена покана с вх. № ОК-145709/11.03.2020г. било
спазено изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, но и към настоящия момент
ищцата не е обезщетена за настъпилите вреди.
Ищцата сочи, че към момента на инцидента за виновният водач е
налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен
със застрахователна полица със ЗД "БУЛ ИНС" АД, със срок на действие до
26.08.2020год., поради което насочва прекия иск срещу застрахователя.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
2
В законоустановения срок ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и
размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и причините за
настъпването му. Счита, че липсва деликт, а е налице случай събитие по
смисъла на чл.15 от НК. Излага, че процесният пътен инцидент не е настъпил
по изключителна вина на водача на лекия автомобил. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на шофьора на автобуса и пострадалата в ПТП, като
навежда твърдения, че е налице съпричиняване от страна на водача на
автобуса, който карал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост
и не е предприел мерки, за да се спре рязко, а пострадалата пътувала права и
без обезопасителен колан.
Оспорва и твърдението за продължителността на лечебния и
възстановителен период на ищцата. Оспорва иска за неимуществени вреди по
размер, както и акцесорния иск за лихва. Сочи, че размерът на претенцията е
прекомерно завишен. Оспорва се относимостта на представените разходни
документи за медицински изделия и лекарства към периода на лечение.
Настоява се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените
в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в
исковата молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен,
поради което се явява дължимо претендираното застрахователно
обезщетение. Оспорва възражението за съпричиняване на вредите и завишен
размер на обезщетението.
В срока по чл. 373 от ГПК не е постъпил отговор на
допълнителната искова молба от ответника ЗК „Лев инс“ АД.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
заявените искови претенции. Ответното дружество в писмено становище
настоява за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
3
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съдът намира за допустими, доколкото
легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило
увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо
застрахователя на деликвента за обезщетение на настъпилите имуществени и
неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на
застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори и е видно от представена в препис претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение, входирана пред ЗК „Бул Инс“ АД под № ОК
-145709 от 11.03.2020г., пострадалата е изпълнила задължението по чл.380 от
КЗ да отправи през застрахователя писмена застрахователна претенция преди
да предяви прекия иск срещу застрахователя по ЗЗ ГО. Искът е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
В тежест на ищеца за успешно провеждане на иска в конкретния казус е
да установи виновно противоправно действие, извършено от водача на л.а.
марка БМВ 520И с рег. № ****; настъпили за ищеца вреди–телесни
увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между
деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между ответното дружество и деликвента; вид и тежест на
неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените
вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на
противното.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ и/или наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, както и останалите релевирани
възражения.
Не се спори и видно от приложена по делото справка от електронен
сайт на Гаранционен фонд се установява, че към момента на извършване на
4
деянието – 29.08.2019г. МПС с ДК № **** има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното ЗД Бул Инс АД.
С влязла в сила на 04.10.2019г. присъда, постановена по а.х.н.д № 1534
по описа на Варненски районен съд за 2020г., В.З. М. с ЕГН ***** е признат
за виновен в това, че на 29.08.2019г. в гр.Варна, на бул.Осми Приморски полк
в посока жк Чайка, при управление на МПС - л.а. марка БМВ 520И с рег. №
**** нарушил правилата за движение : чл.15, ал.6 от ЗДвП : „Когато пътна
лента е сигнализирана само за превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни
превозни средства“ и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП : „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1.
Единична непрекъсната линия – М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се
очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници – „BUS“ лента. Символът
„BUS“се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище“, с което по
непредпазливост причинил на В. А. С. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период от около 3-4 месеца - престъпление по чл. 343, ал.1, б. "Б" във
вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал.1 НК
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лв. На осн.чл.343г от
НК ме е наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено след
запознаване с приетите по делото писмени доказателства и извършен преглед
на ищцата, последната след произшествието на 29.08.2019г. е транспортирана
до Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна" гр.Варна, като видно от
Епикриза по ИЗ № 14500/2019г. след направените прегледи и рентгенови
изследвания е поставена диагноза: Счупване на горния край на тибията
(голям пищял), закрито в ляво. На 04.09.2019г. под спинална анестезия е
извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация тибия и
фибула. След щателно почистване на оперативното поле е извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с плака.
Вещото докладва, че счупването на тибията в областта на коляното е
обусловило трайно затруднение на движенията на долния крайник за повече
от два месеца. Металът, с който костните фрагменти са съединени не е
отстранен и предстои операция за изваждането му. Според експерта, за да се
запази за по-дълго функционалната годност на колянната става е необходимо
периодично балнеолечение и приемане на хондропротектори.
5
Към настоящия момент при прегледа на ищцата вещото лице
установява походка с леко накуцване в левия крак. Коленни става с начални
артрозни промени. Оперативен белег по външна повърхност на ляв
подколенник в горния край с цвета на кожата. Движенията в коляното са в
норма. Налице е лекостепенна хипотрофия на мускулатурата на левия долен
крайник, която постепенно ще се преодолее. Според вещото лице при
промяна на метеорологичните условия и при по-тежки физически
натоварвания е възможно поява на болки в колянната става, но не се налага
ползването на чужда помощ или използване на помощни средства.
Установени са начални артрозни промени в коленните стави, съответни на
възрастта, но те не са повлияли съществено на лечението и възстановителния
процес. Според вещото лице обичайния възстановителен период е около 4-5
месеца. Ако пострадалата ищца е била седнала и с поставен предпазен колан,
то тя не би получила описаното травматично увреждане.
В резултат на извършеното експертно изследване по съдебно-
психиатричната експертиза, вещото лице констатира, че психичното
състояние на ищцата В.С. след претърпяното ПТП се характеризира (по
нейни данни) с повишена тревожност, особено при пътуване с автомобил.
Тревожността персистирала при завръщането й на работа през януари 2020 г.,
когато изпитвала притеснения от нов пътнотранспортен инцидент и
повторно падане, като постепенно отшумяла в следващите седмици. Не се е
консултирала с психиатър, не е провеждала лечение. Към настоящия момент
не се установяват трайни последици върху психиката й вследствие на
инцидента.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на
ищцовата страна – С.А. С.а, сестра на ищцата, и на свидетеля на ответника –
В.З. М., делинквент.
Показанията на св.С.а кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал, поради което липсва основание да не бъдат изцяло
кредитирани и при съобразяване с възможна заинтересованост на лицето от
изхода на спора /чл.172 от ГПК/.
Св.С.а разбрала за инцидента от дъщерята на сестра си. Когато отишла в
болницата, С. вече била преминала през спешния кабинет. Била в шок и
изплашена. След направената операция не можела да се изправи, както и да се
обслужва; страхувала се да се надигне от леглото. Когато била навън, макар и
в количка, изпитвала ужас да бъде в края на тротоара, както и щом видела
6
автомобил. На следващия ден след операцията, от Гърция дошла дъщеря й, за
да я обгрижва. Няколко дни след операцията дъщеря й я взела със себе си в
Гърция, където живее заедно с другата дъщеря на ищцата. Една седмица след
пристигането й там, раната се влошила и се наложило да се върнат в
България. След манипулация се върнали в Гърция, където била правена
рехабилитация и с помощта на проходилка ищцата успяла да се изправи, за да
се учи да върви. След около 4 месеца вече можела да върви. Шест месеца
след катастрофата тя се върнала на работа, за да се пенсионира след година.
Св. М. твърди, че се е движил със скорост не по-висока от 60 км/ч като
преценил, че безпрепятствено ще може да извърши преминаване в бус
лентата, тъй като автобусът бил на достатъчно далечно разстояние, за да не
възпрепятства движението му. Съжалява за случилото се.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени
вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по н.а.х.д.№
1534/2020г. по описа на РС Варна съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване
ищцата доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – настъпилите за нея болки и страдания от
причинените травми, техния характер, степен и продължителност във
времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
7
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищцата е здрав човек в работоспособна възраст,
който е полагал труд по договор. Травмите, получени в резултат на ПТП, са
възпрепятствали осъществяването на нормална трудова дейност, поради
принудителен отпуск по болест за срок от около 6 месеца. Според вещото
лице и към настоящия момент, когато вече е приключил оздравителния
процес, е налице последствие от счупването, тъй като ищцата накуцва с левия
крак, като металното изделие все още не е отстранено. Доказа се наличието
на травми на психиката, доколкото след инцидента ищцата е изпитвала
психически дискомфорт, свързан със затрудненията при изпълняване на
ежедневни дейности, страх при придвижване по улицата; притеснение при
пътуване с автобус.
8
Същевременно следва да се отчетат обстоятелствата, че липсват данни
оздравителния процес да е продължил много по-дълго от обичайното, както и
да настъпили усложнения по отношение на увредения орган, а също и факта,
че по делото липсват данни за симптоми, които да са налагали нуждата от
специализирана психиатрична или психологична помощ. Липсват
медицински данни за неправилно зараснала кост.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средна по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 45 000 лева.
Съгласно становището на вещото лице относими към процеса на
лечение са представените с исковата молба разходни документи за извършени
медицински манипулации и изделия, както следва : фактура № 35876 от
02.09.2019г., фискален бон и талон за медицинско изделие; фактура №24 от
02.09.2019г. и фискален бон; фактура № ********** от 09.09.2019г. и
фискалев бон на обща стойност от 1563 лева.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване на вредата
наред с делинквента и от страна на водача на автобуса, който карал с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост и не е предприел мерки,
за да се спре рязко, а по отношение на пострадалата, че е пътувала права и без
обезопасителен колан.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване
на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание
9
чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
По отношение на твърдяното съпричиняване от страна на друг участник
в ПТП (независимо съизвършителство) : Отговорността на застрахователя е
във функционална зависимост от тази на деликвента. Съгласно чл.53 от ЗЗД
отговорността при деликт е солидарна, като увреденият може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да било от длъжниците, и при
предявяване на иска срещу един солидарен длъжник той отговаря за целия
размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им. Солидарният
съдлъжник не може да противопостави на ищеца възраженията на своите
съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на
съизвършителите, а когато той събере вземането си от единия от солидарните
съдлъжници, платилият обезщетението по пътя на регреса ще уреди
отношенията си с другия съизвършител, съгл. чл.127, ал.1 ЗЗД, като размерът
на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в
отношенията между тях, а не и спрямо ищеца. Разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД касае единствено случаите, когато увреденият с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредите. Вещото лице по СМЕ докладва, че ако
ищцата е била седнала и с поставен предпазен колан не би получила същите
увреждания. Доколкото, обаче, ищцата е пътувала в автобуса в качеството си
на служител автоконтрольор, то свободното й движение в ППС е част от
длъжностните й задължения и позиционирането й в седнало положение с
предпазен колан е изключено. Други доказателства с оглед установяване
основателността на въведеното възражение, поради което приносът на ищеца
за причиняване на резултата - настъпилите травматични увреждания - остава
недоказан.
Изложената фактическа обстановка и правни изводи обуславят
основателност на иска за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, до
10
който следва да бъде уважен, а за разликата до първоначално предявения
размер от 50 000 лева – отхвърлен. Изцяло основателен и доказан е искът за
присъждане на обезщетение за имуществените вреди от ПТП в размер на
1563 лева.
С оглед основателността на претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди, съдът намира за основателна и акцесорната
претенция за мораторни лихви, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице на 11.03.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493,
ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ (в тази насока Решение №167/30.01.2020 по
дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о. ).
По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР
6/2012г. по т.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед изхода от спора по иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 2178.58 лева за държавна такса, СМЕ и
СПЕ.
С оглед изхода от спора по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца сторените от него разноски. Доколкото същото е
договорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА предвид уважения размер
на иска застрахователят следва да заплати на пълномощника на ищеца
възнаграждение в размер на 1875.50 лева.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски за
адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице по СМЕ в общ
размер от 218.18 лева. Възражението на ищеца за прекомерност на
договореното и заплатено адв.възнаграждение на проц.представител на
ответника е неоснователно, доколкото размерът е към минимума по
Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, СЪДЪТ
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр.
София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на В. А. С. с ЕГН ********** с адрес *****, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
1. сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 29.08.2019г. в гр.Варна по
вина на В.З. М. като водач на МПС „БМВ 502И“ с рег.№***, изразяващи
се във фрактура на тибията /голям пищял/ на левия крак и контузия на
таза, ведно с лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване
на писмената застрахователна претенция – 11.03.2020г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 45 000
лева до първоначално предявения размер от 50 000 лева
2. сумата от 1 563 лева, представляща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в извършени разходи
за медицински изделия, както следва 1450 лева –за пирон и плака по
талон по фактура № 35876 от 02.09.2019г., 35 лева за патерици по
фактура №24 от 02.09.2019г. и 78 лева за турур колянна става по фактура
№**********.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София,
район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на адвокат С. Б. С. с ЕГН ********** ВАК разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1875.50 лева.
ОСЪЖДА В. А. С. с ЕГН ********** с адрес ***** да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, район Лозенец,
бул.Джеймс Баучер 87 сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждание на вещото лице по СМЕ в размер на
218.18 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София,
район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса и разноски в размер на 2 178.58 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12
13