№ 15229
гр. София, 27.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110142184 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Съдът констатира, че в исковата молба не е посочена банкова сметка или друг начин
на плащане на сумата съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да посочи банкова сметка или
друг начин на плащана на исковата сума.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.07.2023 г. в
10,45 часа, за когато да се призоват страните – ищецът чрез процесуалния му представител,
в т. число и по реда на чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от ГПК – на телефон и по електронен адрес, което
да се удостовери, а ответника – от адреса, вписан в ТР с указания до връчителя както
следва:
„УКАЗВА на длъжностното лице по призоваването да събере информация
напуснало ли е лицето адреса или има канцелария там като посочи източника на тази
информация и да оформи призовката съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК.
Ако има канцелария/офис/ на адреса - да връчи на лице по чл. 50, ал. 3 от ГПК като
1
удостовери това обстоятелство.
При условие, че не събере информация, че търговецът е напуснал адреса и лице, на
което да връчи - да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като удостовери това
обстоятелство с посочвана на мястото на залепяне на уведомлението.“
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на
ответника „М......“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца „Д........“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в общ размер на 2556 лева, представляваща сбор от 1800 лева -
месечни наемни цени за м. 09.2021 г., 11.2021 г., 12.2021 г., 02.2022 г., 03.2022 и 04.2022 г.
по Договор за наем от 29.05.2020 г. за отдаване под наем на обособена чат от сграда на
лечебното заведение представляваща кафене и сервизни помещения в сутерена на сградата
на ХХХ-ДКЦ, кота -3, западна фасада на блок В, в гр. София, ж.к. Обеля 2, ул. „108-ма“, и
от 756 лева - разходи за консумативи (вода, парно, такса смет, охрана сграда и такса
асансьор) за месец 08.2021 г., 10.2021 г., 11.2021 г., 01.2022 г., 02.2022 г., 03.2022 г. и
04.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предявения размер от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за наем от 29.05.2020
г. за отдаване под наем на обособена чат от сграда на лечебното заведение представляваща
кафене и сервизни помещения в сутерена на сградата на ХХХ-ДКЦ в на блок В, в гр.
София, ж.к. Обеля 2, ул. „108-ма“. Сочи, че договорът за наем бил прекратен с предизвестие
от наемателя считано от 02.05.2022 г., но останали задължен за месечните наеми за м.
09.2021 г., 11.2021 г., 12.2021 г., 02.2022 г., 03.2022 и 04.2022 г., както и за дължимите
консумативи в размер на 1056 лева. Срещу последното задължение бил прихванат внесения
от наемателя депозит в размер на 300 лева, а останалите суми се дължат. С оглед
изложеното прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати описаните суми ведно
със законната лихва от исковата молба. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
По иска с право основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи, че между него и ответника е
валидно възникнало правоотношение по договор за наем с описаното в исковата молба
2
съдържание, че ответникът е ползвал наетата вещ за сочения период въз основа на договора,
размера на наемната цена, консумативите и предоставяне на услугите, за които се иска
заплащане на такси за спорния период.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК факти: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3