Мотиви към Решение № 1117 от 04.07.2020 г. по АНД № 3902/2020 г.
по описа на Пловдивски районен съд,
НО, Пети състав
Пловдивска районна прокуратура е
внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият Г.В.К. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а НК, за това че на 10.01.2019 г. в гр. Пловдив,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.";
- Чл.40 ал.1 от ЗДвП: Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението;
- Чл.40 ал.2 от ЗДвП: По време на движението си назад, водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности;
- Чл. 116 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора;
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.И.Г.-М., ЕГН
**********, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка на
„типично място" - в долната част на костта, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на горен десен крайник за около месец и половина -
два месеца, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а ал.1 б. ,,а“, пр.II-ро, вр.
чл.343 ал.1 б.„б“, пр.II-ро,
вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава XXVIII
НПК – освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение като моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание, ориентирано към минимума. Поддържа и искане на
основание чл. 343г от НК обвиняемият да
бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца, а така също да бъдат присъдени в негова тежест и разноските.
Защитникът на обвиняемия – адв. С. счита, че са налице предпоставките на чл. 15 НК – случайно деяние.
Алтернативно поддържа, че са налице условията за приложението на чл. 78а НК
поради което моли за налагането на административно наказание в минимален размер
от 1000 лева. На основание чл. 78а, ал.
4 НК моли да не се налага на подзащитния му наказанието лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
В правото си на лична защита обвиняемият поддържа
казаното от своя защитник. С последната си дума изразява съжаление за
стореното, като моли да не бъде лишаван от правоуправление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
фактическа страна:
Г.В.К. е роден на *** ***, ***, б. г., със средно
образование, работещ, неженен – живее на семейни начала, неосъждан, ЕГН
**********.
Г.В.К. бил правоспособен водач на превозни средства от
категория В от 1997 г. и притежавал лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № ***.
На 10.01.2019 г. около 19,30 часа, обв. К. се намирал с
автомобила си в района на площад „Гроздов пазар“ в гр. Пловдив, като бил
паркирал автомобила си на ул. „Тодор Каблешков“
в град Пловдив, в близост до площада. По същото време, свид. Т.И.Г.-М.
се разхождала с домашния си любимец и при движението си достигнала района на
пазара. Движейки се пеш, тя достигнала до ул. „Тодор Каблешков“ и се огледала.
В същото време К. привел автомобила си в движение и като се огледал, тъй като
вече било тъмно, не възприел свид. Г.-М.. Поради това и предприел маневра
„движение на заден ход“ с управлявания от него автомобил. Междувременно свид.
Г.-М. се огледала и възприела намиращия се на разстояние автомобил, управляван
от обвиняемия. Въпреки това предприела пресичане на платното за движение на ул.
„Тодор Каблешков“. Обв. К. от своя страна, вместо да обезопаси движението си на
заден ход посредством друго лице, което да му сигнализира за опасности след
като привел автомобила си в движение, започнал да се движи назад. Макар да се
оглеждал, той не видял свид. Г.-М., която пресичала платното за движение на
улицата зад автомобила му, и последвал удар между задната част на автомобила и
свидетелката. В резултат на удара свид. Г.-М. паднала на платното за движение.
К. усетил тупване зад автомобила си и преустановил движението на същия. Слязъл
от автомобила и видял падналата зад него свидетелка Г.-М. Притекъл ѝ се
на помощ, като ѝ помогнал да се изправи и я качил в автомобила си. Тъй
като свид. Г.-М. се оплакала от болки в рамото и ръката, той предложил да я
закара до спешно отделение в гр. Пловдив. Първо я откарал до дома ѝ, за
да може да си вземе тя мобилния си телефон, след което я откарал в медицинско
заведение в града. За настъпилото произшествие бил подаден сигнал и в
медицинското заведение пристигнал полицейски служител от Сектор „Пътна полиция“
в гp. Пловдив - свид. С.С.П.. Последният установил самоличността на пострадалата
и обвиняемия и го тествал с техническо средство за установяване на алкохол в
издишания въздух. Апаратът отчел отрицателен резултат. След като било
установено, че ръката на свид. Г.-М. е счупена, обв. К. се върнал с
полицейските служители на мястото на произшествието.
Според
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, на
пострадалата Т.И.Г.-М. е била причинена контузия на главата с мозъчно
сътресение и счупване на лъчевата кост на дясната ръка на „типично място” - в
долната част на костта. Счупването на лъчевата кост е довело до причиняване на
трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник за около 1,5-2 месеца, тоест налице са признаците на
средна телесна повреда по смисъла па чл.129 ал.1 от НК. Според експерта,
останалите увреждания са довели до причиняване на разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, тоест касае се за лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 от НК, която е несъставомерна.
В хода на
разследването с била изготвена и автотехническа експертиза, според заключението
на която основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че
водачът на лекия автомобил „БМВ Х5" Г.В.К. не е реагирал своевременно на
опасността от удара с пешеходката.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства, а именно: обяснения
на обвиняемия К., дадени на досъдебното производство, в които е признал
извършване на деянието и изразил съжаление за случилото се (л. 32 от ДП);
показанията на свидетелите Т.И.Г.-М. (л. 34 от ДП); С.С.П.(л. 35 от ДП) , както и от назначените и изготвени в
хода на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 29/19 г. (л. 60 от ДП) и Автотехническа експертиза (л. 64 – 73 от ДП). На следващо място за изясняване на гореописаната
фактическа обстановка спомагат и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост; характеристична справка ;
протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.11.2019 г. ,
ведно с фотоалбум към него (л.
21- 29 от ДП); Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
(л. 40 от ДП) и план схема на възникнало ПТП с пострадали лица (л. 41 от ДП); справка за
нарушител/ водач; копие от удостоверение
за техническа изправност на ППС; застрахователна полица за сключена застраховка
гражданска отговорност; копие от СУМПС; копие от свидетелство за регистрация
част II; медицинска
документация (л. 46 – 58 от
ДП).
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от подсъдимия и
на съдебна фаза, поради което и
по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
В съдебна фаза, обвиняемият изрично признава
виновността си по обвинението, така както е повдигнато от Районна прокуратура –
Пловдив и изразява съжаление за стореното.
От правна
страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия К. са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343а ал.1 б.
,,а“, пр.II-ро,
вр. чл.343 ал.1 б.„б“, пр.II-ро,
вр.чл.342 ал.1 от НК, доколкото на 10.01.2019 г. в гр.
Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ“ с peг. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в:
- Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността па движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.";
- Чл.40 ал.1 от ЗДвП: Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението;
- Чл.40 ал.2 от ЗДвП: По време на движението си назад, водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности;
- Чл. 116 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора;
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
Т.И.Г.-М., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната
ръка на „типично място" - в долната част на костта, което е довело до
трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник за около месец и
половина - два месеца, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. 342 НК е бланкетна, като за
съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата,
уредени в специалния Закон за движение по пътищата. Съгласно трайно
установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат /в този
смисъл Решение №289/18.01.2017 г., I
НО, постановено по наказателно дело № 1237/2016 г., ВКС/.
На първо място следва да се отбележи, че
деецът притежава специалното качество, изискуемо от закона, за да бъде субект
на инкриминираното деяние, а именно правоспособен водач на МПС.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза се установява и наличието на съставомерния
по чл. чл.343 ал.1 б.„б“, пр.II-ро
престъпен резултата – причинена средна телесна повреда, която в процесния
случай се проявява в счупване на лъчевата кост на
дясната ръка на „типично място" - в долната част на костта, което е довело
до трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник.
Видно от заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза, мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път, пешеходката е била видима в огледалата за обратно виждане и
водача на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническа възможност да избегне удара. В този случай, деецът се
е движил без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така сам се е
поставил в невъзможност да избегне произшествието. Вещото лице е акцентирало,
че основна причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка
е, че обвиняемият К. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката.
В аспект на гореизложеното, а и за пълнота на изложението, съдът държи да отбележи,
че не споделя доводите на защитата, че в случая се касае за деяние извършено
при условията на чл. 15 НК. Както вече беше посочено, деецът се е движил без да
наблюдава цялото пространство зад себе си, като е допуснал описаните по - горе
нарушения, установени в цитираните разпоредби на Закона за движение по
пътищата. В този смисъл, независимо от съпричиняването на резултата от
пострадалата, която е пресякла в нарушение на правилата за движение по
пътищата, обвиняемият не може да претендира оневиняването си. При
констатираните неблагоприятни фактори в конкретната пътна обстановка -
ограничена видимост на кръстовище,осветеност от улична лампа, наличие на други
паркирани автомобили, обвиняемият е бил длъжен да осъществи предприетата от
него маневра „движение на заден ход“, при обезпечаване на обхвата на видимостта
и възможността да възприеме, съответно да спре при наличие на предвидимо
препятствие. Именно това нарушение е в причинно- следствена връзка с настъпилия
резултат. Обвиняемият би могъл да бъде оневинен поради това, че деянието му е
случайно /поради внезапно възникнала опасност на пътя/, само когато той не
е допуснал нарушение на режима за
осигуряване на видимост, който го е задължавал непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. В този смисъл обвиняемият К. сам се е поставил в
невъзможност да реагира на опасността, каквато е била появата на пресичащата
пешеходка. Ето защо съдът намира, че липсват основания за изключване на вината
му при условията на чл. 15 НК.
Отделно от горното следва да се посочи, че практиката на ВКС е постоянна и
безпротиворечива в разбирането си, че при нарушение на правилата, разписани в
чл. 40 ЗДвП – при движение назад няма случайно деяние, защото деецът е длъжен
да осигури лице, което да му указва ако няма видимост /Решение № 79 от
24.06.2015 г. по н.д. № 2015/2014 г. на ВКС, III
Н.О./
Престъплението по чл. 343 НК се
отличава със усложнена форма на психическото отношение на дееца. От една страна
той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В процесния случай това е изводимо
както от обективните находки по делото- установени от автотехническата
експертиза, така и от изричните признания на обвиняемия. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася непредпазливо - не е
предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, но е могъл и е бил
длъжен да го предвиди. В процесния случай задължението на обвиняемия да
предвиди настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството му
на правоспособен водач на МПС. Конкретната му възможност да го предвиди пък
следва от особеностите на заобикалящата среда, в която не са били налице
фактори, които да възпрепятстват ефективното възприемане на пътната обстановка,
респективно спазване на посочените по – горе правила.
Предвид обстоятелството, че обв.
К. е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, като
непосредствено след произшествието я е транспортирал до медицинско заведение и
ѝ е оказал съдействие за предприемане на лечение, то осъщественото от
него деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 343а ал.1 б. ,,а“, пр.II-ро, вр. чл.343 ал.1 б.„б“, пр.II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Доколкото за посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или пробация; обвиняемият не е осъждан до този момент, не
е освобождаван от наказателна отговорност; от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
По размера на
административното наказание:
При индивидуализиране на административното наказание на обвиняемия, съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези,
свързани с безопасността и сигурността на транспорта. Същите се отличават с
голяма обществена значимост. На следващо място, съдът отчете степента на
засягане на обществените отношения, намерила израз във вида и броя на
допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, както и величината
на допуснатите нарушения. Съдът отчете и причиненият общественоопасен резултат
– на пострадалото лице М.е причинена не само съставомерната средна телесна
повреда, но и по – леко нараняване, изразяващо се в контузия на главата –
увреждане, съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК. Съобразена беше и личността на обвиняемия, който е неосъждан, без
данни за други противообществени прояви, с чиста справка за нарушител/ водач,
като същия е с добри характеристични данни – работи и се грижи за семейството
си. Отчетено беше и, че обвиняемият признава вината си, изразява съжаление за
стореното, като е оказал съдействие на органите по разследването за
установяване на обстоятелствата по делото.
При ценене
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика / така - Решение
№144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело
№327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г./.
Като
смекчаващо обстоятелство съдът съобрази това, че обвиняемият е родител на две
малолетни деца за които полага активни, ежедневни грижи. На следващо място
същият е ангажиран с полагането на грижи за болния си родител – неговата майка
Д.К.. Съдът съобрази и изминалия период от време от извършване на деянието до
постановяване на решението по настоящото дело –година и половина, през който с
обвиняемия са извършени множество действия по разследване, които според
настоящия състав сами по себе си са съдействали за поправяне и превъзпитание на
дееца.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание
глоба в минимален размер на 1000лв. Размерът на наказанието беше съобразен
и със събраните по делото доказателства за имуществено и семейно положение на
обвиняемия.
Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемия, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето на обвиняемия без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
Както вече
се спомена от справката на водача за нарушения на ЗДвП е видно, че същият е
принципно изправен водач, допуснатите нарушения на ЗДвП са инцидентна проява в
живота му, поради което и съдът намира,
че не следва на основание чл. 78а, ал.4 НК да постановява и лишаване от права.
В тази връзка бяха съобразени и ангажиментите му като родител, грижещ се за
транспортирането на децата му до училище през учебната година, а така също и
необходимостта да запази правата си за управление на МПС с оглед обезпечаване
на грижите за болния му родител.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия Г.В.К.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на бюджета на Държавата
сумата от 512,00 лева /петстотин и дванадесет лева/, представляваща разноски по
делото, сторени в хода на досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ