РЕШЕНИЕ№ 149
гр. Монтана, 13 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 24.02.2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КА дело № 103
по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 285 ЗИНЗС.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от ГД „Изпълнение на
наказанията"/ГДИН/ София, чрез юрисконсулт Г. Х. - процесуален
представител, съгласно Заповед № Л № 4611/21.10.2019 г. на Гл. директор на ГД „Изпълнение
на наказанията" гр. София против Решение № 336 от 19.10.2022 г. по адм. д.
№ 366/2022 г., постановено от Административен съд – Враца, В ЧАСТТА, с която
осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София да заплати
на К.Д.И. мораторна лихва върху присъденото му по адм.дело № 312/2021 г. с
Решение № 146/14.04.2022 г., постановено по КАД № 600/2021 г. на АдмС Враца
обезщетение за неимуществени вреди от 120.00 /сто и двадесет/ лева, за периода
от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението - 21.06.2022 г.
В жалбата се твърди, че по делото не са установени
реално претърпени вреди, както и пряка причинно - следствена връзка. Неимуществените
вреди, каквито ищецът претендира, не се предполагат, а подлежат на доказване на
общо основание, чрез ангажиране на доказателства. Фактическият състав на
отговорността включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно
поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елементът
вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и
докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на
доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е
от четирите елемента има за последица не ангажиране отговорността на ответника,
респективно води до неоснователност на иска. Твърдените от ищеца обстоятелства,
изложени в исковата молба не бяха подкрепени с надлежни доказателства и съвсем
неоснователно се претендират неимуществени вреди. По делото не бяха представени
доказателства за претендираните от ищеца неимуществени вреди. В исковата молба
не са представени доказателства в подкрепа на това, че твърдените от ищеца
неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с действия или бездействия
на посочената от него ответна страна. По делото пред първоинстационния съд
ищецът не представи доказателства за реално претърпени и установими вреди, в
резултат на посочени действия/бездействия. В исковата молба са изложени твърдения
от ищеца, които не са подкрепени с никакви писмени доказателства. За да се
претендира обезщетение за вреди те трябва да бъдат надлежно и недвусмислено
доказани, а не да се основават само на твърдения от заинтересованата страна.
Моли присъждане на разноски по делото.
Ответникът
- К.Д.И., понастоящем л/св, в с.з. оспорва жалбата и моли решението да бъде
оставено в сила. Моли да не се присъжда юрсконсултско възнаграждение в полза на
ответника, тъй като съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС по исковите правила по
ЗИНЗС не се дължат такива разноски в полза на ответника.
Прокурор
от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на АдмС – Враца правилно и законосъобразно. Налице е влязло
в сила решение на съда, с което Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията“ София е осъдена да заплати обезщетение за бездействие съобразно
разпоредбите на ЗИНЗС, поради което и обезщетение за забава е дължимо.
Административен
съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
За да
осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София да заплати на К.Д.И.
дължимата мораторна лихва върху присъденото му по адм. дело № 312/2021 г. с
Решение № 146/14.04.2022 г., постановено
по КАД № 600/2021 г. на АдмС Враца обезщетение за неимуществени вреди от 120.00
/сто и двадесет/ лева, за периода от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението -
21.06.2022г. и отхвърли иска за
периода от 28.05.2019г. – 02.01.2020 г. съставът на Административен съд Враца
приема, че с Решение № 146/14.04.2022 г., постановено по КАД № 600/2021 г. на АдмС Враца
Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр.София е осъдена ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.И. сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ответника, изразяващи се в неосигуряване на задоволителни
санитарно-хигиенни условия и естествено
проветряване, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, претърпени от ищеца
в периода 28.05.2019г. - 02.01.2020г. при престоя му в ареста К*** . Със същото
решение е оставено в сила Решение № 289/ 11.08.2021г. по адм.д. № 312/2021г.
на АдмС Враца в останалата му част. Решението,
като необжалваемо е влязло в сила на 14.04.2022 г. По делото е приложено писмо
на Началника на Затвора Враца, вх. № 2816/05.09.2022 г., ведно с доказателства,
от които е видно, че присъденото обезщетение с горепосоченото решение на съда в
размер на 120.00 лева е изплатено на ищеца К.Д.И. на 21.06.2022 г., видно от
приложеното платежно нареждане. От данните по приложените дела и при
първоначално депозираната искова молба е видно, че ищецът не е претендирал
мораторни лихви, каквито претендира с настоящата искова молба, поради което и
искът е допустим. По делото не е налице спор между страните и се установява, че
по адм. дело № 312/2021 г. с Решение № 146/14.04.2022 г., постановено по КАД № 600/2021
г. на АдмС Враца ГДИН е осъдена да заплати на К.Д.И. сумата от 120.00 лева обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника, изразяващи се в
неосигуряване на задоволителни санитарно-хигиенни условия и естествено
проветряване, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, претърпени от ищеца в
периода 28.05.2019 г.-02.01.2020 г. при престоя му в ареста гр. К*** . Решението
е влязло в законна сила на 14.04.2022г. Също така се установява, че с платежно
нареждане от 21.06.2022г., присъдената сума с решението е преведена от ответника по сметка на К.Д.И..
На ищеца следва да бъде присъдена мораторната законна лихва върху присъденото с
горепосоченото решение обезщетение. Искането за присъждане на законната
лихва е акцесорен иск. Началният момент на дължимостта на законната
лихва върху сумата на присъденото обезщетение с горепосоченото решение е от момента
на преустановяването на незаконните
действия или бездействия, съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК. В конкретния случай началният
момент, от който следва да се присъди претендираната мораторна законна лихва
е от 02.01.2020г., с оглед т. 4 от ТР № 3/22.04.2004
г., а не от заявената от ищеца в исковата молба дата 28.05.2019 г., а крайния
момент до който същата е дължима е 21.06.2022 г., когато на същия е изплатено
присъденото с решението обезщетение. Предвид гореизложеното, съдът счита, че
ответника дължи на ищеца мораторна лихва върху присъденото му по
адм. дело № 312/2021 г. с Решение № 146/14.04.2022 г., постановено по КАД № 600/2021
г. на АдмС Враца обезщетение за неимуществени вреди от 120.00 за
периода от 02.01.2020г. - датата на
преустановяване на бездействието до 21.06.2022г. - датата на изплащане на обезщетението. От
страна на ищеца не са направени разноски по делото, поради което и такива не му
се дължат. На ответника не следва да се присъждат разноски по делото.
Настоящият
касационен състав споделя изцяло направените, въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, правни изводи на първоинстанционния съд, без да
има какво да добави, поради което препраща изцяло към съображенията изложени в
обжалваното Решение № 336 от 19.10.2022 г. по адм. д. № 366/2022 г.,
постановено от Административен съд – Враца.
Единственото,
което този състав следва да добави, че съображенията в касационната жалба са
ирелевантни за разглеждания спор, който не се свежда до правото на ищеца да
получи обезщетение, а единствено до правото му да получи мораторна лихва върху
вече присъдено обезщетение. Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен,
а не основен, последният разгледан и обсъден в мотивите на Решение №
146/14.04.2022 г., постановено по КАД № 600/2021 г. на АдмС Враца. По същото
това Решение са разглеждани и съображенията за правото на ищеца да получи
обезщетение, без същите да подлежат на повторно преразглеждане.
При
тези съображения и след извършена цялостна служебна проверка на решението на Административен
съд Враца, този касационен състав на Административен съд Монтана приема същото
за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
От
гледна точка на валидността и допустимостта на съдебния акт, съдът счита, че
същият има качествата на такъв.
С оглед
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, троен състав при Административен
съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 336 от
19.10.2022 г. по адм. д. № 366/2022 г., постановено от Административен съд
Враца, в обжалваната ЧАСТ, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" - гр. София е осъдена да заплати на К.Д.И. мораторна лихва
върху присъденото му с Решение № 146/14.04.2022 г., постановено по КАД №
600/2021 г. на Адм С Враца обезщетение за неимуществени вреди от 120.00 /сто и
двадесет/ лева, за периода от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението - 21.06.2022 г.
В останалата част
Решение № 336 от 19.10.2022 г. по адм. д. № 366/2022 г., постановено от
Административен съд – Враца, поради необжалваемост, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: