РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000012 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 613а, ал.1 от ТЗ.
Повод за образуването му е изходяща Н.А.П., гр. С. въззивна жалба
против постановеното по т. дело № 71/2021 г. на С. окръжен съд решение №
72 от 15.11.2022 г., с което е прекратено производството по т.дело № 71/ 2021
г. на См ОС, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и е постановено заличаването на
ЕТ „Е.-В.Е.В.“, ЕИК ********* от ТРРЮЛНЦ.
Тя видно от представените по делото доказателства е подадена в срок, а
Н. съобразно същите се явява кредитор на търговеца. Това е прави допустима.
В нея са изложени съображения за незаконосъобразност на решението,
свързани с това, че то е постановено преди предвидения в ТЗ срок и е
поискана отмяната му.
Длъжникът не е подал отговор, но в хода на делото е изразил становище
за неоснователност на същата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
1
Актът предмет на обжалване е от категорията постановявани в
производството по несъстоятелност.
Това производството представлява способ на универсално
принудително изпълнение, при което имуществото на длъжника служи за
удовлетворяване на всичките му кредитори.
Според чл. 735 от ТЗ то обичайно се прекратява с решение на съда,
когато са изплатени задълженията или масата на несъстоятелността е
изчерпана. В първата хипотеза от страна на съда се постановява само
прекратяване на производството и длъжника продължава своето
съществуване, при втората обаче съдът следва да постанови и заличаване на
търговеца.
Това сочи, че целта на това производство е постигне на справедливо
удовлетворяване на всички кредитори и при възможност оздравяване на
самото предприятие.
Самото производство е свързано и с направа на разноски подробно
индивидуализирани в разпоредбата на чл. 723 от ТЗ, които подлежат на
събиране от масата на несъстоятелността.
В тази връзка са възможни и отклонения от обичайното му развитие
свързани с това дали наличното имущество на длъжника е достатъчно за
покриване на същите, които са предвидени от страна на законодателя.
Така в чл. 629 б от ТЗ е въведено изискване свързано с откриване на
производство по несъстоятелност, когато наличното имущество на длъжника
не е достатъчно за покриване на началните разноски. То налага определяне на
необходимата за това сума, която трябва да бъде предплатена в даден от съда
срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор.
При неизпълнението му в чл. 632, ал.1 от ТЗ е предвидено, че съдът
обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя
началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни
мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява
длъжника в несъстоятелност и спира производството.
Възможностите за възобновяване на спряното производство са
предвидени в чл. 632, ал. 2 от ТЗ, където е казано, че това може да стане в
2
едногодишен срок от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника
или на кредитор и то ако молителят удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629 б ТЗ.
При липса на такова искане в споменатия срок в чл. 632, ал. 4 на ТЗ е
предвидено, че производството се прекратява и се постановява заличаване на
длъжника от търговския регистър.
По конкретното дело сме изправени пред последната хипотеза, т.е.
съдът е постановил решение за прекратяване и заличаване поради липса на
искане за възобновяване в едногодишния срок.
С оглед преценка законосъобразността на този акт е нужно да се
посочи, че по т. дело № 71/2021 г. на См ОС на 04.01.2022 г. е постановено
решение № 1, с което на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 629 б ТЗ съдът
е обявил неплатежоспособността на ЕТ „Е.-В.Е.В.“, ЕИК *********, ****,
открил е производство по несъстоятелност, прекратил е дейността на
търговското предприятие, постановил е общ запор и възбрана на
имуществото на длъжника, обявил е ЕТ „Е.-В.Е.В.“, ЕИК ********* в
несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност.
Този съдебен акт е обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.01.2022 г.
От тази дата е започнал да тече споменатия по- горе 1 годишен срок.
Той изтича на 05.01.2023 г. и едва след изтичането му при липса на
искане за възобновяване в този срок, респ. при липса на доказателства за
достатъчно имущество или предплата на разноските съдът следва да
постанови решение по чл. 632, ал.4 от ТЗ.
По настоящето дело то е постановено на 15.11.2022 г., т.е. 51 дни преди
изтичане на срока. Това би следвало да доведе до логичния извод за
неправилност и незаконосъобразност на същото.
Срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ обаче е преклузивен и като такъв не
подлежи на спиране или прекъсване. Това води до извод, че действия по
подаване на молба за възобновяване могат да се извършват само до
05.01.2023 г. независимо от това дали съдът преждевременно е постановил
решение по чл. 632, ал.4 от ТЗ. То не е окончателно, подлежи на обжалване и
до влизането му в сила не може да се промени факта, че сме изправени пред
3
спряно производство за несъстоятелност и течащ 1 г. срок по чл. 632, ал.2,
изр.1 ТЗ. Следва да се посочи, че решението на съда не подлежи и на
незабавно изпълнение по причина, че за да е налице следва да има изрично
предвиждане в закона, а в случая за актовете по чл. 632, ал. 4 от ТЗ такова
липсва.
Казаното води до извод, че жалбата би била основателна при наличие
на искане в същата за възобновяване с данни към същата за наличие на
достатъчно имущество или с депозирана сума за предплащане на разноските.
Тя би била такава и при наличието на данни по делото на СМ ОС за подаване
на отделна молба за възобновяване до изпращането му в ПАС на 30.12.222 г.,
а и при подаване до 05.01.2023 г. по настоящето дело молба от този тип.
Такива обаче липсват, което води до извод, че 1 годишния срок е изтекъл и
към настоящия момент решението на См ОС в частта, с която е прекратено
производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на търговеца
се явява правилно и законосъобразно.
В решението си См ОС обаче е постановил незабавно изпълнение на
акта, а по- горе се спомена, че законодателят не е предвидил такова за актове
от процесния тип. По тази причина в тази част решението се явява
недопустимо и следва да се обезсили.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 71/2021 г. на С. окръжен
съд решение № 72 от 15.11.2022 г. в частта, с която е прекратено
производството по несъстоятелност по т. дело № 71/ 2021 г. на См ОС, на
основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и е постановено заличаването на ЕТ „Е.-В.Е.В.“,
ЕИК *********, **** от търговския регистър.
ОБЕЗСИЛВА постановеното по т. дело № 71/2021 г. на С. окръжен съд
решение № 72 от 15.11.2022 г. в частта, с която е посочено, че същото
подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в ТРРЮЛНЦ, като за целта се изпрати заверен
препис от него на А.в., както и в особената книга на съда по
несъстоятелността по чл.634в от ТЗ.
4
Решението може да се обжалва в 7 дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5