Мотиви
по НОХД № 2500/09год. по описа на ПОС
Срещу подсъдимите Д.М.Б. и В.А.К.
е внесено обвинение за извършено престъпление – по чл. 199 ал. 2 т. 2 предложение първо във вр. с чл.198 ал. 1 във вр.
с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и за двамата подсъдими, а за подсъдимият Б. и във вр. с чл. 199 ал.
1 т. 4 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК затова, че на 14.01.2009год. в
с.К., П. област, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи –
мъжки велосипед на стойност 16 лева; дамски велосипед на стойност 16 лева и
монети с обща стойност 5,00 лева, всичко на обща стойност 37 лева от владението
на С. С. Х., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за
това сила и грабежа е придружен с убийството на С. С. Х., настъпило по особено
мъчителен начин за убития, а дението е извършено от подсъдимия Б. и при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление от общ характер – с постановената по НОХД № 1140/05год. по описа
на ПРС, ХVІІІ н. с. присъда № 69/22.06.2005г. на Лишаване от свобода повече от
една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес са приети предявените от наследничката на пострадалия С.Х.
– низходящата му С.К. граждански искове срещу двамата подсъдими за сумите от
80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на баща й, както и за
сумата от 37 /тридесет и седем/ лева – представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди, в резултат на инкриминираното престъпление.
С.К. е конституирана като
страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив е на становище, че събраните в хода на съдебното
следствие доказателства по безспорен и категоричен начин установяват вината и
на двамата подсъдими в извършването на инкриминираното престъпление. Моли съда,
да им наложи наказание в максималния предвиден размер на алтернативно
предвиденото най – леко такова за този вид престъпления – 20 години Лишаване от
свобода, като определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяването му за всеки
от подсъдимите. По отношение на предявените граждански искове – счита, че
същите са доказани и по основание, и по размер, поради което застъпва
становището, че следва да бъдат уважени изцяло. Приложените по делото
веществени доказателства, според прокурора, следва да се унищожат като вещи без
стойност, с изключение на мотиката, брадвата и двете колелетата, които да се
върнат на наследничката на пострадалия, а дрехите на подсъдимите – на всеки
един от тях.
Повереникът на гражданския
ищец и частен обвинител – адв.С. също е на становище, че събраните по делото
доказателства дават основание да се постанови осъдителен съдебен акт и по
отношение на двамата подсъдими. При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да им бъде наложено, поставя акцент не само върху необходимостта,
чрез него да се въздейства поправително – възпиращо върху бъдещото поведение на
подсъдимите, а и върху останалите членове на обществото, поради което моли
съда, с оглед бруталния начин, по който е извършено деянието, да им определи
наказание Доживотен затвор. Счита предявените граждански искове за доказани както
по основание, а така също и по размер, като застъпва становището, че следва да
бъдат уважени изцяло. Такова е и искането на гражданския ищец и частен
обвинител С.К..
Подсъдимите Д.Б. и В.К.
признават частично вината си по повдигнатото им обвинение – единствено досежно
отнемането на инкриминираните вещи, но не и по отношение причиняването на
смъртта на пострадалия С.Х.. Дават подробни обяснения за случилото се. Молят
съда за снизхождение и минимални по размер наказания.
Защитата на подсъдимите
също е на становище, че събраните по делото доказателства дават основание
подзащитните им Б. и К. да бъдат признати за ВИНОВНИ по повдигнатите им
обвинения. По отношение вида и размера на наказанието, което следва да им бъде
определено, молят съда да отчете като смекчаващи отговорността и на двамата
подсъдими – тежкото им социално и семейно положение – незаети с постоянна
работа; произхождащи от многодетни семейства, в които не са полагани грижи за
възпитанието и отглеждането им, включително и осигуряване на жилище, в което да
пребивават; направените частични самопризнания; възстановяването, макар и след
намесата на органите на полицията, на по-голямата част от имуществените вреди
от инкриминираното престъпление. От защитниците се прави искане на всеки от
подсъдимите да бъде наложено наказание в минималния предвиден размер на
наказанието Лишаване от свобода, а именно – 15 години, от което да се приспадне
периода на предварително задържане. По отношение на приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове, се застъпва становището,
че са доказани по основание, като се иска съдът да определи по справедливост конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди по отделно и в
съвкупност приложените по делото доказателства, във връзка със становищата на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.М.Б. е роден
на ***г***, живущ в *** К., П. област. Той е български гражданин от ромски
произход. Неграмотен е - не е посещавал изобщо учебни занятия. Към момента на
осъществяване на инкриминираното престъпление не е бил трудово ангажиран. Не е
женен. Осъждан е многократно за извършени престъпления против собствеността,
както следва:
- с определение № 125/03.06.2002год., постановено по НОХД №
1268/01 г. по описа на ПРС, VІ н. с., влязло в законна сила на 03.06.2002год. е одобрено споразумение за
решаване на делото, по силата на което се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 30.03.2001год. в с. К., П. област престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5
във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, осъществено след предварително сговаряне с подсъдимия В.К. и В. А.Б., за което на основание чл.
55 ал. 2 б. „Б” предложение второ от НК му е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ;
- с определение № 337/22.12.2003год., постановено по НОХД №
1249/02год., влязло в законна сила на 22.12.2003год. е одобрено споразумение за
решаване на делото, по силата на което се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 24.02.2002год. в с. К., Пловдивска
област престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3
и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК,
осъществено след предварително
сговаряне в немаловажен случай с В. А.Б., за което на основание чл. 54 от НК му е определено
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е ОТЛОЖЕНО по реда
на чл. 69 ал. 1 във вр. с чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от одобряване на споразумението – 22.12.2003год.;
- с определение № 369/06.12.2004год., постановено по НОХД №
1451/02год. по описа на ПРС, VІ н. с., влязло в законна сила на 06.12.2004год. е одобрено споразумение за
решаване на делото, по силата на което се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 13.03.2002год. в с. К., Пловдивска
област в съучастие като съизвършител с Р.Ш.С. престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 63
ал. 1 т. 3 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и за извършено на 14.03.2002 год. в с. К., П. област, след предварително сговаряне с Р.Ш.С. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с
чл. 63 ал.1 т. 3 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено
също наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23 ал. 1 от НК
му е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание - ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „ОБЩ” режим, от което е ПРИСПАДНАТ
периода на предварителното му задържане, считано от 21.05.2004год. до влизане в
сила на определението – 06.12.2004год.;
- с определение № 355/06.12.2005год., постановено по НОХД №
1090/05год. по описа на ПРС, ХІV н. с., влязло в законна сила на 06.12.2005год. е одобрено споразумение за
решаване на делото по силата, на което подс. Д.Б. се е признал за ВИНОВЕН за извършено в периода 27.01. –
01.02.2002год. в с. К. К., Пловдивска област, след
предварително сговаряне с В.А.Ш. престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3 предложение първо и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр.
с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ” режим;
- с присъда № 69/22.06.2005год., постановена по НОХД №
1140/05год. по описа на ПРС, ХVІІІ н. с., влязла в законна сила на
13.09.2005год.
е признат за ВИНОВЕН за извършено на
15.06.2005год. в гр. С., престъпление
по чл. 346 ал. 2 т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК,
за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено да се изтърпи при първоначален „ОБЩ”
режим;
- с присъда № 234/19.07.2006год., постановена по НОХД № 674/06год.
по описа на ПРС, ХІV н. с., влязла в законна сила на 12.02.2007год. е признат за ВИНОВЕН за извършено през м. декември
2003год. в с. К., П. област, в съучастие като
съизвършител с В.А.К. и И.М.Б. престъпление
по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за
което на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК му е наложено наказание ГЛОБА
в размер на 300 лева;
По реда на чл. 304 ал. 1 т.
1 от НПК /отм./са извършени две групирания на така наложените на подсъдимия Д.Б.
наказания – с постановените и влезли в законна сила съдебни актове по ЧНД № 3/05год. по описа
на ПРС, VІ н. с. и ЧНД № 34/06год. по описа на ПРС, ХІV н. с., с които на основание чл.
25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са му определени за изтърпяване общи
наказания по второто и третото осъждане /НОХД № 1249/02год. по описа
на ПРС, VІ н. с. и НОХД № 1451/02год. по описа на ПРС, VІ н. с./ – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален „ОБЩ” режим и по четвъртото и петото осъждане /НОХД
№ 1090/05год. по описа на ПРС, ХІV н. с. и НОХД № 1140/05год. по описа на ПРС,
ХVІІІ н. с. / –
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е УВЕЛИЧЕНО с ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е определен първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяването
му.
В приложените в хода на
досъдебното производство заверени копия от бюлетините за съдимост за подсъдимия
Д.Б. /л. 202 – 217 от дос. пр./ е отразено, че така
определените му общи най-тежки наказания са изтърпявани в Затвора – Пловдив до
21.03.2007год..
От значение за правната
квалификация на вмененото във вина на подсъдимия Б. престъпление в настоящото
производство е осъждането му с постановения и влязъл в законна сила съдебен акт
по НОХД № 1140/05год. по описа на
ПРС, ХVІІІ н. с., с който е признат за ВИНОВЕН за извършено тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93т. 7 от НК, за което му е наложено
наказание над една година Лишаване от свобода, а именно - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е определен първоначален „ОБЩ” режим на
изтърпяването му. Именно това осъждане е посочено от обвинението като обуславящо
по – тежката правна квалификация на вмененото му във вина престъпление -
осъществено при условията на опасен рецидив, в хипотезата на чл.29 ал. 1 б. „А”
от НК.
Подсъдимият В.А.К. е роден
на ***г***, живущ *** в с.К., П.област.
Той е българин, от *** произход. Посещавал е училище до 8-ми клас, въпреки че
няма завършено основно образование. Към момента на осъществяване на
инкриминираното престъпление не е бил трудово ангажиран с постоянна работа.
Препитавал се с временна работа при нуждаещи се от помощ предимно възрастни и
самотни хора в с. К. и околните села от района. Живее заедно с братята и сестра
си. Не е женен. Осъждан е за извършени престъпления против собствеността,
осъществени след предварително сговаряне със съпроцесника си Д.Б., които нямат
отношение към правната квалификация на вмененото му във вина в настоящото
производство обвинение, а именно:
- с определение № 125/03.06.2002год., постановено по НОХД №
1268/01 г. по описа на ПРС, VІ н. с., влязло в законна сила на 03.06.2002год. е одобрено споразумение за
решаване на делото, по силата на което подс.В.К. се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 30.03.2001год. в с.
К. , П. област престъпление по чл.
195 ал. 1 т.4 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК, за което на основание
чл. 55 ал.1 т. 1 от НК му е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
ОТЛОЖЕНО на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от одобряване на споразумението – 03.06.2002год.;
- с присъда № 234/19.07.2006год., постановена по НОХД №
674/06год. по описа на ПРС, ХІV н. с., влязла в законна сила на 12.02.2007год. е признат за ВИНОВЕН за извършено през м. декември 2003год. в с. К.,
Пловдивска област престъпление по чл. 194
ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за което на
основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер
на 300 лева.
Двамата подсъдими са първи
братовчеди и наред с родствената им близост, поддържат близки приятелски отношения.
През зимата на 2008год. работели заедно като помощници в отглеждането на животни
в с. М., С. област. Към момента на осъществяване на инкриминираното
престъпление нито един от тях не е бил трудово ангажиран. Периодично
подсъдимият В.К. ходел по домовете на възрастни самотни хора, живеещи в с. К., като
им предлагал помощта си – да цепи дърва, да прибира въглища и др. подобни
дейности, за което получавал минимални възнаграждения, служещи му за покриване
на ежедневните разходи. По сходен начин се препитавал и подсъдимият Д.Б.. В
този период и двамата подсъдими живеели при свои роднини в с.К. К. – подс. Д.Б.
- при сестра си и зет си – свид. Д.М. /М./, а подс. В.К. – заедно със
семейството на един от братята си.
На 13.01.2009 год. вечерта,
около 19 часа, според показанията на свид. Д.М., подсъдимият Д.Б. бил в дома му
и консумирал вино, дадено му от работодателя, при който към този момент работела
майка му, известен с прякора И.„***” /л. 89 гръб от съд. сл./, когато пристигнал подс. В.К..
Последният дори не влязъл в къщата, а от прозореца извикал подс. Б. да излезе
навън. Малко след това, той се върнал да си вземе недоизпитото количество вино
останало в пластмасовата бутилка от 2 литра, след което изязъл заедно с подс. К.
и не се върнал повече същата вечер. Двамата отишли в дома на друг родственик на
подс. Б. – В., където изпили остатъка от виното, а според обясненията на подс.Б.
той консумирал и друг вид алкохол – домашна ракия и коняк. В късните часове на
денонощието, тъй като на следващия ден – 14.01.2009год. се празнувал почитаният
от ромската етническа общност празник „Банго Васил”, двамата подсъдими взели
решение да отидат до къщи на самотни възрастни хора в с.К. К., откъдето да
откраднат пари, храна и алкохол, за да се подготвят за празника.
Тръгнали пеш от ромската
махала в селото в посока към ж. п. гарата, като най – напред проникнали в
къщата на Л.С. Н.. За целта, прескочили оградата от телена мрежа и влезли в
помещение, намиращо се непосредствено след отворянето на незаключената входна
врата на първия етаж. Насочили се към фризера, който бил разположен срещу
вратата и от него взели пакети с месо и други продукти, а подс. Б. и кутия с
бонбони. Поставили ги в найлонови торби, закачени в близост до фризера. Взели и
пластмасова туба с вино. С вход към това помещение била стаята, в която нощувал
собственикът Л. Н.. Вратата на стаята му била отворена, поради което той се
събудил от шума, предизвикан от действията на двамата подсъдими. Светнал
лампата в стаята си и се насочил към коридора където подсъдимите продължавали
да тършуват. Подс.Б. успял да забележи действията на Н. и своевременно избягал
през отворената входна врата на първия етаж, като оставил част от торбите с
храна, включително и взетата пластмасова туба с вино. Межувременно, извикал към
подс. К. „Бягай !”, но той не реагирал достатъчно бързо и почти веднага след
това бил хванат за връхната си блуза от Н., като започнал да се дърпа и да
прави неуспешни опити да се отскубне. След като прескочил оградата на двора,
подс. Б. видял, че братовчед му - подс. К. е хванат от собственика и за да му
помогне, хвърлил към главата на Н. останалия в ръцете му пакет с месо. След
удара Н. пуснал подс. К., който успял да избяга и да прескочи оградата,
закачайки задния край на блузата си на мрежата, върху която останало скъсано
парче от нея. Веднага след това двамата подсъдими побързали да се отдалечат от
мястото на престъплението.
Въпреки неуспешния си опит
да отнемат вещи от къщата на Л. Н., подсъдимите Б. и К. не се отказали от
намеренията си да откраднат храна и пари, необходими им за предстоящия празник,
поради което се насочили към къщата на пострадалия С.Х., находяща се в самия
край на селото. Няколко дни по – рано двамата подсъдими били в Центъра на с. К.,
в близост до Пощата, където по това време се раздавали пенсиите. Забелязали, че
пострадалият Х. е взел пенсията си и затова тази нощ решили да отидат и в
неговия дом. Наред с това, подс. К. знаел, че в дома си Х. има велосипеди,
които могат да откраднат и да продадат. До къщата на пострадалия С.Х.
подсъдимите се придвижили пеш, в ранните часове вече след полунощ на 14.01.2009
год., като проникнали в двора откъм северозападния му край, в непосредствена
близост до който се намирала и жилищната постройка. От тази страна, двора на
къщата бил отдалечен на около 200 - 300 м. от главния път между с. К. и с. Н. и
до него се стигало по черен път. Дворът бил ограден с мрежа, закрепена на 2
бетонни кола в двата й края, а по средата й имало дървен кол. Подсъдимите
успели да пречупят дървения кол, който хлътнал откъм вътрешната страна на двора,
а заедно с него се свлекла и част от оградната мрежа.
Жилищната постройка,
ползвана от пострадалия С.Х. се състояла от две помещения, разположени в
съседство, чийто входове били перпендикулярно разположени един спрямо друг, а
до тях се влизало през неостъклено предверие /фотос № 21, 22 и 26 на л. 27 и л. 29 от дос. пр./. Вдясно от входа на
предверието се намирала вратата на килера, който служел за съхраняване на
зимнина, а в него пострадалият прибирал и велосипедите си. Непосредствено срещу
входа на преддверието се намирал двукрилият прозорец на стаята, в която живеел
пострадалият Х., а вратата за помещението била в дъното на предверието след
прозореца.
За да осъществят
намеренията си, двамата подсъдими най – напред се насочили към килера, за да
отнемат велосипедите. Тъй като вратата била заключена със секретен ключ /фотос
№ 27, л. 30 от дос. пр./, подс. Б. опитал да я взломи като най – напред използвал
оставената в близост до вратата на предверието мотика. След като не успял, с
ритник ударил дясната каса, в резултат на което от вътрешната й страна се
отчупила дървена летва и паднала на пода на килера. Действията на подсъдимия Б.
били наблюдавани от подс. К., който стоял в непосредствена близост от външната
страна на предверието точно срещу прозореца на стаята на пострадалия. Шумът от
взломяването на вратата на килера събудил пострадалия С.Х., който на светлината
на запалената крушка, разположена непосредствено над прозореца в предверието,
видял двамата подсъдими. Разбрал за намеренията им и веднага понечил да се
обади на полицията по телефона, който се намирал върху дървен стол, разположен
до стената откъм килера между двете легла в стаята. Подс. К. видял, че
пострадалият Х. се е събудил и се движи в стаята си и казал на подс. Б..
За да предотвратят
възможността пострадалият да осуети изпълнението на намеренията им, както това
се случило в дома на Н., двамата подсъдими почти едновременно се насочили към
входната врата на стаята, която била заключена с обикновен ключ, но от
вътрешната й страна в горната част на бравата имало монтирано допълнително
резе, което било пуснато. С ритник, подсъдимият Б. взломил касата на вратата в
областта на бравата и влизайки в стаята на пострадалия Х. успял да чуе, че
казва по телефона: „Двама човека...”. Побързал със сила да издърпа телефона от
ръката му, а едновременно с това притиснал със сила ръка си към устата му, за
да не може повече да говори. Непосредствено след подс. Б. в стаята влязъл и подсъдимият
К., който от своя страна бутнал с крак пострадалия Х.. Той загубил равновесие и
се свлякъл до опряната в гардероба маса, разположена близо до леглото му. В
краткия период от момента, в който възприел поведението на подсъдимите до нахълтването
им в стаята му, пострадалият Х. успял да вземе в ръката си и малка брадвичка,
която използвал за цепене на дърва и държал в близост до едно от леглата в
стаята /приложена като веществено доказателство по делото/, с намерение да я използва като
защитно средство срещу нападателите си. След като изтръгнал телефона от ръцете
на пострадалия Х. и видял, че подс. К. успял да наруши равновесието му,
подсъдимият Б. излязъл извън помещението и от предверието хвърлил телефонният
апарат в двора отпред пред къщата, в близост до колибата на кучето, което също
усетило нападателите на стопанина си. През това време, подсъдимият К., който
останал вътре в стаята на пострадалия Х., успял да отнеме от ръцете му
брадвичката и нанесъл с тъпата й част два удара в теменната област на главата
му, /фигура
№ 6, л. 142 от дос. пр./, и един с ръба на режещата й част – обозначената като рана № 6
в заключението на съдебно медицинските експертизи. В резултат на така
нанесените удари, пострадалият Х. паднал на пода с лице към него. Веднага след
това, подс. К. хвърлил на земята брадвата и започнал да тършува из вещите в
стаята, за да открие мястото, на което са скрити парите. Междувременно и
подсъдимият Б. се завърнал в стаята,
носейки в ръцете си дървен кол, който взел от предверието /неустановен
при извършения оглед на местопрестъплението/ и тъй като пострадалият Х. продължавал да
се движи, включително и да прави опити да стане, му нанесъл още 3 удара с кола по
главата, вследствие на които са причинени описаните под №№ 3, 5 и 7 рани, в
заключенията на назначените в хода на разследването съдебно – медицински
експертизи. След това, подс. Б. започнал да обръща всички завивки, включително
и дюшеците на леглата в стаята, при което успял да открие под една от
възглавниците общата сума от 5 лева на монети. От своя страна, подс. В.К. започнал
да пребърква джобовете на дрехите, с които бил облечен пострадалият и тъй като
той продължавал да прави опити да вземе падналата в близост до тялото му
брадвичка, К. взел оставената в предверието, в близост до вратата на стаята,
мотика /приложена като веществено доказателство по делото/ и с острата й част нанесъл
още 3 удара в областта на главата му, като по този начин окончателно сломил
съпротивата му. Междувременно, при един от ударите, замахвайки с мотиката,
подс. К. счупил крушката в стаята, което наложило подс. Б. да отиде и да свали
светещата в предверието крушка и да я постави на нейно място, за да продължат
действията си по претърсване, с цел откриване на други ценни вещи и най – вече
пари, които да отнемат. Въпреки вложените усилия, подсъдимите не успели да
намерят други пари и ценности и тъй като се страхували да не бъдат заварени на
местопрестъплението взели оставените в килера 2 велосипеда /приложени
като веществени доказателства по делото/ и ги подкарали към мястото в задната част на двора
на къщата откъдето преди това влезли.
С отнетите велосипеди,
подсъдимите се отправили към съседното с. Х., в което живеела леля им – свид. Р.М.
със семейството си, с намерение да ги продадат на някой в селото, а и да
преспят у тях. По пътя към с. Х., в с.Т. си купили още вино с откраднатите от
пострадалия Х. монети, част от което консумирали по пътя. Съпругът на свид. Р.М.
не се съгласил подсъдимите да останат да пренощуват в дома им и ги изгонил, поради
което те отишли в съседната къща на сина му - братовчед им - свид. А.М. при
когото останали до сутринта. На него подс.Б. продал един от отнетите
велосипеди, в замяна на който получил – 1 бр. червено на цвят радио СД /приложено
като веществено доказателство по делото/, а подс. К. - 1 бр. мобилен апарат /неустановен
в хода на разследването/. Свид. М. отказал да закупи и другият отнет велосипед, поради
което след като напуснали къщата му, подсъдимите се отправили към с. Н., с
намерение да го продадат на някой в ромската махала на селото.
Сутринта на 14.01.2009год.
около 09,00 часа, свид. Р.Б. – сестра на пострадалия С.Х.,***, решила да потърси
брат си по телефона. При неколкократните позвънявания не успяла да се свърже с
него и затова около 10,30 часа решила да отиде до дома му, за да разбере каква
е причината да не й се обажда. Влизайки в двора на къщата на брат си, свид. Б.
забелязала разхвърляни вещи в предверието и по двора, което й се сторило твърде
необичайно. Започнала да нарежда на глас, че ще му се скара, че не е подредено,
виждайки, че и вратата на стаята, както и шкафа на печката, която се намира в
непосредствена близост до нея, са отворени. Когато стигнала до вратата видяла
проснатото на земята безжизнено тяло на брат си, върху което се намирала мотиката.
Забелязала, че цялата му глава е в кръв и разбрала, че е починал, след като
пипнала изстиналите му крайници. Преместила мотиката, оставяйки я до вратата на
стаята и побързала да се върне в дома си, за да се обади по телефона на децата
си, а те от своя страна да уведомят дъщерята на пострадалия – свид. С.К.. По
пътя срещнала свой племенник, живеещ в селото, на когото съобщила за случилото
се с брат й, а той от своя страна уведомил органите на полицията.
Заедно със свид. Т.М. –
младши полицейски инспектор в РУ на МВР – гр. С., свид. Б. отново се върнала до
дома на брат си - пострадалия свид.Х. и след като и свид. М. се уверил, че той
е починал от насилствена смърт, предприел действия за запазване на
местопроизшествието до пристигане на оперативно – следствената група.
Едновременно с това, уведомил както оперативния дежурен в Районното управление,
а така също и останалите свои колеги, работещи в околните села, с оглед
евентуалното установяване на извършителите, предвид получената информация, че
от дома на пострадалия са отнети 2 велосипеда. По този начин, за станалото
престъпление в района на с. К. К. научил и свид. Д.А. – младши полицейски
инспектор в РУ на МВР – С., отговарящ за района на с. Н.. По време на предприетия
обход с патрулния автомобил в ромската махала на селото, забелязал в двора на
къщата на Я.Й. подсъдимите, които не познавал като живеещи в района. При
разговора си с Й., установил, че му предлагат за продажба радио - СД и един
велосипед. Свид. А. се поинтересувал за произхода на вещите, както и за
местоживеенето на подсъдимите. Първоначално те направили опит да заблудят полицейския
служител, че са от гр.С., заявявайки, че велосипеда и радио СД – са получили от
роднини от с. Х., но впоследствие предоставили данните за самоличността си.
Своевременно свид.А. уведомил колегата си свид. М. за това, че е установил
двамата подсъдими от с. К. К. в момента на продажбата на велосипед, след което
ги отвел в РУ на МВР – С. за изясняване на случая.
С Протокол за доброволно
предаване /л. 46 от дос. пр./ подсъдимият В.К. предал на
свид. А., а той от своя страна – на разследващия полицай /л. 45 от дос. пр./ единият от отнетите от дома
на пострадалия Х. велосипед – черен на
цвят със синя боя на рамката, без калници, със спукана предна гума, със седло
обвито с бяла платнена калъфка, както и 1 бр. радио СД – червено на цвят – приложени
като веществени доказателства по делото. В хода на разследването, с Протокол за
доброволно предаване /л. 47 от
дос. пр./ и
свид. А.М. предал на органите на полицията даденият му от подс.Б. мъжки
велосипед с бял заден калник, с привързано бяло въже, тъмна седалка, без преден
калник – приложен като веществено доказателство по делото.
След пристигане на
оперативно – следствената група на местопрестъплението е извършен оглед,
документиран с приложения на л. 7 – 10 и л. 11 – 15 от дос. пр. Протокол, както
и с изготвения фото – албум /л.
16 – 40 от дос. пр./.
При осъществяване на тези неотложни процесуално следствени действия са иззети:
бял на цвят телефон, червена запалка, мотика и брадвичка – приложени като
веществени доказателства по делото, с изключение на върнатия на свид. С.К. /л. 200 дос. пр./ телефон. Иззети са и
одорологични следи от телефона, дръжката на мотиката и запалката /л. 41 от дос. пр./. Като веществени
доказателства по делото са приложени и дрехите и обувките, с които са били
облечени двамата подсъдими и пострадалият към момента на извършване на
престъплението, което е документирано с Протоколи за доброволно предаване /л. 48, л. 49 и л. 50 от дос. пр./. В хода на разследването,
същите са подложени на изследване от експерта, изготвил заключение по
назначената съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА,
изготвено след аутопсията на трупа на пострадалия С.Х. /л.
102 – 120 от дос. пр./
и приложеният към нея фото – албум /л.
122 – 124 от дос. пр./
се установява, че на пострадалия са причинени 9 разкъсно – контузни рани на кожата на главата, в областта на
темето - с цепковидна форма, с неравни и охлузени ръбове – посочени
графично като местоположение на Схема № 1 в заключението /л. 106 от дос. пр./, заснети на фотоси №№ 4 и 5
/л. 107 от дос. пр./, както и 3 охлузвания в лявата
теменна област, с еднаква характеристика – неправилна
продълговата форма, с червеникав цвят, непокрити с коричка, разположени назад
от ръбеца на рана №1. При вътрешния оглед на главата, експертите
са констатирали, че меките черепни покривки са с нарушена цялост в областите на
разкъсно – контузните рани на кожата, а по вътрешната им повърхност челно –
теменно има кръвонасядане с неправилна овална форма и размери 9,5 см. х 8 см.. Установено
е хлътващо счупване на костите в челно –
теменната област на черепния покрив, съставено от 11 костни фрагмента, с
приблизително неправилна правоъгълна форма и размери – дължина 8,5 см. и ширина
5,5 см. /заснето на фотоси №№ 8
и 9 към заключението – л. 111 от дос. пр./. От това счупване излизат и се разпространяват надалеч от него още 5 линии на счупване, обозначени
на Схема № 2 към заключението и заснети на фотоси №№ 8 и 9 /л. 110 и л. 111 от дос. пр./. Констатирано е разкъсване
на твърдата мозъчна обвивка на 4 места, с неравни кръвонаседнати ръбове, разположени
в областта на основното хлътващо счупване на черепните кости.
Въз основа на тези
констатации, експертите са направили извод, че причинените на пострадалия С.Х. травматични
увреждания са довели до: контузия на мозъка;
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки; излив на кръв в мозъчните стомахчета;
вътремозъчни кръвоизливи; разкъсване и отваряне на стреловидния венозен синус;
умерено изразен оток на мозъка, кръвонасядания по меките черепни покривки. Констатирано е и наличие на кръв по дихателните пътища, малокръвна слезка, по –
бледи паренхимни органи.
Наред с травматичните увреждания в теменната
област на главата, при огледа на трупа, са установени наранявания с такъв
характер и в следните области:
- на кожата на горния и
долния клепач на лявото и дясното око – кръвонасядане, със синкав цвят и
размери 4 см. на 2 см.;
- по кожата на лявата
половина на носа, в близост до корена му – охлузване, с неправилна овална
форма, с размери 1,7 см. на 1 см. с червеникав цвят и без коричка;
- над левия край на
лявата вежда - овално охлузване, с размери 0,4 см. на 0,2 см., с червеникав
цвят без коричка;
- по горната устна на
границата - полулигавица/лигавица, срещу 2-ри горен ляв зъб - кръгловато
охлузване, с диаметър 0,5 см. с червеникав цвят;
- по вътрешната
повърхност на лигавицата на горната устна в централната й част - овално
кръвонасядане със синкаво – червеникав цвят и размери 1,2 см. на 0,4 см.;
- по долната устна на
границата полулигавица/лигавица, срещу 2-ри долен ляв зъб - хоризонтално
разположена цепковидна рана, с неравни и охлузени ръбове и дължина 0,5 см.
при събрани ръбове – и овално кръвонасядане със синкаво – червеникав
цвят и размери 0,6 см. на 0,3 см. в областта около раната;
- счупени първи и втори
леви зъби на горната челюст на нивото на венеца с неравни ръбчета в
основата на счупванията;
- разклатени 2-ри десен
и 2-ри ляв зъб на долната челюст;
- счупен 3-ти долен
десен зъб на ниво 0,5 см. от венеца, чийто остатък е разклатен;
кръвонаседната венечна лигавица между тези зъби;
- по кожата на гръбната
повърхност на лявата длан - 3 овални кръвонасядания, със синкаво – червеникав
цвят и разположени в близост до тях дъговидни охлузвания, с отлепване на
епидермиса с червеникави цветове, непокрити с коричка.
В заключението е отразено,
че при аутопсията е констатирана силно изразена деформация /кифоза/ на
гръбначния стълб в областта на гръдните прешлени и тежки артрозни изменения на
дясната колянна става, с умерено изразена атеросклероза, които нямат
травматичен характер.
Направен е категоричен извод,
че съществено значение за настъпване на смъртта на
пострадалия С.Х. имат болестните процеси, проявили се като резултат от
причинените травматични увреждания в областта на главата, а именно:
- острата кръвозагуба, дължаща се на кървенето, както от кожните
рани на главата, но най – вече от разкъсания стреловиден венозен синус, от
който кръвта е изтекла навън през счупените кости на черепа и раните на кожата
на главата. В заключението е уточнено, че разкъсването
на стреловидния венозен синус на твърдата мозъчна обвивка е източник на
сериозно и опасно кървене, а данни за изтичането на сравнително голямо
количество кръв от главата, съпроводено с остра кръвозагуба, експертите са установили
във фотосите, приложени към албума, изготвен при извършения първия оглед на
местопрестъплението – заснетото налично количество кръв около трупа на
пострадалия.
- развитие на механична асфиксия от вдишване /аспирация/ на кръв по
дихателните пътища
с тяхното
изпълване и запушване. Уточнено е, че този процес се дължи на попадане на кръв
в назофаринкса от разкъсаните съдове през счупените кости на черепната основа,
която по време на дишането се увлича в трахеята и изпълва дихателните пътища. Експертите
са категорични, че смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено и той е бил
жив в момента когато е паднал по лице на пода, в положение на тялото -така
както е намерен и заснет трупа му при огледа на местопрестъплението /фотос № 36, л. 34 от дос. пр., както и
снимка № 1 от заключението – л.103 дос.
пр./, тъй като
именно в резултат на обилното кървене от главата, кръвта се е стичала по лицето
му и е била вдишвана от него. Този извод се обосновава и с констатираното по
време на аутопсията количество пенеста кръв в големите бронхи - резултат на
смесването й с въздух /снимка №
15 от заключението – л. 116 от дос. пр./- и според експертите, е категорично доказателство,
че по време на вдишването й пострадалият е бил жив.
- черепно – мозъчната травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в мозъчните стомахчета,
контузия на мозъка и вътремозъчни кръвоизливи.
Категорично е становището
на вещите лица извършили аутопсията на трупа на пострадалия С.Х., че всички
констатирани травматични увреждания по тялото му са причинени от действието на
твърд тъп предмет.
В заключението на СЪДЕБНО
МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА, изготвена по писмени данни /л. 129 – 145 от дос. пр./, неоспорено от страните по
делото, е уточнен механизмът и средствата за причиняване на отделните
травматични увреждания констатирани по време на аутопсията на пострадалия С.Х..
Посочено е, че:
- по приложената като
веществено доказателство по делото, иззета при извършения оглед на местопрестъплението
малка брадвичка са констатирани
зацапвания от кръв по дървената й дръжка, в областта на металната част и по
самата метална част. Експертите са установили, че тъпата част на брадвичката има
формата на правоъгълник, с размери на страните – 3 см. и 2 см. с ясно изразени
ръбове;
- зацапване от кръв е
установено и по единия от върховете на металната част на приложената като
веществено доказателство по делото мотика,
иззета при огледа на местопрестъплението. В заключението е отразено, че тъпата й
част е с изразени ръбове, с приблизителна правоъгълна форма, а заостреният ръб
на металната чат е с дъговидна форма и има дължина 37,5 см.. По тъпата част на
мотиката обаче не е установено зацапване от кръв.
Въз основа на анализа на тези
данни, експертите са изразили категорично становище, че приложените като
веществени доказателства по делото – малка брадвичка и мотика, имат
характеристики на твърд тъп предмет, и всяка от тях може да бъде използвана като
средство за причиняване на констатираните травматични увреждания в теменната област
на главата на пострадалия С.Х.. Допълнително са направени и следните уточнения:
- първите удари по главата
на пострадалия са причинили описаните в предходното заключение рани № 1 и № 2. Съпоставката
между характера на тези рани и счупването на костите под тях, е дала основание
на експертите да направят категоричен извод, че уврежданията са причинени
едновременно, от действието на предмет с удряща плоска повърхност, с ясно изразени
ръбове и ъгли. Уточнено е, че такава удряща повърхност има тъпата част на
малката брадвичка, като е конкретизирано, че в областта на рана № 1 и рана № 2 са действали два ръба и един ъгъл,
напълно съответстващи на тъпата част на брадвичката /фигури №№ 5 и 6 в заключението - л. 142 от дос.
пр./. Посочено
е, че в резултат на тези първоначални удари в теменната област на главата е
причинено хлътващото счупване на костните фрагменти с формиране на т. нар.
„стъпаловидно” „терасовидно” счупване.
- рани №№ 3, 5, 7 и 8 е
възможно да са причинени от удари с единия изразен ръб на тъпата част на
малката брадвичка;
- рана № 6 е с характер на
порезна /посечна/ и е възможно да е причинена от удар с острия ръб на режещата
част на брадвата;
- рани №№ 4 и 9 – най -вероятно
са причинени от удари с ъгъл на едното рамо /рога/ на металната част на
мотиката, където е установено зацапването с кръв;
- допълнителното
раздробяване на счупените костни фрагменти на черепа е в резултат на
причиняването на рани №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9;
- трите охлузвания,
констатирани в областта на главата са причинени най – вероятно от по-леки удари
с ъгъла на едното рамо на металната част на мотиката;
- не може да се уточни
последователността на причиняване на рани №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, както и на
охлузванията на кожата на главата;
- с тъпата част на мотиката
не са причинени травматични увреждания – няма зацапване от кръв в тази част;
размерите на изразените ръбове са по-големи от дължината на раните; при
нанасяне на удари по главата на пострадалия – задължително е следвало да останат
поне зацапвания от кръв в тази част на мотиката;
- рани №№ 3, 5 и 7 е
възможно да са причинени от удар с дърво /кол/, какъвто не е иззет при
извършените огледи на местопрестъплението и съответно не е предоставен за
изследване на експертите, но за какъвто споменава в обясненията си подс.Б.;
- разкъсно – контузните
рани в теменната област на главата на пострадалия и подлежащото счупване на
черепните кости с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и увреждането на
мозъка на костите - са доказателство за използването на голяма сила при
нанасяне на ударите;
- кръвонасяданията на
кожата на клепачите на двете очи и охлузването на кожата на носа са резултат от
действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при нанасяне на удари с
ръце /юмруци/ по лицето, но не е изключена вероятността да имат характер на
„мигриращи” – да са резултат на счупване на костите на предната черепно –
мозъчна ямка;
- констатираните
травматични увреждания в областта на двете устни – разкъсно – контузната рана;
кръвонасяданията и охлузването, включително разклащането и счупването на
налични зъби в устата на пострадалия е възможно да бъдат получени – или чрез
нанасяне на директен удар с ръка /юмрук/ в областта на двете устни /устата/;
или чрез притискане с ръка в областта на устата, за да се предотврати
евентуално викане;
- травматичните увреждания
– кръвонасядания и охлузвания по кожата на лявата длан имат „защитен характер”
- получени при опита да се предпазят други по – значими органи, каквато е
главата, като не е изключена вероятността да са причинени от което и да е от
трите средства – приложените като веществени доказателства – малка брадвичка и
мотика, както и от дърво /кол/;
- възрастта на пострадалия
и болестните изменения на гръбначния му стълб и в областта на дясната колянна
става са ограничавали възможността за пълноценна и адекватна отбрана и
съпротива;
- всички разкъсно –
контузни рани на главата с подлежащото счупване на черепните кости, разкъсване
на венозния синус на твърдата мозъчна обвивка и увреждането на мозъка имат
значение и са допринесли за настъпване на смъртта на пострадалия.
Според
експертите за загубата на достатъчно количество кръв, способно да причини
смъртта на пострадалия С.Х. се изисква време от порядъка на минути. Уточнено е,
че време се изисква и за навлизането на кръвта по дихателните пътища и
достигането й до най – малките разклонения на бронхите. Видът на кръвта в
големите бронхи /пенеста/, според вещите лица, е категорично доказателство, че
по време на постъпването на кръвта в дихателните пътища пострадалият е бил жив,
а този процес на вдишване на кръв, съпроводен със запушване на дихателните
пътища и развитието на асфиксия, е определен като особено мъчителен процес с
постепенно прекратяване достъпа на въздух /кислород/ в белия дроб, което е дало
основание за извод, че смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за
пострадалия. В заключението е отразено, че характерът на причинената черепно –
мозъчна травма, не предполага задължителното изпадане на пострадалия в
безсъзнателно състояние.
В
хода на съдебното следствие, експертите изготвили заключението направиха още
няколко уточнения:
- съобразно
броя и вида на травматичните увреждания, установени по време на аутопсията,
ударите които са ги причинили са около 15 /л.
78 гръб от съд. следствие/. Няма наслагване на ударите причинили черепно – мозъчната
травма - констатираните 9 разкъсно – контузни рани са резултат на 9 отделни
удара, а установените 3 охлузвания в теменната област на главата, макар и
причинени с по – малка сила са получени от допълнително нанесени 3 отделни
удара. /л. 79 гръб от съд.
следствие/;
- нанасянето
на ударите причинили травматичните увреждания в теменната област на главата на
пострадалия, в резултат на които е настъпила
и черепно – мозъчната травма е възможно да е станало както в изправено положение
на пострадалия, а така също и при вече паднало на пода тяло. Като по – вероятен,
експертите определят механизъм, при който взаимното разположение на телата на
извършителите и пострадалия е лице в лице към момента на нанасяне на ударите,
без обаче да се изключва вероятността това да е станало и в резултат на
нанесени странично удари. Единствено по отношение на констатираните увреждания
в областта на двете устни съпроводени със счупване на зъб, както и тези в
областта на лявата длан на пострадалия, експертите са категорични, че причиняването
на тези увреждания задължително изисква взаимно разположение на телата на
пострадалия и извършителя – лице в лице;
-
пръски кръв са могли да излетят настрани от тялото на пострадалия в момента на
нанасяне на ударите, но не и под формата на струйки от мястото на разкъсно –
контузните рани, както и от разкъсания венозен синус – „В случая кървенето е обилно, но е бавно, постепенно и не е на
струя. То по – скоро е обилно от гледна точка на продължителността му във
времето”/л. 79 от съд.
следствие/;
- при
описаните в заключенията рани №№ 3, 5 и 7 – е възможно като средство за
причиняването им да е използван дървен кол, както твърди в обясненията си подс.
Б., без да се изключва категорично възможността да е използван „…ръба на приложената като веществено доказателство по делото
брадвичка, тъй като под металната част има изразен ръб на дръжката. Не достига
тъпата част, а достига тази – дървена част, но с мотиката е невъзможно да са
нанесени, защото във всички случаи щеше да има зацапване с кръв в дървената
част на мотиката.”
/л. 79 гръб от съд. следствие/;
-
рани №№ 4 и 9, както и рана № 8 най – вероятно са нанесени с ъгъла на ухото на
мотиката
Изрично
беше уточнено, че „…напълно е възможно всички
рани и всички увреждания, които са по тялото на пострадалия да бъдат причинени
само с тези два предмета, които са приложени като веществени доказателства по
делото – мотиката и брадвичката.”. В този аспект, експертите сочат, че странично
разположения ръб на брадвичката с дължина няколко милиметра отговаря на
характеристиките на травматичните увреждания на рани №№ 3, 5 и 7, сочени в
обясненията на подс.Б. като резултат от нанесени удари с дървен кол /л.80 от съд. следствие/.
От
заключението на назначената в хода на разследването СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА,
изготвено след освидетелстването на подсъдимия Д.Б., извършено на следващия ден
след осъществяване на инкриминираното престъпление, неоспорено от страните по делото
/97 – 99 от дос. пр./ се установява, че не са
констатирани видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, с
изключение на стари ръбци /цикатриси/ по кожата. При извършеното
освидетелстване са иззети нокти от двете ръце на подсъдимия, запечатани в
отделни пликове, приложени като веществени доказателства по делото.
Освидетелстване
е извършено и по отношение на подс.В.К. резултатите, от което са документирани
в приложеното на л. 92 – 94 от дос. пр. заключение, неоспорено от страните по
делото. В същото е отразено, че при извършения преглед на 15.01.2009г., т. е.
ден след осъществяване на инкриминираното престъпление, са установени
увреждания с травматичен характер в областта на главата – лицевата част, двата
горни крайника, както и по левия долен крайник. Уточнено е, както
местоположението и характера на тези увреждания, а така също и възможният механизъм
на причиняване – от удар или притискане, с или върху твърд тъп предмет, с
изразен ръб или изразен връх. Изрично и в хода на съдебното следствие,
експертът изготвил това заключение заяви, че така констатираните увреждания по
тялото на подсъдимия В.К. отговарят да са получени по начина, който той е
заявил, непосредствено преди освидетелстването – при „удар” в оградата на
„убития дядо”.
На
експерта, изготвил заключение по назначената в хода на разследването СЪДЕБНО
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА /л. 150 - 152 от дос. пр./, неоспорено от страните по
делото, е възложено изследването на дрехите и обувките, с които са били
облечени и обути двамата подсъдими, както и пострадалият С.Х.. В заключението е посочено, че
единствено по светло син дънков панталон /обект 9/; памучна риза на райета –
сиво лилави и бели, зацапана с червено кафяви петна /обект 17/ и керемидена вълнена
фланела с кафеникави петна /обект № 20/ са установени зацапвания
от човешка кръв. Уточнено е, че кръвта по обекти №№ 17 и 20 може да произхожда
от пострадалия С.Х., а от данните, съдържащи се в Протокола за доброволно
предаване от 15.01.2009год. /л.
50 от дос. пр./ е
видно, че това са връхните дрехи, с които е бил облечен към момента на
осъществяване на престъплението.
Що се отнася
до установените зацапвания от кръв по целия плат на светло синия дънков
панталон, със скъсан с триъгълна форма плат в областта на задната част на левия
крачол при колянната свивка /обект № 9/, по категоричен начин от
приложения в хода на разследването Протокол за доброволно предаване /л. 49 от дос. пр./ се установява, че е
принадлежал на подс. Д.Б., факт установен и в хода на съдебното следствие при
предявяване на приложените към делото веществени доказателства. В заключението
е уточнено обаче, че тази кръв съдържа „А” аглутиогени, които се намират в
кръвни групи А/бета/ и АВ /о/, към която обаче не принадлежи кръвта на
пострадалия С.Х..
В
хода на разследването и двамата подсъдими са били подложени на комплексно ПСИХИАТРИЧНО
– ПСИХОЛОГИЧНО изследване, като в изготвените ЗАКЛЮЧЕНИЯ /л. 160 – 166 от дос. пр. – за подсъдимия Д.Б.
и на л. 172 – 179 от дос. пр. – за подсъдимия В.К./ е отбелязано, че:
-
подсъдимият Д.Б. не се води на диспансерно наблюдение в Психиатричен диспансер
– гр. Пловдив и не страда от психично заболяване. Въпреки данните за
консумирано значително количество алкохол от различни видове, непосредствено
преди осъществяване на инкриминираното престъпление, същият е могъл да разбира
както смисъла, а така също и значението на извършваното от него, включително е
бил със запазени способности да ръководи постъпките си. Установено е импулсивно поведение с понижен самоконтрол. Експертите са
категорични, че предвид липсата на данни за какъвто и да е конфликт – предходен
или възникнал непосредствено преди осъществяване на престъплението между
подсъдимия и пострадалия Х., не е налице и фактор, който
да определя евентуалното наличие на афект, предизвикващ някакво стеснение на
съзнанието, респективно поведение, определено от това състояние. Направен e извод,
че ясно запазеният спомен за всички значими факти относно извършеното и
последователното им възпроизвеждане в хронологичен ред, дават основание да се
приеме, че Б. е бил в състояние да планира не само краткосрочно, но и в
динамика действията си, мисленето му към момента на осъществяване на деянието е
било добре подредено, логично и целенасочено, без болестни мисли и изживявания.
-
подсъдимият В.К. също не се води на диспансерно наблюдение в ОДПЗС – Пловдив,
като не са установени и данни за психично заболяване. Въпреки явно
демонстрираното нежелание, според експертите, подс. К. има спомен за всички
значими факти от събитията в инкриминираната нощ, а действията му след
осъществяване на инкриминираното престъпление не издават обърканост,
безпокойство и опасения, тъй като остават в обичайните стереотипи характерни за
личността му. По време на изследванията, експертите не са установели болестно
мотивирани промени в поведението на подсъдимия К., както и данни то да е било
повлияно от консумираното непосредствено преди деянието количество алкохол до
степен на помрачаване на съзнанието му или проява на психотични мотиви и
сетивни измами.
При
изслушване на експертите изготвили това заключение, в хода на проведеното
съдебно следствие, същите заявиха, че поведението и на двамата подсъдими
демонстрирано при депозиране на обясненията в съдебното заседание, е проявна
форма на възприетата от всеки един от тях защитна стратегия, съответна на
характеровите и интелектуалните им способности. Категорично според експертите,
възприетото от подс. К. поведение на прехвърляне на отговорността за
умъртвяването на пострадалия единствено на съпроцесника му – подс. Б., демонстрирано
и по време на извършените психиатрични и психологични изследвания в хода на
досъдебното производство, са доказателство за достатъчно добро интелектуално
състояние, което му служи единствено за обслужване на неговите лични интереси.
В подкрепа на това си становище, експертите сочат промяната в „...становището за съществени факти, според неговото конкретно
виждане в момента, относно необходимата защита на личния му интерес.
Независимо, че може и да не е достоверно това, което той казва днес, това е
едно избирателно поднасяне на информацията, именно на тази, която счита, че е в
негова полза… Посредством това си поведение и промяната в заявеното преди това
той се опитва да се погрижи за себе си и да защити интересите си, според своите
възможности.”
/л. 77 от съд. следствие/.
В
заключението на назначената в хода на разследването ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА
/л. 155 – 156 от дос. пр./, неоспорено от страните по
делото, е дадена оценка на отнетите от дома на пострадалия С.Х. 2 велосипеда,
по средни пазарни цени към момента на осъществяване на деянието, като са
отчетени данните за състоянието им и съответното овехтяване. Посочено е, че
стойността на всеки един от велосипедите е в размер на 16 лева, респективно
общата им стойност възлиза на 32 лева.
Съдът
кредитира при постановяване на съдебния си акт изцяло депозираните заключения
на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени от
компетентни в съответните научни области специалисти, съобразени с приложените
към делото доказателства, подробни и обстойно, даващи отговор на поставените
задачи, кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, според състава на съда, се установява по несъмнен начин,
въз основа на комплексния анализ на свидетелските показания, депозирани от
разпитаните в хода на съдебното следствие лица – Д.А., С.К., С.К., Т.М., Р.Б., Н.Х.
и Д.М., включително и от приобщените по реда на чл. 281 ал. 3 във вр. с ал.1 т.
5 от НПК показания на разпитаните в досъдебното производство свидетели - Р.М. и
А.М., частично от дадените и от двамата подсъдими обяснения в хода на съдебното
следствие, както и частично от приобщените към доказателствата по делото техни
обяснения, депозирани по реда на чл. 222 от НПК в досъдебната фаза, преценени в
контекста на съдържащата се информация в приложените към делото писмени доказателства
– Протоколи за оглед на местопрестъплението /л. 7 – 10, л. 11 – 15, л. 42 - 43 от дос. пр./ и изготвеният фото – албум
/л. 16 – 40 от дос. пр./; Протокол за изземване на
веществени доказателства и одорологични следи /л. 41 от дос. пр./; Експертна справка /л. 44 от дос. пр./; Протоколи за доброволно предаване /л. 45, л. 46, л. 47, л. 48, л.49 и л. 50 от
дос. пр./;
Удостоверение за наследници на пострадалия С.Х. /л. 198 от дос. пр./; Препис извлечение от Акт за смърт на пострадалия С.Х.
/л. 199 от дос. пр./; Разписка /л. 200 от дос. пр./; справки съдимост за
двамата подсъдими, с приложени към тях преписи от бюлетини за съдимост /л. 202 – 217; л. 219 – 220 от дос. пр./; характеристични справки
за подсъдимите /л. 221, л. 222
от дос. пр./;
заверени копия от Удостоверение за наследници на пострадалия Х. /л. 51, л. 57 и л. 60 от съд. следствие/; справки от Затвора –
Пловдив за периода на задържане на подсъдимите /л. 61 и л. 62 от съд. следствие/, както и от приложените към делото веществени
доказателства.
Според
състава на съда, в събраните по делото, посредством разпитите на свидетелите, гласни
доказателства не съществуват противоречия, имащи пряко отношение към
установяване на релевантните факти, включени в предмета на доказване. В този
аспект, следва да се отбележи, че единствените преки доказателства относно
осъществяването на инкриминираното престъпление са обясненията на двамата
подсъдими, дадени както в хода на съдебното следствие, а така също и приобщените,
депозирани от тях по реда на чл. 222 от НПК в досъдебното производство. Всички
останали гласни доказателства са косвени доказателства и съдържат информация
най – вече за факти и обстоятелства, установяващи поведението на подсъдимите
непосредствено преди и след осъществяване на вмененото им във вина деяние, включително
и начина на разкриване на причастността им към извършването му. Обективността
на депозираните показания, логическата връзка помежду им, обусловена от последователното
и хронологично излагане на фактите, имащи значение за изясняване предмета на
доказване, която се установява и от връзката им с информацията, съдържаща се в
приложените към делото писмени и веществени доказателства, даде основание на
състава на съда да ги кредитира изцяло при постановяване на съдебния си акт.
При
преценката на обясненията, дадени от подсъдимите както в хода на съдебното
следствие, а така също и по време на разследването, непосредствено след
задържането им от органите на полицията, приобщени според предвидения в НПК ред,
съдът взе предвид заявеното от експертите, депозирали заключенията на
комплексните съдебно психиатрични психологични експертизи, че същите са израз
на възприетата от всеки един от тях защитна позиция, поради което за
установяване на релевантните факти, ги анализира в тяхната взаимна връзка с
всички останали доказателства.
При
съвкупния анализ на обясненията на подсъдимите, съдът прие за категорично
установен мотивът им за извършване на инкриминираното престъпление –
проникването с взлом в жилището на пострадалия с единствената цел да отнемат
вещи и пари, за да задоволят личните си потребности. Макар и вътрешно
противоречиви, обясненията на подсъдимите са еднопосочни относно факта на
общите им действия, свързани именно с изпълнението на предварително взетото
решение за отнемане на вещи и пари от домовете на самотноживеещи възрастни хора
в с.К. К.. Направените частични самопризнания в депозираните от подсъдимите
обяснения, съдържащи данни за конкретно предприетите от тях действия за
проникване в жилището на пострадалия Х., насочени към отнемане на вещи и пари
от него, намират подкрепа и в останалите доказателства, установяващи начина на
последващо разпореждане с инкриминираните вещи, включително и досежно
разпределението на благата между тях – с отнетата незначителна сума в монети
подсъдимите си закупили вино, което консумирали още след деянието, а
непосредствено преди задържането им от органите на полицията са предприели
действия за продажба на отнетите велосипеди. В този аспект, съдът не кредитира твърденията
на всеки един от подсъдимите, че това им поведение е било обусловено от оказано
принудително въздействие от другия съпроцесник още повече, че относно това
обстоятелство самите им обяснения са вътрешнопротиворечиви и взаимно изключващи
се – подс. Б. заявява: „Той – В. ме викна да отида
с него. Аз отидох с него защото бях пиян.”, „Тръгнахме. В.К. ме хвана за ръката
и ме дърпа и ме води по пътя – да отиваме до къщата на този човек.” /л. 66 от съд. следствие/, въпреки че не отрича, че:
„...аз затова тръгнах – да вземем пари, та след
това да си купя ракия.” /л.
66 от съд. следствие/,
„После избягахме. Тръгнахме да влизаме в други
къщи” /л. 67 от съд. следствие/. От своя страна подс. К.
твърди: „Тръгнах да се прибирам и Д.М.Б., на който
викам „Г.” ми вика: „Ще дойдеш ли с мен ? Работих при един човек. Имам да
взимам 20 лева и каза човекът да отида да си взема парите.” /л. 70 – гръб от съд. следствие/; „Тръгнах да се прибирам и той изведнъж ме хвана и почна да ме
дърпа. Вика: „Ще дойдеш с мен да си взема парите.” Аз му викам: „Не искам бе,
човек” и тогава той почна да ме дърпа по пътя и да ме бие. Удряше ме с ритници.
С шутове, навсякъде ме удряше. Взе да ме бие. И като ме наби Д., пак вика: „Ще
дойдеш с мен да си взема парите.”, а аз не исках. Почна да ме дърпа.” /л. 71 гръб от съд. следствие/, но същевременно признава:
„Вземах колелото, съжалявам. Вземах го, защото ме
уплаши, че иска да ме утрепе и мене. Знам, че е кражба като вземам колелото.”,
„Признавам се за виновен, че отидох да го продам колелото.”, „За колелетата си
признавам и за двата пъти, в които съм съден преди това, беше кражба.” /л. 72 от съд. следствие/, „Аз се признавам за виновен, че отидох с него. Аз съм крадец,
обаче не съм убиец.”, „Признавам се за виновен. Аз му бръкнах в джоба на този
човек.” /л. 72 – гръб от съд. следствие/, „...тръгнахме да крадем пенсията на починалия, но влязохме в
първата къща, защото пак Д. ме уговори, защото има неща за ядене.” /л. 73 от дос. пр./. Според състава на съда,
ирелевантно е обстоятелството дали някой от подсъдимите е проявил по–голяма инициативност
за мотивиране на другия преди предприемане на действията по проникване и отнемане
на вещи от жилищата на Л. Н. и пострадалия С. *** К., или това им поведение е
резултат на първоначално добре обмислено решение. По делото липсват обективни
данни, освен цитираните по – горе твърдения в обясненията на подсъдимите, за
оказано взаимно психическо или физическо въздействие, което да ги е мотивирало
да участват в инкриминираното деяние. В този аспект, съдът отчете категорично
установеният факт, с оглед последователността в действията им – проникването
най–напред в дома на лицето Л. Н., който е успял да осуети намеренията им да
отнемат вещи от него и последващото им посещение в дома на пострадалия С.Х., че
и двамата подсъдими не са се възползвали от възможността във всеки един момент
до предприемане действията по сломяване съпротивата на Х., посредством
причиняването на множество телесни увреждания довели и до настъпването на
смъртта му, да се откажат от реализацията на престъпните си намерения като
прекратят участието си в осъществяването на деянието, в случай, че не са
действали в изпълнение на предварително взето общо решение за придобиване по
незаконен начин – чрез отнемане, на чуждо движимо имущество. В същия контекст,
съдът взе предвид и фактът, установен от данните за предходните им осъждания, че
това поведение на подсъдимите не е инцидентна проява, а е своеобразна форма на
начин, по който са си осигурявали необходимите им средства за препитание –
извършените от тях в съучастие, включително и с други лица, престъпления против
собствеността в с. К. – на 30.03.2001 г. и през м. декември 2003год.. Не на
последно място, от съществено значение за преценката на поведението на
подсъдимите, е становището на експертите, депозирали заключенията по
назначените съдебно психиатрични психологични експертизи, че поведението на
нито един от подсъдимите, въпреки данните за консумирано непосредствено преди
осъществяване на деянието значително количество алкохол, не е било резултат на
болестна мотивация или психично състояние, което да не им е позволявало да
разбират смисъла и значението на извършваното, със засягане на възможностите да
ръководят постъпките си.
В
събраните по делото доказателства не съществуват противоречия относно
отнемането на инкриминираните вещи – 2 броя велосипеди и сумата от 5 лева на
монети от владението на пострадалия С.Х. и установяването на трайна фактическа
власт върху тях от подсъдимите, позволила им да осъществят безпрепятствено
разпоредителни действия с чуждото имущество непосредствено след осъществяване
на престъплението. В подкрепа на този факт са както направените самопризнания в
обясненията на подсъдимите, а така също и останалите гласни доказателства –
показанията на свидетелите Д.А., Р.М., А.М. и Т.М., включително и данните,
съдържащи се в приложените писмени доказателства – Протоколите за доброволно
предаване /л.45, л. 46 и л. 47
от дос. пр./,
както и приложените като веществени доказателства по делото 2 бр. велосипеди.
Въпреки
противоречията в обясненията на подсъдимите относно конкретното им участие
довело до причиняване на телесните повреди на пострадалия С.Х., в резултат на
които е настъпила и смъртта му, категорично установен по делото е фактът, че
тези техни действия са имали за цел единствено да сломят съпротивата му, за да
се реализират престъпните им намерения за отнемане на вещи и пари негова
собственост. В този аспект, съдът отчита фактът, че най – напред подсъдимите са
се насочили към помещението, използвано като килер в жилищната постройка,
където са съхранявани отнетите велосипеди и едва след разкриването на тези им
действия от пострадалия С.Х., който дори е направил опит да уведоми органите на
полицията, използвайки телефона в къщата си, са проникнали чрез взломяване на
входната врата на помещението, за да осуетят тези му намерения, като
включително са предприели агресивни действия насочени към засягане на телесния
му интегритет, посредством които са предотвратили изцяло възможността да им
противодейства по какъвто и да било начин.
Степента
на участие на всеки един от подсъдимите при причиняване на телесните увреждания
на пострадалия С.Х., използваните от тях средства, както и начина на
причиняването им, според състава на съда, се установяват категорично при
комплексния анализ на депозираните от тях обяснения, заключенията на
назначените съдебно медицински експеритизи, както и от приложените към делото
веществени доказателства, включително и от информацията, съдържаща се в
Протоколите за оглед на местопрестъплението и изготвения към тях фото - албум. По
категоричен начин от заключението на съдебно медицинската експертиза, изготвено
по писмени данни, след изследване на приложените по делото веществени
доказателства – малка брадвичка и мотика, включително и от направените в хода
на съдебното следствие от експертите уточнения, се установява, че първите удари
в теменната област на главата на пострадалия, причинили описаните като
рани с № № 1 и 2 в заключението,
увреждания, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпването на
черепно – мозъчната травма довела и до смъртта на пострадалия, са резултат от използването
на тъпата част на малката брадвичка, която представлява удряща плоска
повърхност с изразени два ръба и един ъгъл. Експертите са категорични и относно
начина на причиняване на описаните като рани с №№ 4 и 9 в заключението, разположени
също в теменната област на главата на пострадалия – от удари с ъгъл на едното
рамо /рога/ на металната част на приложената като веществено доказателство по
делото мотика. Преценката на тези данни, в контекста на заявеното в обясненията
на двамата подсъдими, даде основание на съда да възприеме за логични и
достоверни твърденията на подс.Б., че след като той е успял да изтръгне телефона
от ръцете на пострадалия С.Х., за да възпрепятства възможността му да съобщи за
случващото се в дома му на полицията, подс. К., който е проникнал
непосредствено след него в помещението, от своя страна е взел малката
брадвичка, с която е нанесъл именно тези първи удари по главата на пострадалия,
довели до загуба на равновесие и падане на тялото му на пода, включително и
последващите удари с мотиката. Останалите, констатирани от експертите, удари в
същата област на главата, причинили описаните в заключението рани с №№ 3, 5 и
7, според състава на съда, са резултат от нанесени удари с дървен кол от подс. Б.
/л. 70 от съд. следствие и л.
58 от дос. пр./,
в какъвто смисъл са дадените не само от него, но и от подсъдимия К. обяснения /л. 72 от дос. пр./, независимо от
обстоятелството, че такова средство не е иззето при извършените огледи на
местопрестъплението. По отношение на този факт, съдът взе предвид заявеното от
експертите, че именно тези наранявания в теменната област на главата на
пострадалия е невъзможно да бъдат причинени с приложената като веществено
доказателството по делото мотика, въпреки че не изключват възможността да е
използвана дървената част на малката брадвичка, която под металната си част има
ясно изразен ръб на дръжката
/л. 79 гръб от съд. следствие/.
По отношение на останалите
травматични увреждания, констатирани при аутопсията на пострадалия, които нямат
пряка връзка с настъпването на смъртта, съдът счете, че разкъсно – контузната
рана, кръвонасяданията и охлузването в областта на двете устни, включително
разклащането и счупването на зъби в устатата на пострадалия – са резултат от описания
в заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни механизъм -
притискане с ръка в областта на устата, за да се предотврати възможността на
пострадалия да вика, осъществено от подсъдимия Д.Б. още в момента на
първоначалното проникване в жилищното помещение, непосредствено при
изтръгването на телефона от ръцете на пострадалия, а кръвонасяданията по кожата
на клепачите на двете очи – са резултат на счупването на костите на предната
черепно – мозъчна ямка, настъпило вследствие на нанесените удари в теменната
област на главата.
Становището
на експертите, изготвили заключението на съдебно медицинската експертиза на
трупа на пострадалия е категорично, че смъртта на пострадалия С.Х. е настъпила
в резултат на причинената черепно – мозъчна травма, довела до кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и навлизане на кръв в мозъчните стомахчета, контузията
на мозъка и вътремозъчните кръвоизливи, както и на остратата кръвозагуба –
последица от кървенето на причинените кожни рани на главата и разкъсването на
стреловидния венозен синус на твърдата мозъчна обвивка, включително и от
настъпилата механична асфиксия от вдишването /аспирацията/ на кръв по
дихателните пътища и изпълването им с нея, довело до запушването им. В този
аспект, съдът кредитира заявеното в обясненията на двамата подсъдими, че към
момента на напускане на къщата на пострадалия той все още е бил жив, какъвто
извод е направен и от експертите, за да аргументират мнението си относно
особено мъчителния начин за настъпване на смъртта - констатираната пенеста кръв
в големите бронхи – резултат от смесването на кръвта с въздух - доказателство,
че към момента на вдишването на кръвта и придвижването й по дихателните пътища
до най – малките разклонения на бронхите, пострадалият е бил жив. Въпреки
сериозните травматични увреждания, които са определяли неизбежното настъпване
на смъртта, в резултат на засягането на жизненено важни органи и функции на
организма на пострадалия, до момента на постепенното прекратяване на достъпа на
въздух в белия му дроб от проникването на кръв в бронхите, пострадалият е изпитвал
значителни болки и страдания.
Въз основа на така
установените по несъмнен и категоричен начин релевантни факти, включени в
предмета на доказване, съдът прие, че подсъдимите Д.М.Б. и В.А.К. са
осъществили съставомерните елементи на вмененото им във вина престъпление и ги
призна за виновни по повдигнатото им обвинение – по чл. 199 ал. 2 т. 2 предложение първо във вр. с чл.198 ал. 1 във вр.
с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и за двамата подсъдими, а за подсъдимия Б. и във вр. с чл. 199 ал.
1 т. 4 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК затова, че на 14.01.2009год. в
с.К., П. област, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи –
мъжки велосипед на стойност 16 лева; дамски велосипед на стойност 16 лева и
монети с обща стойност 5,00 лева, всичко на обща стойност 37 лева от владението
на С. С. Х., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за
това сила и грабежа е придружен с убийството на С. С. Х., настъпило по особено
мъчителен начин за убития, като дението е извършено от подсъдимия Б. при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление от общ характер – с постановената по НОХД № 1140/05год. по описа
на ПРС, ХVІІІ н. с. присъда № 69/22.06.2005г. на Лишаване от свобода повече от
една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено и от двамата подсъдими с пряк умисъл,
с целени и настъпили обществено опасни последици. При сложно съставно
престъпление, каквото е грабежът, изразената чрез сила или заплашване принуда,
респективно убийство – в хипотезата на чл. 199 ал. 2 т. 2 от НК, е своеобразно
средство за постигане на преследваната цел – кражбата, въпреки че не се касае
за механичен сбор от две престъпни прояви „кражба” и „убийство”, а до нова по
характер общественоопасна проява, което определя и качествено новото отношение
на дееца към преследваната цел – той цели пряко отнемането от владението на
другиго без негово съгласие на определено имущество, за да установи своя
фактическа власт и възможност за разпореждане с отнетото, като е готов и поради
това извършва и убийство. В конкретния казус, в субективните представи и на
двамата подсъдими е била единствената ясно осъзната цел – да нанесат ударите в
жизнено важен орган, какъвто е главата на пострадалия, за да си осигурят
безпрепятствено установяване и запазване на своята фактическа власт върху
вещите, предмет на престъплението, включително и възможността за последващо
разпореждане с тях в личен интерес, в изпълнение, на която са причинили и
смъртта на пострадалия С.Х.. Анализът на събраните по делото доказателства дава
възможност за категоричен извод, че и двамата подсъдими с поведението си са
допринесли и са направили всичко необходимо, за да причинят смъртта на
пострадалия, нанасяйки му множество удари по главата, преобладаващата част от
тях и със значителна сила, използвайки средства /приложените
като веществени доказателства по делото – мотика и малка брадвичка, а подс. Б.
и дървен кол/ годни да причинят именно смъртта му, като по този
начин са реализирали и първоначалната си цел – да отнемат инкриминираните вещи.
В конкретния казус не са налице данни за наличие на ексцес по отношение на по –
тежко квалифицирания елемент по чл.199 ал. 2 т. 2 от НК, който е приложим,
според константната съдебна практика, единствено в хипотези, при които единият
съизвършител без знанието и съгласието на другия излезе извън рамките на
взетото решение и извърши нещо различно от първоначално уговореното. Осъзнаването
на евентуалния резултат от действията на съучастника, извършени в негово
присъствие, приети за необходими за постигане на общата престъпна цел и липсата
на каквото и да е противопоставяне, включително и участието при отнемането на
противозаконно присвоените вещи и последващото разпореждане с тях, категорично
изключват наличието на ексцес по отношение на убийството на пострадалия, в
какъвто смисъл е и константната съдебна практика /Р.
354/13.10.1994г. по н. д. 61/94г. на І н.о.; Р. 460/30.06.1995г. по н. д.
339/94г. на І н.о.; Р. 11/25.05.1998год. по н. д. 222/98г. на петчленен състав
на ВКС/.
Съобразно правната
квалификация на извършеното престъпление, след като отчете високата му степен
на обществена опасност, както и данните за личността на подсъдимите, съдът
счете, че на всеки един от тях следва да бъде определено наказание при
условията на чл. 54 от НК. При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства и по отношение на двамата
подсъдими – направените, макар и частични самопризнания; възстановяването на по
– голяма част от материалните щети от инкриминираното деяние след намесата на
органите на полицията; причините за осъществяване на престъплението – ниският
социален статус на подсъдимите и липсата на възпитателни грижи при отглеждането
им, обусловили в значителна степен последващия им начин на живот – без
образование, издържащи се единствено като временно наемани работници, без
възможност за постоянно трудово ангажиране; сравнително младата им възраст. В
противовес на така отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства, съдът взе предвид като отегчаващи – данните за предходните им осъждания
също за престъпления против собствеността, извършени в съучастие, които не
обуславят квалификацията на вмененото им във вина престъпление, сочещи ги като
лица с трайно установени престъпни навици, по отношение, на които предходно
наложените наказания не са изиграли предвидената в чл. 36 от НК поправително –
възпираща роля; начинът на осъществяване на инкриминираното престъпление –
проявената престъпна упоритост за реализиране на поставените цели –
противозаконното отнемане на чужди движими вещи - убийството на пострадалия Х.
е извършено по особено мъчителен начин, чрез нанасяне на значителен брой удари
по главата, което с оглед на данните за физическото и здравословното му
състояние към инкриминирания момент, не е било необходимо, за да се предотврати
евентуалната му съпротива за реализиране на престъпния резултат. Въз основа на
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства, съдът счете, че най – справедливо и съответно на степента на
личната им обществена опасност, както и на обществената опасност на извършеното
от тях престъпление, е да им бъде определено най – лекото от алтернативно
предвидените в закона санкции за този вид престъпления, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, в максималния му размер – ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ. Именно с такова наказание,
според състава на съда, може да се въздейства от една страна поправително –
възпиращо върху бъдещото поведение на подсъдимите, включително и на останалите
граждани на обществото, а от друга – би им се осигурила възможност, с оглед
сравнително младата им възраст, за последваща социална адаптация.
Съобразно разпоредбата на
чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложеното на всеки
от подсъдимите Д.Б. и В.К. наказание ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
постанови същото да се изтърпи в Затвор или затворническо общежитие от закрит
тип, а на основание чл. 59 ал. 1 т. 1 във вр. с ал. 2 от НК ПРИСПАДНА периода
на предварителното им задържане, считано от 14.01.2009год. до влизане на
присъдата в законна сила.
Приложените като веществени
доказателства по делото дрехи, с които е бил облечен пострадалият С.Х. – 1 бр.
памучна риза на райета сиволилави и бели ивици; 1 бр. памучен лилав клин,
пришит с бял конец; 1 бр. черен панталон с кръпки; 1 бр. фанела – вълнена с
керемиден цвят; както и 2 връзки с ключове; приложените в пликове нокти, иззети
от ръцете на подсъдимите Д.Б. и В.К., както и иззетите от пострадалия нокти и
коми – съдът ПОСТАНОВИ да бъдат УНИЩОЖЕНИ като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства,
приложени по делото – 1 бр. плетена тъмносиня фланела с цип; 1 брой светлосиня
фланела с етикет „Биляна”; 1 бр. дънков панталон – тъмен на цвят; 2 броя мъжки
ватирани боти черни на цвят; 1 брой анцуково долнище черно на цвят с
червеникави ленти; 2 броя чорапи сина на цвят, собственост на подсъдимия В.А.К.,
съдът разпореди ДА МУ БЪДАТ ВЪРНАТИ, след влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства,
приложени по делото – 1 брой черно яке от изкуствена кожа с надпис на латиница
от прадната страна „Мустанг”; 1 брой блуза с дълъг ръкав от черен плат; 1 брой
черна блуза; 1 брой дънков панталон – светлосин на цвят; 1 брой панталон от
дънков плат – син на цвятс кафяв платнен колан с бели кантове; 2 броя плетени
чорапи шушони- кафяви на цвят; 2 броя черни хавлиени чорапи; 1 сив и 1 черен
чорап и 2 броя платнени маратонки, както и 1 брой червена запалка, собственост
на подсъдимия Д.М.Б., съдът ПОСТАНОВИ да му БЪДАТ ВЪРНАТИ, след влизане на
присъдата в законна сила.
Приложените към делото като
веществени доказателства – 2 броя велосипеди, 1 брой мотика и 1 брой малка
брадвичка, собственост на пострадалия С. С. Х., съдът ПОСТАНОВИ да БЪДАТ
ВЪРНАТИ, след влизане на присъдата в законна сила на законната му наследничка С.С.К..
Приложеното като веществено
доказателство по делото - 1 брой радио СД, червено на цвят, придобито от
подсъдимите, чрез замяната му с един от отнетите велосипеди, предмет на
инкриминираното престъпление, за което по делото не са събрани доказателства
относно неговия собственик, съдът съобразно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 б. „б”
от НК ПОСТАНОВИ да бъде ОТНЕТО в полза на Държавата, след влизане на присъдата
в законна сила.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове от законната наследничка на
пострадалия С.Х. против подсъдимите са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът прие за доказани по основание
гражданските искове, а досежно размера им, взе предвид следното:
Гражданският иск за
имуществени вреди е основателен единствено по отношение на отнетата от
подсъдимите парична сума в размер на 5 лева, невъзстановена на законната
наследничка на пострадалия С.Х. – С.К., а в останалата му част – до пълния
предявен размер от 37 лева – се явява неоснователен, с оглед възможността за
възстановяване на причинените от отнемането на 2 - та велосипеда, имуществени
вреди, чрез реалното им връщане. В този аспект, съдът възложи в тежест на
подсъдимите заплащането на обезщетение за причинените имуществени вреди на С.К.
в размер на 5 лева.
По отношение на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, съдът отчете от една страна – значителните
болки и страдания, които гражданската ищца С.К. като дъщеря на пострадалия С.Х.
е изпитала, в резултат на нелепата му, трагична, жестока смърт, която я е лишила
от единствения й родственик – нейният баща, с когото взаимно са си оказвали
морална и материална подкрепа след загубата на нейната майка и брат, а от друга
– фактът, че и двамата са живяли в продължителен период преди извършване на
престъплението в отделни домакинства и са били в състояние да осигуряват сами
необходимите им условия, включително и материални средства за живот. В този
аспект, според състава на съда искът се явява основателен и доказан, в размер
на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, в какъвто именно, съдът определи
обезщетението, което подсъдимите Д.Б. и В.К., следва да заплатят на С.К. за
причинените й болки и страдания, в резултат на инкриминираното престъпление, а
в останалата част – до пълния предявен размер от 80 000 лева – го ОТХВЪРЛИ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Съобразно разпоредбата на
чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите заплащането на
направените в хода на наказателното производство разноски, както и дължимата
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, като ги ОСЪДИ да
заплатят по сметка ***, в полза на бюджета на Съдебната власт сумите, от по
1 068 /хиляда шестдесет и осем/ лева – разноски и по 800 /осемстотин/ лева
– държавна такса.
Причините за извършване на
престъплението са в желанието на подсъдимите да осигурят необходимите им
средства за издръжка по незаконен начин, трайно установените им престъпни
навици, свързани с незачитане на чуждата собственост, включително и на
телесната неприкосновеност на останалите граждани на обществото.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: