Определение по дело №365/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1260
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Ивета Миткова Антонова
Дело: 20231100500365
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1260
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета М. Антонова

Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500365 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба подадена от ЗАД „А.“ АД – длъжник по изпълнително
дело № 202183830404394 по описа на ЧСИ М.Б. рег. №838 от РКЧСИ срещу
разпореждане от 27.06.2022г., с което е постановен отказ за намаляване на приетите
разноски по изпълнителното дело в частта относно адвокатското възнаграждение на
адв. Л. Б. – процесуален представител на взискателя.

Взискателят по изпълнителното дело –М.С.К. чрез пълномощника си адв. Б., в
срока по чл.436 ал.3 от ГПК депозира възражение, в което излага становище за
неоснователност на жалбата и наведените твърдения за липса на извършвани действия
от страна на представителя на взискателя освен образуване на изпълнителното
производство. Твърди, че приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение е съобразено с
минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
по чл.10 т.1 и т.2. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частен съдебен изпълнител М.Б. рег. №838 от РКЧСИ по реда на 436 ал.3 от
ГПК е депозирал мотиви по постановения от него отказ за намаляване разноските на
взискателя относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника му,
като твърди, че е налице основание за приемане на разноските - чл.79 ал.1 от ГПК,
както и че дори и да се приеме, че плащането е в срока на доброволно изпълнение, то
това не изключва отговорността на длъжника за разноските по изпълнителното
производство, включително и обстоятелството, че към момента на започване на
изпълнителното производство не са известни всички необходими процесуални
действия за удовлетворяване на вземането, а в случая хонорара е уговорен както за
образуване, така и за представителство в хода на изпълнителния процес.


Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
1
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен
изпълнител, приема следното:

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден въз основа на невлезнало в сила осъдително въззивно решение – чл.404 т.1 от
ГПК по издаден изпълнителен лист от 12.03.2021г. по гр.д. № 3214/2020г. по описа на
Софийски апелативен съд за вземания на М.С.К. срещу ЗАД „А.“ АД за сумата от
30 000,00 лв., ведно със законната лихва считано от 27.06.2015г. до окончателното й
изплащане.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 22.03.2017г. от
адв. Л. Б. като пълномощник на взискателя М.С.К., като с молбата са делегирани
правомощия по чл.18 ЗЧСИ за удовлетворяване на вземането и е направено искане за
събиране на разноски по изпълнителоното дело, като е представен договор за правна
защита и съдействие и пълномощно към него, с които Мирослав Казаков
упълномощава адв. Б. да оказва правна защита и съдействие изразяващо се в
образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист от 12.03.2021г. по
гр.д. № 3214/2020г- по описа на САС при уговорено и платено адвокатско
възнаграждение от 915,00 лв.
С разпореждане от 22.03.2021г. ЧСИ рег. № 838 М.Б. е образувал изпълнително
дело № 20218380404394 срещу ЗАД „А.“ АД.
С постановление от 22.03.2021г. ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело
в общ размер 963,00 лв., от които 48,00 лв. авансово внесени такси по 29а от ТТР към
ЗЧСИ и 915,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
На 22.03.2021г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която му е връчена на 23.03.2021г.
На 22.03.2021г. е постановено определение № 137 по ч.т.д. № 624/2021г. по
описа на ВКС, с което е СПРЯНО изпълнението на невлязло в сила въззивно решение
по в.гр.д. № № 3214/2020г. по описа на САС до влизането му в сила.
На 25.05.2022г. е постановено определение № 327 по т.д. № 1031/2021г. по
описа на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решение №
156/24.02.2021г. по в.гр.д. № № 3214/2020г. по описа на САС и с който акт същото
влиза в сила от датата на постановяването му.
С молба от 01.06.2022г. взискателят уведомява ЧСИ за горецитираното
определение, като моли изпълнителните действия да бъдат възобновени, тъй като
решението е влезнало в сила т.е. спирането е отменено.
Предвид горното, въпреки, че поканата за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело е 23.03.2021г. следва да се счита, че 2-седмичния срок за
доброволно изпълнение не е започнал да тече, доколкото производството е спряно.
С молба от 13.06.2022г до ЧСИ, длъжникът уведомява същия, че е извършил
плащане по сметка на взискателя на сумата от 51879,42 лв., от които:30 000,00 лв. –
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с влезнало
в сила решение №2232/30.03.2020г. по гр.д. № 8612/2018г. на СГС , потвръдено с
решение № 156/24.02.2021г. по в.гр.д. № № 3214/2020г. по описа на САС; 21237,92 лв.
– законна лихва върху главницата за периода 27.06.2015г. – 17.06.2022г. и 1500,00 лв. –
разноски по цитираните дела за адвокатско възнаграждение в трите съдебни
инстанции, като е приложил платежно нареждане от 09.06.2022г. – л.21 от
2
приложеното копие на изпълнително дело.
Въпреки горното, ЧСИ със запорно съобщение от 22.06.2022г. налага запор
върху сметки на длъжника в ОББ АД, ЦКБ АД за цялото вземане, като на 24.06.2022г.
ЦКБ АД изпълнява полученото запорно съобщение и превежда по сметка на ЧСИ М.Б.
и по процесното изпълнително дело сумата от 56 256,86 лв.
Със съобщение от 27.06.2022г. на ЧСИ, запорите върху сметка на длъжника в
ЦКБ АД са вдигнати.

Междувременно докато изпълнителното производство е спряно, след
фактическото получаване на покана за доброволно изпълнение /на 23.03.2021г./, на
25.03.2021г., длъжникът ЗАД „А.“ АД подава по изп.д. № 20218380404394 пред ЧСИ
възражение: 1. срещу размера на изчислената законна лихва и 2. срещу включването на
сумата от 915,00 лв. – адвокатско възнаграждение в разноските по изпълнението,
поради липса на доказателства за изплащането му 3. срещу размера на определеното и
прието адвокатско възнаграждение като твърди, че е прекомерно и претендира ЧСИ да
намали същото.
Възражението е изпратено от ЧСИ до взискателя, който подава становище за
неоснователност на възражението с молба от 03.06.2022г.
Със съобщение с изх. № 44352/28.06.2022г. на длъжника е съобщен отказа на
ЧСИ по направеното възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от
10.07.2017 г., използваният в чл. 435 ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски",
следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Предвид горното, това е разпореждането, което се съдържа и в поканата за доброволно
изпълнение, както и съобщение с изх. № 44352/28.06.2022г. макар да не съдържа
конкретни мотиви, то съставлява изричен отказ да бъде уважено искането за
намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по реда на чл.78 ал.5
от ГПК, поради което безспорно има характер на акт подлежащ на самостоятелно
обжалване.
С оглед посоченото, жалбата подадена от длъжника ЗАД „А.“АД на
29.06.2022г., по която е образувано настоящото производство, следва да се счита, че е в
срока по чл.436 ал.1 ГПК, доколкото съобщението за постановен отказ, макар и без
мотиви е съобщено на жалбоподателя - по електронна поща на 27.06.2022г., връчено
на хартиен носител на 29.06.2022г., жалбата е депозирана на 29.06.02022г., подадена е
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.7
ГПК акт - относно разноски по изпълнението, в частност – отказ да бъде намален
приетия адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя.

С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че нормативното
основание за отговорността на длъжника за заплащане на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело не са
разпоредбите на чл. 10 т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /регламентиращи правоотношения между възложителя и изпълнителя
по мандатното правоотношение/, а разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ГПК. В хипотезата на
3
т.3 чл.79 ал.1 от ГПК действително се предвижда, че длъжникът не отговоря за
разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени,
но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по
смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен
изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79 ал. 1, т. 3 ГПК не намира
приложение по отношение на тези разноски /изключение са хипотезите, при които
договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на
конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв/. Настоящият случай
несъмнено не попада и в останалите хипотези на предвидените изключения - по т.1 и
т.2 от чл.79 ал.1 от ГПК, напротив от аргумент именно от текста на чл.79 ал.1 т.1 от
ГПК, изрично е посочено, че изключението за освобождаване на длъжника от
задължението за заплащане на разноските в изпълнителния процес не се отнася в
случаите, в които плащането е направено след започване на изпълнителното
производство т.е. плащане преди изтичане на срока за доброволно изпълнение има за
последица законово основание за ангажиране на отговорността на длъжника за
разноските по изпълнението вкл. и платено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Приетите с актове на съдебния изпълнител размери от 915,00 лв. на разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело съответстват на
минималните размери, предвидени с разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция до изменията с ДВ
бр. 88 от 4.11.2022 г./ - чл. 10, т. 1 /200,00 лв. за образуване на изпълнително
производство/ и т.2 /за водене ½ от размерите по чл.7 ал.2 от Наредбата / т.е. 715,00
лв./.

В настоящият случай, длъжникът е извършил плащане на главницата, част от
законната лихва и част от разноските на 09.06.2022г. /когато изтича срока за
доброволно изпълнение/, а окончателно - с превеждане от третото лице на пълната
сума по запора – на 24.06.2022г. , което дефинитивно задължава длъжника с
разноските направени в изпълнителното производство от взискателя/.
Тук е необходимо да се съобрази обаче обстоятелството, че по изпълнителното
дело процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие
– подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил по
реда на чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ да образува изпълнително дело и сам да определя най-
подходящия изпълнителен способ за събиране на вземанията му. Съгласно чл.426 ал.2
ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да
посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не
и по т.2 на същата разпоредба. /към този момент./.
В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е
предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
4
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата
вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и
ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко
конкретно изпълнително производство.
Както се установи от горното изложение, след образувано на изпълнителното
дело, единственото допълнително действие, което е извършено от пълномощника на
длъжника е уведомяване на ЧСИ за постановяване на определение № 327 по т.д. №
1031/2021г. по на ВКС т.е. за отпадане на основанието за спиране на изпълнителното
производство, а погасяването на дълга преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни
действия по него.

Аргументите, които по съществото си са вярни твърдения, а именно: че към
момента на образуване на изпълнителното дело е неясно начина, по който ще протече
изпълнителното производство и какви действия следва да бъдат извършвани от
пълномощника на взискателя до пълното удовлетворяване на вземането, поради което
и уговарянето и плащането на адвокатско възнгаждение за процесуално
представително в хода на изпълнителното дело не може да бъде прекомерно и
недължимо, не са релевантни към момента на произнасяне по искане по чл.78 ал.5 от
ГПК в хода на изпълнителното производство с оглед конкретиката на случая и хода на
същото. Тези доводи, са ирелевантни и при преценката от настоящата инстанция,
доколкото се преценява действително извършените действия по изпълнението и
техните юридически последици.
В този смисъл дори взискателят да е платил средства за адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както
за образуване, така и за водене на изпълнително производство, последните по вече
изложените съображения не се явяват необходими, от което следва и извода, че между
тях и неизпълнението на главните задължения от страна длъжника в периода преди
връчване на поканата за доброволно изпълнение респ. изтичане на срока за изпълнение
по нея, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка т.е същите остават
платени на риск на взискателя.

Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя се дължи
единствено на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав
счита, следва да бъде намален именно до дължимия съгласно цитираната разпоредба
минимум от 200,00 лв.


Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ М.Б. с рег. №838 от РКЧСИ по изпълнително
дело №20218380404394, обективирано в съобщение № 6/28.06.2022г., с което е
оставено без уважение искане на длъжника „З.А.Д.“А.““ АД, ЕИК ******* седалище и
5
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ******* за намаляване на
адвокатското възнгараждение на взискателя М.С.К., ЕГН ********** и адрес: гр.
София,ул. ******* – адв. Л. Б., и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вземането за разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя М.С.К., ЕГН ********** и адрес: гр.
София,ул. ******* – адв. Л. Б. срещу длъжника З.А.Д.“А.““ АД, ЕИК ******* по
изпълнително дело №20218380404394 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 от РКЧСИ
от сумата 915,00 лв. на сумата от 200,00 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6