№ 256
гр. Пазарджик, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294 ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско
отделение, № 69 от 20.05.2021г. постановено по гр.д.№1742/2020г. по описа
на същия съд, е отменено въззивно решение №481 от 11.12.2009г.
постановено по в.гр.д.№771/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, в
обжалваната му част по иска с правно основание чл.242, във връзка с чл.270
ал.3 във връзка с чл.128 от КТ и е върнато делото на Окръжен съд Пазарджик
за ново разглеждане от друг въззивен състав със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С касираното въззивно решение в посочената му част, Пазарджишкият
окръжен съд е потвърдил по подадена въззивна жалба, с вх.№5165 от
02.09.2019г. от „Ф.Х.“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“В.Л.“ №3 представлявано от Х.Б., решение №634 от
31.07.2019г. постановено по гр.д.№1486/2018г. по описа на Пещерски районен
съд, с което ответника „Ф.Х.“ ООД е осъден да заплати на ищеца Щ. Г. ЖГ.
1
от гр.П., ЕГН-********** дължимо, но неплатено трудово възнаграждение на
основание чл.242 във връзка с чл.128 от Кодекса на труда за периода от
06.10.2015г. до 20.10.2018г. в размер на 17969.59лв, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
09.11.2018г. до окончателното й изплащане. В останалата част
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Подадената въззивна жалба от дружеството-жалбоподател се поддържа
по отношение на претенцията на ищеца за незаплатено трудово
възнаграждение, като се излага довод за неправилно разпределение на
доказателствената тежест от първоинстанционния съд, който първоначално
указал на ищеца да установи възникналото трудово правоотношение и
дължимото и незаплатено трудово възнаграждение, като в решението си
приел, че в тежест на работодателя е да докаже, че е платил на ищеца
трудовото възнаграждение, което в същност той не доказал по делото, без да е
изготвен от съда нов доклад, да го съобщи на страните и да им даде
възможност да заявят становище по същия и да ангажират доказателства.
Счита, че променяйки доказателствената тежест за това кой трябва да
установи дължимостта на трудовото възнаграждение е допуснал съществено
процесуално нарушение. И накърнил правото на защита на дружеството.
Излагат се доводи за възникването на трудовото правоотношение / ТПО/ със
сключването на трудов договор и уговорките в него, а именно уговорено
основно месечно трудово възнаграждение от 470лв, като съгласно чл.66 т.7 от
КТ нямало уговорени освен основното трудово възнаграждение,
допълнителни възнаграждения, уговорен е и начина на плащане и
периодичността. Акцентира се на признанието на ищеца, че е получавал суми
през целия период на полагане на труд, потвърден и от показанията на
разпитаните свидетели и че неправилно съдът не е обсъдил в съвкупност
признанията на ищеца със събраните гласни доказателства под формата на
свидетелски показания. Коментират се характера на допълнителните
възнаграждения и ежемесечния бонус за продажби, като последният само ако
има характеристиката на допълнително възнаграждение, регламентирано от
работодателя и дължимо според прилаганите системи за заплащане на труда
се взема в предвид при обезщетенията по чл.228 от КТ. Поддържа, че
основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определени
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното
2
работно място или длъжност в съответствие с приетите стандарти за
количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа и
определяна от трудовия договор. Посочва се, че допълнителните трудови
възнаграждения са различни плащания и част от тях са с постоянен характер-
чл.11 от НСОРЗ /Наредбата за структурата и работната заплата/-за по-висока
професионална квалификация и по чл.12 от същата Наредба-за придобит
трудов стаж и професионален опит, които са задължителни за изплащане при
придобито право да се получават. Твърди се, че премиалното възнаграждение
/бонус/ за постигнати резултати е включено в заплатата над основното
трудово възнаграждение, но че се урежда като възможност от работодателя и
се изплаща изцяло по негова преценка. В тази връзка се акцентира, че между
страните по ТПО не е уговаряно различен начин на плащане на трудовото
възнаграждение освен уговорената основна работна заплата съгласно
трудовия договор, като свидетелите установявали начина на изплащане на
трудовите възнаграждения-ежемесечно, в края на месеца при установено
редовно водено счетоводство, изплащани всички осигурителни вноски и
данъци и коректно подавана информация в ТД на НАП. Коментирана е
съдебно-почерковата експертиза в посока, че изводите не могат да установят
отрицателния факт във връзка с липса на изплащане на трудово
възнаграждение /ТВ/ и че следва да се преценява и с оглед останалите
доказателства и че дори да се приеме, че Щ.Ж. не се е подписвал на
ведомостите това не означава, че не е получавал ТВ. В тази връзка се
коментира, и необсъждането от съда на признанието на ищеца, че през целия
период на действие на ТПО е получавал ежемесечно парични суми,
включително и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Навежда
извода, че след като няма установени други основания за тези ежемесечни
плащания, то е следвало да се приеме, че същите са именно заплащане на
уговореното възнаграждение по ТПО предвид и на твърдението на ищеца, че
той 3г. не е получавал трудово възнаграждение без да предприел действия да
го претендира.
В срока за отговор ответникът по жалбата Щ.Ж. акцентира на
оспорването на подписите на ищеца положени под разчетно-платежните
ведомости за заплати, категоричността на заключението по съдебно-
графологичната експертиза, обещанието на работодателя да му заплати ТВ,
както изводите на съда, че писмената форма на документа удостоверяващ
3
плащането на ТВ на работника е форма на доказване. Счита, че дължимите
суми по ТПО могат да се основават само на договорено между страните или
по силата на императивна правна норма, а всички други суми не
представляват задължения по правоотношението и че работодателят в случая
не е представил доказателства подкрепящи твърденията му, че през целия
период е заплащал ежемесечно полагащото му се ТВ. Моли да се потвърди
решението в посочената обжалвана част.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността на решението, по неговата допустимост - в
обжалваната му част, а по същество съобрази изложеното във въззивната
жаба и предмета на въззивната проверка след касиране от ВКС на РБ на
първото въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане от
въззивната жалба в друг въззивен състав, и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.242 във връзка с чл.270 ал.3
и във връзка с чл.128 от Кодекса на труда за заплащане на трудово
възнаграждение по съществувало между страните трудово
правоотношение /ТПО/.
В исковата си молба против „Ф.Х.“ ООД, с посочени ЕИК, седалище,
адрес на управление и законен представител, ищецът Щ. Г. ЖГ. твърди, че е
имал сключен трудов договор с ответното дружество №1 от 05.10.2015г. и
изпълнявал длъжността -пласьор на стоки. Твърди, че съгласно договора
получавал основно трудово възнаграждение в размер на 470лв за 215г.,
изплащано еднократно всеки месец до 15-то число на месеца и окончателно
до края на следващия месец, при 8-часов работен ден. Постъпил на работа на
06.10.2015г. Твърди, че когато настъпило времето за изплащане на трудовото
му възнаграждение, работодателят му заявил, че не може да го изплати, тъй
като фирмата сега започва да се развива, помолил работника да изчака малко
и се договорили да му заплаща процент от продажбите. Това продължило до
датата когато бил съкратен-20.10.2018г..Твърди, че през целия този период,
когато идвало времето за заплата работодателят уверявал ищеца, че ще си
получи възнаграждението, но по-късно. Твърди още, че на 01.01.2017г. бил
преназначен с допълнително споразумение към трудовия договор като
заплатата му се увеличила от 470лв на 500лв съгласно изменения размер на
4
работната заплата. Твърди, че през цялата 2017г. отново не получил
полагащото му се трудово възнаграждение. Отново бил уверяван, че след
няколко месеца като потръгне работата, ще му изплатят всичките заплати.
Ищецът продължил да получава процент от продажбите, като това се
случвало и с други негови колеги. Твърди, че през м.януари 2018г. подписал
ново допълнително споразумение към трудовия договор, с което заплатата
му била увеличена на 510лв. На дата 19.10.2018г. получил заповед №10 от
19.10.2018г. с която на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, ответното дружество
прекратило трудовото му правоотношение поради намаляване обема на
работа. Ищецът запитал работодателят кога ще му бъдат изплатени всички
трудови възнаграждения, на което му било отговорено, че като дойде да си
получи трудовата книжка ще му се изплати, което не се случило. Твърди, че
на 05.11.2018г. подал жалба с вх.№18115460 до директора на Дирекция
„Инспекция на труда“ -гр.Пазарджик, с която поискал съдействието й за да си
получи неизплатените трудови възнаграждения за периода 05.10.2015г. до
20.10. 2018г. и полагащите му се обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск. Твърди ищецът, че до момента не му е заплатено трудово
възнаграждение както следва:-за месеците октомври, ноември и декември
2015г. в размер на 470лв месечно, за месеците от януари на 2016г. до-януари
2017г. или 12месеца по 470лв месечно; за месеците от януари 2017г. до
януари 2018г. или 12 месеца по 500лв месечно, за месеците от януари 2018г.
до октомври 2018г. включително по 510лв месечно и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за целия период на 2015г. до 2018г. Моли
да се осъди ответника „Ф.Х.“ ООД да му заплати сумата от 18150лв,
формирана от сумата в размера на 1410лв неплатено трудово възнаграждение
за периода от 06.10.2015г. до 30.12.2015г., сумата от 5640лв неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г.,сумата от
6000лв неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2017г. до
30.12.2017г., сумата от 5100лв неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01.01.2018г. до 20.10. 2018г., както и обезщетение за неизползван
отпуск за целия период на действие на трудовото правоотношение от
1664.21лв за 62дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответното дружество, с вх.№451 от 22.01.2019г. /л.29/, с който дружеството
5
оспорва изцяло предявените искове, както и изложените факти и
обстоятелства. Неоснователността на претенциите се обосновава с това, че
съгласно клаузите на сключения трудов договор на работника се дължало
основно месечно трудово възнаграждение, от 470лв, изплащано ежемесечно
от 25-30-то число на следващия месец. Възразява се за наличие за ищеца на
негови ликвидни и изискуеми вземания за неизплатено основно месечно
трудово възнаграждение в претендирания съгласно исковата молба размер.
Според дружеството ищецът признава в исковата молба, че е получавал
основно трудово възнаграждение /ОТВ/ в размер на 470лв за 2015г. като
направеното признание означавало неоснователност на претенцията.
Акцентира се и на признанието на ищеца в исковата молба, че е получавал от
работодателя суми, които според него били процент от печалбата, но че за
такава уговорка работодателят твърди, че не се съдържа нито в трудовия
договор, нито в допълнителни споразумения към договора. Категоричен е,
че в тези документи не е уговаряно заплащане на друго допълнително
възнаграждение, освен основното месечно трудово възнаграждение за
полагания от ищеца труд, по мястото му на работа, в рамките на
определеното работно време. Твърди работодателят, че ищецът не излага
други факти и обстоятелства, от които би могло да се изведе, че е била
постигната такава уговорка между страните, като не се сочат и доказателства,
че изплатените от работодателя на ищеца суми са били процент от печалбата.
Затова посочва, че доколкото с трудовия договор сключен между страните,
работодателят се е задължил да изплаща на ищеца уговореното основно
месечно трудово възнаграждение за полагания от работника труд, по мястото
му на работа и в рамките на определено работно време, то получените от
ищеца плащания следва да се приемат като изплатено трудово
възнаграждение или като получени на правно основание извън трудовия
договор или като получени без правно основание суми. Оспорват се и
твърденията в исковата молба по отношение неползването на платен годишен
отпуск, като се сочат факти и обстоятелства от личното трудово досие на
работника, като ответникът се позовава и на погасителна давност на
претенцията за обезщетение за неизползван отпуск. Следва да се отбележи, че
по отношение на претендираното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, решението на първата инстанция е влязло в законна сила и същото не
е предмет на настоящата въззивна проверка. Дружеството моли да се
6
отхвърли претенцията за неизплатено основно трудово възнаграждение за
целия период на действие на трудовото правоотношение.
По делото няма спор, а това се установява от събраните доказателства,
че между страните-ищеца Щ. Г. ЖГ. и ответното дружество „Ф.Х.“ ООД, на
05.10.2015г. е сключен безсрочен писмен трудов договор №1, по силата на
който дружество като работодател възлага на работника Ж. да изпълнява
длъжността „пласьор стоки“, с код по НКПД 52430001, категория персонал
„Персонал зает с услуги за населението, търговия и охрана“, с място на
работа „Ф.Х.“ ООД, при осемчасов редовен работен ден, с уговорено
единствено основно трудово възнаграждение /ОТВ/ от 470лв и без изрично
предвидено заплащане на каквито и да било допълнителни възнаграждения,
като за клас прослужено време и други. Липсват в трудовия договор уговорки
за заплащане заедно или за сметка на ОТВ работникът да получава процент
от печалбата, така както се твърди в исковата молба. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед на работодателя №10 от 19.10.
2018г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ-намаляване обема на работа,
считано от 20.10.2018г. като заповедта е връчена лично на работника.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, изготвено от
експерта Цветанка Ковачка, въззивният съд възприема изцяло като
обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се
установява, че след извършена проверка на ведомостите за заплати при
работодателя и справката със счетоводната отчетност на дружеството, е
констатирано следното: В „разчетно-платежните ведомости“ на дружеството
за целия период на действие на трудовото правоотношение-от м.октомври
2015г. до м.октомври 2018г., е начислена работна заплата на ищеца Щ. Г.
ЖГ., представена в табличен вид, според която за всеки месец от трудовото
правоотношение на работника е начислена само основна заплата, която
представлява и общата сума включена като брутно трудово възнаграждение,
като в самостоятелни графи са посочени всички направени от работодателя
удръжки за работника Ж. за лични осигурителни вноски по ДДФЛ, общо
удръжки, суми за получаване за всеки отделен месец, като в последната графа
експертът е посочил, че има положен саморъчен подпис за всеки месец
получено трудово възнаграждение. Според експерта начисленото БТВ е в
размер на 18166.69лв, от които основна заплата за отработени дни е
7
16669.20лв, ползван платен годишен отпуск 1247.38лв, обезщетение по чл.224
от КТ-6р. дни от 149.52лв, клас прослужено време 100.59лв. Посочено е, че
общия размер на удръжките, внасяни от работодателя за този работник са от
3971.72лв или чистата сума за получаване е от 14194.72лв. Работникът Щ.Ж.
в обясненията си дадени по реда на чл.176 от ГПК пред въззивната инстанция,
признава факта, че от работодателя за целия период от действието на
трудовото правоотношение е получил сумата от 14600лв, за която твърди, че
не е част от заплатата му. В приложената по делото длъжностна
характеристика подписана от работника и работодателя липсват също
уговорки във връзка с дължимото трудово възнаграждение за извършената от
работника работа и евентуално да са предвидени получаването на други
допълнителни възнаграждения освен уговореното в трудовия договор
основно трудово възнаграждение от 470лв, последователно изменяно, като с
последното изменение с допълнително споразумение е от 510лв, считано от
01.01.2018г. Конкретни уговорки за допълнителни трудови възнаграждения в
частност заплащане на възнаграждение като процент от печалбата няма
регламентирани и залегнали в писмен документ, подписан от страните.
По делото е допусната и изслушана основна и допълнителна съдебно-
почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Н.С.Н., според
заключението по която се установява с категоричност, че всички подписи в
представените от работодателя оригинални ведомости за заплати за целия
периода на съществувалото трудово правоотношение на ищеца с
дружеството- от м.октомври 2015г. до октомври 2018г., не са положени от
ищеца Щ. Г. ЖГ.. Експертът допълва, че всички подписи са полагани от едно
и също лице, но категорично това не е ищеца Щ.Ж..
По делото са разпитани свидетели както при първоначалното
разглеждане на спора от първата инстанция така и след връщането на делото
от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция и след
извършено от Окръжният съд ново разпределение на доказателствената
тежест между страните във връзка с претендираното трудово възнаграждение,
според която на ищеца Щ.Ж. е указано да докаже основанието на което е
получавал паричните суми от дружеството, различно от основанието по
трудовото му правоотношение като трудово възнаграждение, а на ответника
по иска и работодател на ищеца да установи фактите и обстоятелствата
свързани със заплащането на трудовото възнаграждение на ищеца и че в
8
същност това е бил единствения трудов доход, който той е получавал по
време на действие на трудовото му правоотношение. Така свидетелят П.Н.У.
разпитван в производството пред първата инстанция, който е работил в
другата фирма „Д.“, двете собственост на Й.Б., установява, че уговорките по
подписания трудов договор били да получава минималната заплата, но
такава не е получавал. Свидетелят и ищеца си споделяли, че не са получавали
трудови възнаграждения при този работодател. Според свидетеля,
работодателят бил един и същ Й.Б.-президент на „Д.“ и съдружник в другата
фирма на жена си „Ф.Х.“. Свидетелят знае от ищеца, че му е даван от
работодателя някакъв процент от продажбите, които е реализирал. Знае, че
ищецът е работил като снабдител, който взима стоката от фирмата и е доставя
до краен клиент. Свидетелят предполага, че след отчитането на реализирания
оборот е получавал процент. Какъв е размерът на процента не съобщава. Знае
от ищеца, че не е получавал трудови възнаграждения. Не може да установи
кога точно и как е получавал парите от процента продажби. Свидетелят
твърди, че е получавал “някакви пари“, но не може да ги конкретизира по
размер и за какъв процент се отнасят. Свидетелката М.С., машинен оператор
във фирма “Д.“, също разпитвана пред първата инстанция обяснява, че в двете
фирми се процедира по един и същ начин със заплащането, като всеки петък
се дава част от заплатата, а ако някой работник има нужда от пари, винаги му
се дават като заем и че никой от работниците не й се е оплаквал, че има
проблем със заплащането и че всеки петък си получават парите. Не знае
ищецът да се е оплаквал за заплатата. Допълва, че за заплатата се разписват
всеки месец на ведомост. Третият свидетел С.М.Ю. установява, че работи във
„Ф.Х.“ от 13.05.2018г., като чистач, и че откакто е започнал работа получава
минималната заплата в края на месеца, подписва се на ведомостта- “хвърлям
си подписа“ и „получавам парите“. Обяснява, че получава парите на точната
дата и не знае някой да се е оплакал за заплатата си. Допълва, че парите ги
получава на ръка в края на месеца и че се подписва всеки месец на ведомост.
Пред въззивната инстанция са разпитани същите свидетели С. и У.,
които установяват същите обстоятелства. Св..С. допълва, че всеки петък е
получавана сума от минимум 50лв, или 80лв или 100лв, а на края на месеца
се изплаща остатъка от Б. и че получаваните суми са от месечната заплата,
като уговорката за начина на плащане е устна. Твърди, че не й е известно да
има практика в дружествата, включително и ответното „Ф.Х.“ ООД за
9
изплащане на бонуси, коледни или други допълнителни суми и че
плащанията се извършват така както е по трудов договор, и никога не са били
забавяни. Допълва, че си проверява осигуровките и че всичко е редовно, като
винаги се подписва във ведомост. Свидетелят У. повтаря, че по трудов
договор възнаграждението му е в размер на минималната работна заплата.
Заявява, че не е имало плащане на работна заплата, а е получавал някакви
средства на ръка от 70лв, 90лв и 100лв. Твърди, че на края на месеца не е
имало ведомости, не се е подписвал във ведомости, не се е подписвал никъде
при получаването на тези пари. Според свидетеля това плащане трябвало да
бъде временно. Повтаря, че тази сума не е била част от работната заплата, но
не обяснява защо. Предполага, че сумите са някакви бонуси за пътуване.
Твърди, че не му е било обяснено тези средства да са част от трудовото
възнаграждение. Според него това което е получавал не е било работна
заплата. Свидетелят обяснява, че също води дело за неплатено трудово
възнаграждение на същото основание както и ищеца Ж.. Заявява, че в
трудовия му договор не е записано, че има право на други допълнителни
плащания освен трудовото възнаграждение.
Ищецът и управителя на ответното дружество са дали обяснения по
реда на чл.176 от ГПК пред въззивната инстанция.
Според обясненията на ищеца Щ.Ж., за 3г. и 14 дни е получавал от
работодателя по 100лв на седмица, по уговорка с управителя при
получаването на първата работна заплата. Обяснението на работодателя било,
че фирмата още е нова, няма развитие и няма как да му се изплати заплатата.
Твърди ищецът, че общо 14600лв е получил за процесния период. Повтаря,
че сумите от по 100лв не са били част от заплатата му, че това е била устна
уговорка за му се дава по 100лв на седмица, за да може да живее, вместо
заплата и като се развие фирмата тогава ще му се изплати
заплатата.Обяснява, че при получаването на първата заплата била постигната
уговорка да получава по 100лв на седмица. Обяснява, че сумите били
получавани на ръка, без подписи и без документи и че не се е подписвал на
никакви документи. Определя уговорката като „просто една устна уговорка“
между него и управителката Х.Б.. Повтаря, че всеки път когато отивал да
вземе заплатата, всеки път му се казвало, че няма как да му изплатят
заплатата и да изчака. Обяснява, че сумите били изплащани на ръка от
10
управителката, като плащането ставало в офиса в който работел. Допълва, че
на тези уговорки и на плащанията не са присъствали свидетели. Не знае за
други работници във фирмата, които да са получавали суми по същия начин
както него и че той е ходил самостоятелно да ти получава.Не знае другите
работници какво са получавали и смята, че това е фирмена тайна. Обяснява,
че не е имал контакт и не знае кой какво е получавал.Заявява, че не е плащал
данъци, не е имал документ и не е имало как да плати данъците и че нищо не
му е удържано.
По реда на 176 от ГПК обяснения е дала и управителката на
дружеството Х.Б., според която на ищеца не му е плащано всяка седмица по
100лв, не е имала никакви уговорки с ищеца, нито му е плащала по 100лв и че
той е получавал само това, което е като заплата, което е изчислено от
счетоводителите на външна фирма и че те изчисляват заплатите на
служителите.Обяснява, че на ищеца е изплащано ежемесечно заплата, като
след като счетоводителите оформят документите, управителката лично ги
взима, предава ги на съпруга си,който работи в офиса в с.Козарско, където е
складовата база на дружеството и че той им плаща заплатите и оставя
ведомостите, които се подписват от работниците. Обяснява, че когато си
получат заплатите, работници се подписват на ведомости, като подписването
не става веднага, а според това кой кога има време и възможност да го
извърши. Посочва, че парите идват от касата на дружеството или постъпват
по банков път. Категорична е, че в дружеството не е изчислявано проценти от
продажби и не е изплащано на никой нищо извън месечното им
възнаграждение.Заявява, че дружеството не е изплащало бонуси и че във
фирмата нямат такава практика да изплащат бонуси. Посочва, че всички
работници са осигурени и всеки месец се заплащат осигуровките и че вместо
трудово възнаграждение не се изплаща нищо друго на работника.
Категорична е, че винаги и на време всеки месец са изплащани заплати и
осигуровките на работниците.Знае, че няма други претенции срещу
дружеството от работници във връзка с възнаграждението.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи, че е работил
11
по ТПО с ответното дружество през визирания повече от 3г. период от време,
но че не е получавал никакво трудово възнаграждение, така както е било
уговорено в трудовия му договор и периодично увеличавано с допълнително
сключени анекси.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.124 от Кодекса на труда , по трудовото
правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата,
за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а
работодателят - да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената
работа.
Полаганият труд от работника така както е уговорен по трудовото
правоотношение и изразяващ се в точно и добросъвестно изпълнение на
трудовите си задължения, е винаги възмезден и за него работодателят дължи
заплащане на трудово възнаграждение. Формирането на трудовото
възнаграждение е процес, който зависи от възприетата от работодателя
система и механизъм за неговото определяне. Размерът на трудовото
възнаграждение обикновено се определя при сключването на трудовия
договор и представлява основен и съществен елемент от съдържанието на
ТПО. Така в чл. 66 ал.1 т.7 от КТ е предвидено, че в трудовия договор се
съдържат основни данни и основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, тоест трудовият договор е рамката в която се уговаря окончателно
размерът на дължащото се трудово възнаграждение. Няма пречка за някои
допълнителни трудови възнаграждения, същите да бъдат уговорени като
анекс към трудовия договор или директно да препращат към Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата или към Наредбата за
командировките и други нормативни актове. В наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ са посочени различните видове
трудови възнаграждения-брутно трудово възнаграждение, формирано от:
1.основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна
уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2.допълнителни трудови
възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в
12
колективен трудов договор; 3.други трудови възнаграждения, определени в
нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и
т.2.
В Наредбата е дадена подробна и изчерпателна характеристика на
естеството, характера и особеностите при определяне на основната работна
заплата. Така в чл.4 ал.1 от същата Наредба е посочено, че основната работна
заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи,
задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на
труда и времетраенето на извършваната работа, като при прилагането на
сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на
100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми. Регламентирана е
изрична забрана /ал.2/, според която с колективен или индивидуален трудов
договор не може да се заменя основната работна заплата или части от нея с
допълнителни или други възнаграждения и плащания. Допълнено е още в
ал.3, че основната работна заплата се определя на основата на оценка и
степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия
договор между страните по трудовото правоотношение, като при оценката на
работното място се отчитат :1. сложността на труда; 2. отговорността на
труда;3. тежестта на труда;4. параметрите на работната среда.Предвидено е в
чл.5 размерите и/или механизмите за формиране на основната работна
заплата да се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по
индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните
правила за работната заплата на предприятието; като в колективен трудов
договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и
длъжности. А в бюджетните организации и дейности максималните
стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се
определят с нормативен акт.
Посочената регламентация не е случайна тъй като това е базата върху
която се определя и начислява, и се дължи на работника или служителя ТВ по
съществуващото между страните ТПО. В същата наредба са посочени и
допълнителните трудови възнаграждения които могат да се изплащат на
работника или служителя, а именно определените с наредбата или с друг
нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително;
договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор
13
възнаграждения, които се изплащат според договорените условия и че
допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура.
В наредбата като задължителни допълнителни трудови
възнаграждения се сочат - положен извънреден труд по смисъла на чл.262 от
КТ изчисляван на база основната работна заплата и допълнителните
възнаграждения с постоянен характер по индивидуалния трудов договор или
е договорено друго; трудово възнаграждение за нощен труд при подневно
или сумарно отчитане на работното време; времето през което работникът е
бил на разположение на работодателя и е бил извън предприятието.
Предвидено е заплащане на допълнително възнаграждение за образователна
или научна степен; за придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, когато това е
определено с индивидуалния трудов договор. Освен тези задължителни по
закон допълнителни възнаграждения, които се заплащат, е предвидено /чл.13/,
че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата
и/или с индивидуален трудов договор да могат да се определят и други
допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда -
текущо, за година или за друг период;2. промени в условията на труд с
временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо
натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие
в печалбата; 4. други, като с договорите и вътрешните правила по ал. 1 се
определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови
възнаграждения.
От данните по делото се налага извода,че единствено уговорено между
страните по трудовото правоотношение е получаването на основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 470лв, което с анекси към трудови
договор е било увеличавано последователно на 500лв и на 510лв месечно.
Ищецът не твърди да е имало уговорено било по трудовия договор било на
основание цитираната наредба или по КТ, било в колективен трудов договор
получаването и на други допълнителни трудови възнаграждения. Липсват и
твърдения от ищеца,че той е работил извънредно или е полагал нощен труд
или е имал право на допълнително възнаграждение с постоянен характер по
съществувалото ТПО.
14
Следователно налага се извода, че на Щ. Г. ЖГ. единствено му се дължи
от работодателя заплащането на основното трудово възнаграждение така
както е уговорено по вид, размер и време за заплащане в сключения между
страните трудов договор и допълнителните анекси и нищо повече. Размерът
на дължимото основно трудово възнаграждение /чистата сума/ след
приспадане от работодателя на внесените за работника осигуровки и данъци,
съгласно неоспореното заключение по съдебно-счетоводната експертиза е в
размер на 14194.72лв а вноските и удръжките внесени от работодателя за
ищеца са в размер на 3971.97лв. Установява се по признанието на ищеца, че
той е получил от работодателя ежеседмично по време на действие на
трудовото правоотношение от страна на работодателя парични суми в общ
размер 14600лв или в повече от дължимото му се основно трудово
възнаграждение по сключения трудов договор. Не се установява тези
получени суми да са по съществуващи други правоотношения между
страните или евентуално да са платени по съществувалото трудово
правоотношение, но на друго правно основание като уговорени между
страните по трудовия договор. Самият работник признава, че ги е получавал
тези суми вместо заплата регулярно, ежемесечно, за да осигури
съществуването си и да може да живее. Само по себе си това е достатъчно да
се приеме, че след като тези суми нямат друг установен източник, за същите
следва да се приеме, че представляват дължимата за периода месечна заплата,
формирана от основната работна заплата така както е уговорено между
страните. Не се установява получените суми да имат друг произход и
предназначение.Не се установява същите да са и процент от извършените
продажби като вид бонусиране на работника за свършената от него работа
или за нещо друго. Твърденията на ищеца, че тези пари имат такъв произход
не се установиха от събраните по делото доказателства. Разпитаните
свидетели също не установяват такива обстоятелства. Фактът, че той не е
положил подпис по ежемесечните ведомости като получил дължимото му се
трудово възнаграждение, не означава автоматично, че той не го е получил по
един или друг начин.В случая водещо е неговото признание ,че е получил
фактически сума, която по размер е дори по-голяма от претендираното
трудово възнаграждение. Нито един от разпитаните свидетели не установява,
че в дружеството под една или друга форма на работниците и служителите са
раздавани допълнителни трудови възнаграждения, в частност и бонуси като
15
процент от продажбите. Като такива не може да ги определи и свидетеля У.,
който освен това е и заинтересован от изхода на делото тъй като също води
гражданско дело с такъв предмет, което поставя под съмнение достоверността
на казаното от него. Не се установява в дружеството да е имало изобщо
някаква практика за бонусиране на работниците по един или друг начин и че
в същност на всички работници и служители са изплащани единствено и само
уговореното в трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение
което има постоянен характер и без каквито и да било уговорени
допълнителни възнаграждения. Следователно няма основание да се приеме,
че ищецът за периода на действие и съществуване на трудовото му
правоотношение му се следва да получи освен основното трудово
възнаграждение от 14194.72лв и още сумата от 14600лв от процента от
продажбите, или двойно повече трудово възнаграждение от уговореното в
трудовия договор. Следва да се отбележи, че работодателят добросъвестно е
внесъл осигуровките на работника само на база уговореното в трудовия
договор основно трудово възнаграждение, но не и за твърдения от ищеца и
получен процент от продажби, което само по себе си е индиция, че
уговорките между работника и работодателя в случая са само и единствено за
заплащане на основно месечно трудово възнаграждение което е равно на
минималната работна заплата и нищо повече. Предвид на обстоятелството, че
процесните суми, получени от ищеца Ж. периодично, ежемесечно и така
както са уговорени по размер в трудовия договор, като плащането е ставало
ежеседмично и във сроковете така както са уговорени в трудовия договор,
следва несъмнено да се приеме, че в същност получената сума от 14600лв от
Щ.Ж. не представлява нищо друго освен дължимото месечно трудово
възнаграждение, тъй като не се установява друго основание за получаването
й. Касае се за извършени от работодателя периодични плащания въз основа
на трудовия договор, със знанието и непротивопоставянето на работника,
който добросъвестно ги е получил, като същите по месечен размер съвпадат с
уговорената работна заплата на ищеца в трудовия договор. Работната заплата
е определена в договора да се получава ежемесечно, в определен размер и на
дата, уговорена между страните. Дори да са верни твърденията на ищеца, че
той не получава трудово възнаграждение, а нещо друго по съществувалото
трудово правоотношение, това получено от него друго има характер и
естество на трудово възнаграждение за реално положен труд ,заплащано
16
ежемесечно и ежеседмично, в размер за месеца съответстващ на уговореното
основно месечно възнаграждение и е получаван на точно определена дата-
дата определена за всички работници и служители за получаване на
месечното си трудово възнаграждение. Неподписването на ведомостта за
заплати от работника с полагането на собственоръчен подпис само по себе си
не е основание за приемане, че той не е получил трудовото си
възнаграждение, след като работодателят е декларирал пред НАП, не само
получената от работника работна заплата за месеца, но и добросъвестно е
внесъл всички дължими от този работник осигуровки и данъци, тоест в
същност следва безусловно и категорично да се приеме, че изплатената на
ищеца сума от 14600лв по своя характер и естество представлява дължимото
му се общо месечно основно трудово възнаграждение за целия период на
съществуване на трудовото правоотношение.
Ако работникът не е получавал реално трудово възнаграждение повече
от 3години, няма логика да бъде включен във всяка ежемесечна ведомост за
заплати, която се изготвя за целия персонал или ако е включен срещу
неговото име да е записано, че не е получил трудово възнаграждение. Няма и
логика работодателят да влошава финансовото си положение и да начислява
и изплаща осигуровки и данъци в не малък размер при положение, че не е
заплатил на работника трудово възнаграждение тъй като плащането на
дължимите осигуровки и данъци не е авансово плащане, а то следва
начисляването и реалното изплащане на трудовото възнаграждение.
Следователно за целия период на действие на ТПО ищецът е бил
добросъвестно осигурен от работодателя чрез плащане на всички дължими
осигуровки и данъци, и е бил напълно изправен, не е имал прекъснати
осигурителни отношения или задължения за неплатени данъци и други, тоест
работодателят извършва тези действия от позицията, че получените суми от
ищеца представляват именно дължимото трудово възнаграждение, а не нещо
друго и по този начин е защитен в пълнота и интереса на работника.
В този смисъл решението в обжалваната му част е валидно, допустимо,
но неправилно и като такова следва да се отмени и се отхвърли заявената
искова претенция за незаплатено трудово възнаграждение.Ако е вярна тезата
на ищеца, че му се следва трудово възнаграждение наред с вече полученото
като процент от продажбите и неуговорено в трудовия му договор, то на
практика целият персонал на дружеството би следвало да претендира
17
неплатено трудово възнаграждение, което в общ размер да е повече от два
пъти по-голямо от уговореното основно месечно трудово възнаграждение, а
същевременно работникът да заплати по-малко данъци и осигуровки, което е
недопустимо.
При този изход на делото в полза на дружеството ще следва да бъдат
заплатени разноските направени за отделните инстанциите за които са
представени надлежни доказателства за направени такива, а именно за
производството пред първата инстанция в размер на 743лв /половината от
общия хонорар заплатен за предявени два оценяеми иска/; за въззивната
инстанция при първото разглеждане на спора разноски не се следват тъй като
липсват данни за основанието на превода на сумата 1485лв, в смисъл за какво
дело е хонорарът, по описа на кой съд и коя е противната страна. Размерите
са определени и в съответствие с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията си към 23.05.2017г..
Другите разноски /за пред ВКС и при новото разглеждане на спора от
въззивната инстанция/ като адвокатско възнаграждение следва да се
съобразят с изменението от 15.05.2020г. когато за всички трудови дела без
исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, размерът на възнаграждението е
фиксиран на сумата от 150лв, като е отчетен във висока степен социалния
момент-защита на икономически по слабата страна- работника срещу
работодателя. Или общо на дружеството –работодател ще следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1043лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК , Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №634 от 31.07.2019г. постановено по гр.д.№
1486/2018г. по описа на Пещерски районен съд, В ЧАСТТА С КОЯТО
ответникът „Ф.Х.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“В.Л.“ №3 представлявано от управителя Х.П. Б., е
осъден да заплати на ищеца Щ. Г. ЖГ. от гр.П., ЕГН-**********, със съдебен
адрес гр.П., ул.“Ч.Я.“ №34, ет.3, офис 9, дължимо, но неплатено трудово
възнаграждение на основание чл.242 във връзка с чл.128 от Кодекса на труда
за периода от 06.10.2015г. до 20.10.2018г. в размер на 17969.59лв, ведно със
18
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
09.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Щ. Г. ЖГ. от гр.П., ЕГН-**********, със съдебен
адрес гр.П., ул.“Ч.Я.“ №34, ет.3, офис 9, против „Ф.Х.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“В.Л.“№3 представлявано от
управителя Х.П. Б., за присъждане на дължимо, но неплатено трудово
възнаграждение на основание чл.242 във връзка с чл.128 от Кодекса на труда
за периода от 06.10.2015г. до 20.10.2018г. в размер на 17969.59лв, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
09.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Щ. Г. ЖГ., с посочен адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.Х.“
ООД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен
представител, сумата от 1043лв, представляваща разноски направени в
производствата пред всички инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р Бъ
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19