РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. гр.Мадан , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20205430100339 по описа за 2020 година
Ищецът А. К. П. З. ЕООД-гр.С. е предявил иск по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД, да се признае за установено
спрямо ответника М. Б. А., че съществуват вземанията на ищеца спрямо ответника,
произтичащи от Договор за кредит Бяла карта с № *** г., сключен между М. Б. Г. и А. Ф.
ООД, прехвърлени от А. Ф. ООД в полза на А. к. п. з. ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от ***г., Приложение № 1 към него от *** г., а
именно: 492 лева главница; 103,67 лева възнаградителна лихва за периода от 10.12.2018 г.
/първата транзакция по картата/ до 06.09.2019 г. /настъпване на предсрочната изискуемост/;
147,60 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200 лева разходи и такса
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 34,29 лева мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 07.09.2019 г. /денят, следващ датата на настъпване и
респективно обявяване предсрочната изискуемост/ до 28.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
12.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Дружеството моли да бъде
осъден М. Б. А. да му заплати и направените разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350 лв., от които: 50 лв.
по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25
от НЗПП. За тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК с № 100/15.10.2020 г. по ч.гр.дело № 268/2020 г. на МРС.
Ищецът твърди, че е подписан между М.А., като кредитополучател, и „А.Ф.“ ООД,
като кредитодател, Договор за кредит „Бяла карта“ с № ***г. Подписвайки договора за
кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и ОУ, приложими към него, както и че е получил
от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 ЗПК със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. С Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от ** г. по чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1
към него от *** г. и Потвърждение за сключена цесия между „А. Ф." ООД и „А. к. п. з."
ЕООД, вземането е прехвърлено в полза на „А. к. п. з.” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. По договора за кредит „А. Ф.“ ООД се задължава да
1
предостави на М.А. револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева главница, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. С чл.3, ал.1 от договора е предоставена възможност на
кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния
лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2
от договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в
случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Кредитодателят е
предоставил на А. платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс"
АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата,
като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява
изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са
подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Съгласно чл. 4,
ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора, върху усвоената и непогасена главница
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ
възнаградителна лихва за периода от 10 декември 2018 г. - датата на първата транзакция по
кредитната карта до 06 септември 2019 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост,
предпоставките за чието настъпване са уредени в чл. 22, ал. 1 от договора. В настоящия
случай дължимата договорна лихва е в размер на 103.67 лева. В чл. 16 страните са се
съгласили, ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо
сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно
условията на сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-
дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при
конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на
забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния
договор, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в
чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
10 % от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора.
Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5- то число
кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения
в договора падеж, същият е длъжен в 3- дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от договора, при забава за плащане на текущо
задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от
максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че
кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния
кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но
дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумели (чл. 22, ал. 5), че при
настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120 лева,
която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността
по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. По чл. 22, ал. 4 и ал. 5 са
начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за
същите към настоящия момент ответникът дължи сума в общ размер на 200 лева. Разходите
и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер
2
на неустойка. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост е обявена на 06.09.2019 г. Считано от тази дата съгласно чл.
22, ал. 3 от договора М.А. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в
размер на 34,29 лева за периода от 07 септември 2019 г. - денят, следващ датата на
настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 28 септември 2020 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на договора,ответникът се е
задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния
месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист М.А. продължава виновно да не
изпълнява задълженията си.С уточнителна молба вх.№ ** г., подадена след оставяне на
първоначалната без движение, ищецът „АКПЗ“ ЕООД представя Приложение 1, в което са
описани изтеглените от ответника суми, както и датите на усвояване. Също така, прави
следните пояснения: По чл.3, ал.2 А. се е задължил да заплаща текущото си задължение,
което е формирано по указания в чл. 3, ал. 3 от договора начин, до всяко 2-ро число на
текущия месец. Падежите на всяка усвоена сума са посочени в последната колона от
Приложение 1 към настоящата молба. Ответникът е заплатил сума в общ размер на 898 лв.,
като датите на плащане и погасените суми от плащанията са посочени в Приложение 2 към
тази молба. На основание чл. 20 от договора за кредит на ответника е начислена неустойка
за неизпълнение на договорно задължение в общ размер на 350.60 лв., на дати, които са
посочени в Приложение 3 към молбата.На основание чл. 12 от договора за кредит, на
ответника е начислена договорна лихва в размер на 128,17 лв., по дати посочени в
Приложение 4 към молбата. На основание чл. 21, ал. 4 от договора за кредит, на ответника
са начислени разходи за действия по събиране на задължението в общ размер на 302,50 лв.,
по дати посочени в Приложение 5 към молбата. Съгласно чл. 21, ал. 5 от договора за кредит,
след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно на
кредитора заплащането на такса в размер на 120лв., включваща разходите на кредитодателя
за дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. На посоченото основание, на ответника е
начислена сума в размер на 120 лв. на дата 06.10.2019 г. Съгласно чл. 4, ал. 4 от договора за
кредит, ГПР е в размер на 45.9%, като е изчислен при вземане предвид допускания,
посочени в цитираната разпоредба от договора. Повод за настъпване на предсрочна
изискуемост е допусната забава от страна на длъжника за връщане на усвоената сума, които
са в размер на 492 лв. с повече от 10 дни. Кредитополучателят е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на 06.09.2019 г. посредством изпращането на SMS на посочения в
договора за кредит телефонен номер, съгласно уговореното от страните в чл. 27, ал. 1 от
договора. Записано е в молбата, че към нея се представя и справка за изпратен SMS.
Обобщено е, че претендираното задължение е формирано, както следва: Усвоена сума по
картата в размер на 940 лв., от която длъжникът е върнал на кредитора сума в размер на 448
лв., като разликата от 492 лв. се претендира в настоящото производство. Начислена е
договорна лихва на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора в общ размер на 128,17 лв., от
която ответникът е заплатил на кредитора 24,50 лв., като остатъкът от 103,67 лв. се
претендира в настоящото производство; Начислената неустойка на основание чл. 20 от
договора е в размер на 350,60 лв., от които ответникът е заплатил на кредитора 203.40 лв.,
като остатъкът от 147,20 лв. се претендира в настоящото производство; Начислени са
разходи за събиране на задължението от служител на основание чл. 21, ал. 5 от договора в
размер на 120 лв., по която ответника не е извършвал плащане. Начислени са и разходи за
събиране на задължението на основание чл. 2, ал. 4 от договора в размер на 302,50 лв., от
които ответникът е заплатил на кредитора сума в размер на 222,50 лв., като остатъкът от 80
лв. се претендира в настоящото производство. Сборът от 120 лв. и 80 лв. дава търсената
сума от 200 лв. разходи и такса.
3
От ответника М. Б. А. чрез адв.М.О., е подаден отговор по чл.131 ГПК, с който моли
исковата молба да се остави без движение по редица изложени в причини; както и оспорва
иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. С отговора ответникът не оспорва
сключването на*** г. на Договор за кредит Бяла карта с номер *** между него като
кредитополучател и „А. Ф." ООД като кредитор. Твърди обаче, че не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран и размерът
на печалбата на кредитора /възнаградителната лихва/, като не е посочено каква част от
погасителната вноска представлява главница и каква - лихва, такси и пр. Поддържа се и че е
нарушена и т.10 от ал.1 на чл.11 ЗПК, защото в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПК;
няма ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият от 45,90 % /. Посочен е лихвен процент по заема
/който е фиксиран/, отделен дневен лихвен процент, както и годишно оскъпяване по заема,
но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР. Според ответника, не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
тарифата към заема, освен лихвения процент, са предвидени и такси за теглене на пари в
брой от банкомати в страната и чужбина, както и за неоснователно оспорена транзакция.
Така не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране
на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо счита, че не е ясно по какъв начин е
формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. Според ответника, договорната лихва в размер на
43,2 % фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което
представлява основание за нищожност чл.26, ал.1, пр.второ ЗЗД, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва, въведена като критерий за допустим размер на
договорната лихва. Посочва в този смисъл решения на ВКС. Обобщено е, че липсата на
всяко едно от тези повелителни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22
ЗПК - недействителност на договора, поради което и на осн.чл.23 ЗПК ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, като направените от А. плащания следва да се прихванат
само със задължението му за главница. Прави се възражение и че клаузата за неустойка е
нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън обезпечителната и функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и
евентуалните вреди, като се позовава на установените в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС
критерии. Ответникът твърди и че неустойката е уговорена с цел да се заобиколи
повелителната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, уреждаща максимален размер на ГПР, поради
което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. В отговора се
изтъква и че се цели заобикаляне на закона и с клаузите на чл. 22 ал.4 и 5 от договора,
предвиждащи задължение за заплащане на сумата от 200 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. В действителност такива разходи нито са правени от
кредитора, нито се дължат от ответника, тъй като и не са предприемани действия за
извънсъдебно събиране на вземането, които да ги породят. В същото време те са в размер на
200 лв., което е почти половината от заемната сума. Според ответника, плащането на тези
200 лв. е предвидено не за да компенсира евентуално направени разходи за извънсъдебно
събиране, каквито твърдения и доказателства липсват и в исковата молба, а за да увеличат
значително и напълно недобросъвестно печалбата за кредитора. Заради това намира, че
клаузата на чл.22 от договора се явява неравноправна, и, доколкото не е уговорена
индивидуално, е нищожна на основание чл.146 ал.1 ЗЗП. Ответникът оспорва и твърдението
за настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията му, която била обявена на
06.09.2019 г. Сочи, че такива доказателства не са приложени към исковата молба. Направено
е искане в отговора, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА съдът да определи адвокатско възнаграждение
за процесуалния представител на ответника и да осъди ищеца да го заплати на адвоката на
ответницата, както за заповедното, така и за настоящото производство. Посочва и специална
клиентска банкова сметка, по която могат да бъдат платени разноските, присъдени в полза
на ответника и/или процесуалния му представител. С допълнителния отговор вх.№ ** г. на
4
уточняващата искова молба, ответникът твърди, че клаузата за неустойката по чл.20 от
договора е нищожна, тъй като така е предназначена единствено да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване неизпълнението в срок на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за нея. Няма
пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Т.е., и санкционната функция е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежащата на връщане сума, което е в контраст с границите на добрите
нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи
сметка за реалните вреди от неизпълнението, в който смисъл се посочва решение на ВКС.
Твърди се още, че, тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още
при сключване на договора, няма валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал.1, вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузата е
пречка за възникване на задължение по нея, поради което и на това основание сумата е
недължима. Според ответника, разходите за действия по събиране на задължението,
начислени на основание чл.21 ал.4 от договора, също не се дължат поради нищожността на
уговорката за плащането им. Те са уговорени в твърд размер от 2,50 лева на ден, без да
бъдат обвързани с някакви действителни разходи, направени за събиране на вземането,
съответно доказани с действия на служител, натоварен да събира дълга. С предвиждането на
тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането
на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника.
Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Ответникът счита, че няма
основание за начисляване на такса за предсрочна изискуемост на кредита в размер на 120
лева, като оспорва и обявяването на такава предсрочна изискуемост, като твърди, че няма
отправено уведомление за това от кредитора към длъжника. В отговора прави отново
възражение за прихващане, като поддържа, че извършените от него плащания по кредита
следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за
връщане на усвоената сума. Ответникът е направил плащания в общ размер от 898 лв., с
които се погасява задължението му за връщане само на главница, която е 940 лева. Така
основателен се явява само искът за главница, при това частично - за разликата на двете суми
в размер на 42 лева. Обобщава се в допълнителния отговор, че следва изцяло исковите
претенции за установяване дължимостта на такси за разходи, неустойка и договорна лихва
да се отхвърлят.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено следното:
Приложено е ч. гр. д. № 268/2020 г. по описа на РС Мадан, от което се установява, че
по заявление на „А. к. п. з.“ ЕООД, депозирано на * г., е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на
настоящия иск. Длъжникът бил уведомен за заповедта, като в законоустановения срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК е депозирал възражение срещу заповедта, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на
вземането, предмет на заповедта. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
5
От страните се признава сключването на ** г. на договора за кредит „Бяла карта“
между „А. Ф.“ ООД и М. Б. А.; усвояването от последния в заем на общо 940 лв. по този
договор чрез тегления посредством предоставената му от кредитодателя карта,
задължението му да ги връща на посочените в договора дати, както и че М.А. е направил по
договора плащания в полза на кредитора общо в размер на 898 лв. за изпълнение на свои
задължения; че ответникът не е предоставял обезпечение по чл.15 от договора; че
настоящият кредитор на ответника по същия договор е ищецът, вследствие цедиране
вземанията по договора от „А.Ф.“ ООД на „АКПЗ“ ЕООД.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от приложения по делото Договор за кредит „Бяла карта“ от *
кредитодателят предоставя на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер
от 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finanse/iCard/Visa. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договора
кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния
размер на кредитния лимит, като следва да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото
си задължение, дължимо за предходния месец. Условията на договора за кредит са
уговорени в чл. 4, ал. 1 от договора – срок на кредита – неопределен, фиксиран лихвен
процент по заема 45.9% и 0,12 % дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита.
Обща дължима сума от кредитополучателя съставлявала съборът от следните суми: усвоена
и непогасена главница, договорна лихва върху усвоена главница и непогасена главница,
такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя по тарифата. Годишния
процент на разходите на заема бил определен в размер от 45.9%. В договора е упоменато, че
поначало кредитополучателят няма право да извършва транзакции, които надвишават
размера на разполагаемия остатък по кредита, като в случай че извърши такава транзакция,
то страните се съгласяват че сумата на тази транзакция увеличава максималния размер на
кредита (чл. 6 ал. 5). Съобразно чл. 8, ал. 1 върху усвоената сума по кредита
кредитополучателят дължи договорна лихва, която се начислява ежедневно. Съгласно чл. 12,
ал. 1 от договора ако кредитополучателя не погаси текущото си задължение на посочения
договора падеж, същият е длъжен да представи обезпечение по договора, както и да заплати
сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит която да послужи за частично
погасяване на задълженията му, в срока по чл. 15 от договора, а именно три дни от датата на
падежа на за плащане на текущите си задължения. Съобразно чл. 15 ал. 1 обезпечението,
което следва да предостави кредитополучателя представлява поръчителство на едно лице,
отговарящо на следните условия: да е на възраст над 21 години с минимален осигурителен
доход от 1500 лева, да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата
на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към
БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е
поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с Аксес Файнанс
ООД. Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки
отделен случай на забава за плащане на текущи задължения на падежа – чл. 15, ал. 4. В
случай че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в посочения срок
по чл. 15 от договора, на основание чл. 20 кредитополучателят дължал неустойка в размер
от 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. Съгласно чл. 21, ал. 1 в случай че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане на което и да е задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил
минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като
в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит,
кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно изискуемо. На
основание чл. 21, ал. 3 от договора при забава в плащане на което и да е парично
задължение по договора кредитополучателят дължал законна лихва за забава за всеки ден
забава. На осн. ал. 4 от същия член при забава за плащане на текущото задължение или на
сумата по чл. 12, ал. 1 кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното
текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. В случай че
6
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл. 15 от Договора, но
заплати 15% от кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал. 1 същият не дължи разходите за
действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но дължи неустойка по чл. 20
от Договора в размер от 10%. Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора при забава за плащане
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задължения в размер на 2.50 лева за всеки ден забава. Съобразно
чл. 21, ал. 5 след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи
еднократно плащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността
по извънсъдебно събиране на вземанията.
Представен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения – цесия от ** г.,
сключен между „А. Ф.“ ООД и „А. к. п. з.“ ООД, по силата на който в полза на ищеца са
прехвърлени вземания, описани в Приложение № 1 от ** г., сред които и вземането срещу
ответника по договор за кредит № **. Приложено е пълномощно, по силата на което
ищецът-цесионер е упълномощен от цедента „А. Ф.“ ООД да уведоми от името на
последния всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са прехвърлени с
рамковия договор за цесия от ** г., както и уведомление по чл. 99 от ЗЗД, адресирано до
длъжника, в което е описано, че вземанията, предмет на договор за кредит Бяла карта №
***г. са прехвърлени в полза на ищеца. По делото са представени Приложение № 1 –
справка по договор за кредит № ** г. обхващаща периода от 11.12.2018г. до 18.05.2019г.
Приложение № 2 – справка по договор за кредит за постъпили суми в периода от
31.12.2018г. до 05.07.2019г. Приложение № 3 касаещо справка по договора за неустойка за
неизпълнение за периода от 06.02.2019г. до 06.09.2019г., Приложение № 4 касаещо
договорната лихва по процесния договор за периода от 09.10.2019г. до 06.09.2019г.,
Приложение № 5 касаещо такса разход за събиране по чл. 21, ал. 4 от Договора за периода от
06.02.2019г. до 06.09.2019г. По делото е представена справка-извлечение от системата на
„А. Ф.“ ООД за изпратен СМС на 06.09.2019 г. във връзка с обявяване на предсрочна
изискуемост.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице Б. З. Р., от което се установява, че по процесния договор кредитополучателят е
усвоил сумата от 940 лева, в периода 11.12.2018г. до 18.05.2019г., както следва: на
11.12.2018г. – 250 лева, на 13.12.2018г. – 50 лева, на 16.12.2018г. – 150 лева, на 01.01.2019г.
– 180 лева, на 06.01.2019 г. – 10 лева, на 07.01.2019г. – 40 лева, на 10.01.2019г. – 30 лева, на
12.01.2019г. – 50 лева, на 26.01.2019г. – 50 лева, на 27.01.2019 г. – 40 лева, на 30.03.2019г. –
20 лева, на 28.04.2019г. – 30 лева на 05.05.2019г. – 30 лева на 18.05.2019 г. – 10 лева.
Съгласно изготвеното заключение ответникът бил извършил плащания в размер на
898 лева, от която сума 448 лева била отнесена към задължението за главница, 24,50 лева за
лихва, 203 лева за неустойка по чл. 20, 222,50 лева за разход за събиране по чл. 21, ал. 4 от
договора. Внесената сума била както следва 448 лева на 31.12.2018г, 75 лева на 22.02.2019г.,
75 лева на 29.03.2019г., 75 лева на 19.04.2019г., 75 лева на 16.05.2019г. 150 лева на
05.07.2019г. Възнаградителната лихва върху всяка от усвоените суми, съобразно посочения
в договора лихвен процент от 43,20 % възлизала на 139,69 лева, а ако възнаградителната
лихва била в размер от 30% годишно, то същата възлизала на 97,01 лева. Посочен е и
вариант, при който са съобразни плащанията от кредитополучателя, според който те са
формирани от главница, възнаградителна лихва, чиято величина е 30 % годишно, според
който задължението възлиза на 792,11 лева, от която сума 492 лева – главница, 72,51 лева –
лихва, 147,60 лева – неустойка по чл. 20 от договора и 80 лева разходи по чл. 21, ал. 4 от
договора. Лихвата за забава върху главниците за периода от 07.09.2019г. до 28.09.2020 г.
възлизала на 36,09 лева. Посочен е вариант на задълженията на кредитполучателя, при
който той не дължи лихва и други разходи, а само чистата стойност на кредита, според
който извършените плащания се отнасят само за погасяване на усвояваната главница, според
който вариант дължимия остатък от главницата би възлизал на 42 лева.
7
Съобразно т. 8 от заключението ГПР по договора бил в размер на 45,90 % лева,
включващ договорна лихва върху усвоената и непогасена сума, такси за ползване на картата,
дължими от кредитополучателя, посочени в тарифата.
В о.с.з. вещото лице Р. уточнява, че по т. 8 от заключението не е взета предвид
неустойката при определяне на ГПР.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
компетентно изготвено, отговарящо в цялост на поставените въпроси, а и неоспорено от
страните.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважат предявените искове дружеството ищец следва да установи, че е
носител на процесното вземане на основание договор за цесия, както и че ответникът е
надлежно уведомен за извършената цесия, за които обстоятелства липсва спор между
страните. Прехвърлянето на вземането в полза на дружеството- ищец се установява и от
представените по делото писмени доказателства: рамков договор за прехвърляне на парични
задължения – цесия от *г. и Приложение № 1 от * г към него. За да има действие цесията
по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същата следва да му бъде съобщена по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД посоченото
уведомяване следва да бъде извършено от предишния кредитор. В случая е представено
пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово
име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно
рамковия договор от * г. и приложенията към него. С оглед надлежното упълномощаване
съдът намира, че представеното писмо от цесионера е годно да уведоми длъжника за
извършената цесия. Доколкото по делото не са представени доказателства това писмо да е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че
ответникът е уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея. Получаването на уведомлението от длъжника като приложение към
исковата молба следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право. Ето защо съдът намира, че с
получаване на приложеното по делото уведомление от длъжника са се породили
последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с оглед на което ищецът е носител на вземанията по
процесния договор за кредит, въз основа на договор за цесия.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи,
че между праводателя на ищеца – „А. Ф.“ ООД и ответника е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ от *г., по силата на който ответникът, в качеството му на кредитополучател е
усвоил сумата от 940 лева, чрез тегления посредством предоставената му от кредитодателя
карта, че е възникнало задължение за ответника да върне сумите по договора на посочените
дати, както и че ответникът е направил плащания в полза на кредитора общо в размер на
898 лева за изпълнение на своите задължения.
Процесният договор за кредит има характер на потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Сключен е в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на
формата съгласно специалния закон ЗПК, като при това положение съдът приема, че
договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК,
който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които общият
размер на кредита и условията на усвояването му (т. 7); лихвен процент по кредита и
условията на прилагането му (т. 9); годишен процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
8
(т. 10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11). В настоящия случай всички тези изисквания са спазени, като
съдът счита, че не се установява нарушение на законовите разпоредби, касаещи
действителността на договора. Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото това условие е
приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено,
че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Същият е посочен изрично в договора и се
отнася за целия му период, поради което не са налице условия за прилагането му и такива не
биха могли да бъдат посочени. С оглед характера на сключения договор – револвиращ
кредит, не би могло да се посочи изначално конкретния размер на дължимата
възнаградителна лихва към датата на сключване на договора, доколкото същият зависи от
размера на усвоената сума от кредитополучателя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния
разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 45,90 %, като общата дължима сума от кредитополучателя се формира
от посочените в чл. 3 от договора елементи, поради което съдът намира, че при сключване
на договора за кредит не е било допуснато соченото от ответника нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за общата
недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК.
Съдът не споделя доводът на ответника, че клаузата за договорна лихва е нищожна
поради противоречие на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва, въведена като критерий за допустим размер на договорната лихва. Посочената от
ответника съдебна практика е формирана преди изменението на чл. 19, ал. 4 ГПК /в сила
23.07.2014 г. / и касае договори за кредит, сключени преди изменението. Съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г. / годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Безспорно
елемент от ГПР е възнаградителната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо
възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият
разход по кредита. В процесния договор, съобразно заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза разходът, който формира ГПР е договорната лихва и таксите за
ползване на издадената карта по тарифа, като не са предвидени други разходи. С оглед
изложеното предвидения в договора лихвен процент не противоречи на предвидения в
закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът намира, че предвидена в чл. 20 от договора клауза за неустойка за
9
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В случая страните са уговорили при неизпълнение на
текущо задължение на падежа кредитополучателят да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок след падежа (чл. 20, вр. с чл. 15, ал. 1), като при неизпълнение
са предвидили неустойка в размер 10% от усвоената и непогасена главница. Тя не
обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата
причина, неустойката няма обезщетителна функция, а прилагането й единствено като
санкция не може да обоснове законосъобразност. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение и то едва след като изпадне в забава.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. С оглед изложеното съдът намира, че клаузата за неустойка по чл. 20 от
договора е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 във вр. с ал. 4 ЗЗД в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие. С оглед изложеното предявеният иск за
установяване на вземане за неустойка е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2
на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай в
разпоредбите на чл. 21, ал. 3 и ал. 4 е предвидено заплащането на допълнителни такси за
дейности на служители на дружеството- ищец по събиране на задължението при изпадане на
кредитополучателя в забава и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Плащането
на тези разходи не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя,
а представляват фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато неизпълнение
на договорно задължение. С определяне на горните плащания по същество се заобикаля
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни
като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение. Ето
защо предявеният иск за установяване на вземания за такса разходи е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е въвел възражение, че не е уведомен за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, на което основание се претендира предсрочната сума.
Предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора, в частта му касаеща срока за изпълнение,
което се упражнява с едностранно волеизявление. За да породи действие, изявлението за
10
обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да достигне до насрещната страна,
както и да са налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора. Съдебната практика последователно приема, че е необходимо длъжникът да е
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането, за да може да настъпи правната
промяна във възникналото правоотношение между страните. Доколкото вземането, предмет
на заявлението по чл. 410 от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на
заявлението в съда, уведомяването за предсрочната изискуемост следва да е извършено
преди подаване на заявлението - в този смисъл т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
което е дадено разрешение касаещо задължения по банков кредит, претендирани със
заявление по чл. 417 от ГПК, но същото тълкуване следва да намери приложение по
аналогия и при небанковите финансови институции, при подадено заявление по чл. 410 от
ГПК. Съдът намира, че от представените по делото доказателства – включително и справка-
извлечение от системата на „А.Ф.“ ООД за изпратен СМС не се установява по безспорен
начин изявлението на кредитора за обявяване на вземанията по процесния договор за кредит
за предсрочно изискуеми да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на договора. Независимо от това, съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на сила на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Задълженията за заплащане на главницата и договорна лихва са с настъпил падеж, поради
което следва да бъдат присъдени в настоящото производство. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че общо усвоената сума по кредита е в размер на 940
лева, като договорната лихва върху тази сума възлиза на 139,69 лева при посочения в
договора лихвен процент. С направените плащания от ответника са погасени 448 лева от
главницата и 24,50 лева от договорната лихва, поради което остават дължими 492 лева –
главница и 115,19 лева – договорна лихва. Доколкото искът за главница е предявен за сумата
от 492 лева, а за договорна лихва за 103,67 лева, съдът намира исковете за главница и
договорна лихва за доказани по основание и размер и като такива следва да бъдат изцяло
уважени.
По отношение на претендираното от ищеца обезщетение за забава, съдът намира
следното: по делото се установи дължимостта на главница в общ размер от 492 лева, като
падежът на задълженията е настъпил и на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи обезщетение за
забава. Съобразно изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на лихвата за забава за посочения период от 07.09.2019г. до
28.09.2020 г. възлиза на 36,09 лева, като с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес и доколкото претендираното вземане от ищеца възлиза на по-малка по
размер сума от 34,29 лева искът за установяване дължимостта на мораторна лихва следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер от 25 лева,
както и сумата от 400 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. На осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 100 лева. По
съразмерност с уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 336 лева за
исковото производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.
12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 144
лева.
11
Ответникът претендира разноски за заповедното и за исковото производство,
изразяващи се в определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. По делото страната се представлява безплатно от адв. М.О. поради
затрудненото си материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска за заповедното производството
– съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лева, а за исковото производство –
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 300 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъдат присъдени
сумите от 108 лева за исковото производство и 108 лева за заповедното производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М.,
обл. С., ул. „Т.“ № .. дължи на „А. К. П. З.“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „П. В.“ № ., ет. ., представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. – управители следните
суми: 492 лева (четиристотин деветдесет и два лева) – главница по Договор за кредит Бяла
карта с № *** г., сключен между М. Б. А. и А. Ф.ООД, прехвърлени от А. Ф. ООД в полза
на А. к. п. з. ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от * г.,
Приложение № 1 към него от * г; 103,67 лева /сто и три лева и шестдесет и седем стотинки/
договорна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 06.09.2019 г.; 34,29 лева /тридесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки/ мораторна лихва върху непогасената главница за периода
от 07.09.2019 г. до 28.09.2020 г, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №100/15.10.2020 г. по ч.гр.д. № 268/2020 г. по описа на РС Мадан, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване на вземане в размер от 147,60 лева,
представляващо неустойка за неизпълнение на договорно задължение и вземане в размер на
200 лева, представляващо разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение;
ОСЪЖДА М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М., обл. С., ул. „Т.“ №. да
заплати на „А.К. П. З.“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.“ №
., ет.., представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. – управители сумата от 336 лева /триста
тридесет и шест лева/ - разноски по гр.д. № 339/2020 г. по описа на РС Мадан и сумата от
144 лева /сто четиридесет и четири лева/ разноски по ч.гр.д. № 268/2020 г. съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А. К. П. З.“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„П. В.“ № ., ет. ., представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. – управители да заплати на адв. М.М.
О., АК Смолян, личен номер ***, служебен адрес: гр. Р., бул. „Б.“ № .. сумата от 108 лева
/сто и осем лева/ – деловодни разноски по гр.д. № 339/2020 г. по описа на РС Мадан и
сумата от 108 лева /сто и осем лева/ деловодни разноски по ч.гр.д. № 268/2020 г. за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Б. А., съразмерно с
отхвърлената част от исковете,
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му.
12
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
13