№ 59
гр. Шумен, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630101277 по описа за 2021 година
Предявен иск, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Искова молба, от пълномощник на ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ***, срещу Б. ЕРДЖ. М., ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – гр. Шумен, ***, без посочено правно основание и цена
от 1791,61 лева – главница.
Ищецът сочи, че на 29.08.2018г., в гр. Шумен, при ПТП, предизвикано
от ответника, на лек автомобил “Мерцедес”, с ДКН : ***, застрахован в
ищцовото дружество, били причинени вреди. Ищецът заплатил на увреденият
сумата от 1791,61 лева. Считайки, че се е суброгирал в правата на
застрахования, претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от
1791,61 лева, в едно със законната лихва, от предявяване на иска, до
окончателното плащане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че за ПТП
бил виновен водача на автомобила, а не той; описаното в протокол за ПТП, не
отговаряло на действителността; щетите описани в него не съвпадали с тези
1
от приемо-предавателен протокол; регресна покана не му била връчвана.
В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на посоченото място и време, в
исковата молба е станало ПТП с участие на ответника като велосипедист и
застрахован в ищцовото дружество лек автомобил, по застраховка „Пълно
Каско“, както и плащането на посочените в исковата молба суми от ищеца на
трети лица, по нея. Според показанията на разпитаните свидетели, на
посочената в исковата молба дата и място е настъпило ПТП, за което причина
според тях било, че водачката на лек автомобил не видяла ответника и го
блъснала. Управлявания от него велосипед бил счупен, а той имал рани по
ръцете и коленете. И двамата свидетели поддържащи тезата на ответника, не
са очевидци на произшествието, а единият се намира, с него, в родствена
връзка. Свидетелят съставил протокола за ПТП посочва, че ответника
управлявайки велосипед се е движел по пешеходната зона на ул. „***“, в гр.
Шумен, като е навлязъл на платното за движение, на място, където не било
редно. Според обяснения на свидетел, очевидец на произшествието
приложени към преписката за ПТП, докато лекия автомобил е завивал „…
наляво по кръговото…по ул. *** дойде велосипедист, който се блъсна в
предната му дясна част…“ – л. 100. При сблъсъка били увредени детайли на
автомобила в предната му част. Заключението на САТЕ, сочи че щетите на
автомобила възлизат на 1791,61 лева и са в причинна връзка с ПТП. От
представените документи – л. 21-28, е видно че за отстраняване на вредите,
ищецът е заплатил исковата сума на официалния сервиз на марката, съгласно
клаузата в застрахователна полица. С регресна покана, без данни за
получаването ѝ, от ответника, поискал възстановяване на платената сума.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до
следните изводи :
За уважаване на предявения регресен иск, е нужно да са налице
следните предпоставки – наличие на застрахователен договор; възникване на
2
застрахователно събитие – покрит риск по застрахователният договор;
изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона;
установяване причинителя на вредата и размера на същата; противоправно
поведение на причинителя на вредата и причинна връзка между последното и
вредите. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на
всички предпоставки, правейки иска, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ, установен, по основание и размер. Коментираните доказателства
установяват, че на посоченото, в протокол за ПТП кръстовище, в гр. Шумен,
при сблъсък между управляван от ответника велосипед и лек автомобил, на
последния са причинени вреди. Механизмът на ПТП, по делото е установен с
посочените по-горе в мотивите гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и САТЕ, като напълно съвпада с отразения от служителя на
МВР, в протокола. Тук без значение е, че протокола, не е съставен на мястото
на произшествието, а вероятно в МБАЛ – Шумен, поради това, че е подписан
от майката на ответника, която според коментираните показания дошла там, а
не на произшествието. При така изяснения механизъм, неоснователно е
възражението на ответника, че вина за настъпване на произшествието, той
няма, а тя е на водача на лекия автомобил. Последният даже и да е длъжен да
се движи със съобразена скорост няма задължение да отчете възможните
нарушения на водачите на други превозни средства, отнемащи му предимство
при преминаване през кръстовище – чл. 47 ЗДП и чл. 37, ал. 3 от ЗДП. За
ответника, като водач на велосипед се прилагат правилата за движение, като
за другите пътни превозни средства/т. 19 от § 6 ДР на ЗДП/, съответно и той,
има задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Отделно, настоящия състав приема,
че ответника е управлявал пътно превозно средство в пешеходна зона на ул.
***, в гр. Шумен, от хотел „Мадара“ до пл. „Оборище“, и то със скорост по-
висока от споменатата в чл. 20, ал. 2 от ЗДП, на която акцентира във
възражението си, даже и само поради наклона на терена, в посочената посока,
като самото управление на велосипед там е нарушение – чл. 6(2) от Наредба
№ 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община
Шумен.
Неоснователно е и ответното възражение за размера на претенцията,
основано на Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите – Прил. 1 към чл. 15, ал. 4 от
3
Наредба № 24 от 8.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и
2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Посочената
методика принципно се прилага предвид §3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49 от
16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз (Загл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г.), но не намира
приложение за конкретния случай, поради разпоредбите на чл. 1 – 4 от нея,
тъй като, не се касае за уреждане претенция по застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, нито се уреждат претнции между
застрахователи, нито липсват фактури за извършен ремонт, нито
обезщетението се определя по експертна оценка.
Поради горното искът се явява основателен за цялата предявена сума
от 1791,61 лева, като следва да се присъди законната лихва върху нея от
предявяването му.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 646,66 лева разноски в производството – 71,66 лева
държавна такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 355 лева адвокатско
възнаграждение, поради основателност на ответното искане за присъждане,
по-нисък размер разноски на ищеца, в частта му за адвокатско
възнаграждение, от претендираното 606,50 лева, до минималния размер
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г./изм. и доп.
ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г./.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. ЕРДЖ. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Шумен, ***, да заплати на ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ***, сумата от 1791,61 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, по застрахователен договор –
полица № 17-0300/030/5000316/06.03.2017г., в едно със законната лихва,
4
върху главницата от 1791,61 лева, считано от 14.05.2021г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Б. ЕРДЖ. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Шумен, ***, да заплати на ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ***, сумата от 646,66 лева, разноски в
производството на настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5