Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 16.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА
БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 9274 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 762/30.06.2020 г., подадена
от длъжника „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу постановление с изх. № 828/11.06.2020
г. по изпълнително дело № 20207850400065, с което ЧСИ, с рег. № 785 в КЧСИ, с
район на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх. № 645/01.06.2020
г.
Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че неоснователно съдебният изпълнител се е позовал на аргумента, че към датата на
образуване на изпълнителното дело, промяната в Наредбата, с която адвокатското
възнаграждение е намалено на 100 лева, не е била влязла в сила. Счита, че
релевантна в случая е датата, на която дружеството е получило поканата за
доброволно изпълнение – 28.05.2020 г., тъй като към този момент адвокатският
хонорар не е окончателно определен и от тази дата тече за длъжника срокът за
възражение. Приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение надвишавало 100 лева за
образуване на изпълнително дело, като включвало и сума, съгласно чл. 10, ал. 2
от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Кумулирането на възнагражденията по т. 1 и
по т. 2 от чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. било допустимо само при наличие
освен на действия по образуване, така и на действително осъществяване на
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
дело. Позовава се на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, според което длъжникът не следва да
отговаря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не
са приложени. Излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като изпълнителното дело не било с правна и фактическа сложност, според
съдебната практика общините били сигурни платци, а едноличен собственик на
длъжника била Столична община, като единственото извършено действие от упълномощения
от взискателя представил било депозиране на молба.
Взискателят счита, че жалбата е неоснователна. Излага
съображения, че към датата на подписване на пълномощното и споразумението за
адвокатското възнаграждение, същото е било начислено и заплатено съобразно
минимума по действащата разпоредба на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Излага
съображения, че били извършени множество отделни действия по събиране на
вземането, а адвокатското възнаграждение не било прекомерно.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20207850400065 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 17.03.2020 г. по молба на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД, подадена чрез адв. М.Л., и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 18.12.2019 г. по гр.д. № 76566/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено
да заплати на К.Н.К., сумата от 52.50 лева – разноски по делото. С договор за
цесия от 19.12.2019 г., К.Н.К. е прехвърлил на
„Е.С.П.“ ЕООД
вземането по изпълнителния лист.
Молбата от 17.03.2020 г. съдържа искане за
образуване на изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния
лист, както и за събиране на разноски по изпълнителното производство, сред
които и 230 лева – адвокатско възнаграждение.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело са представени и доказателства за
уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева, а именно: Споразумение
за адвокатско възнаграждение от 12.03.2020 г., според което, „Е.С.П.“ ЕООД се е
задължило да заплати на Адвокатско съдружие „Б.К.“, сумата от 230 лева –
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане.
Адвокатското
възнаграждение в размер на 230 лева е било заплатено по банков път (така както
е било уговорено) – видно от преводно нареждане от 16.03.2020 г.
На 07.04.2020 г., „Е.С.П.“
ЕООД е депозирало молба по изпълнително дело, с която е заявило, че оттегля
посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране
на вземането и определя способ – запор на банкови сметки на длъжника.
На 10.04.2020 г.,
на „Т.С.” ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
както и запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД.
На 15.04.2020 г., по изпълнителното дело е приложено
удостоверение от ТД на НАП.
На 28.05.2020 г., на длъжника е била връчена поканата за
доброволно изпълнение.
На 01.06.2020 г., длъжникът „Т.С.” ЕАД е депозирал възражение с вх. № 645/01.06.2020
г., с което е поискал от съдебния
изпълнител да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение на 100
лева.
С
обжалваното постановление с изх. № 828/11.06.2020 г., съдебният изпълнител е приел,
че възражение с вх. № 645/01.06.2020 г. е неоснователно, поради което го е
оставил без уважение.
С
неподлежащо на обжалване определение № 12031/28.07.2020 г. по в.гр.д. №
7379/2020 г. по описа на СГС, ТО, е отменено разпореждането на ЧСИ, с което е
върната жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство (жалба с вх.
№ 762/30.06.2020 г.).
Предвид
гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и
е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в
частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008
г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20207850400065 по описа на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 17.03.2020
г., процесуалният
представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е
образувано изпълнително дело за събиране на сумата, посочена в приложения към
молбата изпълнителен лист.
Следователно,
по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният представител
на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за него
възнаграждение се дължи от длъжника.
Релевантната редакция на Наредбата
е тази, действала към датата на сключване на договора (споразумението) за
правна защита респ. плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, а
именно 16.03.2020 г. (датата на плащането). В този смисъл определение
499/19.07.2019 г. по ч.т.д. 3019/18 г. на ВКС, ІІ ТО. Изменението на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е влязло в сила на 15.05.2020 г., към който момент
адвокатското възнаграждение е било
уговорено и заплатено. Доводите на жалбоподателя в тази връзка са
неоснователни.
Не може да намери приложение разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2 от Наредбата. Определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от
молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Друг е въпроса, че посочените в
молбата способи (запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти, запор на
дружествени дялове), нито са конкретизирани, нито са приложени.
С оглед на изложеното, дължимите от „Т.С.” ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
възлизат на 200 лв. – за образуване на делото. Обжалваното постановление следва да се отмени над сумата от 200 лв. до
приетия от ЧСИ размер от 230 лева и вместо това адвокатското възнаграждение
следва да се намали до 200 лева.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с
оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017
г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.
на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление с изх. №
828/11.06.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400065, с което ЧСИ, с рег. № 785
в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх. № 645/01.06.2020
г., в частта за сумата над 200 лева до 230 лева
- адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20207850400065
по описа на ЧСИ, с рег. № 785 в КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатското
възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20207850400065, в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.