РЕШЕНИЕ
№55/17.4.2019г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при
протоколист Искра Василева, като
разгледа докладваното НАХД № 372/2018
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Й.М.Й.,
ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление №5216 от 28.06.2018 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл. 26 ал.2 т.1 б. а от
Закона за пътищата (ЗП), на основание чл.
53 ал. 1 т. 2 от ЗП на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1
000 лева.
Въззивникът
моли, издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Твърди, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка
и непълнота на доказателствата. Счита, че наказващият орган не е съобразил
правилата за определяне на наказанието визирани в разпоредбата
на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. В с.з. редовно призован не
се явява, не се представлява. Представя писмени бележки, в които доразвива
доводите си за незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че същия не
съдържа задължителни реквизити като описание на нарушението, дата и място на
извършване, обстоятелства, при които е извършено и доказателства, които го
подкрепят. Твърди, че липсват доказателства за годността на средството за
измерване и за това, че същото е било използвано по правилен начин. Счита, че
липсата на описание на точните характеристики на процесното ППС и други
съставомерни признаци на нарушението, водели до неяснота на административното
обвинение, респ. до нарушаване на правото му на защита. На тези и др. основания
претендира цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата
страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
–надлежно оправомощен съгласно представеното пълномощно и протокол на УС на
А“ПИ“.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи
основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които
гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво
нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ
възможност на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност, за да може да организира
защитата си по правилен начин. Както в АУАН, така и в НП са отразени както
датата и мястото на извършване на нарушението, така и обстоятелствата при които
е извършено. Става ясно от даденото описание, че се касае за МПС с четири оси с
две управляеми оси. Посочено е в АУАН, че водачът осъществява движение без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията управляваща пътя /АПИ/. С оглед на това и възраженията,
наведени в тази връзка са несъстоятелни.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На
11.06.2018 г. въззивникът като водач на т. а. „***“, с рег.№ В *** КК с четири
оси с две управляеми оси извършвал превоз на ломен камък. Около 11.30 часа, на
път № III-2009, км 0+500 след пътен възел Девня в посока Суворово –
Девня превозното средство било спряно за проверка от служители на Агенция
„Пътна инфраструктура“. Извършени замервания ролетка Р05 и с електронна везна DFW-KR № 118845 (валидно удостоверение №06.03.4603 и редовни
последващи проверки към м. март 2018 г. с валидност до м. март 2019 г.),
установили разстояние между осите 1, 36 м., натоварване на двойна задвижваща ос
на автомобила 28, 135 т. При поискване, водачът не представил надлежно издадено
разрешение за движение на тежко пътно превозно средство.
Визираната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и взаимно допълващи
се показания на свидетелите И.А. и Й.Ц., така и от приобщените писмени доказателства - пътен лист; разпечатка от електронна везна;
кантарна бележка; свидетелство за калибриране; удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване;
регистрация на извършени последващи проверки.
Основната фактическа констатация за измерени междуосово
разстояние 1.36 м., натоварване на задвижващата ос 28,
135 т. Kа автомобила управляван от въззивника съдът счита за доказана по несъмнен
начин въз основа на показанията на свидетелите, извлечението от електронната
везна, както и от съдържанието на АУАН №6134 от 11.06.2018 г., подписан от нарушителя без
възражения срещу отразените в него стойности.
Съгласно чл. 3 от Наредба №11
от 03.07.2001 г., тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2.
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Установените при
проверката параметри надвишават значително максимално допустимите параметри за осово натоварване за конкретния
вид превозно средство, а именно 18 т. Разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от
ЗП забранява движението в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на
тежки пътни превозни средства без надлежно издадено разрешение от управляващата
съответния път администрация. Именно в качеството на водач на превозното
средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен
автомобил без надлежно издадено разрешение, въззивникът е физическото лице,
извършител на нарушението по смисъла на чл.53 ал.1 от ЗП. Така визираните
съображения сочат правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия
орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно
нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ ЗП. При определяне наказанието за това
нарушение, наказващият орган е приложил същото в минимален размер, съобразявайки
факта, че това нарушение се явява първо за въззивника и че той не е извършвал
превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност
„шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в
положение на зависимост, и който всъщност (а не
въззивникът) е имал правомощията и отговорността да набави липсващото
разрешение. Това наказание безспорно е справедливо и съобразено с
обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление съдът
намира за законосъобразно, обосновано и правилно, поради което и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №5216
от 28.06.2018 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Й.М.Й., ЕГН: **********
за нарушение по чл. 26 ал.2 т.1 б. а от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1
000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: