№ 86
гр. Сливница, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „К” ЕООД, с ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление гр. С............., представлявано от управителя И. П. Р., чрез адв. С.
от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-003843 от
27.04.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
София област, с което за нарушение на чл.9, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност вр. чл.36, ал.5 вр. ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ му
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. В жалбата се
поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
необосновано и издадено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, поради което следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. от
САК, който поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено, алтернативно
нарушението да бъде преквалифицирано като маловажно по чл.415в КТ да
бъде намален размерът на имуществената санкция.
Въззиваемата страна поддържа становище за неоснователност на
жалбата и претендира обжалваното наказателно постановление да бъде
1
потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 23-003843 от 27.04.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ - Софийска област, акт за
установяване на административно нарушение № 23 – 003843 от 05.03.2021 г.,
известия за доставяне, протокол за извършена проверка, призовка, трудов
договор, идентификационна карта, справка по чл.62, ал.5 КТ, декларация, акт
за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика, служебна бележка,
графици, отчетни форми и ведомости, заповед № З-0025 / 08.01.2019 г.,
заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г., заповед № З -0058 / 11.02.2014 г. и
показанията на свидетелите К. Г. К., ЕЛ. ХР. АВР. и Г. ЦВ. Г.), намира
следното:
На 02.02.2021 г., свид. К.К., Г.Г. - на длъжност главени инспектори в
ДИТСО и св. Е.А. – началник отдел АИПО в ДИТСО, извършила проверка за
спазване на трудовото законодателство в обект на контрол бистро, намиращо
се в гр. Сливница, ул. „Паисий Хилендарски” № 86. В хода на проверката
било констатирано, че дружеството не е подало до Дирекция „Бюро по труда“
в 7-дневен срок от началото на заетостта, необходимите документи за
деклариране на заетостта на членове на семейство относно работничката Т.Р. -
гражданин на Р Украйна, с документ за продължително пребиваване и
сключен трудов договор от 07.10.2021 г. Проверяващите връчили на Т.Р.
декларация, която тя попълнила саморъчно като отразила длъжността, на
която е назначена, работното време, почивките, трудовото възнаграждение и,
че е получила копие от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и
екземпляр от сключен писмен трудов договор.
По делото е представено удостоверение № 7701-1006 от 02.12.2020 г. за
вписване в регистъра на населението от община Сливница, според което Т.Р.
е вписана в регистъра на населението на 01.12.2020 г. със съответния ЕГН.
При приключване на проверката по документи в сградата на ДИТСО
били представени документи по осъществяване на трудовите правоотношения
с Т.Р., като бил представен и трудов договор № 9/07.10.2020 г.
По този начин било установено, че срокът за подаване на необходимите
документи за деклариране на заетостта изтекъл на 14.10.2020 г. и
нарушението е извършено на 15.10.2020 г.
Проверяващите приели, че така е нарушен чл. 63, ал. 1 от КТ и на
работодателя бил съставен АУАН № 23 – 003843 от 05.03.2021 г., съставен от
2
старши инспектор при ДИТСО.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл.9, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност вр. чл.36, ал.5 вр. ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 79, ал.
4 вр. чл.78, ал.1 ЗТМТМ.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като
същите са кореспондиращи си, взаимно допълващи се и между тях няма
противоречия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна, следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна
по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 5 от ППЗТМТМ, в 7-дневен срок от началото на
заетостта, работодателят декларира заетостта на членовете на семейства по
чл. 9, ал. 1, т. 2, 5 и 6 ЗТМТМ в дирекция „Бюро по труда“ по месторабота на
работника - гражданин на трета държава, декларация в два екземпляра по
образец съгласно приложение № 7, копие от валиден документ за
пребиваване на гражданина на трета държава и заверено от работодателя
копие на трудов договор, сключен по условията на българското
законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и
съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на работника -
гражданин на трета държава.
По делото се установява, че Т.Р. - гражданин на Р Украйна, с документ
за продължително пребиваване, член на семейство на български гражданин,
била назначена на работа с писмен трудов договор от 07.10.2020 г. Срокът за
подаване на необходимите документи за деклариране на заетостта изтекъл
на 14.10.2020 г., като и към момента на съставяне на АУАН, след отправено
запитване до Д „Бюро по труда“ - Сливница, било установено, че от страна на
дружеството жалбоподател няма подадени документи за издаване на
разрешение за работа и или друг вид разрешение за достъп до пазара на
труда, както и не е декларирана заетост на гражданин на трета държава.
3
В случая съдът намира, че наказващият орган не е преценил дали не се
касае за „маловажен случай“. На 01.12.2022 г. Т.Р. е вписана в регистъра на
населението със съответния ЕГН и е български гражданин, което означава, че
към този момент вече не е било необходимо отправянето на искане до Д
“Бюро по труда“ за издаване на разрешение за работа и или друг вид
разрешение за достъп до пазара на труда, както и не е декларирана заетост на
гражданин на трета държава. Преценката за маловажност на случая подлежи
на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от
ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на
НК на ВКС).
Действително извършеното нарушение е формално по своя характер и
за съставомерността му не е необходимо настъпването на определен
вредоносен резултат, но съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, даваща
легално определение на понятието „маловажен случай“, приложима по силата
на чл. 11 от ЗАНН в административнонаказателното производство,
нарушението се квалифицира като маловажен случай и когато се установят
други смекчаващи обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид.
В конкретния казус установените по делото смекчаващи обстоятелства,
определящи случая като маловажен, се изразяват в това, че завареното на
работа в деня на проверката лице е придобило българско гражданско в кратък
срок след това, не са настъпили каквито и да било вредни последици. Тези
факти, както и обстоятелството, че нарушението е за първи път (липсват
данни за предходни нарушения), водят на извода, че в случая АНО би могъл
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Като не е приложил тази разпоредба,
наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателното постановление,
което следва да се отмени.
Доколкото процесуалният представител на жалбоподателя изрично е
заявил, че не претендира разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-003843 от
27.04.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
София област, с което на „К” ЕООД, с ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление гр. С............., представлявано от управителя И. П. Р. за нарушение
на чл.9, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност вр.
чл.36, ал.5 вр. ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ и на основание
чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5