П Р О Т О К О Л №674
09.04.2019 г.
град ПЛОВДИВ ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХІ наказателен състав
На девети
април две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЦВЕТЕЛИНА КУРТЕВА
МИТКА
ТОДОРОВА
Секретар: ЙОРДАНКА ТУДЖАРОВА
Прокурор:АТАНАС ИЛИЕВ
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 1195 по описа за 2019 година
На поименното повикване в 13:30 часа
се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор АТАНАС ИЛИЕВ.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Н.Б. – редовно призован чрез
упълномощения си защитник адв. К.Д. с пълномощно от досъдебното производство,
се явява лично и заедно с адв. К.Д., както и с адв. Й. Д., който представя
пълномощно по делото.
ОЩЕТЕНОТО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „БЛУ СКАЙ
ДЕВЕЛОПМЕНТ 2“ ООД – редовно призовано, се представлява от адв. И.Н., с
пълномощно по делото, също редовно призован.
В залата
присъства колега на адв. Н., както и синът на подсъдимия.
Съдът
докладва постъпила справка за съдимост по отношение на подс. Б..
Докладва се
Справка за актуално състояние на ощетеното юридическо лице от Търговския
регистър.
Докладва се
справка за регистрирани постоянни и настоящи адреси по отношение на
подсъдимия.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание. Представям писмена молба за предявен граждански иск срещу подсъдимия
Б., с преписи за страните.
АДВ. Й. Д.: Не правим възражение за 7-дневния
срок за получаване на книжата. Да се даде ход на разпоредителното заседание
АДВ. К.Д.: Няма да правим възражение за
7-дневния срок. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Б.: Получих документите от съда – копие
от обвинителния акт, разпореждане на съда за насрочване на делото и съобщение по чл. 247б от НПК чрез адвоката си
на 02.04.2019 г., но няма да правя възражение. Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
Съдът след
съвещание и като съобрази становищата на страните намира, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на разпоредителното заседание предвид изричното изявление на
подсъдимия и неговите защитници, че не възразяват за неспазване на 7-дневния
срок по чл. 247б, ал. 3 от НПК.
Така
мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ се самоличността на подсъдимия.
Б.Н.Б. – роден на
*** ***, б., с българско гражданство, живущ ***, със средно-специално
образование, вдовец, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът разясни
на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК и правото да участва в обсъждане на
въпросите в разпоредителното заседание.
ПОДС. Б.: Разбирам правата си.
ПРОКУРОР: Получих
преди повече от 7 дни съобщение за
насрочване на разпоредителното заседание, препис от разпореждането на съда и
съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
АДВ. Н.: Ние също
сме получили преди повече
от седем дни съобщението за насрочване на разпоредително заседание и препис от
разпореждането на съда и сме уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
АДВ. К. Д.: Получили сме съобщението за
насрочване на разпоредително заседание и препис от разпореждането на съда и сме
уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, но не преди 7 дни. Няма да правим
възражение за 7-дневния срок.
АДВ. Й. Д.: Не съм
получил преди седем дни съдебните книжа, но съм запознат съм с въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК, тъй като съм получил
копие от разпореждането. Както казах, няма да правя възражение за 7-дневния
срок.
ПОДС. Б.: Получих копие от обвинителния акт,
съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, към което имаше копие на
разпореждането на съда, уведомен съм преди по-малко от 7 дни за въпросите по
чл. 248, ал. 1 НПК, но не възразявам за това обстоятелство и искам сега да се
проведе разпоредителното заседание.
Съдът
разясни на страните разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че
всички възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са
поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за
несъществени, не могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния,
въззивния и касационния съд.
ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. Н.: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. Й. Д.: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. К. Д.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС.Б.: Наясно съм, разбирам последиците.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на
отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
АДВ.Н.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Й. Д.: Нямаме искания за отводи към
състава на съда секретаря и прокурора. Нямаме искания към този момент.
АДВ. К. Д.: Нямаме отводи и нови искания към
този момент.
ПОДС. Б.: Нямам отводи и искания.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР: Уважаеми
г-н председател и уважаеми съдебни заседатели, намирам на първо място, че е
подсъдно делото на съда.
Намирам, че липсват основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Намирам, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати, за
привличането на резервен съдия, резервен съдебен заседател, респективно
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и за
извършване на действия по делегация.
Мярката за процесуална принуда, моля да бъде потвърдена.
Искания за събиране на нови доказателства нямам.
Следва да се насрочи делото по общия ред, с призоваване на посочените
лица в приложението към обвинителния акт.
По отношение на депозираната молба за конституиране на пострадалото
юридическо лице като граждански ищец в процеса намирам, че същата е
своевременно подадена и основателна, поради което моля да бъде приета за
съвместно разглеждане.
АДВ. Н.: Уважаеми
районни съдии, считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам, че на досъдебното производство не са допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения на
процесуалните права, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия.
Няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила на
НПК.
Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, също за привличане на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице или тълковник, както и за
извършване на съдебни следствени действия по делегация.
Също считам, че мярката за процесуална принуда, взета спрямо подс. Б.,
следва да бъде потвърдена.
Към настоящия етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да бъде насрочено делото за съдебно заседание с призоваване на
лицата, посочени в обвинителния акт.
Моля да бъде приета за съвместно разглеждане депозираната днес молба за конституиране на пострадалото
юридическо лице като граждански ищец в процеса.
АДВ. Й. Д.: Уважаеми
г-н председател и уважаеми съдебни заседатели, с оглед повдиганото обвинение на
доверителя ни, намираме, че делото да е подсъдно по материална подсъдност на
настоящия съд.
Не са налице основанията по чл. 243 и чл. 244 от НПК за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Считаме обаче, че на досъдебното производство са допуснати следните
съществени, отстраними процесуални нарушения, които затрудняват или нарушават
правото на защитна на доверителя ни. На първо място считам, че обвинителният
акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК в обстоятелствената си
част, тъй като той е написан много съкратено и от него не се разбира за
определени обстоятелства какво приема като фактическа обстановка прокуратурата,
за да изгради и подсъдимият своята защитна позиция. Като пример мога да посоча,
че в обвинителния акт се сочи, че всички документи не са подписани от подс. Б.,
тъй като експертизата казва, че са несравними неговите сравнителни образци с
подписите на тези документи. Отделно от това никъде не е изложено как е
регистрирана или какво приема за регистрацията на американската фирма –
неизвестно лице ли я регистрирало или нашият доверител и в тази насока считам,
че това нарушава правото на защита, защото не може да вземем становище за неща,
които не са описани в обвинителния акт.
Наред с това, аз считам, че защитата се затруднява и затова, защото видно
от материалите на досъдебното производство, два от томовете не са описани по
номера, което е задължение, когато се прошнурова и прономерова един том на
делото, да бъде описан по този начин, защото ние не можем да се възползваме по
този начин да посочим къде съответно се намират съответните доказателства,
когато изграждаме защитната си теза и когато правим искания, така и при
пледоарията.
Освен това имаме и други виждания за допуснати процесуални нарушения,
които ще изложи колегата К.Д..
По отношение на следващата точка намираме, че на настоящия етап нямаме
основания делото да се гледа по реда на особените правила.
Липсват законови предпоставки за гледане на делото при закрити врати,
липсват основания според нас да се назначават резервен съдия, резервен съдебен
заседател, вещи лица, тълковници, преводачи, както и да се извършват на
настоящия етап следствени действия по делегация.
Считам, че взетата мярка за неотклонение е адекватна и обслужва изцяло
настоящия процес, поради което моля да я потвърдите.
Ако не се съгласите с нашето твърдение за допуснато съществено
процесуално нарушение, ще моля да бъде отложено делото за дата за гледане по
същество, като се призоват всички лица посочени, по списъка към обвинителния
акт.
Няма пречка да бъде приет гражданският иск за съвместно разглеждане, тъй
като той е предявен своевременно, отговаря на изискванията на ГПК, да бъде приет,
като същият го считаме за неоснователен.
АДВ. К. Д.: Уважаеми
г-н председател и уважаеми съдебни заседатели, аз също считам, че по т. 1 на
чл. 248 от НПК делото е подсъдно на настоящия съд.
По т. 2 считам, че няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 също съм на мнение, че са допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения на досъдебното производство, които са довели до
ограничаване на правата както на обвиняемия, така и на пострадалото юридическо
лице. На първо място и аз съм на становище, че обвинителният акт се явява
непълен и не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като според
мен доста постно бих казал и не коректно е описана фактологията, която е
установена в хода на разследването в досъдебното производство, при което ни са
спестени значими факти, при липсата на които всъщност е затруднена защитата на
подсъдимия да разбере ясно и точно каква е волята на Районна прокуратура –
Пловдив, тъй като в този акт трябва всъщност в пълна степен да се очертаят
рамките на процеса на доказване и да стане ясно кои точно факти прокуратурата
счита за установени и които са от значение за съставомерността на деянието.
Споделям изцяло становището на колегата Й. Д., че един от тези значими факти е
кой е собственик на американското търговско дружество, за което няма никакви
факти, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт – кое е лицето,
което е основало това дружество в САЩ. Наред с това според обвинението на
подзащитния ми Б. са включени в същото изброени документи – неистински, които
според обвинението Б. ги е ползвал, но видно от описаната фактическа обстановка
в обстоятелствената част на обвинителния акт, всъщност те са дадени в Агенцията
по вписванията от свид. Н.. Никъде в обвинителния акт не е отразено по какъв
начин тези документи са попаднали в свид. Н., по какъв начин – може би преди
това да са попаднали в подзащитния ми Б., как е станало предаването на тези документи и самото предаване. Единствено
е описано в обвинителния акт, че подсъдимият Б. е упълномощил свид. Н. да
подаде тези документи, но самият въпрос, свързан с получаването, с предаване на
тези документи е изключително съществен, тъй като включва важен елемент от
субективната страна на извършеното деяние, за което няма и една дума в
обвинителния акт.
На следващо място се появява при посочването в обвинителния акт на
почерковите експертизи името на В.Ж., която явно е давала образците за
сравнително изследване и има значение за експертизите по отношение на тези
образци, но не става ясно кое е това лице, каква е неговата роля във
фактическата обстановка. Изобщо не можем ние като негови адвокати и той да
разбере каква е връзката между нея и положените подписи в този документи.
Всички тези неясноти аз считам, че ограничават правото на защита на подзащитния
Б., поради което и той не може да разбере точно начина на извършване на
деянието и обстоятелствата по извършване на това деяние така, както изисква
законът според чл. 246, ал. 2 от НПК.
На следващо място се присъединявам към становището на колегата за неномерирането на двата тома в досъдебното
производство, това също е съществено,
отстранимо процесуално нарушение.
На последно място считам, че и правата на ощетеното юридическо лице също
са нарушени, тъй като всъщност видно от протокол за предявяване на
разследването на страница 154 на том 4 от досъдебното производство е, че
материалите по разследването са предявени на „Блу скай девелопмент 2“ ООД на
колегата И.Н. като представител, който е упълномощен всъщност от двамата
съдружница на това дружество, но е видно, че той е имал и друго процесуално
качество по производството, тъй като в том 1 от досъдебното производство, на
страница 16, 17 и 18 в протокол за разпит, приобщен към материалите, от който
колегата Н. видно има процесуално качество на свидетел. А според процесуалния
закон повереникът не може да има такова качество, не може да бъде лице, което е
участвало в друго процесуално качество в производството. На практика се
получава така, че разследването не е предявено на пострадалото юридическо лице,
а според Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. винаги, когато разследването не е
предявено на някоя от страните, това нарушава правата на съответната страна и
представлява съществено процесуално нарушение, което е отстранимо. Ето защо, ние
считаме, че делото следва да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на
тези отстраними, съществени процесуални нарушения.
По т. 4 на чл. 248 от НПК не са налице към момента основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, нито пък са налице
основанията на т. 5 на чл. 248 от НПК.
Взетата мярка за процесуална принуда е адекватна към момента и следва да
бъде потвърдена.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства към момента.
Считам, че ако не споделите доводите ни за наличието на отстраними
процесуални нарушения, би следвало за следващото съдебно заседание да се
призоват всички лица от списъка към обвинителния акт.
По отношение на молбата за приемане на граждански иск и конституиране на
юридическо лице като граждански ищец по делото действително същата е
своевременно подадена и принципно няма пречка да бъде уважена, но ще Ви моля,
разглеждайки я, да помислите дали няма да затрудни процеса, ако я приемете за
съвместно разглеждане. На следващо място считам, че тъй като в тази молба не
видях да са посочени характерът на вредите и до някаква степен не отговаря на
изискванията на чл. 85 от НПК.
ПРОКУРОР: Във
връзка със заявеното от страна на защитниците за констатирани от тях нарушения
на първо място намирам, че обстоятелствената част на обвинителния акт се
съдържат всички обстоятелства в подкрепа на така повдигнатото обвинение както
от обективна, така и от субективна страна, които обстоятелства в своята
съвкупност изграждат обвинителната теза. Не виждам неясноти при описанията на фактологията
и необходимост същата да бъде допълвана с факти извън обвинението.
Относно липсата на номерация, констатирана от защитата, същото макар и да
представлява пропуск от страна разследването, не е в състояние да попречи на
защитата да индивидуализира, който и да е документ сред кориците на делото.
Относно възражението за извършено предявяване на ощетеното юридическо лице намирам, че на първо място
чисто процесуално действително съществува задължение да се предявят материалите
на страните, като страна НПК борави с понятието пострадал, а не ощетено
юридическо лице, така че трудно бих споделил тезата на адв. Д..
А относно възражението, че гражданският иск би могъл да затрудни процеса
намирам, че същият по основанието и размера си отговаря на повдигнатото
обвинение и размерът на констатираните вреди, така че следва да бъде приет.
АДВ. Н.: Считам,
че не са основателни възраженията на защитата за наличие на процесуални
нарушения съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Изтъкна се конкретно, че имало
значение за настоящия процес да бъде изложено в обвинителния акт кой е
регистрирал в САЩ юридическото лице. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Б. е
представител на това лице, тоест ирелевантно е според обвинението обстоятелството
кой е собственик на това юридическо лице. Ирелевантно е обстоятелството дали
подсъдимият си е давал сметка, че действа като представител на това лице, който
факт ще бъде предмет на доказване в предстоящото наказателно производство.
Считам, че в настоящото заседание, защитата на подсъдимия не може да
изтъква възражения за нарушени чужди процесуални права, каквито са на ощетеното
юридическо лице – кому е предявено и най-вече на другата страна в процеса. Това
не затруднява защитата на самия подсъдим.
На последно място считам, че гражданският иск няма да затрудни
наказателния процес, доколкото е идентичен с предмета на делото. Предметът на
исковата ни парична претенция е равен на предмета на престъплението по
стойност. Ето защо няма никакво усложнение за приемане на иска, а що се касае,
че не бил посочен характерът на вредите – посочил съм в молбата, че става
въпрос за чуждо недвижимо имущество, така че няма неяснота и по този въпрос,
вредите са имуществени.
АДВ. Й. Д.: Уважаеми
г-н председател, ние не споделяме вижданията по всички аспекти на държавното
обвинение и ощетеното юридическо лице, но искам да отбележа, че съгласно
разпоредбата на чл.227, ал.2 от НПК за предявяване на разследването се
призовават задължително пострадалият и неговият повереник и им се предявява.
Никое съществено процесуално нарушение допуснато на досъдебното производство не
може да бъде санирано и отстранено в един по-късен етап освен с извършването на
повторно това действие.
Що се отнася до твърдението на гражданския ищец, че ние се грижим за
правата на другите лица, разпоредбата на чл. 248 от НПК във всичките точки е
ясна – трябва да вземем отношение по всички точки. Алинея 1, т. 3 изрично
посочва, че ако е допуснато отстранимо процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване правата и на пострадалия, то задължително делото следва да бъде
върнато на досъдебното производство, поради това ще моля да оставите тяхното становище без уважение.
ПОДС. Б.: Съгласен
съм с всичко, което казаха защитниците ми по всички въпроси.
Поддържам становището им, че делото е подсъдно на този съд.
Поддържам становището на защитниците ми за посочените допуснати
процесуални нарушения. Аз не видях друго процесуално нарушение.
Не възразявам да ми потвърдите мярката за неотклонение.
На този етап нямам искания.
Искам да се прекрати производството и да се върне на прокуратурата. Ако
не уважите това искане, искам делото да се гледа по общия ред.
За гражданския иск предоставям на съда.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след
съвещание и като съобрази становището на страните и въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК, намери следното:
Делото, с
което е сезиран съдът, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Не са налице
основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство
По
направените възражения от страна на защитниците съдът намира, че в по-голямата си част твърденията за
съкратено и схематично написан обвинителен акт бяха общо направени, а не се
наведоха доводи за това кой конкретно съставомерен признак от състава на
вмененото във вина на подсъдимия престъпление, се твърди да не е бил описан в
обвинителния чрез конкретно фактическо твърдение. В тази връзка по направеното
възражение, че от съдържание на обвинителния акт не става ясно кое лице е
регистрирало „Интрейд 2000“ АД, както и по какъв начин е било регистрирано това
търговско дружество съдът намира, че само по себе си това обстоятелство не
обосновава съществено процесуално нарушение, доколкото в обстоятелствената част
на обвинителния акт следва да се съдържат фактически твърдения на прокурора
относно елементите от състава на престъплението, а всякакви други обстоятелства
биха могли да се установяват и в хода на съдебното следствие. В тази връзка
редът и лицето, регистрирало американското дружество не са елементи от състава
на повдигнатото на подсъдимия обвинение.
Неномерирането
на два от томовете от досъдебното производство безспорно следва да се оцени
като създаващо затруднение на защитата, но само по себе си съдът счита, че не
обосновава връщането на делото на досъдебна фаза и не представлява процесуално
нарушение, което да е от категорията на съществените.
Относно
възраженията, че не е ясно описано изпълнителното деяние съдът счита, че
действително при описанията на конкретното поведение от страна на подсъдимия, с
което прокурорът твърди да е осъществено изпълнителното деяние на
престъплението, би могло да бъдат посочени в по-голяма конкретика действия,
които се инкриминират и се твърди да са били извършени, но така или иначе в
съдържанието на обвинителния акт има ясно твърдение за конкретно, активно
поведение, чрез което се твърди да е извършено изпълнителното деяние на
престъплението. Оттук нататък изразило ли се е изпълнителното деяние и в друго
действие е въпрос по същество, по който съдът ще вземе становище с крайния си
съдебен акт.
Въпреки това
произнасянето
на съда по въпросите по чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК изисква и служебно дължима
преценка за редовността на обвинителния акт. Тази проверка се прави, изхождайки
от стандарта, установен с разпоредбата на чл. 246 от НПК относно задължителното
съдържание на обвинителния акт. Трайно установено в съдебната практика е, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да изчерпи
твърденията си за конкретни факти от обективната действителност, ясно
индивидуализирани по време, място и начин на извършване, и по-конкретно кой
факт под кой правен признак от състава на престъплението се подвежда. Съставът
на престъплението е единство от всички признаци както от обективна, но така
също и от субективна страна, очертаващи съответната престъпна дейност.
Принесено към конкретния казус съдът намира, че прокурорът в обстоятелствената
част на обвинителния акт хронологически последователно е описал твърденията си
за случилите се обстоятелства, които да се подведат под и да опишат състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК от обективна страна. Има ясни и надлежно
индивидуализирани твърдения за датата и мястото на извършване на деянието,
неговото авторство, конкретното поведение, в което се е изразило изпълнителното
деяния – служене с инкриминираните документи, твърдение от кои факти се приема
документите да са неистински от правна страна, твърдение за настъпил
съставомерен резултат, както и причинна връзка между използването на
неистинските според прокурора документи и този резултат. Както се посочи обаче,
в обстоятелствената част следва да се изчерпят твърдения, описващи състава на
извършено престъпление, т.е. не само извършването му от обективна, но и от
субективна страна. В наказателния процес субективната страна също подлежи на
доказване, а доказателствената тежест все така се носи от прокурора. Поради
това не може да се приеме, че след като от обективна страна се описва
престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, то фактите, обосноваващи съставомерността
и от субективна страна са ясни, предполагат се и няма нужда да бъдат конкретно
посочени. В тази връзка на страница 2-ра от обвинителния акт се твърди
подсъдимият да е използвал инкриминираните документи пред Агенцията по
вписванията, както и тези документи да са се оказали неистински. Липсва обаче
каквото и да е твърдение подсъдимият да е съзнавал това към момента на
извършване на деянието, че тези документи действително са били не истински. По
този начин не става ясно и дали прокурорът въобще твърди такова обстоятелство –
че подсъдимият е имал формирано съзнание за неистиността на процесните
документи към конкретния момент на използването им или това не се твърди.
Знанието на определени обстоятелства е факт от обективната действителност,
тоест за него се дължи съответно фактическо твърдение и в случая съдът намира,
че това обстоятелство се включва в предмета на доказване по делото, но
същевременно в обвинителния акт липсва твърдение на прокурора относно това
обстоятелство. Без да има такова твърдение означава съдът да е поставен в
положение да извършва преценка относно съставомерността на едно деяние по
факти, които не са надлежно предявени на подсъдимия, тъй като съдът би следвало
с крайния си акт по същество да вземе становище дали подсъдимият, ако въобще се
установи той да е използвал тези документи и те да са неистински, но и дали
тогава, той е съзнавал този факт към момента на тяхното използване. Недопустимо
е да се приеме, че факти, описващи съставомерен елемент, могат да се извеждат
по предположение. В тази връзка в обвинителния акт прокурорът посочва, че не
може да се направи извод подсъдимият да е изпълнил подписите, с които на
документите е придаден вид, че изхождат от друго лице. Ако се твърдеше
подсъдимият да е изпълнил тези подписи, то тогава по необходимост той би
следвало да съзнава, че подписите не са изпълнени от лицата, посочени като
техни автори. Процесната хипотеза не е такава, не се твърди подсъдимият да има
отношение или да знае кое лице е фактическият автор на инкриминираните документи.
Следователно няма как да се направи автоматичен, задължителен извод, че след
като подсъдимият е използвал документ, в който подписът е положен от трето
лице, а не от посоченото в него като автор, то той задължително е бил наясно с
това обстоятелство към момента на използването. Именно тъй като изводът не може
да се направи автоматично, то затова е наложително да има конкретно твърдение
относно знанието или не на това обстоятелство.
В случая описанието на субективната
съставомерност е сведена до общите, бланкетни постановки, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците му и
е искал тяхното настъпване. Дори и тук обаче липсва бланкетно посочване и че е
действал с особеното намерение, изискващо се от закона – да присвои чуждото
имущество, предмет на престъплението.
В тази връзка за пълнота на изложението
и доколкото съдът намира, че делото следва да бъде върнато на друго основание,
то настоящият състав намира, че с оглед прецизност е следвало в обстоятелствената
част да се запише и конкретно твърдение за това, че инкриминираният имот е бил
собственост на ощетеното според обвинителния акт юридическо лице и че
подсъдимият не е упражнявал никакви вещни права върху него. В случая на
страница първа има твърдение първо св. В. Г.да е искал да закупи имота,
следователно още не е бил негов или на дружеството. После се твърди да е
сключен договор за посредничество, но това не е вещнопрехвърлителна сделка,
т.е. отново не се описва твърдение имотът да е придобит от „Блус скай
девелопмент 2“ ООД. Следващото твърдение е, че дружеството вече е предоставило
имота на други търговско дружество, но гражданското право, а и фактическите
отношение познават разпореждането и с чуждо имущество. Макар волята на
прокурора тук да изглежда ясна – че „Блус скай девелопмент 2“ ООД е придобило
собствеността върху процесния имот, то отново тя следва да се предполага, а се
касае за съставомерно обстоятелство.
Отново за пълнота на изложението следва
да се посочи, че съгласно Определение № 979/15.08.2018 г. по ВЧНД № 1526/2018
г. на Окръжен съд – Пловдив при описание на обвинение за престъплението
„измама“ задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се
посочи, че подсъдимият е действал изначално с измамливо намерение, т.е. не е
достатъчно да се опише само деянието от обективна страна, но се дължат
твърдения и за съставомерност от субективна страна, която постановка е
съответно приложима и към настоящия казус.
Предвид по-тежката правна квалификация
– по ал. 4 във вр. ал. 1 на чл. 212 от НК, прокурорът е следвало да я обвърже с
конкретни факти – 70-кратният размер на минималната работна заплата или поне за
еднократния й размер към датата на деянието, тъй като оттам се касае за
аритметическа операция.
Досежно предявяването на разследването
съдът намира, че към настоящия момент с оглед съдебната практика пороците при
предявяването на разследването не може да се оценят автоматично като съществени
процесуални нарушения, но основателно е възражението за това, че предявяването
не може да се направи на лице, което се явява и друг участник в делото – в
случая свидетел.
Настоящият съдебен състав счита, че
обстоятелствата от обективна страна са описани надлежно, има изключително
подробен анализ на доказателствените материали и изготвените по делото
експертизи, но въпреки това съдът намира, че са налице основания за връщане на
делото на досъдебна фаза и за прекратяване на съдебното производство.
Констатираните нарушения са отстраними, а същевренно са и съществени, довели до
ограничаване на обвиняемия съгласно чл. 249, ал. 2 от НПК.
След връщането на делото биха могли да
се изправят и констатираните нарушения при предявяването на разследването на
ощетеното според обвинителния акт юридическо лице.
Доколкото съдът констатира, че са налице
основания за прекратяване на съдебното производство, намира, че не дължи
произнасяне по останалите въпроси по разпоредителното заседание освен по
мярката за процесуална принуда, а именно мярка за неотклонение „подписка“ спрямо подс. Б.Н.Б.. Същата е правилно определена
и не се налице основание за нейното изменение или отмяна, поради което следва
да бъде потвърдена.
Така
мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
1195/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с.
ВРЪЩА делото на Района прокуратура –
Пловдив за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения
съгласно мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от
НПК.
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение
„подписка“ спрямо подсъдимия Б.Н.Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от
НПК.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието
се закри в 14,49 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
СЕКРЕТАР:
Вярно с
оригинала!Й.Т.