ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260084/20
Гр.Варна, …19.10. 2020г.
Варненският
апелативен
съд, търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври през двехиляди
и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
331 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на В.Г.Т. *** срещу решение № 6 от 23.01.2020г.
по търг.дело № 56/19г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е осъдена
да заплати на „Ромел Консулт“ ЕООД със седалище гр.Варна сумата от
45 696.01лв., представляваща възнаграждение по прекратен от ответницата
договор за поръчка от 24.08.2011г., изменен с анекс № 1 от 27.04.2012г. и анекс
№ 2 от 17.08.2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 20.05.2019г. до датата на
пълното изплащане на главницата, както и сумата 1 586.67лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.01.2019г. до 19.05.2010г., както и е осъдена да
заплати направените по делото разноски.
Постъпила
е молба по чл.389 от ГПК от „Ромел Консулт“ ЕООД за обезпечение на предявения
по делото иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на
ответника Т., сега въззивник.
По
молбата съдът намира следното:
От извършена от съда служебна проверка
се констатира че въпреки допуснатото с определение № 54 от 17.02.2020г.
обезпечение на предявения по делото осъдителен иск чрез налагане на възбрана
върху поземлен имот с идентификатор 10135.4510.1071, находящ се в гр.Варна,
Западна промишлена зона, м.Налбанка с площ 2 596кв.м., няма доказателства
за получаването на обезпичетелна заповед от молителя – ищец, съответно няма и
доказателства за внасяне на определената от първоинстанционния съд и намалена
от въззивния съд гаранция. Представен по делото е и нотариален акт от
28.04.2020г., установяващ извършването на разпоредителна сделка с възбраненения
имот. Предвид на това, въззивният съд намира, че независимо от неотмененото
обезпечение от 17.02.2020г. за молителя е налице обезпечителна нужда.
Предпоставките за допускане на
обезпечение са посочени в разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК, а именно
обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства /т.1/ или бъде представена гаранция в
определен от съда размер /т.2/. По разпореждане на закона – чл.391 ал.2 от ГПК
съдът може да изиска гаранция и в хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК. В
константната съдебна практика е възприето становището, че в стадия на
обезпечителното производство съдът извършва преценка само за вероятна основателност
на иска, поради което е недопустимо да предрешава спора и да отказва да допусне
обезпечение с аргумент, че претендираното с иска материално право не
съществува.
Въззивният съд намира, че предявеният иск е
допустим и вероятно основателен. В настоящия случай независимо от представените
доказателства, въззивният съд намира, че обезпечението следва да бъде допуснато
при условията на чл.391 ал.2 от ГПК при представяне на гаранция, като размерът
на гаранцията се определя в зависимост от размера на преките и непосредствени
вреди, които ответникът ще претърпи в случай на неоснователност на
обезпечението. Предвид исканата обезпечителна мярка възбрана въззивният съд
определя размера на гаранцията в размер на сумата 4 500лв.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира молбата за обезпечение на
предявения по делото иск за основателна
и следва да бъде уважена, като обезпечението бъде допуснато при
условията на внасяне на парична гаранция.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение на предявените по търг.дело № 56/19г. по описа
на Окръжен съд – Силистра, по които към момента е висящо в.търг.дело № 331/20г.
по описа на Апелативен съд – Варна, искове на „Ромел Консулт“ ЕООД със седалище
гр.Варна срещу В.Г.Т. *** за сумата от 45 696.01лв., претендирана като
възнаграждение по прекратен договор за поръчка от 24.08.2011г., изменен с анекс
№ 1 от 27.04.2012г. и анекс № 2 от 17.08.2016г. и сумата 1 586.67лв.,
претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.01.2019г. до 19.05.2010г. чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху недвижим имот, собственост на В.Г.Т., а
именно: поземлен имот с идентификатор 10135.4021.70 по КК и КР на гр.Варна,
одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007г. на изпълнителния директор на
АК, с площ от 3 154 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – нива, находящ се в гр.Варна, местност
„Караулницата“, идентична с местност “Джанаварски път“, при граници имоти с
идентификатори: 10135.4021.54, 10135.4021.71, 10135.4021.92, 10135.4021.69 и
10135.4021.50, до размера на сумата 47 282.68лв.
Обезпечението се допуска при условията на чл.391 ал.2 от ГПК при представяне на гаранция в размер на 4 500лв /четири хиляди и
петстотин лева/.
На
молителя да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства
за внесена парична гаранция в указания размер по сметка „Чужди средства –
депозити, вещи лица и гаранции“ на Апелативен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящето определение за молителя и от съобщението за
наложената обезпечителна мярка от службата по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: