№ 537
гр. Пловдив , 01.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3787471, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Р. Г. Ч. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителни мотиви жалбоподателят излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище в хода на производството за
неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е налична разписка за връчване на електронния фиш. С
разпореждането за насрочване съдът е изискал от въззиваемата страна
разписка за връчване на електронния фиш с указания, че при непредставянето
на такава в срок до първото по делото съдебно заседание съдът ще счете, че
1
жалбата е подадена в срок. От въззиваемата страна е получен отговор,
съгласно който към момента не е пристигнала разписка за връчване, тъй като
електронните фишове могат да се връчват на територията на цялата страна.
Изпратена е справка от АИС-АНД, съгласно която обжалваният фиш е връчен
на 07.09.2020г. Същата обаче не съдържа подпис на лицето, на което е връчен
електронният фиш, поради което за целите на съдебното производство
същата не установява датата на връчване на електронния фиш. С оглед
неизпълнението на дадените от съда указания за представяне на разписка за
връчване и за гарантиране на правата на жалбоподателя, съдът намира, че
следва да се приложат правните последици, указани на въззиваемата страна, и
счете жалбата за подадена в срок. Жалбата освен това е подадена от
легитимирана страна против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 14.06.2020г. в 11,31 ч. в гр.
Стамболийски, на ул. „Тракия“ № 15, при максимална разрешена скорост за
движение 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3
км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 81 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 31 км.ч. Собственик, на когото е
регистриран автомобилът, е Р. Г. Ч..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В статичното изображение е посочено, че измерената скорост е
84 км/ч. Правилно е приложен чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Протокола за проверка № 3-33-20/23.04.2020г., допустимата грешка
при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч. В приложеното
статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил от 84 км.ч. След приспадане на нормативно
2
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с
ЕФ, а именно 81 км.ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 14.06.2020г., както и от
справката за собственик на процесния автомобил, видно от която собственик
на МПС-то, с което е извършено нарушението, е именно жалбоподателя.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR 1-
M, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. Техническото средство е от одобрен тип, което е
видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка след ремонт № 3-33-20/23.04.2020г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Не се споделя възражението, че АТСС не е отговаряло на техническите
изисквания на основание изтеклия срок на валидност на същото.
Действително съгласно Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност
на устройството е до 24.02.2020г., която дата с оглед датата на издаване на
3
удостоверението за одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на изискванията на
чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че
АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена
проверка № 3-33-20/23.04.2020г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС, поради което и
същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.
В протокола за извършена последваща метрологична проверка не е
отбелязано докога може да се използва процесното АТСС. Съгласно т. 31 от
Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН (приета на
основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията), периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година. Следователно
срокът, за който протоколът удостоверява, че използваното техническо
средство е отговаряло на техническите изисквания и не се е налагала
допълнителна проверка, е до 23.04.2021г., т.е. към датата на извършване на
процесното нарушение 14.06.2020г., АТСС, с което е било заснето същото, е
отговаряло на техническите изисквания. Видно от Протокола уредът е
преминал ремонт, поради което е било необходимо извършването на
последваща проверка след ремонт по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за
измерванията. Едногодишният срок по Заповедта на Председателя на ДАМТН
е приложим и за проверките по чл. 43, ал. 2 от Закона за измерванията, т.е.
както при периодично извършена проверка, така и при последваща проверка
след ремонт, поради което и срокът на валидност на протокола е бил до
23.04.2021г. В протокола е изписан знакът на одобрения тип на системата -
4835, както и нейния вид – TFR 1-M и номер – 530, който съотвества и на
посочения в Протокола по чл. 10 от Наредбата вид и номер на АТСС. Това е
именно идентификационният номер на съответното индивидуализирано
техническото средство. Посоченият от жалбоподателя номер 4835, съдържащ
се в Протокол № 3-33-20/23.04.2020г. е номерът, под който е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване АТСС
TFR 1-M.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението, че е налице
4
съществено процесуално нарушение с оглед липсата на връчване на
електронният фиш. Действително такова връчване от страна на
административнонаказващият орган не се установи да е било извършено в
настоящото производство, поради което и съдът счете, че жалбата е подадена
в срок. Същевременно, при преценка дали едно действие или бездействие на
административнонаказващия орган съставлява съществено процесуално
нарушение в хода на административнонаказателното производство, трябва да
се изследват какви са правните последици на съответното действие, респ.
бездействие, и по какъв начин те са се отразили на правата на жалбоподателя.
В конкретния случай, връчването на електронния фиш на нарушителя има
следните правни последици:
1. от датата на връчване на фиша започва да тече 14-дневният срок за
обжалване на същия;
2. от датата на връчване започва да тече 14-дневният срок по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП за лицето да заплати глобата или да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство;
3. При заплащане на глобата, наложена с електронен фиш, в 14-дневен срок
от връчването на фиша, нарушителят може да се възползва от
привилегията на чл. 189, ал. 9 от НПК да заплати глоба в размер на 70 на
сто от нейния размер.
При установена липса на връчване на фиша, бездействието на
административнонаказващия орган има следните правни последици:
1. не е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на електронния
фиш;
2. не е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
лицето да заплати глобата или да предостави в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство;
3. доколкото не е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 5 от чл. 189 от
ЗДвП, лицето не е загубило привилегията да заплати глобата в размер
на 70 на сто от нейния размер.
5
Така съдът съобрази на първо място обстоятелството, че при невръчен
електронен фиш по никакъв начин не са нарушени правата на
жалбоподателя, доколкото въобще не са започвали да текат сроковете по чл.
189 от ЗДвП и жалбоподателят е могъл както да представи декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че не той е управлявал процесното МПС, така и да
заплати глобата в намаления размер. В жалбата не се твърди, нито са
представени доказателства да са били извършени такива действия, нито се
твърди от жалбоподателя, че не той е управлявал автомобила. В случай, че
жалбоподателят беше подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, и това му
действие не е било прието от административнонаказващият орган, едва тогава
би могло да се счете, че е налице съществено процесуално нарушение,
доколкото само тогава би се стигнало до ограничаване на правата му.
На следващо място, съдът съобрази и обстоятелството, че към момента
е възможно всеки водач да извърши проверка на задълженията си на сайта на
Министерството на вътрешните работи - https://e-
uslugi.mvr.bg/ESP.Web.Portal/KATActs/ActService/Index, където може да
провери издадените срещу него електронни фишове, АУАН и НП. Така при
приемането от страна на съда, че невръчването на електронен фиш
представлява СПН, би се стигнало до предпоставки за злоупотреба от страна
на гражданите, които, проверявайки че даден фиш срещу тях е издаден, но не
им е връчен, директно да подадат пред съда жалба срещу фиша с аргумент, че
е нарушено правото им на защита да подадат декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП или да заплатят глоба в намален размер, при положение че същите
въобще не са изчакали връчването на фиша, нито са предприели
горепосочените действия.
Въз основа на гореизложеното, според настоящия състав, невръчването
на електронен фиш не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като същото не е нарушило правото на нарушителя да подаде
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, нито да заплати глобата в намален
размер от 70 на сто. Налице ще е съществено процесуално нарушение в
случаите, когато нарушителят е подал редовна декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и същата е счетена за неоснователна от административнонаказващия
орган с аргумент, че срокът за подаването й е изтекъл или поради друга
6
причина. Възражението за отнета възможност по чл. 189, ал. 9 ЗДвП /за
плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 в 70 на сто
от нейния размер/ не касае законосъобразността на фиша, тъй като
нарушителят може да заплати във всеки един момент преди връчването на
фиша глобата в размер на 70 на сто, в който случай остатъкът от глобата в
размер на 30 на сто ще е недължим.
По отношение на възражението, че на процесното статично изображение
няма номер на процесната снимка, посочването на номер на снимката и
съвпадането му с номерата, посочени в Протокола по чл. 10 от Наредбата, не
представляват съществено процесуално нарушение, стига датата и часа на
нарушението да съвпадат с посоченото в протокола - така Решение № 2322 от
15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и
Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. В случая снимката е от дата 14.06.2020г. и
час 11,31ч., като същевременно видно от Протокола по чл. 10 от Наредбата,
същият удостоверява извършения контрол на 14.06.2020г. за времето от
11,15ч. до 11,45ч., т.е. процесното нарушение попада в периода от време,
посочен в Протокола. Връзката между снимката и техническото средство, с
което е било установено нарушението е именно Протокола по чл. 10 от
Наредбата, в който е удостоверено с кое техническо средство е било
извършено заснемането.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 400
лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
7
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3787471, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Р. Г. Ч., ЕГН **********, е наложена глоба
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Г. Ч., ЕГН ********** , да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8