Разпореждане по дело №34/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе,взе предвид:

Производството е образувано по исковата молба на „. П.-О. със седалище и адрес на управление в гр.С.,насочена срещу „. К. "В. - Е. със седалище и адрес на управление в гр.З..Ищцовите твърдения са за сключени между страните търговски договори за доставка на стока / HDPE тръби EN 1347/ - на 02.07.2008 год. и на 13.11.2008 год.,в изпълнение на които ищецът е доставил на ответника такива,за съставени фактури за тях – с посочване на количествата и стойността им /приложени към ИМ/,както следва : № * за 26 956, 80 лв.;№ * за 26 956, 80 лв.; № * за 26 956, 80 лв.;№ * за 28 156, 80 лв.;№ * за 2 400 лв.; № * за 14 112 лв.; № * за 5 788, 80 лв.; № * за 12 441, 60 лв.; № * за 12 960 лв.; № * за 1 800 лв.; № * за 6 600 лв..Твърди се още,че освен фактурите,за доставените и съответно получени стоки има и заявки и приемателно-предавателни протоколи.

За дължимите по тези ф-ри суми в общ размер на 145 537 лева /след приспадане на частични плащания/ се твърди,че на 04.03.2009 год.ищецът е отправил покана до ответника чрез нотариус В. Г с рег.№ 340 на Нотариалната камера - с молба да се погасят,която е връчена,както и за втора покана от 07.10.2009 год. – също връчена чрез този нотариус,по които покани плащане не е извършено до депозиране на ИМ.

С тези твърдения ищецът е обосновал правния интерес от предявяване на иска,като моли съдът да постанови решение и осъди ответника да му заплати тази сума.Претендират се и разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Искът се поддържа чрез пълномощника юр.В..

Ответникът е подал писмен отговор,в който не е оспорил ищцовите твърдения относно наличието на договорни отношения между двете страни,изпълнение на задълженията на ищеца и по двата договора – за доставка на тръби,за частично изпълнение на неговите задължения по плащането им.Размерът по ИМ на неплатените суми също не е оспорен,но в отговора ответникът е посочил,че на 12.11.2009 год. е заплатил по сметка на ищеца сумата 11 956.80 лв.,с което е погасил изцяло задължението си по ф-ра № 7573/15.12.2008 год..Това обстоятелство не се оспорва от ищеца,а от негова страна в хода на процеса е заявено и че на 01.02.2010 год. е осъществено още едно плащане – на сумата 16 956.80 лв.,след приспадането на които плащания ,дължимата му от ответника сума е 118 624 лева,за която се поддържа иска.

Основното съображение на ответника,изложено в писмения отговор е, че неизпълнението на паричните задължения от негова страна се дължи на неизпълнени спрямо него такива задължения от други правни субекти-негови длъжници – възложители на СМР по инфраструктурни проекти,за които са доставени тръбите – Община З.,Община Родопи в Пловдив.Сочи се и че тези обекти са били финансирани от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ гр.С. към Министерство на околната среда и водите,което Предприятие също не е извършило плащане спрямо посочените общини.

В с.з. чрез пълномощника адв.Гр.Д. ,ответникът е взел становище,че договорите между страните са два и че по единият от тях е предвидена арбитражна клауза,но надлежно възражение за неподсъдност на спора по отношение на част от доставките и респ. – на част от сумата,не е направено.Направено е твърдение и за платени още 16 956.80 лв..И пълномощникът поддържа становището,изразено в писмения отговор,че забавата се дължи на неизплащане спрямо доверителя му по други негови взаимоотношения.Други конкретни възражения по съществото на спора не са направени.

След проверка на доказателствата и преценката им съобразно твърденията и доводите на страните,съдът прави следните правни изводи:

Между страните са сключени два писмени договора,съгласно които ищецът - в качеството на доставчик,се е задължил да доставя на ответника-в качеството му на купувач,материали /HDPE тръби/- по типове и количества съгласно приложения към договорите,представляващи неразделна част.В тях са посочени и единичните цени,като по единия договор общата стойност е 152 015.76 лв.,а по другия – 420 839.70 лв..В единия договор е предвидено плащането да става последния начин - 100% в 60-дневен срок след получаване на стоката франко склад на купувача в с.Долен,а по другия – в 30-дневен срок след предаване на стоките.

Съдът счита за доказано по делото твърдението на ищеца,че по всички процесни фактури е доставил на ответника тръби,че те са получени без възражение относно количество,качество,цена /има и предавателно-приемателни протоколи,за съставянето на каквито също е предвидено в договора/ ,че за част от стоката ответникът е извършил плащане,че общата стойност на неплатената стока е била в размер на 147 537.60 лв.при депозиране на ИМ.За част от доставките са налице допълнителни заявки от ответника-купувач – от 04.03.2009 год.,от 30.03.2009 год.,от 11.05.2009 год.,като за тях ответникът е искал предварителни офертни предложения от страна на ищеца и след получаването им и явно – след приемането им,са направени заявките,за получената стока по които също са съставени фактури.Тези твърдения на ищеца,направени в хода на производството – след искането на ответника в първото с.з. да уточни кои доставки на какво основание са реализирани /по кой договор/,също не са оспорени .

Съдът прави извод,че между страните са възникнали облигационни отношения по търговски договори,по които договори ответникът е получил стока,стойността на която не е изплатил изцяло и че за 147 537.60 лв. е останал задължен към ищеца.А щом е така,съгласно чл.327 във вр. с чл.326 ал.1 и чл.318 ТЗ,предявеният от последния иск следва да се уважи като основателен и доказан.Тъй като в хода на производството ответникът е извършил плащане на сума в общ размер на 28 912.80 лв.,искът следва да се уважи за сумата 118 624 лв..Законна лихва и лихва за забава не се претендират.

Съдът счита ирелевантно по делото становището на ответника,че неизпълнението е във връзка с неизплатени спрямо него дължими му парични средства.Договорните му отношения с други съконтрагенти не са във вр. с процесните такива и затова не може да се търси връзка и в плащанията по едните и другите от тях.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК,на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 901.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 290 лв..

Водим от горното и на посочените основания, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. К. “В. - Е. със седалище и адрес на управление в гр.З.,Област Смолян,Б.”България,А.,ДА ЗАПЛАТИ на „. П. О. със седалище и адрес на управление в гр.С. 1839,кв.Враждебна,Б. Ш. 1.,сумата 118 624 .00 /сто и осемнадесет хиляди шестстотин двадесет и четири/лева,представляваща стойността на доставена му стока по фактури:№ № * ;№ * ; № *;№ * ;№ *; № * ; № *; № *; № *; № *; № * ,сумата 5 901.50 /пет хиляди деветстотин и един лева и 50 ст./ лева разноски и 3290 /три хиляди двеста и деветдесет / лева юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 28 912.80 лева като погасен поради плащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: