Решение по дело №983/2023 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата

Образувано е по жалба вх. № 6662/03.05.2023г. от Б.Х.П., ЕГН: ********** ***, чрез адвокат А.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0819-000486/21.04.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби.

С жалбата е направено искане на осн. чл.60 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на заповедта, както и да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. С депозирани молби с.д. № 9005/13.06.2023г. и с.д. № 13769/29.09.2023г. жалбоподателят поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б Й  оспорва жалбата. Счита, че са налице материално правните предпоставки за издаване на процесната заповед, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2023г. около 01.10 часа в гр. Варна, на ул.“Тихомир“, жалбоподателят П. управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № В **** ТК, собственост на Х.И. П., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Тест-5000“ с фабричен номер ARPK-0014, който е отчел положителен резултат за амфетамин на проба № 233. Издаден му е талон за медицинско изследване. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GА, №874698, подписан от нарушителя.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР гр. Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“.

Като доказателство по делото са приобщени докладна записка от младши инспектор Панайот Милушев, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, Протокол за извършване на проверка на наркотични вещества или техни аналози, приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г., мотивирана резолюция № 23-0819-М000162/21.04.2023г. за прекратяване на административнонаказателно производство по акт за установяване на административно нарушение серия GА, №874698 от 21.04.2023г., с оглед образувано Досъдебно производство № 146/2023г., справка за нарушител /водач.

От представеното и прието по делото писмо № 10846/18.07.2023г. от Военно медицинска академия – Многопрофилна болница за активно лечение – Варна се установява, че в лабораторията за химико-токсикологични изследвания /ЛХТИ/ към ВМИ-МБАЛ-Варна по талон за изследване № 0155346, биологични проби не са постъпвали. Установява се още, че за периода 03.04.2023г. – 15.05.2023г. лабораторията за химико-токсикологични изследвания не е приемала биологични проби по Наредба № 1/19.07.20217г.

С Определение № 1241/04.05.2023г. е отхвърлено искането на П. за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Определението не е обжалвано.

Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните изискуеми от закона реквизити. Същата е мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелствата за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. За да наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна, поради това, че не е издадена при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача е констатирано от компетентните длъжностни лица по посочения от законодателя начин – посредством тест. Категорично доказана е фактическата обстановка, описана в заповедта, респ. възникналите материалноправни предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като тези условия са налице, правилно административния орган е приложил принудителната административна мярка.

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, описаните факти са и доказани от събраните по делото доказателства. Мярката е приложена при наличието на материално-правните предпоставки и е съобразена с целта на закона. Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Не са налице отменителните основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна разноски в размер на 100.00 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.П., ЕГН: ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0819-000486/21.04.2023г., издадена от В. С. И., полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Б.Х.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Съдия: